ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 570
гр. Пловдив,
06.04.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 154 по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „Тео Европа“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя – Т. П. А. , чрез адвокат К.Т.,
срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-3164#8/15.10.2021г. на директор на
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ – гр. Пловдив, по заявление №
94-00-3164#4/04.10.20221
г. за възстановяване на сума на основание договор за цесия на вземане, сключен
между „Тео Европа“ ЕООД и А. А. М. .
Според чл.
128, ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение,
когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде
погасено по давност.
Нормата на чл.
129 от ДОПК допуска, освен служебно по инициатива на органа по приходите,
прихващането или възстановяването да бъде инициирано и по писмено искане на
лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено
до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината
на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено
друго.
Актът за
прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на
искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
Актовете за
прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на
ревизионните актове.
Според чл.
156, ал. и ал. 2 от ДОПК ревизионният акт/актът за установяване на задължения,
в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез
решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен
срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по
съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
В случая
законодателят е въвел задължителен етап на административен контрол като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното
оспорване.
Посочената
предпоставка не е удовлетворена по отношение на жалбата, дала ход на настоящото
производство. Оспорването е извършено направо пред съда като жалбата е подадена
чрез директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, поради което на основание чл. 130, ал. 4 вр. чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да
бъде прекратено, а преписката да бъде изпратена по подведомственост на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите.
Ответникът в
настоящото производство е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски.
Съдът намира същата за неоснователна, тъй като по аргумент от чл. 130, ал. 4 вр. чл. 142, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски, само ако с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото. В случая обективираният в писмо изх. №
94-00-3164#8/15.10.2021г. на директор на ТД на НАП – гр. Пловдив отказ не е
издаден по предвидения в чл. 129 от ДОПК ред, нито съдържа задължителните по
чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК указания - пред кой орган и в
какъв срок актът може да се обжалва. С това поведение ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което при прекратяването му в хипотезата на чл.
130, ал. 4 от АПК няма право на съдебни разноски.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно
определение от съдебно заседание на 14.03.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Тео Европа“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Т. П. А. ,
чрез адвокат К.Т., срещу отказ, обективиран в писмо изх. №
94-00-3164#8/15.10.2021г. на директор на Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите /ТД на НАП/ – гр.
Пловдив, по заявление № 94-00-3164#4/04.10.20221 г. за възстановяване на сума
на основание договор за цесия на вземане, сключен между „Тео Европа“ ЕООД и А.
А. М. .
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 154 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив.
ИЗПРАЩА ПО ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ жалбата на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен
срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: