№ 3778
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:М. Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело №
20221100511946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Подадена е молба от “Р. 08” ЕООД с правно основание чл. 240, ал. 1, т.
1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 20.07.2022г.
по гр.д. № 12648/2022г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.
Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното
производство, по което е постановено процесното решение, тъй като не бил
връчен надлежно препис от исковата молба с приложенията, както и че не бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на
11.07.2022г., в което е постановено оспорваното съдебно решение. По същите
съображения сочи, че и преписът от съдебното решение бил връчен в
нарушение на правилата за връчване, а за постановеното решение узнал с
получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20228230400472 по описа на ЧСИ М. К., с рег. № 823 на КЧСИ и с район на
действие – Окръжен съд Пловдив. Изложени са твърдения, че адресът на
дружеството е този, който е бил посочен в исковата молба, както и че до
входната врата има табло със звънци и на всеки един от тях е поставено
обозначение с името на обитаващите съответния имот. На първия ред на
1
таблото бил поставен звънец с обозначение “Семейство И./“Р. 08”. Офисът на
дружеството е и жилището, в което живее управителят и едноличният
собственик на капитала му – В.Х.И.. Наведени са доводи, че във върнатото в
цялост съобщение връчителят не е посочил от кое лице е събрало данни, че на
адреса няма такава фирма. Оспорва се и редовността на връчването на препис
от исковата молба по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на
уведомление. В молбата са развити съображения за липса на предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като е налице нередовно
връчване на препис от исковата молба, както и на призовката за първото
съдебно заседание. Освен това излага довод, че предявеният иск не е
вероятно основателен, което също представлява пречка за постановяване на
неприсъствено решение. По тези съображения е направено искане за отмяна
на постановеното неприсъствено решение и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Ответникът по молбата – “Д. МЖ” ООД изразява становище за
неоснователност на същата. Поддържа, че първоинстанционният съд е
предприел действия по призоваване на ответното дружество в съответствие с
изискванията на ГПК и конкретно на приложената фикция по чл. 47, ал. 1 от
ГПК. Излага, че адресът на управление на дружеството, вписан в Търговския
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, е този, на който
са изпращани всички съобщения и призовки. Счита, че вписаните
обстоятелства относно действията по призоваване, отразени във върнатия
отрязък от съобщение, съдържат достатъчно данни за формирането на
обоснован извод за наличие на предпоставки за приложение на последиците,
уредени в нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Установява се, че по гр.д. № 12648/2022г. по описа на СРС, ГО, 179
състав е постановено на 20.07.2022г. неприсъствено решение по реда на чл.
238 и чл. 239 от ГПК, с което е уважен предявеният от “Д. МЖ” ЕООД срещу
“Р. 08” ЕООД иск с правно основание чл. 265 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 5 064, 86 лева без ДДС, представляваща цена на цялостен ремонт в обект,
находящ се в гр. Банкя, ул. ******* ведно със законната лихва от датата на
2
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и направените по
делото разноски.
Адресът за призоваване на ответното дружество, посочен в исковата
молба, е гр. Пловдив, ул. “*******. Преписът от исковата молба е изпратен на
същия адрес, като съобщението е върнато по делото в цялост, с отбелязване
от длъжностното лице по призоваване, че е посетил посочения адрес, на който
няма афиширан офис на такава фирма, не е открит представил. Отразено е
още, че сградата е жилищна и е необходимо адресът да се инвидиуализира с
номер на етаж и апартамент. Първоинстанционният съд е извършил служебна
справка по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел и като е установил, че вписаният адрес
на управление съвпада с адреса, на който е изпратено съобщение до
ответното дружество, е приел, че съобщението следва да се връчи чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Установява се, че е изпратено ново съобщение на същия адрес, което според
указанията на съда е връчено чрез залепване на уведомление на таблото до
входа. Връчителят е удостоверил отново, че на адреса няма такава фирма.
Изпратена е призовка за насроченото съдебно заседание на същия
адрес, която е върната в цялост като невръчена, с отбелязване от
длъжностното лице по призоваване, че на адреса е жилищен блок на 8 етажа,
както и че няма такава фирма, няма афиширан офис и не е открит
представител. Съдът е приел, че призоваването е редовно. На проведеното на
11.07.2022г. съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда и при
условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, което е било прието за основателно.
Съобщението до ответното дружество, ведно с препис от постановеното
по делото неприсъствено решение, не е било връчено. Същото е върнато в
цялост с отбелязване, че на адреса е жилищна сграда и не е открит
представител на фирмата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като
инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение,
3
а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния
процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9
и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване
на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са
изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се
в следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото
поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да
се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от
процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от
ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът
– от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на
връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила
за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за
началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по
чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До
редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако
страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има
категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен
момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за
допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на
узнаването на решението правно релевантно значение /за разлика от отмяната
на влязло в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/. В
тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК/ течението на срока е
обусловено императивно от действителното връчване на решението на
4
страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на
неприсъствено решение” не е равнозначно на „узнаване на решението”
/определение № 550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010г., II ТО/.
В конкретния случай се установи, че постановеното неприсъствено
решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се
приеме, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата е и
основателна по следните съображения:
С оглед изложените в молбата твърдения се налага извода, че
молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК –
ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за
съдебното заседание.
Ответникът в първоинстанционното производство е юридическо лице –
търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са
уредени в нормата на чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и
юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в
канцелариите им на последния посочен в съответния регистър адрес на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Съгласно чл. 50, ал. 1
от ГПК мястото на връчване е последният посочен в съответния регистър
адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени/ чл.
50, ал. 2 ГПК/.
В настоящия случай се установи, че преписът от исковата молба е
изпратен на адрес, който съвпада с вписания адрес на управление на
дружеството по партидата на същото, водена в Търговския регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Този адрес на управление
е вписан още на 16.01.2014г. и не е променян и до настоящия момент.
Изпратеното от СРС съобщение с препис от исковата молба не е било
връчено, а е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по
призоваване, че е посетило адреса /без да са посочени брой посещения и
конкретни дати/, установило е, че там се намира жилищен блок, както и че
няма афиширан офис на такава фирма и не е открит представител. При така
вписаните обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че не са били
налице предпоставките за връчване на съобщението по реда и при условията
5
на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, доколкото посочената разпоредба е
приложима в случаите, в които връчителят не намери достъп до канцеларията
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. И двете
хипотези са обусловени от констатация на длъжностното лице по
призоваване, че на адреса съществува канцелария на търговеца, каквото
обстоятелство не е установено по настоящото дело.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика, формирана относно
предпоставките, при които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от
ГПК, за да се приеме, че страната е уведомена за действията, които съдът и е
указал да извърши, намерила израз в решение № 9 от 07.06.2023г. по т.д. №
374/2023г., І ТО на ВКС, решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV ГО, по
гр. д. № 508/2011 г., решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III ГО по гр. д. №
2769/2014 г. , определение № 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I ТО, определение
№ № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д. № 1439/2018г. на ВКС и др., е прието, че
когато връчителят посещава адреса на търговското дружество той следва да
установи има ли там фирмена табела или наименование на ЮЛ, а aко не
намери такива да положи усилия да събере сведения познат ли е на това
място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови
представители или служители на това място и по възможност кога, като
събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен
констатиците, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено.
В решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, ІV ГО
и решение № 279 от 24.01.2015г. по гр.д. № 2769/2014г. на ВКС, ІІІ ГО е
прието, че за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда
на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то
търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да
впише новия си адрес. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е
напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има
табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават
служителите му или други негови представители; да събере сведения от
съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този
адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в
съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали
търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма
представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за
6
това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения,
обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.
Следователно, за да се приложи фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК е
необходимо да се установи, че търговецът е напуснал регистрирания адрес на
управление, без в съответния регистър да е вписан новият адрес. Когато
връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата
на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно
или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава
търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако не
намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения,
познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому
юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни
представители или работници и служители на посочения адрес и, по
възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си,
той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения.
В случая връчителят е посочил единствено, че няма афиширан офис на
такава фирма и не е открит представител. Следва да се има предвид, че
“липсата на афиширан офис”, разбирана като липса на табела или фирмен
знак, дори и да се приеме, че такъв не е съществувал към момента на
връчванията, не може да обоснове извод за това, че дружеството не се намира
на адреса. Направеното от длъжностното лице отбелязване не е достатъчно, за
да се счете, че са налице предпоставките за приложение на фикцията по чл.
50, ал. 2 от ГПК. Длъжностното лице не е отразило в разписката за връчване
броя и датите на посещения, не е положило усилия да събере сведения, познат
ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому
юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са негови
представители или работници и служители на посочения адрес и, по
възможност кога. Констатацията, че на адреса няма представители на
търговеца или наети работници и служители, или фирмени знаци, табели и
други означения на търговеца, без отразяване кога и как са събрани сведения
за това, опорочава връчването на съобщението. Следва да се посочи
допълнително и обстоятелството, че на адреса се намира жилищна сграда,
което предполага наличие на обитатели в същата, поради което за връчителя
не е съществувала никаква пречка да изпълни задължението си като събере
необходимите сведения от съседите.
7
След като не е удостоверен по надлежен начин, с обвързваща
доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението,
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, дружеството не
се е намирало на отразения в регистъра адрес, то неправилно съдът е
приложил фикцията за редовност на призоваването съгласно разпоредба
на чл. 50, ал. 2 ГПК. Извършеното връчване на съобщението при условията на
чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК не санира така констатираното
процесуално нарушение. Според трайно установената практика на ВКС
прилагането на начина на връчване по чл. 50, ал. 4 ГПК е допустимо само при
наличието на определените от закона предпоставки - по изричното
разпореждане на цитираната норма връчването чрез залепване се прилага
само по отношение на адресати-търговци и юридически лица, когато
връчителят не намери достъп до канцеларията им или когато не намери лице,
съгласно да получи съобщението. Доколкото в случая адресатът на
връчването е търговско дружество предпоставките за връчване чрез залепване
на уведомление не са общите предпоставки по чл. 47 ГПК, а тези, посочени в
специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до
канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да
получи съобщението. В случая длъжностното лице по призоваване не е
удостоверило наличието на така посочените предпоставки. Напротив,
посочило е, че на адреса липсват индикации за търсената фирма. Независимо
от това е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, което при
наличните отбелязвания за установените обстоятелства при връчването на
съобщението се явява неправилно.
По тези съображения се налага извод, че връчването на препис от
исковата молба, както и на призовката за съдебното заседание, е осъществено
в нарушение на правилата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Така констатираните
обстоятелства се явяват основание за отмяна на постановеното неприсъствено
решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По тези съображения и предвид установеното нарушаване на правото на
защита на ответното дружество в образуваното срещу него исково
производство и лишаването от възможността му да участва в него, молбата с
правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК е основателна. Оспореното
неприсъствено решение следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за
8
разглеждане на повдигнатия материалноправен спор от друг съдебен състав.
В константната практика ВКС (определение № 33/10.02.2012г. по т.д. №
76/2012г., ІІ ТО, определение № 72/11.03.2014г. по т.д. № 594/2014г., ІІ ТО,
определение № 81/18.03.2014г. по т.д. № 822/2014г., ІІ ТО, определение №
274/29.11.2011г. по т.д. № 1155/2011г., ІІ ТО, определение № 146/03.05.2016г.
по гр.д. № 1664/2011г., ІІІ ГО, определение № 236/02.12.2020г. по т.д. №
2155/2020г., ІІ ТО и др.) се застъпва становището, че решението на въззивния
съд, постановено в производство по чл. 240, ал. 1 ГПК по молба за отмяна на
неприсъствено решение, не подлежи на касационно обжалване, което
становище се споделя изцяло и от настоящия състав. Постановеното в
производството по чл. 240 от ГПК решение няма характер на въззивно
решение по смисъла на чл. 270-272 ГПК, независимо, че отменителното
производството по чл. 240 ГПК се развива пред въззивния съд.
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК не е стадий от исковия процес и има
различен от въззивното производство предмет, доколкото в него решаващият
съд не проверява законосъобразността на постановения от първостепенния
съд влязъл в сила неприсъствен съдебен акт, а се произнася по
съществуването на изрично и лимитивно посочени от законодателя
отменителни основания, различни от основанията за въззивно обжалване. С
решението си по чл. 240, ал. 1 ГПК въззивният съд действа в рамките на
възложени му от процесуалния закон специфични правомощия за
извънинстанционен контрол на постановено от първоинстанционния съд
неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК е необжалваемо, а
не разрешава материалноправния спор между страните. Ето защо с оглед
характера и предмета на настоящото производство същото не попада в
обхвата на осъществявания от ВКС касационен контрол.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК неприсъствено
решение № 8329 от 20.07.2022г. по гр.д. № 12648/2022г., постановено по реда
на чл. 239, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, от Софийски районен съд, ГО, 179
състав.
9
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от
друг състав, като разглеждането започне от етапа – изпращане на препис от
исковата молба на ответника за отговор в едномесечен срок /чл. 131 от ГПК/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10