РЕШЕНИЕ
№ 6 дата 05 януари
2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 14 декември 2020г., в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 665 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-
02000219004029-091-001/18.12.2019г., поправен с РА №
П-02000220001158-003-001/14.01.2020г., издадени от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП
гр.Бургас, потвърден с Решение № 38/25.02.2020г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Бургас, с който, в тежест на търговското дружество ГЕА СТРОЙ ООД,
гр.Бургас, са установени задължения за ДДС в данъчни периоди м.09.2018г. и
м.11.2018г., поради отказано право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5,
чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.25 от ЗДДС, по фактури издадени от ЕВРО
ДИАЛ ЕООД. Начислени са и съответните лихви за забава.
Жалбоподателят ГЕА СТРОЙ ООД обжалва издадения
ревизионен акт като незаконосъобразен, като счита фактическите констатации на
органа по приходите за необосновани, в частност оспорва извода, че не са били
осъществени реални доставки на стоки, възразява, че органът по приходите не е
съобразил голяма част от представените документи, касаещи доставките.. Иска се отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и
ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.
Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се
представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, поради
мотивите изложени в решението на горестоящия орган. Претендира възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи
следното:
Със Заповед № Р-02000219004029-020-001/27.06.2019г. на
началник сектор в ТД на НАП – Бургас, изменена с последващи заповеди относно
срока за извършване на ревизията, е възложено извършването на ревизия на
търговското дружество ГЕА СТРОЙ ООД, с предметен обхват – установяване на
задължения за ДДС за данъчни периоди м.01.07.2018г.-31.05.2019г., задължения за
вноски за УПФ, вноски за ППФ, вноски за ДОО, вноски за ЗО, корпоративен данък,
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, всички за
периода 01.01.2018г.-31.05.2019г.
Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №
Р-02000219004029-020-001/18.11.2019г., като въз основа на съдържащите се в него
фактически констатации е издаден процесният РА №
Р-02000219004029-091-001/18.12.2019г., поправен с РА №
П-02000220001158-003-001/14.01.2020г. от началник сектор и главен инспектор по
приходите в ТД на НАП гр.Бургас, с който, в тежест на ревизираното дружество
ГЕА СТРОЙ ООД, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за
2018г. в размер на 582,42лв., ДДС в данъчен период м.09.2018г. в размер на
24889,04лв., в данъчен период м.11.2018г. в размер на 10002,28лв., задължения
за вноски за ДОО за м.01.2019г. в размер на 38,79лв., за м.02.2019г. в размер
на 60,45лв., за м.03.2019г. в размер на 60,45лв., за м.04.2019г. в размер на
90,30лв., за м.05.2019г. в размер на 71,12лв., задължения за вноски за ЗО за
м.01.2019г. в размер на 30,55лв., за м.02.2019г. в размер на 72,80лв., за
м.03.2019г. в размер на 112лв., за м.04.2019г. в размер на 97,12лв., за
м.05.2019г. в размер на 49,28лв., вноска за УПФ за м.04.2019г. в размер на
4,70лв. Начислени са съответните лихви. Ревизионният акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК, цифрово подписан видно от приложения оптичен носител. При оспорването по
административен ред, ревизионният акт е бил обжалван само в частта относно
установените задължения за ДДС, в която част, с Решение № 38/25.02.2020г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, ревизионния акт е потвърден, като в
останалата част е влязъл в сила.
В хода на ревизията е
установено, че през ревизирания период дружеството-жалбоподател е извършвал
строително-монтажни работи на обекти в гр.София, гр.Бургас, гр.Поморие,
гр.Созопол, както и по проекти за енергийна ефективност на сгради в
гр.Свиленград и гр.Поморие и др.обекти, като дейностите включват извършване груб строеж, довършителни работи и
саниране. Установено е, че доставчикът ЕВРО-ДИАЛ ЕООД е издал към жалбоподателя
следните фактури: 1. фактура № *********/17.09.2018г., с данъчна основа
57800лв. и начислен ДДС – 11560лв., с предмет на доставката – воалит с посипка;
2. фактура № **********/21.09.2018г., с данъчна основа 23624лв. и начислен ДДС
– 4724,80лв., с предмет на доставката – влагоустойчив шперплат, телескопични
подпори, триноги, чашки за подпори; 3. фактура № **********/23.09.2018г., с
данъчна основа 29328лв. и начислен ДДС – 5865,60лв., с предмет на доставката –
влагоустойчив шперплат, телескопични подпори, триноги, чашки за подпори; 4.
фактура № **********/26.02.2018г., с данъчна основа 13743,20лв. и начислен ДДС
– 2748,64лв., с предмет на доставката – тухли мирково, зидарски разтвор,
теракол, воалит и 5. фактура № **********/29.11.2018г., с данъчна основа
50011,40лв. и начислен ДДС – 10002,28лв., с предмет на доставката –
телескопични подпори, фасадно скеле, греди Н20, арматурна скара. За изясняване
на фактите и обстоятелствата по извършените доставки на стоки по издадените
фактури, органът по приходите е извършил насрещна проверка на доставчика, до
който е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице. В отговор, ЕВРО-ДИАЛ ЕООД представил копия на фактурите,
приемо-предавателни протоколи, сключен договор за продажба на стоки от
17.09.2018г. , дневниците за продажби за двата данъчни периода, оборотни ведомости
за периодите, както и счетоводни документи
- аналитичен регистър на счетоводна сметка 453/2 за м.09.2018г. и м.
11.2018г. относно начисляването на ДДС по фактурите. Относно произхода на
стоките е представил фактури, издадени от „Строй Транс 2015“ ЕООД. Не са
били представени документи относно
извършени плащания, нито такива относно собственост или ползване под наем на обект за складиране и
съхранение на строителните материали, както и относно транспортирането им до
обектите на ГЕА СТРОЙ ООД. При анализа на събраните доказателства, органът по
приходите е приел, че представения сключен
договор от 17.09.2018г. по своя характер е типов и не съдържа информация
за вида на стоките, количествени и качествени характеристики, както и цени, а
представените приемо-предавателни протоколи дублират написаното във фактурите,
но от тях не може да се установи дали стоките са предадени на купувача и къде
точно е станало това, както и е приел за недоказано наличие на необходимата
кадрова и ресурсна обезпеченост за извършване на доставките по издадените
фактури поради липса на данни за търговски обекти, складове за съхранение на
стоките и превозни средства за транспортирането им. Приел е също за
неустановено доставянето на материалите до обекта на получателя, мястото на натоварване,
транспортирането и съответно мястото на разтоварване на стоките. Относно
произхода на стоките също го е счел за недоказан, тъй като представените за
целта фактури документирали доставка на цимент, а една от тях – доставка на
строителни материали, но без опис и на стойност 519лв., докато по процесните
фактури липсвала доставка на цимент, а сумарно данъчните основи са в размер на
174 506,60лв. Отбелязано е също, че доставчикът ЕВРО - ДИАЛ ЕООД е
дерегистриран по ЗДДС по инициатива на орган по приходите поради наличие на
обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, считано от 29.03.2019г.
Въз основа на горните фактически констатации, органът по приходите е приел,
че липсват доказателства за реално осъществени доставки на стоки по издадените
фактури, както и липсват доказателства относно възможността този доставчик да е
извършил фактурираните доставки, респ. без да е възникнало данъчно събитие по
смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.6 от ЗДДС, доставчикът, в
противоречие на изискванията на чл.114 от ЗДДС, е издал на жалбоподателя
фактури, в които неправомерно е начислил ДДС, поради което и на основание
чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.6 и чл.25 и от с.з.,
органът по приходите е отказал правото на приспадане по издадените процесни
фактури.
Ревизионният акт е законосъобразен.
Спорът по делото е фактически и той касае действителното
извършване на фактурираните доставки на стоки – различни видове строителни
материали по процесните фактури от доставчика ЕВРО - ДИАЛ ЕООД.
Няма спор, че ревизираното дружество притежава издадени
данъчни документи, съдържащи изискуемите по чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити, в
които данъкът е посочен на отделен ред. Спорната предпоставка е фактическото
действително изпълнение на доставката,
изискуемо за упражняване правото на приспадане и тя подлежи на доказване на
общо основание, не се подразбира, нито се предполага само в резултат на
съставена счетоводна документация. Преценката за това следва да се извърши в
резултат на съвкупност от данни, обосноваващи несъмнен извод в тази насока.
Установеното в хода на ревизията не дава основание да се приемат за несъмнено
доказани документираните с процесните фактури доставки на стоки, както и това
не се установи в хода на съдебния процес. Назначената за целта
съдебно-счетоводна експертиза не допринася за доказването на фактическото
изпълнение на доставките, а само потвърждава тяхното счетоводно отчитане и
отразяване при жалбоподателя и неговия доставчик. Отбеляза се, че това не е
спорно по делото и е само една от предпоставките за възникване на правото на
приспадане. Органът по приходите не отрича счетоводното отразяване, както и че
строителни материали са били вложени в извършените от жалбоподателя строителни
дейности на различни обекти, но отрича, че това са строителните материални
именно по процесните фактури на доставчика ЕВРО-ДИАЛ ЕООД. В този смисъл,
процесът на доказване в тази хипотеза е насочен към установяване възможността
на доставчика да разполага с фактурираните от него стоки от една страна, както
и доказване фактическото им предаване на купувача, от друга страна. Както в
ревизионното производството, така и в съдебното, не са приведени доказателства,
които да установят горните факти. Обратно – налице са данни, които отричат
фактическото изпълнение на доставките. Недоказана е възможността доставчикът да
е разполагал с процесните стоки, като фактурите, които е представил за
придобиването им, сочат друг вид стоки – цимент, различни от процесните, а
друга представена фактура, която касае придобити строителни материали, няма
яснота относно техния вид, за да се предполага, че са от вида на процесните,
както и е на несъизмеримо ниска стойност. Предвид значителните количества
строителни материали, това изисква база/склад за тяхното съхранение, в каквато насока
доставчикът не представил доказателства при насрещната му проверка, нито има
данни или да е възразил, че продажбата е само транзитна. Фактическото предаване
на вещите също остава недоказано. По делото бяха оспорени като неавтентични
приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи, като назначената за
целта съдебно-графологична експертиза установи, че подписите, положени на
позицията „предал“ от лицето В.В. – управител на дружеството-доставчик, не са
изпълнени от него. В този смисъл следва да се приеме, че съставените
приемо-предавателни протоколи не доказват фактическото предаване на стоката от
управителя на доставчика. Относно получаването на стоките по делото беше
разпитан св. И., назначен на длъжност шофьор при жалбоподателя, който разказа,
че управлява тежкотоварен автомобил и през 2018г. често е бил командирован до
София, където, от строителен склад на ЕВРО-ДИАЛ ЕООД, находящ се на
ул.“Суходолска“, е товарил строителни материали, които е превозвал до два
обекта, строящи се от дружеството-жалоподател в София, като при товаренето не
получавал никаква документация, с която се занимавал само управителят на ГЕА
СТРОЙ ООД. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, които от една страна
бяха твърде колебливи, уклончиви и несигурни като изложение, а от друга страна
не съответстват на останалите данни по делото. Както се отбеляза, по делото
няма доказателства доставчикът да е разполагал със складова база, самият той не
е посочил такава, поради което остава неясно какво точно визира свидетелят като
наличен склад на товарене на ул.“Суходолска“ в гр.София. Свидетелят не посочи
кой точно е предавал материалите от този склад, като каза, че той само кара,
отваря капаците и се товари, като при липса на данни доставчикът да разполага с
работници, недоказано остава товаренето, респ. предаването на стоката. Вещото
лице по съдебно-счетоводна експертиза посочва, че доставчикът разполага само с
двама служители – чистач и технически сътрудник, като служебната проверка при
оспорването по административен ред е установила по подадените от работодателя
декларации обр..1, че първият служител има отработен само един работен ден, а
вторият – нито един отработен ден. При тези фактически установявания, с
основание органът по приходите е приел, че доставчикът не разполага с ресурсна
и кадрова обезпеченост да изпълни процесните доставки и оборването на тази
констатация се явява неуспешно с дадените свидетелски показания.
Съобразно изложеното, съдът счете, че по делото не се
доказва успешно фактическото изпълнение на фактурираните доставки, респ. следва
да се приеме, че издадените фактури не отразяват реално осъществени доставки на
стоки, поради което счете за обоснован извода на органа по приходите, че по
издадените от този доставчик фактури не се установява да са били реално
доставени стоки на жалбоподателя, поради което с основание е отказано правото
на приспадане до размера на данъка, счетен за неправилно начислен по смисъла на
чл.70, ал.5 от ЗДДС, с оглед констатираната липса на доставка на стока по
смисъла на чл.6 от с.з., поради което не е възникнало правото на приспадането
му на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза
на ответната страна следва да си присъдят разноските по делото в размер на
1697,03лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ГЕА СТРОЙ ООД, гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,
ул.“Перущица“ № 2, ет.6, ап.17 против Ревизионен акт № Р- 02000219004029-091-001/18.12.2019г.,
поправен с РА № П-02000220001158-003-001/14.01.2020г., издадени от началник
сектор и главен инспектор по приходите в
ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 38/25.02.2020г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Бургас.
ОСЪЖДА ГЕА СТРОЙ ООД, гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Перущица“
№ 2, ет.6, ап.17, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП
сумата от 1697,03лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: