СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.04.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа
в съдебно заседание на 14.03.19г. /с участието на секретаря А. Пашова/ гражданско дело № 2655/05г. и констатира следното:
Предявен
е иск от „О. Р. Т.“ АД против П. С. с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2
от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД за сумата общо 169 625, 81 лева.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
06.10.00г. страните по делото /ищецът – производител; ответникът – автор/ са
сключили договор с предмет: заявяване пред патентното ведомство /с цел
придобиване на патент/ на изобретение - „метод нагъната тънкостенна черупка за
производство на мебелни конструкции и мебели“. С чл. 5 от договора /а този
принцип е заложен и глобално – в самият предмет, в самата дефиниция на
договорната връзка/ страните са поели задължение да заявят изобретението за
патент – съвместно пред Патентното ведомство /съответно впоследствие и да го
ползват - съвместно/.
Искът
е частично основателен:
Събраният
по делото доказателствен материал удостоверява /този именно факт обосновава
всички останали изводи в настоящото решение/ категорично /еднозначно/, че -
ответникът е нарушил директно конкретната /изрична/ клауза от учреденото
правоотношение /чл. 5 от договора/: П. С. е заявил /както в Германия, така и в
България/ процесното изобретение за петентоване не съвместно с ищеца, а лично,
самостоятелно /едностранно/. С това си действие /което представлява – пряко,
безусловно, категорично неизпълнение на изрично уговорено договорно задължение/
ответникът на практика е лишил ищеца от възможността да придобие патент за
изобретението и на свое име /и в своя полза/, съответно впоследствие да
експлоатира изобретението с търговски цели. Именно поради това – дружеството е
развалило /извън –съдебно: в хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД/ процесната
договорна връзка /заявеният и след това регистриран патент на името, в полза на
ответника е лишил от предмет процесното правоотношение/.
С
оглед изложеното – в случая следва да се приеме, че предпоставките на чл. 79,
ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника /при условията на чл. 82 от ЗЗД/ се
явяват удостоверени по делото.
Действително
с влезли в сила съдебни актове /съдебни решения и определения – приложени по
делото/ правото на ищеца да заяви за патентоване /и от свое име – съвместно с
ответника: при условията на чл. 5 от договора/ процесното изобретение е било
отречено. Единствената причина за това обаче /конкретно и изрично посочена в
приложеното по делото определение на САС, потвърдено с определение на ВКС/ е –
наличието на развалена /при условията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД/ договорна
връзка. С други думи – съдебните инстанции са приели изрично, че ищецът е имал
/принципно/ право да заяви процесното изобретение на свое име /съвместно с
ответника/ в хипотезата на чл. 5 от процесния договор и правилото на чл. 13,
ал. 1, изр. 2-ро от ЗПРПМ, но е загубил това право само /единствено/ заради
именно – развалянето на договорната връзка.
Освен
това /в допълнение и във връзка с основните възражения на ответника, поддържани
в хода на делото и в писмената защита на страната/:
Всички
съдебни инстанции са приели /в рамките на предходните съдебни производства/, че
и дружеството /чрез своят изследователски екип/ също /заедно с ответника/ има
принос в разработването на новата технология /т.е, че – и дружеството има качеството
на автор - изобретател/.
Всички
съдебни инстанции са приели косвено /в рамките на предходните съдебни
производства/, че процесната договорна връзка е била действителна /а не
нищожна/ и именно като такава впоследствие е била – развалена.
От
друга страна – развалянето на договора /и последицата по чл. 88, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД/ е лишило дружеството от възможността единствено да заяви
изобретението съвместно с ответника, но не и от правото - фирмата да претендира
/при условията на чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2
от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД/ обезщетение за вреди от П. С. за – директно /пряко/
неизпълнение на учредената договорна връзка /последната е била развалена именно
поради неизпълнение, неизправност на ответника/. С други думи - в случая /и
принципно – във всяка хипотеза, подобна на настоящата/: развалянето на дадено
правоотношение /и отпадането на последиците от същото с обратна сила/ не лишава
едната изправна страна по договора от правото да претендира обезщетение за
вреди, следствие от неизправността на другата страна /именно такъв случай
визира правилото на чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/.
По
делото е удостоверено /с писмено доказателство – фактура, със счетоводни
експертизи и свидетелски показания – преценени в съвкупност/, че: ищецът е
предоставил на ответника /за сума в размер на 7 153, 5 лева/ мебели, произведени
по впоследствие патентованата технология /фактът на предаването – получаването
на мебелите/ не е оспорен пряко от ответника /като същото обстоятелство е и
удостоверено от показанията на разпитаният по делото свидетел/. Доказателства –
мебелите да са били върнати на ищеца или да е била заплатена тяхната цена
/стойност/ - липсват. С оглед това посочената сума следва да се присъди в полза
на ищеца.
Събраният
по делото доказателствен материал /гласен и основно в тази връзка – писмен и
експертен, преценен в съвкупност/ удостоверява, че: дружеството е сторило
разходи /до размера на сумата общо 45 345, 98 лева/ за участие на
изложение /панаир/ на мебели в Германия. Тези разходи са били сторени целево –
за презентация на изобретението /патентовано впоследствие едностранно от
ответника/. Директното нарушаване на процесната договорна връзка обаче /от
страна на П. С./ е довело до невъзможност за ищеца както да получи патент за
изобретението, така и да експлоатира същото /впоследствие/ с търговска цел. В такава
хипотеза – направените разходи на практика са останали /именно заради
неизправността на ответника/ неоправдани /лишени от предмет, от перспектива/.
Същите /поради това/ за дружеството представляват имуществена вреда /пряка
последица – по смисъла на чл. 82 от ЗЗД/ от неизпълнението на ответника, която
подлежи на обезщетяване при условията на чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във
връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. Ищецът претендира в процеса
половината от общо сторените разходи /с оглед това – на фирмата следва да се
присъди сума в размер на 22 673 лева/.
Събраният
по делото доказателствен материал /основно – експертен в тази връзка/
удостоверява, че ищецът е използвал /“пренасочил“/ за определен период /около
20 дни/ свои машини за производство на мебели по новата технология /патентована
впоследствие само в полза на ответника/ с оглед разработването на процеса и презентацията
на продукцията на панаира в Германия. Именно заради това – дружеството е
пропуснало възможността да експлоатира работните машини за производство на
друга мебелна продукция /годна за реализация на търговския пазар/. Приетата по
делото техническа експертиза установява, че размерът на пропуснатата полза от
неизползването на машините за основната дейност на фирмата възлиза на сумата от
общо 712 760 лева. Такава сума също следва да бъде присъдена в полза на
дружеството /в хипотезата на чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл.
87, ал. 2 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД/ по изложените по-горе съображения
/пропуснатата полза се явява пряко следствие от неизправността на ответника/. В
случая ищецът претендира обезщетение до размера на сумата общо 19 721, 36
лева /т.е. искът се явява основателен - изцяло/.
Представените
по делото писмени доказателства /преценени в контекста и на констатациите на
приетите по делото експертизи/ удостоверяват, че:
Дружеството
е водило кореспонденция с потенциални съконтрахенти /които са заявили интерес
към мебелната продукция, произведена по новаторския метод/. С оглед това в
случая /а и принципно в подобни хипотези/ следва да се презумира, че ищецът би могъл
да реализира приходи от продажба на тази продукция. Посочената възможност обаче
е била пропусната /по смисъла на чл. 82 от ЗЗД/ от дружеството поради именно
разваляне на процесната договорна връзка /заради неизправността на ответника/,
което е довело до невъзможност за фирмата както да получи патент за новата
технология, така и да произвежда и предлага на пазара произведената чрез нея продукция.
В такава хипотеза – имуществената отговорност на ответника може да бъде
ангажирана и по отношение на посочените пропуснати ползи /от нереализирана и
непродадена продукция/ при условията на чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във
връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. Приетата по делото тройна
експертиза изчислява /съобразявайки конкретно събраният по делото в тази връзка
писмен доказателствен материал/ процесната пропусната полза в размер на сумата
общо 15 471, 12 лева. С оглед това – искът следва да бъде уважен до
размера на посочената сума /останалите изчисления на вещите лица в същата
връзка са само принципни и не се базират на конкретно събран по делото
доказателствен материал/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.Д.С. ЕГН **********
да
плати на „О. Р. Т.“ АД сумите: 7 153, 5 лева; 22 673 лева; 19 721, 36 лева и 15 471,
12 лева – на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД; законната лихва върху посочените суми от
17.10.05г. до цялостното им изплащане и 4 460 лева – съдебни разноски /съразмерно
на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите над посочените по-горе.
ОСЪЖДА
„О. Р. Т.“ АД да плати на П.Д.С. 2 737 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените
искове/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: