гр.София.,
…….……...2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
IV въззивен състав, в публично заседание на девети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: А. Н. АТАНАСОВ
мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Татяна Асенова и
прокурора Дочо Дочев, разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 4789 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 09.05.2016 г., постановена
по нохд № 14122/2014 г. на СРС, НО, 14 състав е признал подс.А.Ж.А. за виновен в това, че за
периода от 23.06.2013 г. до 23.07.2013 г. в град София, при условията на
продължавано престъпление, е шест деяния, които осъществяват поотделно един и
същ състав на престъпление и са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел
да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у К.М.Ц., ЕГН: **********,
поради което същият му предал общо парична сума в размер на 2931.75лв. /две
хиляди деветстотин тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, е което
му причинил имотна вреда в посочения размер, както следва: На 23.06.2013 г. в
гр. София, е цел да набави имотна облага за себе си, възбудил заблуждение у К.М.Ц.,
ЕГН: **********, че му трябват пари, които да внесе като банкова гаранция във
връзка е покупко-продажба на имот в кв. „Драгалевци“, който А. продава, поради
което на 23.06.2013 г. Ц. ***, при пътуване в трамвай № 6 сумата от 45.00лв.
/четиридесет и пет лева/ и на 24.06.2013 г. около 10:30ч. - 11:00ч., в гр.
София, пред банка „Уникредит Булбанк". срещу хотел. „Шератон“, му предал
сумата от 500.00лв. /петстотин/ лева, е което му причинил имотна вреда общо в
размер на 545.00лв. /петстотин четиредесет и пет лева/; На 25.06.2013 г. около
11:00ч., в кафе, находящо се в гр.София, в близост до бул. „Ал.Стамблолийски“,
зад банка „Уникредит Булбанк“, с цел да набави имотна облага за себе си,
кьзбудил заблуждение у К.М.Ц., ЕГН: **********, че трябва да внесе малка сума
за подкуп, с която сума да се ускори превеждането на очаквана от А. парична
сума от 750000.00 евро, поради което Ц. му предал сумата от
700.00лв. /седемстотин лева/, като с това причинил на Ц. имотна вреда в
посочения размер;
На 28.06.2013г. около 11:00ч., във
фоайето на банка „ДСК“ АД, находяща се в гр. София, ул. „*****, с цел да набави
имотна облага за себе си, възбудил заблуждение у К.М.Ц., ЕГН: **********, че
трябва да внесе парична сума, необходима за ускоряване на процедурата по
превеждането на сумата от 750000.00 евро, поради което Ц. му предал сумата от
300.00 евро, с левова равностойност 586,75лв. /петстотин осемдесет и шест лева
и седемдесет и пет стотинки/, с което му причинил имотна вреда в посочения
размер;
На 28.06.2013г. около 12:00ч., пред
банка „ДСК“ АД, находяща се в гр.София, ул. „*****, с цел да набави имотна
облага за себе си, възбудил заблуждение у К.М.Ц., ЕГН: **********, че му
трябват пари за закупуване на бензин, за да отиде до свой братовчед в гр.
Кюстендил, от който да вземе пари и да се издължи на Ц., поради което Ц. му
предал сумата от 400.00лв. /четиристотин лева/, е което му причинил имотна
вреда в посочения размер;
На 01.07.2013г. около 11:00ч„ пред
банка „ДСК“ АД, находяща се в гр.София, ул. „*****, с цел да набави имотна
облага за себе си, възбудил заблуждение у К.М.Ц., ЕГН: **********, че му трябва
за последно сумата от _ 500.00лв., за да потвърди за изплащането на сумата от
750000.00 евро, поради което Ц. му предал сумата от 500.00лв. /петстотин лева/,
е което му причинил имотна вреда в посочения размер;
На 23.07.2013г. около 10:00ч. -
10:30ч., във външното фоайе на банка „ДСК“ АД, находяща се в гр.София, ул. „*****,
е цел да набави имотна облага за себе си, възбудил заблуждение у К.М.Ц., ЕГН: **********,
че му трябва сумата от 200.00лв. за заплащане на такса, поради което Ц. му
предал сумата от 200.00лв. /двеста лева/, с което му причинил имотна вреда в
посочения размер, поради което и на основание чл. 209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на четири години при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
С присъдата подсъдимият е осъден да
заплати на К.М.Ц. сумата от 2931.75лв. /две хиляди деветстотин тридесет и един
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му
в следствие деянието по чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал. 1 от НК имуществени вреди. Подсъдимият
е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
117.27 лв.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
адв.А.П. – защитник на подс.А.А. с твърдения за незаконосъобразност,
необоснованост на атакуваната присъда, постановяването й при съществено
нарушение на процесуалните правила и явната й несправедливост. Отправя се
искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан за деянието,
за което е осъден, както и да бъде отхвърлен уважения граждански иск. При
условията на алтернативност се отправя искане за отмяна на присъдата поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на
алтернативност се отправя искане за редуциране размера на наложеното наказание.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита
постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, а
определеното наказание за справедливо.
Защитата
на подс.А.А. – адв.П. излага доводи, свързани с пороци на мотивите към
присъдата, доколкото твърди, че същите са бланкетни, несъдържателни, нелогични,
не установяват действителните фактически положения и съответно водят до
погрешни правни изводи. Излага доводи за изолираност на показанията на
пострадалия, като твърди, че последният е заинтересован и предубеден. Отправя
исканията, депозирани в жалбата.
Подс.А.А.
моли да му бъде намалено наказанието.
Софийски
градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно и изцяло провери
присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
При
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт, тъй като
първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички
събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за
установени и въз основа на кои доказателства.
Допуснатото
„абсолютно“ процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл. 334, т.
1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на
мотиви към така постановената първоинстанционна присъда.
На
изискуемия от процесуалните норми, с оглед реализирането на основните принципи
на наказателното производство, доказателствен анализ, не са били подложени
събраните по делото доказателства и гласни доказателствени средства. Анализът
на доказателствената съвкупност е сведен до три изречения, без да е дадена
оценка на установеното от разпитаните по делото свидетели, както и на писмените
доказателства по делото. На показанията на св.Ц. е отделено едно изречение, в
което е посочено, че свидетелят не помни конкретни дати и предадени суми, но че
тези обстоятелства се установяват с приложените операционни бележки и платежни
нареждания. В крайна сметка не са отразени нито операционните бележки, нито
платежните нареждания, нито фактите, които се установяват от тях. По същия
начин е подходено и с показанията на основния свидетел по делото – пострадалия Ц..
В мотивите липсва анализ на неговите показания и установените чрез тях
релевантни за делото факти и обстоятелства. В този смисъл липсва минимално
необходимият стандарт за анализ на доказателствената съвкупност, за да се
проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение. Липсата на задълбочен, обстоен, аргументиран и
ясен анализ на доказателствената съвкупност, представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото при това положение е налице липса на
мотиви. Последната представлява пречка въззивната инстанция да осъществи своя
контрол, доколкото не е възможно да се провери правилността на доказателствения
анализ.
Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение
е суверенно, но подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която следва да
се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства
по делото. Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал и
от излагане на изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е
свързана с възможността да бъде извършена проверка за наличието или липсата на
логически грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото.
Обсъжданата по-горе неиздържаност на мотивите се
приравнява на липса на мотиви, което от своя страна представлява съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, визирани в разпоредбата на чл.348 ал.3
т.2 пр.1 от НПК, чието допускане има за последица отмяна на атакувания съдебен
акт.
Констатираните недостатъци в мотивите на атакувания
съдебен акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, а
също и до нарушаване на основните правила на правораздаването, обуславят
становището на настоящия съдебен състав, че постановената присъда следва да
бъде отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите досежно правилността й и да
се извършва анализ на изложените в жалбата доводи по съществото на делото.
Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната инстанция, което
предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав на СРС.
Налице е и друг
недостатък на постановената присъдата – същата не е подписана от всички членове
на състава, каквото е изискването на чл.310 ал.1 НПК, а именно липсват
подписите на съдебните заседатели. Вместо това, без да е поставено такова
изискване, мотивите към присъдата са подписани от целия съдебен състав. Този
порок на постановения съдебен акт представлява самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Водим от
горното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.334, т.1 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ присъда от 09.05.2016 г. на СРС,
НО, 14 състав, постановена по НОХД № 14122/2014 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.