Решение по дело №141/2021 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. ВРАЦА, 12.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско отделение в  закритото заседание на   12.04.2021г. в състав:

 

 

Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

    Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА

       мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА

                                    

 

като разгледа докладваното  от  съдията Надя Пеловска             

в.гр. дело N 141         по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила жалба от П.Н.П. *** против отказа на ЧСИ Ц. Н., рег.№***, да прекрати изпълнително дело №2020***0407057 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело №2020***0407057 по описа на ЧСИ Н., като в това му качество на 30.01.2021г. му било връчено съобщение №303/11.01.2021г., с което бил уведомен за отказ на ЧСИ Н. да прекрати изпълнителното дело, поради това, че дългът не е изплатен. Сочи се също, че изпълнителното дело първоначално е било образувано при ЧСИ В. Й., още през 2014г.,    който връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение, заедно със заповед по чл.417 от ГПК. Твърди се, че след налагането на възбрана други изпълнителни действия взискателят не е поискал да се извършат, поради което жалбоподателят счита, че е налице настъпили перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Развиват се също съображения, че перемпцията не зависи от извършената цесия, поради което обвързва и цесионера.

Иска се отмяна на обжалвания отказ и прекратяване на изпълнителното дело.

Преписи от жалбата на П.Н.П. *** са били връчени на взискателите „Райфайзенбанк /България/ЕАД-гр.София и „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, но отговор от тях не е  постъпил.

На основание чл.436, ал.1, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. Н. е представил мотиви по обжалвания отказ, в които се поддържа , че жалбата е неоснователна. Сочи се, че изпълнителното дело е било спряно по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/ЕАД-гр.София от 12.05.2015г., поради сключено извънсъдебно споразумение със солидарните длъжници по делото, но е възобновено на 23.06.2016г. От 2016г.насам длъжниците извършват доброволни плащания, които са отразени на гърба на изпълнителния лист. ЧСИ Н. поддържа, че тези плащания прекъсват давността и перемпция не настъпва, а и с две поредни молби от 09.10.2018г. взискателят е поискал налагане на запори върху трудовите възнаграждение на двама от длъжниците.

След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №2020***0407057 по описа на ЧСИ Н. и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав приема следното:

Изп.дело №2020***0407057 по описа на ЧСИ Н. е образувано на 23.01.2014г., първоначално пред ЧСИ В. Й., под №75/2014г., а впоследствие е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Ц. Н., пред който е преобразувано под №2020***0407057.

Делото е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/ЕАД-гр.София въз основа на издадени в негова полза заповед за незабавно изпълнение №3237/14.10.2013г. и изпълнителен лист от 15.10.2013г.по ч.гр.дело №4222/2013г.на РС-Враца, против солидарните длъжници ЕТ“В. и А.-Камерс-С. П.“гр.Враца, П.Н.П. ***, Д. Х. Л. от гр.Враца и П. ***. На 07.02.2014г. върху банковите сметки на длъжниците в „Райфайзенбанк /България/ЕАД  е наложен запор, а на 17.02.2014г. върху недвижим имот на длъжника-жалбоподател в гр.Враца, ***, е вписана възбрана. Възбрана е наложена и върху недвижим имот, собственост на солидарния длъжник П. Й. Ц.. Запорите върху банковите сметки не са изпълнени, поради липса на наличност в тях. На 20.04.2014г. са наложени запори върху трудовите възнаграждения на солидарните длъжници Д. Х. Л. и П. Й. Ц., които са изпълнени-л.151-154 от изп.дело.

С молби от 30.04.2015г. и от 12.05.2015г. взискателят „Райфайзенбанк /България/ЕАД  поискал изпълнителното дело да бъде спряно и запорите върху трудовите възнаграждения на солидарните длъжници Д. Х. Л. и П. Й. Ц. да бъдат вдигнати, поради постигнато с длъжника и настоящ жалбоподател П.П., извънсъдебно споразумение от 30.04.2015г. Видно от споразумението-л.156, жалбоподателят се съгласил  и задължил да погаси задължението си към Банката на общо 8 вноски-една първоначална от 1000 лв., 6 месечни от по 500 лв. и една последна изравнителна, в срок до 30.10.2015г. Съгласно споразумението вноските следвало да се заплатят по сметката на Банката, посочена в споразумението. Съгласно молбата на взискателя и по силата на разпореждане на ЧСИ от 12.05.2015г., запорите върху трудовите възнаграждения на длъжниците Д. Х. Л. и П. Й. Ц. са вдигнати.

Видно от извършените на гърба на изпълнителния лист отбелязвания за събрани от ЧСИ такси по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ, суми за погасяване на дълга са постъпвали от солидарните длъжници. Последната такса е заплатена на 02.09.2016г., но доказателства за датата на самото извънсъдебно плащане по сметката на взискателя не са представени по делото.

Както това се установява от приложената по изпълнителното дело молба вх.№3016/23.06.2016г.взискателят поискал възобновяване на изпълнителното дело, като това е сторено от ЧСИ на 24.06.2016г. Извършването на изпълнителни действия с тази молба не е поискано, а по силата на молби от 13.06.2016г./л.211-213/ са изисквани единствено справки от ГРАО, НАП и за собственост на МПС.

Едва с молби от 09.10.2018г./л.257 и 258/ взискателят е поискал налагането на запори върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник Д. Х. Л. в РИОСВ-Враца и върху пенсията на солидарния длъжник П. Ц.. По делото няма данни запорите да са наложени.

С молба вх.№15316/21.10.2020г. длъжникът и настоящ жалбоподател П.Н.П. е поискал прекратяване на изпълнителното дело, а обжалваният отказ на ЧСИ Н. е постановен на 04.11.2020г.

На 17.12.2020г. от „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София  е депозирана молба по изпълнителното дело, с която е поискано да бъдат уведомено за последните извършвани по делото валидни изпълнителни действия, за евентуалното му конституиране като взискател, както и за връщане на издадения изпълнителен лист, в случай на прекратяване на изп.дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съобразно разпореждане на ЧСИ от 11.01.2021г. от  „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София  допълнително са били представени доказателства за сключен между „Райфайзенбанк /България/ЕАД  и „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София  договор за прехвърляне на вземания, както и изготвени, но невръчени на длъжниците уведомления за извършено прехвърляне на вземания.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на жалбата е отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, като това действие подлежи на обжалване от длъжника, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. От приложеното на л.276 от делото съобщение е видно, че длъжникът П.П. е уведомен за отказа на 30.01.2021г., като с оглед на това жалбата се явява подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. При това положение и като отчита наличието на правен интерес у жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението по същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В Тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл.116, бук."в" ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. 

В ТР № 2 от 26.06.2015 год., постановено по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС недвусмислено приема също така, че  прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В конкретния случай се установи, че в хода на изпълнителното производство, до спирането му на 12.05.2015г., взискателят „Райфайзенбанк /България/“ЕАД е отправял искания за осъществяването на конкретни изпълнителни способи-налагане на възбрани и запори, в т.ч. запор върху трудови възнаграждения на двама от длъжниците. Установи се също, че по силата на постигнатото между страните извънсъдебно споразумение, най-късно до 02.09.2016г. са извършвани и извънсъдебни плащания, макар и с непосочени от взискателя размер и дата на извършване. След възобновяването на изпълнителното производство обаче, което е сторено на 24.06.2016г., до постъпването на молбите с вх.№9987/09.10.2018г. и вх.№9986/09.10.2018г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Л. и върху пенсията на длъжника  П. Ц., извършването на изпълнителни действия не е искано от взискателя и такива не са били извършвани от ЧСИ. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че тъй като в продължение на повече от 2 години, считано и от датата на възобновяване на изпълнителното производство 24.06.2016г. и от възможната най-късна дата на последното извънсъдебно плащане-02.09.2016г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, то по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 09.10.2018г. изпълнителното производство вече е било прекратено, поради перемпция. Следователно, молбите на взискателя за извършване на изпълнителни действия от 09.10.2018г. не са прекъснали срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като той вече е бил изтекъл.

Изложеното дава основание да се приеме, че жалбата на длъжника П.Н.П. се явява основателна, а обжалваният отказ на ЧСИ Н. да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен, поради което ще следва да се отмени. Тъй като, макар и солидарно задължени, длъжниците по изпълнителното дело са обикновени, а не задължителни другари, и жалбата е подадена само от единия от тях, то констатация за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК съдебният изпълнител дължи само по отношение на него-жалбоподателя П.Н.П..

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

               Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ Ц. Н., рег.№***, постановено на 04.11.2020г. по изпълнително дело №2020***0407057, с което се оставя без уважение искането на длъжника П.Н.П. ***, с ЕГН ********** да бъде прекратено по отношение на него изпълнителното производство.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Ц. Н.,*** действие ОС-Плевен, за издаване на постановление, с което да констатира прекратяване на изпълнително дело №2020***0407057 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника П.Н.П. ***, с ЕГН **********.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........