РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Бургас, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
в присъствието на прокурора И. Анг. К.
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500143 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по
въззивната жалба на Г. Д. Ч., чрез пълномощника адв. К., против решение
№76/10.02.2025г. по гр.дело №950/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд в
частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск против Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и актове на
Прокуратурата над уважения размер от 7 500 лв. до предявения размер от 27
000 лв. и за имуществени вреди над уважения размер от 150 лв. до предявения
размер от 1300 лв. и присъждане на направените от ищеца разноски в
съответствие с уважената част от исковете.Според въззивника съдът
правилно е приел осъществяването на фактическия състав на разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвид повдигнатото на ищеца обвинение, за което е
оправдан с влязла в сила присъда. Отчетена е продължителността на
наказателното производство и обстоятелството, че висящността на съдебната
му фаза е поддържана от ответната Прокуратура.Изследвани са видът,
интензитетът, характерът и продължителността на неимуществените вреди и
причинно – следствената връзка между тяхното настъпване и действията на
ответника.Неправилно обаче, според въззивника, в нарушение на принципа на
справедливост, е определен размерът на дължимото обезщетение и
неправилно е прието съпричиняване на тези вреди от страна на Г. Ч. с
1
констатацията, че с действията си по време на наказателното преследване е
създал предпоставки за повдигане и поддържане на обвинение.Сочи се
възприетата от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт фактическа
обстановка и изводите на този съд за липса на престъпно деяние, извършено
от Г. Ч., като е безспорно, че друго участие на ищеца в престъпното деяние не
е налице. Твърди се, че дори да се приеме, че ищецът е нанесъл удар по
скулата на К. Б., за държавното обвинение изначално е било ясно, че този удар
не е причина за средната телесна повреда, съставомерна последица за
престъплението по чл.129, ал.1 НК. В хода на цялото наказателно
производство пострадалият Б. е сочел лицата, нанесли му множество удари,
сред които евентуално е бил причинителят на средната му телесна повреда,
но вместо да анализира тези показания, Прокуратурата е прекратила с
постановление от 13.11.2020 г. производството против действителните
извършители и е продължила да разследва ищеца и К. К.. При това положение
за ответника още през 2020 г. е било ясно, че обвинението против Г. Ч. е
неоснователно и, че липсват изначално доказателства за неговата вина, но
въпреки това е продължила наказателната репресия против него. Съдът
неправилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на Ч., който от
самото начало е твърдял, че не е лицето, нанесло удара, причинил средна
телесна повреда. Поддържа, че Ч. не е бил недобросъвестен, не е заблуждавал
органите на наказателното производство и не е ставал причина за забавяне
или за опорочаване на разследването. Твърдяното престъпление от частен
характер, ако се приеме наличието на такова, следва да бъде обсъждано в
хипотезата на чл.130, ал.3 НК предвид, че пострадалият Б. е отвърнал веднага
на удара.При липса на такова наказателно производство изводите за
съпричиняване и за причинно – следствена връзка с наказателното
производство са неправилни. Предвид, знанието на Прокуратурата към
13.11.2020 г. за конкретните действия на Ч., непрекратяването на
производството против него безспорно е допринесло за осъществяването на
процесния деликт. Поради това счита за неправилен изводът на съда за
съпричиняване от страна на ищеца и оспорва наличието на предпоставки по
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението.При условията на
евентуалност, ако съдът приеме наличието на съпричиняване, то моли да
бъде определено в размер до 10%.Счита също, че приетото общо
обезщетение в размер на 15 000лв е в противоречие с чл.52 ЗЗД и принципа на
справедливост, като се позовава на съдебна практика по сходни според
въззивника казуси.
Относно претенцията за имуществени вреди се твърди, че съдът
незаконосъобразно е приел, че в представените доказателства за заплащане на
адвокатски хонорари е налице допълване, което е недопустимо и
неприложимо за адвокатските бланки /кочани/. Счита за житейски логично и
обосновано при смяна на защитника да бъде заплатено отделно
възнаграждение на новия процесуален представител, за което е защитника е
издал съответния документ с номер от кочан. Съдът неоснователно не е
2
кредитирал представеното индигирано копие от адвокатския кочан, което
според практиката на съдилищата се приема за оригинал.По отношение на
намаляването на имуществените вреди с ½ се позовава на аргументите си
относно обезщетението за присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат
уважени изцяло, както и да се присъдят всички направени в производството
разноски. Няма искания за нови доказателства.
Прокуратура е подала насрещна въззивна жалба против решението в
частта, в която са уважени предявените искове, като се иска отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което да
бъдат отхвърлени изцяло или евентуално присъденото обезщетение да бъде
намалено.В нея се твърди нарушение на материалния закон.Според
Прокуратурата размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди за прекомерно завишен, с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
константната съдебна практика и несъответен на твърдените от ищеца
негативни преживявания. Съдът не е отчел в достатъчна степен редица
относими към формирането му обстоятелства.Мярката, взета на ищеца, е
възможно най – леката и фактически правата му не са били ограничени.
Мярката е отменена своевременно и ищецът е напускал страната, трайно е
пребивавал в чужбина, за да работи, което обяснява липсата на трудови
договори в страната за периода 01.05.2018г. до 04.02.2022г. Делото не е
разгласявано медийно от представители на ответника, а досъдебната му фаза
не се отличава с интензитет спрямо ищеца.Съдът безкритично е кредитирал
показанията на съжителстващата с ищеца св. И., без да отчете нейната
заинтересованост предвид фактически съпружеските им отношения. Не са
представени доказателства, извън нейните показания за твърдените опити на
ищеца да започне работа в държавни учреждения. Отчитайки
продължителността на наказателното производство, съдът не е съобразил
уточнението, че вреди от нарушаване на правото на разглеждане на делото в
разумен срок не се претендират в настоящото производство. Моли да бъдат
отхвърлени претенциите изцяло, а при условията на евентуалност – да бъде
намален размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.Няма искания за нови доказателства.
Производството е по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Предявен е иск от Г. Д. Ч. против Прокуратурата за присъждане на
сумата 27 000лв –обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
1300лв –обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно
обвинение, повдигнато и поддържано от ответната страна, за което ищецът е
оправдан с решение по НОХД № 1762/2021г на БРС, потвърдено с
решение № 124/13.05.2024г на ОС –Бургас /окончателно/.В исковата молба
се твърди, че досъдебното производството е продължило 6 години, като на
ищеца е предявено обвинение на 19.04.2017г за извършено от него тежко
3
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20,ал.2 от
НК.Взета е мярка за неотклонение „подписка“ и е извършена полицейска
регистрация по реда на чл.11 от Наредба за реда за извършване и снемане на
полицейска регистрация. С определение по ЧНД № 4104/2019г на БРС е
констатирано забавено разследване и са дадени указания към Прокуратурата
за приключването му, след което досъдебното производство е продължило
още 2 години.С постановление на Прокуратурата от 10.06.2020г на ищеца е
предявено ново постановление за привличане като обвиняем за извършено
престъпление по чл.129,ал.1, вр. ал.2, вр.чл.20, ал.2 НК. Цялото
производството е протекло за времето от 19.04.2017г до 13.05.2024г, когато е
влязла в сила оправдателната присъда.През този период ищецът се е явявал и
е участвал в множество процесуални действия, всяко от които водело да
засилване на неговата тревожност и безпокойство, губел надежда и се
страхувал да не бъде осъден за деяние, което не е извършил.Наказателната
репресия спрямо него се отразила негативно на отношенията му с близки,
познати и роднини, както и в трудовата му дейност, тъй като не можел да си
намери работа в държавния сектор или в структурите на МВР.Това го
принудило да замине извън страната, тъй като изпитвал срам от близките си,
че е вечният обвиняем. Цялото наказателно производство се отразило зле на
социалното му общуване и отношенията му със семейството. ДП продължило
необосновано дълго, без да е с фактическа и правна сложност и без да са
налице действия на ищеца или защитника му, допринесли за това забавяне.С
уточняваща молба от 20.08.2024г ищецът е посочил, че сумата 27 000лв се
претендира само на осн.чл2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и не търси обезщетение за
нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
В отговора на Прокуратурата исковете са оспорени като
неоснователни.Ищецът е с повдигнато обвинение на 19.04.2017г , а
досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в съда на 29.03.2021г,
т.е досъдебната фаза е продължила 3 г и 11месеца, който с оглед на
фактическата и правна сложност на делото не е неразумен срок.
Продължителността на делото в съдебна фаза не е в зависимост от
поведението на ответника, а зависи от съда, поради което отговорността за
цялата продължителност на процеса не се само на Прокуратурата. Следва да
се има предвид, че на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение и
правата му не са ограничени реално; делото не е медийно разгласено и ищецът
е оправдан на още на първа инстанция.Прави се възражение за съпричиняване
по чл.5,ал.2 ЗОДОВ – с поведението си ищецът е допринесъл виновно да
настъпване на претендираните от него вредоносни последици. Доказано е в
производството, че той е нанесъл първия удар на пострадалия, като това
неправомерно поведение е обстойно обсъдено в мотивната част на въззивното
решение по ВНОХД № 618/2022г на ОС – Бургас. Ако ищецът не бе извършил
това действие, спрямо него нямаше да бъде предприето наказателно
преследване за средна телесна повреда и нямаше да настъпят посочените
неимуществени вреди. Оспорена е датата на представения към исковата молба
4
договор за правна защита и съдействие.Оспорен е размерът на
претендираните вреди, като прекомерен.
С атакуваното решение съдът е уважил частично и двата обективно
съединени иска, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7500лв, ведно със законната лихва от дата на предявяване на
исковата молба – 10.06.2024г, а искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди е уважен до сумата от 500лв, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 10.06.2024г.След анализ на събраните
доказателства съдът е приел, че незаконното обвинение е причинило на ищеца
стрес, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално
осъждане.Тези негативни емоции са присъщи на човек с чисто съдебно
минало и са се засилили в момента, в който създал семейство и очаквал
дете.Обвинението станало достояние на приятелския му кръг и довело до
уронване на доброто му име.Съдът е взел предвид и възрастта на ищеца към
началото на съдебното производство, неговата продължителност и
отражението му върху професионалната му реализация в области, в които се
прави селекция при отчитане на водени разследвания срещу кандидата.
Прието, че обвинението е повлияло негативно на психиката му, станал
разсеян , затворен, не можел да спи. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид повдигнатото
обвинение за тежко умишлено престъпление, поддържано за период от 7
години, при липса на значителна фактическа и правна сложност;
процесуалните действия в досъдебното производство с участие на ищеца;
проведените 12 заседания в съдебна фаза, всяко от които е провокирало стрес
и тревоги; взетата най-лека мярка за неотклонение, която не му ограничава
правото на придвижване и контакти с близки и приятели. На база на тези
обстоятелства съдът е определил обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 15 000лв. Приел е за основателно
възражението на Прокуратурата за съпричиняване и е намалил размерът на
дължимото обезщетение на 7500лв, при приет процент на съпричиняване от
50%. По отношение на обезщетението за имуществени вреди е прието, че се
дължи сумата 300лв ,за която има данни,че е реално платена и е намалена с
50% поради приетото съпричиняване до сумата 150лв.
При служебната проверка за валидност и допустимост на
обжалвания съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност
или недопустимост на съдебното решение.По правилността му съдът е
ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.
По отношение на приетата от съда фактическа обстановка във
връзка с воденото наказателно производство против ищеца няма възражения
в двете жалби. Безспорно е установено, че той е бил привлечен като
обвиняем с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за
неотклонение от 19.04.2017 г. по ДП№431-1343/2015 год. по описа на Първо
РУ Бургас, за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.първо, вр.чл.129 ал.1, вр. с
5
ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 18.10.2015 год. в гр.Бургас, в съучастие
като извършител, заедно с други лица, причинили на Кирил Балабанов средна
телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Взета му
е мярка за неотклонение „подписка“.С постановление от 27.11.2018 год. на
Адм.ръководител – Районен прокурор на РП Бургас е отменена взетата му
мярка за неотклонение „подписка“.С постановление от 10.06.2020 год. ищецът
отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.129 ал.1, вр. с ал.2 от
НК, вр.чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК. По образуваното НОХД №1762/21 год. на
БРС е постановена оправдателна присъда № 54/15.04.2022г, потвърдена с
решение № 124/13.05.2024г, постановено по ВНОХД № 618/2022г на ОС –
Бургас /окончателно/.Производството пред въззивната инстанция е образувано
по повод протест на РП – Бургас и жалба на частния обвинител.
Във въззивната жалба на ищеца е оспорено приетото от ОС
съпричиняване по смисъла на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Като не оспорва фактът,
че във вечерта на извършване на престъплението е станал скандал между
пострадалия и ищеца, при който последният му е нанесъл първи удар в лявата
скула, а непосредствено след това пострадалия му е отвърнал, въззивникът –
ищец посочва, че с влязъл в сила акт наказателният съд, въпреки, че е
посочил горните обстоятелства в мотивите си, е приел, че ищецът е невинен
за причинената средна телесна повреда.В рамките на преклузивния срок, в
отговора на исковата молба Прокуратурата е направила възражение за
съпричиняване, което се изразява в следното : ищецът е нанесъл първия удар
на пострадалия, като това неправомерно поведение е довело до предприетото
спрямо него наказателно преследване за нанесената телесна повреда и това
е довело до настъпване на твърдените в исковата молба
вреди.Възражението е неоснователно по следните съображения: както е
прието в мотивите на решение № 170/04.02.2020г по гр.д.№ 4835/2018г на
ВКС, при преценка на възражението за съпричиняване, съдът следва да
съобрази процесуалното поведение на ищеца по време на наказателното
преследване, респективно връзката между това поведение и процесуалните
действия на ответника във връзка с повдигане и поддържане на обвинението.
Следва да се анализира кръгът от обстоятелства, в който се третира
поведението на ищеца в рамките на наказателното производство,
респективно връзката на това поведение със съпричиняване на вредоносния
резултат. При преценка на възражението за съпричиняване, релевантни са
фактите, отразяващи процесуалното поведение на ищеца по време на
наказателното преследване, съответно връзката между това поведение и
процесуалните действия на ответника, засягащи повдигане и поддържане на
обвинението.Такива действия на ищеца в рамките на наказателното
производство, които да водят до съпричиняване на настъпилите вреди не се
твърдят от Прокуратурата.Поради това не може да се приеме за основателно
твърдението на Прокуратурата, че ако не беше извършил това действие
спрямо ищеца не биха се предприели действия по наказателно преследване.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени
6
вреди: извън обичайните вреди, които нормално, предвидимо от правилата
на житейската логика и психологията, едно обвинено в извършването на
престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото
обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от
несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни
изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за
собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както
и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване с близки
и приятели; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни
прояви, които съобразно трайната практика на ВКС не се налага да бъдат
доказвани, следва да се имат предвид и твърдените други вреди в конкретния
случай - отражение върху възможността да си намери работа в държавния
сектор или в структурите на МВР. В тази връзка са разпитани двама
свидетели. Свид.П. в показанията си установява, че заради воденото
наказателно производство ищецът не е могъл да си намери работа и го
помолил да го вземе при него във фитнес център, където работи и до
момента. Свид. Иванова е жената, с която ищецът живее на съпружески
начала.Тя заявява,че ищецът е имал планове да учи и мечтаел да стане
пожарникар. Заради обвинението и притеснението и нежеланието да
комуникира с хора, е заминал да работи в чужбина до 2021г /без да е
уточнен за какъв период е станало това/. Свидетелката посочва, че ищецът е
кандидатствал в охранителна фирма, където е трябвало да работи с оръжие,
но това е било невъзможно, заради воденото наказателно дело. По същата
причина не е могъл да започне работа и в лаборатория
„Рамус“.Доказателства, че ищецът е кандидатствал за работа в МВР и в
държавния сектор и не е бил назначен, каквито твърдения има в исковата
молба, обаче не са ангажирани.Поради това съдът приема, че не е установено
по делото, че воденото против ищеца наказателно производство е довело до
затруднения при намиране на работа.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът взе
предвид обичайният характер на понесените вреди, без данни за влошаване
на здравословното състояние на ищеца или трайни поражения върху
психиката му, чистото съдебно минало, младата възраст, на която е бил при
започване на нак.преследване – 22 години; тежкото умишлено престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК , за което е бил обвинен, взетата мярка за
неотклонение – подписка, която е най-леката, предвидена в НПК и е
продължила около 1 година и 7 месеца, след което е отменена.Последното
сочи, че ищецът не е имал ограничения за придвижване, за социални контакти,
дори е пребивавал в чужбина, където е работил. От значение е и фактът, че
ищецът е оправдан още на първа инстанция.От друга страна,
продължителността на наказателното производство е около 6 години
/забавянето при постановяване на решението на въззивната инстанция с
около година е извън отговорността на ответника/, но следва да се има
предвид, че става дума за дело с голяма фактическа сложност /първоначално 7
обвиняеми/, извършвани са множество процесуални действия в рамките на
7
досъдебното и съдебното производство с оглед установяване на
съпричастността на всеки от обвиняемите лица към извършването на
престъпното деяние.В определението на съда по НЧД № 4104/2019г е
посочено, че в хода на досъдебното производство е извършен голям обем от
действия по събиране на доказателствен материал, което сочи на
изключително прецизно и задълбочено разследване от страна на органите на
ДП и Прокуратурата е извършвала адекватен надзор на разследването.От
друга страна е констатирано е забавяне при назначаването на СМЕ, за което
съдът е дал срок от един месец.Следва да се има предвид и фактът, че през по-
голямата част от времетраенето на наказателното производство ищецът е бил
без наложена мярка за неотклонение, която по някакъв начин да е
ограничавала правата му. Анализът на всички тези факти, при съблюдаване
на обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта и на
принципа, че репарацията не може да бъде източник на обогатяване,
мотивират настоящата инстанция да приеме,че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи на 15 000
лева.Последната сума съответства на доказаните действително претърпени
неимуществени вреди и отговаря на общественото разбиране за
справедливост. Този размер отчита болките и страдания, които са доказани и
чието настъпване е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, а също
удовлетворява и изискването за справедливо възмездяване на морално
увреденото лице.Атакуваното решение следва да се отмени в частта,в която е
отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 7500лв до 15000лв и да се присъдят допълнително още 7500лв.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди: претендира се сумата 1300лв,
представляваща заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство в наказателното производство.Представен е към исковата
молба договор за правна защита и съдействие по НОХД № 1762/2021г на
БРС, от който е видно, че е уговорена и посочена като платена в брой сумата
1300лв.Прокуратурата оспорва достоверността на датата на този
документ.Видно от представения към НОХД № 1762/2021г договор за правна
защита и съдействие, сключен с адв.Радиева, хонорарът е уговорен по Тарифа,
без данни за размер и плащане на същия.Поради това тези претендирани
разноски не се дължат – не е доказано реално плащане на сумата, а по
отношение на представения пред първа инстанция договор, при направено
оспорване на датата от страна на ответника, не са ангажирани доказателства
от страна на ищеца.Що се отнася до това, че бланките на договора за правна
защита и съдействие са в три екземпляра- един оригинал и две индигирани
копия, това означава, че при попълване на договора и трите екземпляра следва
да са с едно и също съдържание. Присъдената сума от 150лв, представляваща
половината от адв.хонорар в досъдебното производство не се дължи, тъй като
не е претендирана в исковата молба- претендира се само възнаграждение в
размер на 1300лв, разноски в съдебната фаза.Поради това решението в тази
част следва да се отмени и да се отхвърли изцяло претенцията за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди.
8
По разноските: С оглед частично уважената въззивна жалба на
ищеца следва да му се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на 365 лв, включващи дър.такса и адв. хонорар , за който има
доказателства, че е реално платен.Следва да се присъди допълнително и
сумата 732,40 лв – разноски пред първа инстанция,съобразно уважената част
от исковете.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №76/10.02.2025г. по гр.дело №950/2024г. по описа
на Бургаския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска на Г. Д. Ч.
против Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 7500лв до сумата от 15 000лв и в частта,
в която е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 150лв и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, ет.*, ап. *, сумата от още 7 500 (седем хиляди и
петстотин) лв./или общо обезщетение в размер на 15 000лв/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат
на незаконно обвинение за извършено престъпление по досъдебно
производство № 1343/2015 година по описа на 01 РУМВР – Бургас, преписка
11125/2015 година по описа на РП – Бургас, за което е оправдан с влязла в сила
в сила присъда по НОХД № 1762/2021 год. на БРС, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на исковата молба – 10.06.2024 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ №
*, ет. *, ап. * против Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 150лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по досъдебно
производство № 1343/2015 година по описа на 01 РУМВР – Бургас, преписка
11125/2015 година по описа на РП – Бургас, за което е оправдан с влязла в сила
в сила присъда по НОХД № 1762/2021 год. на БРС, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на исковата молба – 10.06.2024 год
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № * ет. *, ап. *, сумата 365 лв, представляваща
разноски във въззивното производство,съобразно уважената част от
въззивната жалба и сумата 732,40 лв – разноски пред първа
инстанция,съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
9
връчването му на страните с касационна жалба в частта относно претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10