О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.05.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година,
в състав :
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
след като разгледа докладваното
от съдия Т. Димитрова адм.д. № 951/2021 г., установи
следното :
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. със ЗИНЗС.
Образувано по жалба на И.А.Р. с
адрес ***, ***, срещу Заповед № 266 от 22.03.2021 г. на Началника на Затвора
Варна, с която на л. св. И.А.Р. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за
участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода за срок от 3
месеца“.
Оспорващият сочи, че процесната заповед е била
оспорена по административен ред пред главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), който я е потвърдил. Настоява се, че
оспорваният акт е незаконосъобразен, в противоречие с материалноправните норми,
в съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като се
излагат подробни доводи и се иска отмяната му.
Към жалбата е приложена молба за освобождаване от
заплащането на държавна такса и разноски в производството по делото поради
особеното положение на оспорващия – лишен от свобода, и липсата на финансови
средства. Представена е и декларация за имущественото и семейно състояние на
оспорващия.
С Разпореждане № 5821/07.05.2021 г., съдът на
основание чл. 152, ал. 4 и ал. 2 АПК е изискал от Началника на Затвора Варна
представянето на заверено копие от цялата преписка във връзка с негова Заповед
№ 266 от 22.03.2021 г., заедно с данни за съобщаването й, както и данни за
налично оспорване по административен ред.
Със същия съдебен акт е разпоредено: 1/ извършването
на справка в НБД за постоянен и настоящ адрес на оспорващия, както и за
семейното му положение; 2/ да се изиска от общината по постоянния и настоящ
адрес на оспорващия информация за декларираното движимо и недвижимо имущество
от оспорващия; 3/ да се изиска от Службата по вписванията по постоянния и
настоящ адрес на оспорващия справка за притежаваните от оспорващия недвижими
имоти и за вписванията по отношение на оспорващия.
По делото на 10.08.2021 г. са приложени данните от
извършената справка в НБД, а на 14.05.2021 г. и данните от Агенцията по
вписванията.
На 14.05.2021 г. ответникът представя
административната преписка, както и подробно становище за неоснователност на
жалбата. Искането е да се потвърди оспорваната заповед на Началника на Затвора
Варна като правилна и законосъобразна.
По направеното искане от оспорващия за освобождаването
му от държавна такса и разноски за производството по делото:
От декларацията от 29.04.2021 г., представена от
оспорващия се установява следното: И.А.Р. не получава доходи, не упражнява
дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност;
семеен е, но и съпругата му няма доходи; Р. и съпругата му не притежават
недвижими имоти и МПС, както и дялове и акции в ТД и парични влогове.
Според данните от справката в НБД И.А.Р. е с постоянен
адрес в гр. Плевен, женен е и няма деца.
От изпратената от Агенцията по вписванията информация
се установява, че по персоналната партида на оспорващия няма вписвания,
отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията – Плевен.
Искането за освобождаване от държавна такса съдът
намира за основателно, доколкото от приложените доказателства за семейното и
имуществено състояние на И.А.Р. не се установява същият да разполага с достатъчно
средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски в съдебното
производство. Р. макар и без данни за лошо здравословно състояние и въпреки, че
е женен, не работи, а изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Варна и
няма доходи. Оспорващият е материалнозатруднено лице и ако не бъде освободен от
държавна такса в размер на 10 лв. по аргумент на т. 2б, б. ”а” от Тарифа № 1
към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, във вр. с чл. 12, ал. 3 АПК, и от разноски по делото за производство пред АдмС - Варна, няма да може да
упражни процесуалните си права.
С оглед изложеното следва Р. да бъде освободен от
задължението за внасяне на дължимата държавна такса и от разноски по настоящото
делото.
Съдът обаче намира, че жалбата е недопустима поради
липса на годен за обжалване административен акт, предвид следните съображения:
Със Заповед № 266 от 22.03.2021 г. на Началника на
Затвора Варна, на основание чл. 101, т. 4 ЗИНЗС на л. св. И.А.Р. е наложено
дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия в местата
за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“. Според мотивите на обжалваната
заповед дисциплинарното наказание е наложено за това, че на неустановени в хода
на проверката дати през 2021 г. и на 10.02.2021 г., в Затвора Варна, Р. е
влязъл и осъществил неправомерни отношения, с възмезден характер с л. св. К. Г.
Д. в нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2, чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗИНЗС, а именно – продал му е вещи (цигари от неустановена в хода на проверката
марка – 2 бр. кутии, и 50 гр. кафе), предназначени за удовлетворяване на лични
негови потребности, като е определил срок за погасяване на поетото от последния
задължение, както и размер на дължимата от л. св. Д., предварително уговорена
между тях разплата, определена от л. св. Р. на 6 бр. кутии цигари, включително
с калкулирани от него лихви за просрочия в цената, погасени на две вноски от
купувача – с една кутия цигари при първия транш, и с още 5 кутии цигари марка
„Карелия“, 100мм, синя, закупени от л. св. Д. от затворническата лавка, като
при продажбата е поискал като гаранция и е взел в залог лични вещи на длъжника
– маратонки, марка „Адидас“ и зимно яке. Заповедта е съобщена на оспорващия на
22.03.2021 г., като изрично е указано, че същата подлежи на оспорване пред
Главния директор на ГДИН в 7-дневен срок от уведомяването.
Във връзка с оспорването на процесната заповед от Р.,
със Заповед № Л-1394 от 22.04.2021 г. Главният директор на ГДИН е отхвърлена
жалбата му, като Р. собственоръчно е посочил, че е запознат на 27.04.2021 г.
На обжалване пред административните съдилища подлежат административните
актове, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси, а право да оспорват административния акт
имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗИНЗС, заповедите,
издадени от началника на затвора (каквато е и процесната оспорена по делото
заповед, издадена на основание чл. 101, т. 4 ЗИНЗС), подлежат на обжалване пред
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Заповедите
се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Специален ред за обжалване е предвиден само по
отношение на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“ - чл. 111 ЗИНЗС, пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й.
Законодателят не е регламентирал възможност за съдебно
обжалване на заповедите по чл. 101, т. 4 ЗИНЗС, тъй като при прилагане на
мерките за поощрение и налагане на дисциплинарни наказания по реда на чл.
98-111 ЗИНЗС дисциплинарнонаказващият орган не действа като административен
орган. Оспорваната в настоящото производство заповед не е административен акт,
а акт на администрацията на затвора, постановен по силата на специален закон, който
акт е насочен към обезпечаване на вътрешния ред в затвора и по преценка на
законодателя, предвид степента на засягане на правата на лишения от свобода, е
предвиден единствено административен ред за оспорването му. В случая не следва
да се приема, че липсва правна уредба за оспорване на актовете, с които се
налагат дисциплинарни наказания, напротив, налице е такава – по административен
ред. Правото на защита е гарантирано и
осигурено, независимо от недопустимостта на съдебния контрол в случая, като
следва да се има предвид спецификата на уредбата на процесните правоотношения.
Доколкото заповедите по чл.
101 ЗИНЗС не представляват административни актове и не могат да бъдат
оспорвани по реда на АПК, споровете относно законосъобразността на последните
не са подведомствени на административните съдилища, в който смисъл е и константната
практика на ВАС и административните съдилища, съгласно която тези заповеди не
са административни актове, а актове на администрацията на затвора, постановени
по силата на специален закон, с които се поддържа редът и дисциплината в
местата за лишаване от свобода и подлежат на обжалване само по административен
ред съгласно чл.
110 ЗИНЗС.
В този смисъл е и трайно установената практика на
различни състави на ВАС по аналогични казуси, застъпена в Определение
№ 12831 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2019 г., III о., Определение
№ 1096 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 300/2018 г., IV о.; Определение №
799 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 568/2018 г., IV о.; Определение № 7041
от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5158/2018 г., III о.; Определение № 9914
от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2018 г., III о.; Определение № 13644
от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2018 г., I о.; Определение № 10933 от
18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2018 г., I о.; Определение №
17175/19.12.2013 г. по адм. д. № 16006/2013 г. на ВАС; Определение №
13107/04.11.2014 г. по адм. д. № 13355/2014 г. на ВАС; Определение №
3276/22.03.2016 г. по адм. д. № 2338/2016 г. на ВАС и др.
Жалбата на Р. срещу Заповед № 266 от 22.03.2021 г. на
Началника на Затвора Варна, потвърдена със Заповед № Л-1394 от 22.04.2021 г.
Главният директор на ГДИН е процесуално недопустима поради липса на една от
положителните процесуални предпоставки – годен за оспорване административен акт,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа
на нея съдебно производство по делото - прекратено.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК и на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА И.А.Р. от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по адм. дело № 951/2021 г. на АдмС – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.А.Р. с адрес
***, ***, срещу Заповед № 266 от 22.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна, с
която на л. св. И.А.Р. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в
колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 951/2021 г.
на АдмС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщаването му, по реда на глава
тринадесета от АПК пред тричленен състав на АдмС - Варна.
СЪДИЯ :