Разпореждане по дело №472/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на Т. И. Д., А. Б. А., последната и като законен представител на Х. А. А. и Т. А. А. всички от гр. Варна, против мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление № РД-166-196 64 МЛ-036ВН/23.01.2024 г. за издаване на индивидуален административен акт за настаняване в общинско жилище.

В жалбата се поддържа, че е подадено заявление на 23.01.2024 г. до кмета на Община Варна за издаване на заповед за прекратяване на наемно правоотношение между жалбоподателите и общината по договор за наем от 1996 г. и издаване на настанителна заповед, на осн. чл. 46, ал.3 от ЗОбС. Срокът за произнасяне е изтекъл на 6.02.2024 г., но искания акт не е издаден. Поддържа, че с оглед решение по адм.д. № 4394/2017 г. по описа на ВАС, съгласно което семейството е настанено по договор за наем от 1996 г., който е безсрочен и семейството неправилно е изведено от жилището, то ответника е бил длъжен да настани семейството в друго жилище. От датата на извеждането 5.10.2016 г. до настоящия момент Т. Д. и семейството и живеят на свободен наем. За това търпят вреди. Заповедта за настаняване не е отменена, не е прекратен и договора за наем, от което следва, че кметът на община Варна е бил длъжен да настани семейството в друго жилище. Счита, че са налице осн. на чл. 256 ал.1 от АПК, евентуално ал.2 вр. чл. 46, ал.2 и ал.3 от ЗОбС и ответника е длъжен да извърши необходимите правни или фактически действия и да настани жалбоподателите в друго жилище. С решение по адм.д. № 583/2019 г. Община Варна е осъдена да заплати обезщетение на жалбоподателите за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Моли по реда на чл. 256, ал.2 от АПК да се прекрати бездействието на кмета на община Варна и да се отмени мълчаливия отказ.

Съдът, след като се запозна с депозираната жалба намира, че същата следва да се остави без движение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалба депозирана от Т. И. Д., А. Б. А., последната и като законен представител на Х. А. А. и Т. А. А.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателят в 7-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане да отстрани нередовността, като представи в посочения срок в АдмС – Варна:

1.документ за плащане по сметка на АдмС - Варна на дължимата държавна такса в размер на 10 (десет ) лева, за всеки един от жалбоподателите.

2.да уточни дали жалбата е и от името на Х. А., от приложените по делото доказателства е видно, че лицето е пълнолетно, а жалбата е депозирана от името на А. А., като законен представител на лицето. В случай, че жалбата е от името и на Х. А., в седмодневен срок жалбата да бъде подписана от същия.

3.ясно да посочи оспорения административен акт, ако оспорва мълчалив отказ за издаване на административен акт да посочи по кое заявление твърди, че е налице формиран мълчалив отказ. В случай, че предявява иск по чл. 256 от АПК, следва да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила, като предявилия искането следва да докаже фактите, от които е възникнало задължение за органа.

При неизпълнение в срок на дадените от съда указания, на основание чл.158 ал.3 АПК жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

УКАЗВА на жалбоподателите, че предмет на процесуалната уредба, регламентирана в раздел II на Глава петнадесета от АПК, е защитата на засегнатите субекти срещу неоснователни бездействия на администрацията. Разпоредбата на чл. 256 от АПК сочи, че бездействието на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Бездействие по смисъла на посочения текст ще е налице тогава, когато административен орган не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и това бездействие е довело до невъзможност на други лица да изпълнят задълженията си към гражданите, с което са нарушени или застрашени техни права, свободи или законни интереси. Оспорването по реда на чл. 256 от АПК по своята правна природа представлява осъдителен иск.

Разпореждането не подлежи на обжалване.