Р Е Ш Е Н И
Е № 482
гр.Видин 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 3165 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, с адрес: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********, с която против В.Е.В. ***, ЕГН **********,
е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че на
23.06.2014 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10802952
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответницата В.Е.В. като
кредитополучател.
Сочи се, че по силата на
сключения Договор за потребителски кредит на ответницата е отпуснат кредит в
размер на 525.00 лв. Твърди се, че кредитора е изпълнил задълженията си по
договора – предоставил е паричната сума, предмет на кредита като наличност по
банкова сметка ***, като същата сума е получена при подписване на договора от страните
съгласно чл. 1 от същия.
Сочи се, че ответницата е удостоверила
непосредствено преди полагането на подпис върху договора,че е получила
заеманата сума и че тя е опосредствана чрез банкова сметка,*** на 12 месечни
погасителни вноски, които съставляват изплащане на отпуснатата сума, ведно с
уговорената договорна лихва, посочени в погасителния план съгласно чл. 3 от
договора.
Излага се, че в отклонение
от задълженията си ответницата преустановила плащанията като падежът на първата
непогасена вноска е настъпил на
18.07.2014 г., вследствие на което ответницата изпаднала в забава,като съгласно
чл. 5 от договора при забава на погасителна вноска се начислява обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва,както и че падежът на цялото
задължение е настъпил на 20.06.2015 г.,
с което става изискуем неизплатеният остатък от кредита.
Сочи се, че на 10.01.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца е сключен договор за
прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство става ищеца.
Подържа се,че в изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощава ищеца да уведоми длъжника
за прехвърляне на вземането, като в тази връзка е изпратено писмено уведомление
до длъжника чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост като
непотърсена.
Поискано е от съда
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. N 2176/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 888.12 лева, от които:
-467.62
лв.–главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата;
-231.01
лв.–договорна възнаградителна лихва за периода от 18.07.2014 г. до 20.06.2015
г.;
-189.49
лв.– договорно обезщетение за забава за периода от 19.07.2014 г. до 07.08.2018
г.
Претендират се и направените разноски.
В законоустановения срок от
ответника чрез назначения му особен представител е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва иска, като се твърди липса на уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
съдебно-икономическа експертиза, приложено
е ч.гр.д. № 2176/2018 г. по описа на РС - Видин.
С оглед
данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представеното заверено
от ищеца копие на договор за потребителски кредит от 23.06.2014 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ответницата, е видно, че на последната е предоставен
заем в размер на сумата от 500.00 лева. Уговорено е, че общата сума за плащане от ответника е 838.37
лева, платима на 12 погасителни вноски, всяка по 69.87 лева. Посочено е в
договора също, че фиксирания лихвен процент е 96.66%, а ГПР е 157.91%.
Не е спорно сключването на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В договора е посочено, че покупната цена на всяко
вземане се посочва в описа, съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна
част от този договор. Описът към всяко приложение е представен по делото във
вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по
договора.
Ищцовото дружество е преупълномощено с пълномощно от
изпълнителния директор на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД да уведоми от името на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД всички длъжници за сключения рамков договор на 10.01.2017
г. по силата на който са цедирани вземанията.
По делото е представено уведомително писмо до
ответницата за извършената цесия. Липсват обаче доказателства за връчване на
това уведомително писмо. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответницата
е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало на 31.07.2019 г.,
чрез назначения особен представител, видно от отрязъка от съобщението, с което
е изпратен препис от исковата молба и доказателствата.
Вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че ответницата, освен една
погасителна вноска в размер на 161.74 лева, платена на 13.09.2014 г., не е
извършвала други плащания по договора за кредит. Според заключението на вещото
лице, след приспадане на платената главница, дължимият остатък е в размер на 467.62
лева, дължимата договорна лихва е в размер на 231.01 лева, законна лихва за
забава за исковия период е в размер на 189.49 лева.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответницата
за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2176/2018 г. по описа на ВдРС,
по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240 от ЗЗД вр.чл.79 и 86 от ЗЗД.
За
да се уважат предявените искове дружеството – ищец – следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията.
Ищецът следва да докаже изправността на цедента –наличието на сключен
договор за паричен заем в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число
валидно постигната договореност между страните за връщане на заемната
сума с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
суми, като установи вземанията си и по размер.
Ищецът следва да докаже, че
заемодателят е изпълнил задълженията си по договора за паричен заем, в
това число че е изплатил заемната сума, както и че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват,
унищожават или погасяват процесните
вземания в т.ч. и направените
възражения.
Вземанията
на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се спори, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем
сума, която кредиторът е предал на ответницата. Не се спори също, че
ответницата не е погасила изцяло заема
съгласно уговорения погасителен план.
Съдът
счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице
валидно прехвърляне на вземанията по договора за паричен заем, съгласно
клаузите на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания.
На
първо място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса
на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по
сключения договор за паричен заем.
Вземането
по процесния договор за заем е цедирано на ищеца. Същото е точно
индивидуализирано в представеното Приложение 1 към договор за прехвърляне на
вземания от 21.03.2016 г. Посочени са трите имена на длъжника, договорът, от
който произтича, както и размерът на вземането. Като доказателство в посочения
смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера,
като същото е приложено към исковата молба и в случая е достигнало до длъжника
с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно
съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е
породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о.
и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о..
Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за
цесия, поради което ищецът е
активно легитимиран
да предяви настоящия иск.
Предвид
така изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е
налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответника, поради което
следва да се пристъпи към разглеждане на твърденията на ответника, касаещи
действителността на сключения договор за
паричен заем.
Между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са възникнали
правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Предвид
така изложеното и доколкото не се оспорва наличието на облигационна връзка по
повод сключения договор за кредит, както и размерът на погасените от ответника суми,
то следва да се прецени, доколко са основателни възраженията на ответника,
касаещи противоречие с разпоредби на Закона за потребителския
кредит, които съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
обуславят обявяване на недействителност на договора, в който случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Видно
от приетия по делото, като доказателство договор за потребителски заем от 23.06.2014 г., то
същият съдържа предвидените в чл. 11 от ЗПК
реквизити, включително и тези оспорени от ответника. Предвиден е общият размер
на кредита и условията за усвояването му. Отразен е
годишният процент на разходите и лихвения
процент, както и общата дължима сума от потребителя. В погасителния план са
посочени условията за издължаване на кредита - размера, броя и периодичността
на вноските и датите на плащане - 12 броя месечни вноски
със съответните падежи.
С
оглед така изложеното съдът счита, че договора за кредит не противоречи на ЗПК и не е недействителен.
От
договора е видно, че между страните е
била уговорена възнаградителна лихва, каквато е допустима съобразно
разпоредбата на чл.240 ал.2 от ЗЗД.
По
правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото
е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.
В случая с
ъдът , намира, че уговорената в
договора за заем възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави.
Към датата на сключване на договора за паричен заем – 23.06.2014 г.,
в Закона за
потребителския кредит не са се съдържали разпоредби, ограничаващи
размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите по кредита.
Максимален размер на възнаградителната лихва не е предвиден и в Закона за задълженията и договорите,
нито е бил определен от Министерския съвет на основание чл. 10, ал. 2 ЗЗД. В съдебната практика се приема, че максималният размер на
възнаградителната лихва е ограничен единствено от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Нормативни разпоредби,
ограничаващи максималния размер на възнаградителната лихва са създадени, едва
със ЗИД на ЗПК, обнародван в "Държавен вестник", бр.35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г., когато е създадена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща, че годишният процент на разходите не може да бъде
по - висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Предвид
горното съдът намира, че към датата на сключване на процесния договор за кредит
страните са разполагали с възможността по чл. 9 ЗЗД
свободно да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави.
В договора за паричен
заем страните са приели, че фиксираният годишен лихвен процент по заема
е 96.66 %, а годишния процент на разходите на
заема е 157.91 %, като общия размер
на всички плащания е 838.37
лева, т.е. за предоставената в заем сума , заемателят е дължал възнаградителна
лихва в размер на 313.37
лв..
Според
съда, така уговореният между страните размер на възнаградителната лихва
действително противоречи на добрите нрави, тъй като значително надхвърля
нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е
предоставил за ползване свои средства на потребителя.
В конкретния
случай, размерът на законната лихва върху главница от 500 лева за
периода, за който
е предоставен кредита, изчислен служебно от съда
посредством онлайн-калкулатор, възлиза на 46.89 лева,
а петкратният размер на законната лихва съответно е 234.45 лева.
Съгласно съдебната практика
на ВКС/
Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1106/2003 г., ІІ т.о., Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., ІІ г.о., Решение № 1270 от
09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5093/2007 г., ІІ т.о./ -
уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща два или три пъти размера на
законната лихва, противоречи на добрите нрави.
В
тази връзка съдът намира, че по отношение на процесния договор за
кредит възнаградителната
лихва е
противоречаща на добрите нрави ,каквото
е и с оглед приетите изменения в Закона за потребителския
кредит по
отношение изискването за петкратен размер
на законната лихва.
По изложените съображения уговорената възнаградителна
лихва, като противоречаща на
добрите нрави е нищожна и не се дължи на заемодателя.
Претендираното
вземане на ищеца за договорна лихва в размер на 231.01 лева за периода от 18.07.2014 г. до 20.06.2015 г.,
следва да се отхвърли, като неоснователно.
Към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е настъпил падежът на последната вноска по договора за кредит,
поради и което предоставената главница се явява изискуема.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ответника е заплатил по
договора 161.74 лв.,от които 82.36 лв. са послужили за погасяване на
задължението за лихва.
С оглед недължимостта на възнаградителната
лихва и предвид законово уредената поредност на погасяване на
задълженията, от претендираната главница следва да бъде приспадната сумата от
82.36 лв,като същата възлиза на 385.26 лв..В останалата част до пълният размер
от 476.62 лв.искането следва да се отхвърли.
В
тази връзка е частично основателна и претенцията за лихва за забава върху
неплатената главница.
Вещото
лице е изчислило същата в размер на 189.49 лева ,но при главница от 467.62
лева за периода от 19.07.2014 г. до 07.08.2018 г..
С помощта на ел.калкулатор при главница от 385.26 лв.,
за периода от 19.07.2014 г. до 07.08.2018 г.,лихвата за забава се изчислява на
158.63 лв.,и в който размер следва да уважи искането.
С оглед установеното по –горе, ще следва да бъде прието за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 385.26 лв.–главница, както и сумата в размер на 158.63 лв.– обезщетение за
забава за периода от 19.07.2014 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Съобразявайки
т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да
понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В тази връзка ответната страна следва да понесе направените от
ищеца разноски в настоящето производство,а именно а именно: 25.00 лв.-платена държавна такса, 300 лв.-внесен депозит за особен
представител и 100.00 лв. за възнаграждение на вещо лице,както и
юрисконсултско възнаграждение,определено съгласно чл.78 ал.6 ГПК,в размер на
100.00 лв.,или сумата в общ размер от 525.00 лв..С оглед чл.78 ал.1 ГПК и съобразно уважената част на
иска ответницата следва да бъде осъдена
да заплати сумата от 321.51 лв.
Ответницата следва да заплати на
ищеца,но съобразно уважената част на иска, и направените разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2176/2018 г. по описа на ВдРС/25.00 лева за платена държавна такса и 50.00
лева за юрисконсултско
възнаграждение/,а именно сумата от 42.87 лв.
Водим от горното ,Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Е.В. ***, ЕГН **********,
че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с адрес: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен”
№ 15, ЕИК *********, следните суми:
-сумата в размер от 385.26 лв./главница/, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният
претендиран размер от 467.62 лв.;
-сумата от 158.63 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 19.07.2014
г. до 07.08.2018 г.,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният претендиран
размер от 189.49 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 385.26 лв., считано от 23.08.2018 г./
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ до окончателното
изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 231.01
лв.представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 18.07.2014 г.
до 20.06.2015 г..
ОСЪЖДА В.Е.В. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с адрес: гр. София, ул. ”Хенрик
Ибсен” № 15, ЕИК *********, сумата в общ размер от 42.87 лв., направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д 2176/2018 г. по описа на РС-Видин, съобразно
уважената част от иска,като отхвърля искането в останалата му част до пълният
размер от 75.00 лв..
ОСЪЖДА В.Е.В. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с адрес: гр. София, ул. ”Хенрик
Ибсен” № 15, ЕИК *********, сумата в общ размер от 321.51 лв., направени в настоящето производство
разноски,но съобразно уважената част от
иска,като отхвърля искането в останалата
му част до пълния размер от 575.00 лв./ 150.00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, 25.00лв.-платена държавна такса, 100.00 лв.-депозит за вещо лице
и 300.00 лв.възнаграждение за особен представител/.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването на страните, като след влизане в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 2176/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: