Решение по дело №755/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. Г. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000122/03.08.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ - Харманли (Ж. П. Ж.).

Жалбоподателят счита обжалвания административен акт за неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли обжалваната заповед да бъде отменена изцяло. В жалбата посочва, че ще изложи допълнителни съображения в съдебно заседание.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Ответникът - Младши автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли (Ж. П. Ж.), редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.08.2024 г. около 11:50 часа в [населено място] по [улица]до хотел „Хеброс“ е спрян за проверка управлявания от Н. Г. Д. в посока към [улица]лек автомобил „Ауди 100“ с регистрационен номер [рег. номер]. Около 12:16 часа водачът Д. е тестван за наличие на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARRC 0053, като уредът е отчел наличие на метамфетамин. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0158841. Предвид несъгласието на Д. с показанията на уреда, същият е дал кръв и урина за химическа експертиза.

Във връзка с извършената проверка са издадени АУАН серия GA № GA1346770/ 03.08.2024 г., както и Заповед № 24-0271-000122/03.08.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата, с която на Н. Г. Д. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Видно от инкорпорираната в текста на заповедта разписка, заповедта е връчена на Д. на 03.08.2024 г. Оспорването й е осъществено на 14.08.2024 г. с подадена до Административен съд – Хасково жалба.

В хода на съдебното производство по делото е представено писмо рег.№ 272р-22571/11.09.2024 г. от Директора на ОД на МВР – Хасково до ВПД Началник на РУ - Харманли, в което се удостоверява, че към 03.08.2024 г. служителят Ж. П. Ж. заема длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково. Представена е и Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, с която са оправомощени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната - чл. 171, т. 1 от ЗДвП, в зависимост от длъжността, която заемат.

От заключението по съдебна химико-токсикологична (токсихимична) експертиза рег.№ И-627/22.01.2025 г. по ДП № 370/2024 г. по описа на РУ – Харманли се установява, че от извършените изследвания на предоставените на 03.08.2024 г. биологични проби от Н. Г. Д. се установява употреба на наркотично вещество метамфетамин от изследваното лице.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна, следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

От разпоредбите на чл. 165 от ЗДвП, във вр. чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ. В тази връзка по делото е представена Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково, която удостоверява, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, предвид предвидената в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. От цитираната заповед се установява, че оправомощени да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково. Видно от представеното писмо с рег.№ 272р-22571/11.09.2024 г. от Директора на ОД на МВР – Хасково до ВПД Началник на РУ - Харманли е, че Ж. П. Ж. заема длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково (попада в хипотезата по т. 12 от посочената заповед). Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което същата отговаря на изискването за форма. Изложени са фактически и правни основания за издаването й, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставеният АУАН не е предпоставка за издаване на процесната заповед, като в случая служи само за потвърждаване на установените факти. В АУАН са посочени фактите, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено чрез техническо средство, поради което съдът приема, че относно този факти АУАН има удостоверителна доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Протокол за сервизна проверка № *********-470000/02.04.2024 г. установява, че Drug Тest 5000 с идентификационен № ARRC-0053 е преминал проверка и срока на валидност на проверката е 12 месеца, тоест до 02.04.2025 г. С него при тестването на водача на 03.08.2024 г. е отчетено наличие на метамфетамин.

Жалбоподателят е оспорил резултата на техническото средство, поради което е дал биологична проба за изследване. Нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, а не тези от техническото средство. Към момента на издаване на оспорената заповед не е бил издаден Протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Химико-токсикологична (токсихимична) експертиза рег.№ И-627/22.01.2025 г. е издадена от вещи лица при Военномедицинска академия за целите на Досъдебно производство № 370/2024 г. по описа на РУ – Харманли, като именно тази експертиза представлява химико - токсикологично изследване по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Резултатът от химико - токсикологичното изследване е, че в иззетите на 03.08.2024 г. от жалбоподателя биологични проби е установено наркотично вещество метамфетамин. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Химико - токсикологичното изследване на кръвна проба е представено до приключване на съдебното дирене, поради което на основание чл. 142, ал. 2 от АПК съдът приема, че то потвърждава установените факти, а именно че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. С оглед така установеното следва да се приеме, че законосъобразно е прието от ответника, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и следва да се наложи ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно отнемане на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. От изложеното следва, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон.

Целта на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, съответно в съответствие с чл. 22 от ЗАНН и чл. 6, ал. 1 и 2 от АПК е наложена процесната принудителна административна мярка.

Оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната й.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. Д. от [населено място] [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000122/03.08.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ - Харманли.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.