Р Е Ш Е Н И Е
№693 25.05.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На десети май две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 117 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано
е по постъпила жалба от „Зеда тур“АД, ЕИК-*********, гр.София, ул.Хан Крум №12,
представлявано от изпълнителния директор И.П., чрез пълномощника адвокат Д.П.
от САК, съдебен адрес: ***, против акт за установяване на задължение по
декларация (АУЗД) № МДТ-1137/16.11.2020г., издаден от главен експерт в отдел
„Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър. (л.74 от адм.д.№ 4726/2021г. АССГ).
„Зеда
тур“АД счита, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен, неправилен и необоснован,
поради което моли за отмяната му. Счита, че с него неправилно е определен
размерът на таксата за битови отпадъци (ТБО) за периода 2015-2017г., както и
лихвите върху тези задължения, тъй като за всяка от годините дружеството е
подавало декларации по чл.25 от Наредба №11 за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11),
вр. чл.67 от ЗМДТ, че ще ползва един съд за четирите партиди и е правило
постъпки за издаване на талони по чл.26, ал.2 от Наредба № 11. Такива обаче, са
му били отказвани. Твърди също, че задълженията на ТБО за процесните години са
били платени с платежно нареждане от 08.11.2016г. и на 24.03.2017г. На тези
основания се иска отмяна на атакувания акт, както и заради твърдяна липса на
компетентност на издателя му. Претендира разноски.
Пред съда
дружеството-жалбоподател се представлява от редовно упълномощения процесуален
представител адвокат Д.П., който поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски, като прилага списък на същите. Представя писмена защита в която
доразвива тезите си.
Ответната
страна – началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър се
представлява от главен юрисконсулт М.В., която оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й. Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установи,
че е изпълнена процедурата по Наредба № 11. Моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Представя писмени бележки, в които излага
допълнителни съображения за неоснователността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения акт.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа
страна следното:
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх.№ 69318/26.04.2011г.
(л.79 от адм.д.№ 4726/2021г. АССГ) и декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.№ 0363/05.10.2001г.
(л.87 същото дело) „Зеда Тур“АД е декларирало, че притежава право на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, представляващ
търговски обект – хотел Морска звезда, с година на построяване 1973г. и
разгъната застроена площ (РЗП) от 2854 кв.м.
С АУЗД № МДТ-1137/16.11.2020г.,
издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община
Несебър (л.74), по отношение хотел
Морска звезда са установени задължения на „Зеда Тур“АД за ТБО за периода
01.01.2015г. - 31.12.2017г. общо в размер на 4004,09 лева, от които главница – 2797,53 лева и лихва –
1206,56 лева. Разпределени по години същите са установени, както следва: За
2015г. задължението е било в размер на 1120,42 лева, от които платени 563,73
лева, останала главница за плащане – 556,69 лева и лихва – 362,52 лева, или
общо дължими 919,21 лева. За 2016г. изцяло незаплатеното задължение възлиза на
1599,10 лева, от които главница – 1120,42 лева и лихва от 478,82 лева. За
2017г. изцяло неплатеното задължение в размер на 1485,64 лева, от които
главница – 1120,42 лева и лихва от 365,22 лева.
Така
издаденият акт е връчен на „Зеда Тур“АД на 04.01.2021г., със съпроводително
писмо изх.№ Н4-МДТ-4708-001/15.12.2020г. (л.77), видно от приложеното известие
за доставяне (л.78).
С
подадена по пощата жалба (л.15), получена от административния орган на
11.01.2021г., с вх.№ Н4-МДТ-209/11.01.2021г. (л.203) дружеството е оспорило по
административен ред пред началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община
Несебър установените задължения, с твърдението че оспореният АУЗД е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован. По делото не се установи
произнасяне по цитираната по-горе жалба от органа, поради което съгласно
чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се смята
за мълчаливо потвърждаване на акта. Срокът за произнасяне на органа по чл.155,
ал.1, вр. чл.146 от ДОПК, в размер на 67 дни е изтекъл на 19.03.2021г.
С жалба вх.№
13157/15.04.2021г. (л.4 адм.д.№ 4726/2021г.), мълчаливо потвърдения АУЗД №
МДТ-1137/16.11.2020г. е обжалван по съдебен ред, при спазване на 30-дневния
срок по чл.156, ал.5 от ДОПК. Жалбата е депозирана пред Административен съд -
София град, като по нея е образувано адм.д.№ 4726/2021г. С определение № 434/18.01.2022г.
делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд - Бургас и
е образувано настоящото съдебно производство.
По искане
не дружеството-жалбоподател по делото беше извършена и приета без възражение от
страните, съдебно-икономическа експертиза от вещото лица Г.Р. (л.24 от делото).
В заключението си в.л.Р. посочва, че ТБО по партидата на хотел Морска звезда е
била определена при установения промил от Общински съвет - Несебър, който е
еднакъв за всяка от процесиите години – в размер на 5,4 %о. Обяснението което
вещото лице излага е, че „Зеда тур“АД не е подало заявки по образец, по смисъла
на чл.26, ал.1 от Наредба№ 11 за 2015, 2016 и 2017г., не са били заплатени
талони и дружеството имало непогасени задължения към общината.
Респективно задълженията за ТБО не са изчислени от общинската
администрация, според подадените от дружеството, декларации за 2015, 2016 и
2017г.
Вещото
лице е посочило, че “Зеда тур“ АД е подало такива декларации за определяне
размера на таксите за сметосъбиране и депониране на битови отпадъци според
количеството, по реда на чл.25 от Наредба № 11, както следва: за 2015г. – декларация
вх.№ ДК 25000579/26.11.2014г. (л.27), за 2016г. – декларация вх.№ ДК
25000515/23.11.2015г. (л.26, задна част) и за 2017г. – декларация вх.№ ДК
25000694/28.11.2016г. (л.26) Всяка от трите декларации е подадена едновременно
за следните четири партиди с обекти хотели, собственост на дружеството: партида
№ 001 хотел Амфибия, партида № 002 хотел Фрегата, партида № 003 хотел Морска
звезда и партида № 004 земя, търговски обект, павилион, стопански двор и
трафопост. Общински съвет -
Несебър е утвърдил ТБО, като за трите процесии години те са били в еднакви
размери, както следва: сметосъбиране и сметоизвозване – 3,4 %о; поддържане на чистота на населените места – 1,6 %о;
обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо – 0,4%о. Общият
промил за всяка от годините както се посочи е 5,4 %о. Еднаква е и таксата за
един кубически метър отпадъци за всяка от годините, в размер на 18 лв. на
кубичен метър.
Според в.л.Р. изчисляване на компонентите от ТБО, отнасящи се за „сметосъбиране и сметоизвозване“, както и „обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо“, е равна на произведението от данни, посочени в декларацията: вместимост на съдовете, умножена по брой съдове, умножена по брой извозвания, умножена по цена на 1 куб.м. Изчисляване на компонента за „почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване“ се получава, като произведение на: отчетната стойност на обекта, умножена по промила за таксата, за поддържане чистота. В декларациите за 2015 и 2016г. за всичките четири партиди (три хотела, земя, търговски обект, павилион, стопански двор и трафопост), е декларирано, че е необходим 1 бр. съд тип „Бобър“, за събиране на отпадъците, а за 2017г. са декларирани необходими 2 бр. Декларирано е извозване на отпадъци веднъж седмично. Броят на извозванията през годините е изчислено осреднено, по 16 седмици годишно. Вещото лице е направило изчисления, че ТБО за хотел Морска звезда, с партиден № *********003, изчислена по приетите от Общински съвет Несебър промили за съответните години, съобразно подадените от „Зеда тур“АД декларации, е както следва: за 2015 г. – 411,18 лева, за 2016г. – 411,18 лева и за 2017г. – 648,78 лева. Общото задължение за трите процесни години възлиза на 1471,14 лева.
Последно Г.Р. е посочила, че на 08.11.2016г.
„Зеда тур“АД е заплатило по полза на Община Несебър такса за битови отпадъци в
размер на 4509,90 лева, като в основанието на платежното нареждане са посочени
всичките четири партиди. Със сумата са погасени задължения на дружеството за
ТБО, отнасящи се за 2012, 2013, 2014 и 2015г. Сумата по отношение процесното
задължение била разпределена по партидите както следва – за партиден № *********003
- хотел Морска звезда, ТБО за 2012г. – 563,73 лева; ТБО за 2013г. – 563,73 лева;
ТБО за 2014г. – 563,73 лева и ТБО за 2015г. – 563,73 лева. На 27.03.2017г.
„Зеда тур“АД е заплатило на Община Несебър ТБО в размер на 2417,44 лева. Със
сумата са били погасени задължения на дружеството за ТБО, отнасящи се за 2011г.
Плащания от „Зеда тур“АД, отнасящи се за ТБО, които са били извършени след
началото на 2018г., покриват задължения, възникнали след 01.01.2018г.
Обяснението е, че с тях не могат да се плащат задължения за 2015, 2016 и
2017г., тъй като има образувани административни дела и се чакат съдебните
решения.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, в установения по чл.156,
ал.5 от ДОПК срок.
Съгласно
чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на
публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със
заповед на кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси” при Община Несебър, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и
правомощията предоставени му със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на Община
Несебър (л.57 адм.д.№ 4726/2021г.). Възражението на жалбоподателя в тази насока
е неоснователно, а че конкретният служител на общинската администрация е
притежавал посоченото служебно качество се установява и от представената
заповед към неговия трудов договор (л.162).
Актът е
издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите
издава акт за установяване на задълженията по декларация по искане на
задълженото лице или служебно, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице
предпоставките за издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че
дружеството не е платило изцяло задълженията си за ТБО за 2015г., 2016г. и
2017г. за притежаван от него недвижим имот на територията на Община Несебър.
При
издаването на обжалвания АУЗД не са допуснати съществени процесуални нарушения,
който да са довели до нарушаване правото на защита на адресата на акта. Наличието
на такива не се твърди и от жалбоподателя.
Съгласно
чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци
се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места.
Размерът
на таксата се определя по реда на чл.66 в приложимата редакция, за всяка услуга
поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща
необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.
В случая,
не е налице спор по делото, че „Зеда Тур“АД е собственик на имота за които са установени
процесните задължения, както и че трите услуги за които е дължима ТБО са
предоставени от Община Несебър, като спорни са начинът на определяне и размера
на дължимата ТБО, както и дали тези задълженията са платени. Според
жалбоподателя таксата е неправилно определена върху отчетната стойност на
имота, а не въз основа на ползваните контейнери тип „Бобър“ с честота на
извозване един път седмично, през сезона 01.06-30.09. на съответната година.
Редът за
определяне размера на дължимата такса битови отпадъци е уреден в приетата от
Общински съвет Несебър Наредба № 11 за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Несебър.
Съгласно
чл.25 от Наредба № 11, в приложимата редакция за процесните периоди, ТБО се
определя: т.1 според количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя
на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозването и т.2
пропорционално в промили върху данъчната оценка, съгласно приложение № 2 към
ЗМДТ за имоти /жилищни и нежилищни/ на граждани и жилищни имоти на предприятия,
а за нежилищни имоти на предприятия в промили върху отчетната им стойност.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Наредба № 11, за определяне на ТБО по реда на чл.25, т.1
физическите и юридически лица, подават в срок до 30.11. на предходната година
до отдел „Местни данъци и такси”, декларация по образец за вида и броя на
съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината и
се подава заявка по образец до отдел „Местни данъци и такси” на Община Несебър.
Съответно в ал.2 е предвидено, че определените в заявката вид и брой талони за
настоящата година се получават от отдел „Местни данъци и такси” след
заплащането им и се издават само при липса на задължения на лицето към Община Несебър.
Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са заплатени талони,
годишната такса се определя съгласно чл.25, т.2.
Не е
налице спор по делото, че дружеството е подало декларации, в определения за
това срок за 2015г., 2016г. и 2017г., за определяне на размера на таксата за
сметосъбиране и депозиране на битови отпадъци, според количеството. Това е
установено и от в.л.Р.. В декларациите за 2015г. и 2016г. е заявено ползването
на един контейнер тип „Бобър“ и честота на извозването един път седмично през
сезона 01.06-30.09. на съответната година, а за 2017г. е заявено ползването на
същия контейнер, но с честота на извозването два пъти седмично за посочения
период.
Не е
налице спор по делото, че дружеството не е подавало заявки, не са му издадени
изискващите се в чл.26, ал.2 от Наредба № 11, талони и такива на се заплатени
на Община Несебър. Спорът по делото е относно причините да не бъде сторено
това. Според жалбоподателя, те са водили кореспонденция, изявили са желание да
бъдат издадени талони и да заплатят същите, но им е отказано, поради наличието
на задължения на дружеството към общината. Според ответника такива талони не са
издадени поради липса на направено искане от страна на дружеството.
Видно от
представената по делото кореспонденция от „Зеда тур“АД е и отдел „Местни данъци
и такси” при Община Несебър, получени писма с вх.№ Н4-МДТ-1501/12.05.2015г. (л.24)
и вх.№ Н4-МДТ-1858/12.05.2017г., в които се оспорват посочените задължения на
дружеството за ТБО за тези години, изразено е желание те да се изчислят на база
подадената декларация за определяне размера на таксите за сметосъбиране и
депониране на битови отпадъци според тяхното количество и са отправени
предложения за подписване заявка за талони съобразно подадените декларации. За процесната 2016г. такова изпратено писмо не е
представено по делото.
В отговор на исканията от общинската приходна
администрация до дружеството са изпратени писмо изх.№
Н4-МДТ-1501-001/14.05.2015г. (л.23) и писмо изх.№ Н4-МДТ-1858-001/16.05.2017г.,
с които е уведомено, че ТБО на територията на общината се определя съгласно
ЗМДТ и Наредба № 11. Съответно начина за определяне на ТБО според тяхното
количество, условията за подписване на заявките за сметосъбиране и
сметоизвозване и получаване на талони е описан в наредбата, като е цитирано
съдържанието на чл.26 и чл.27 от нея. Посочено е и че в случай, че са заявили
желание ТБО да бъде определена по тяхното количество и са изпълнени условията
на Наредбата, да заповядат в офис №1, отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър за подписване на заявка.
Дадено е и уверение, че дори при наличието на задължения за години наред,
общината извършва и ще продължава да извършва услугите по сметосъбиране,
сметоизвозване и почистване на обществените площи.
В
проведеното на 10.05.2022г. открито заседание, съдът разпита като свидетел Б.Л.Г.–
счетоводител в „Зеда тур“АД, която заяви, че е подавала декларациите на
дружеството за начина на определяне на ТБО през процесните периоди. Сочи, че
след като са подавали декларации през предходните години, са писали писма-искания
на следващата година да се предоставят заявки за издаване на талони, но са
получавали отговор от общината, че не могат да се ползват от чл.25 от
Наредбата, тъй като дружеството има задължения към общината. Твърди, че когато
се отиде на място в общината длъжностно лице, чиято самоличност не се
конкретизира, е отказвало да даде заявките за талони, представляващи компютърни
разпечатки, тъй като в програмата било отбелязано, че дружеството има
задължения към общината.
От така
събраните по делото доказателства не се установява действително на дружеството
да е било отказано подаването на заявки, съответно издаването на необходимите
талони за трите процесни години.
Действително
в писма с изх.№ Н4-МДТ-1501-001/14.05.2015г. и изх.№
Н4-МДТ-1858-001/16.05.2017г. са цитирани разпоредбите на чл.26 от Наредба № 11,
в които са предвидени условия за издаване на талони, но не и условия за
подаване на заявки. От ангажираните по делото доказателства не се установява,
че от името на дружеството са подавани заявки за издаване на талони за трите
години. Действително от свидетелката Г. се сочи, че е изразила желание да
подаде заявки, но това й е било отказано. Липсата на конкретика в свидетелските
показания, относно точния момент в който е посетена общината и е правено искане
за подаване на заявки, съответно неустановяването на лицето, което е отказало
да предостави заявки, с оглед установяване на евентуалната му компетентност и
истинността на твърденията, че е отказано приемането на заявките, води до
невъзможност да се установи, че действително е налице такъв отказ. Следва да се
има в предвид и че свидетелката, според нейните твърдения, е лицето което се е
занимавало с подаването на декларации и заявки, през процесните периоди и към настоящия
момент продължава да е служител на „Зеда Тур“АД, което обосновава нейната
заинтересуваност от изхода на процеса. По тази причина единствено нейните
свидетелски показания не са достатъчни да установят твърдения отказ за приемане
на заявки и издаване на талони за всяка от годините.
Освен
свидетелските показания по делото не са ангажирани никакви други доказателства,
за правени опити от страна на дружеството, за подаване на заявки. В този
смисъл, следва да се има в предвид и че подаването на заявки е можело да стане
по пощата, като евентуалното тяхното неприема и/или незачитане би довело до
извода за неправомерно поведение от страна на служители на общината.
С оглед
на изложеното и след като дружеството не е предприело каквито и да е други
действия за подаване на заявки за 2015г., 2016г. и 2017г , само се е поставило
в невъзможността да му бъдат издадени талони, което има за последица определяне
на дължимата му ТБО, не според количеството на отпадъците, а пропорционално
върху отчетната стойност на имота и правилно с обжалвания АУЗД са установени
процесните задължения.
От
заключението на вещото лице се установява, че от установените задължения за ТБО
за 2015г. са платени само 563,73 лева, а остатъка за 2015г. и пълните размери
на задълженията за 2016г. и 2017г., в размер на дължимите главници и лихви, не
са платени. Твърденията на жалбоподателя за извършено плащане на установените с
процесна акт задължения не се доказаха.
От
изложеното следва, че административният орган издал оспорения АУЗД е спазил
относимите материални разпоредби за реда и начина на определяне размера на ТБО
за процесния период – 2015г., 2016г. и 2017г. Актът е законосъобразен, което
предпоставя отхвърляне на оспорването по предявената жалба.
При този
изход на делото направеното своевременно искане на процесуалния представител на
ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, следва да бъде
уважено на основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК и определено, съобразно чл.8,
ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 510,29 лева, при материалния интерес от 4004,09
лева
Актовете
за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда за
обжалване на ревизионните актове, съгласно чл.4, ал.1, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.144, ал.1 от ДОПК.
Съгласно
чл.160, ал.7, изр.второ от ДОПК, решението на административния съд по дела, по
които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер
до 750 лева, в които не се включват начислените лихви за забава, когато
ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лева, в
които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е
издаден на юридически лица, е окончателно.
Ограничението
в касационното обжалване по чл.160, ал.7 от ДОПК е приложимо и по отношение на
съдебните решения, постановени по актовете за установяване на публични
задължения по ЗМДТ. В този смисъл е и практика на ВАС, видно от определения №
5004/20.04.2021г. по адм.д.№ 4265/2021г., № 2686/19.02.2020г. по адм.д.№
9846/2019г., № 5994/22.05.2020г. по
адм.д.№ 4212/2020г., № 3664/10.03.2020г. по адм.д.№ 2651/2020г., №
5410/28.04.2021г. по адм.д.№ 4396/2021г., № 3663/19.03.2021г. по адм.д.№
2743/2021г. и др. Ето защо и доколкото с обжалвания АУЗД са установени
задължения за ТБО на дружеството в размер на главницата 2797,53 лева и без
лихвата от 1206,56 лева, тоест под установения от закона праг за обжалваемост
за юридическите лица, то настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от горното, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зеда тур“АД, ЕИК-*********, гр.София, ул.Хан Крум №12, против акт за установяване на
задължение по декларация № МДТ-1137/16.11.2020г., издаден от главен експерт в
отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър.
ОСЪЖДА „Зеда тур“АД, ЕИК-*********, да заплати на Община
Несебър сумата от 510,29 лева (петстотин
и десет лева двадесет и девет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: