Р Е Ш Е Н И Е
№ 1621
гр. Пловдив, 27 септември
2022 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Христина Николова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1892 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175а,
ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
М.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван от адвокати Б.К. и Д.Х.- пълномощници, обжалва
Решение №1113 от 01.06.2022г. по Н.А.Х. дело №20225330200768 (768) по описа на
Районен съд- Пловдив за 2022г., XXIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №21-1030-010659 от 12.11.2021г., издадено от началник на група
в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с
което на жалбоподателя К. е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и е лишен
от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; постановяване
на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП, както и присъждане
на направените по делото разноски. Алтернативно се заявява искане за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, с цел изясняване на
фактическата обстановка по спора.
Ответникът в
производството- Сектор “Пътна полиция“ в ОД на МВР- Пловдив, не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 24.10.2021г., около 02:35ч. е
извършена проверка на място, в гр. Пловдив, на ул. “***“ №1, от служители на С“ПП“
в ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че касаторът
К. управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “АУДИ
А6“, с Рег.№ ***, лична собственост. Прието е за установено, че управляваният
от К. автомобил навлиза от източната страна на тунела под пощата, при което от
двигателя му е възпроизведен силен шум. Прието е за установено, че с влизането
си в завоя водачът на автомобила (К.) умишлено извежда автомобила извън
контрол, тъй като автомобилът се завърта в крайната лява лента за движение и на
границата на лентата за насрещно движение. Прието е за установено, че
управлението на автомобила от К. по посочения начин представлява използването
на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, тъй като цитираното МПС
преднамерено е изведено извън контрол.
За установеното в
рамките на проверката, Г. Х. Х.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ в ОД на МВР-
Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия
АВ, бл.№004898 от 24.10.2021г., с който деянието на К., изразяващо се в
преднамерено извеждане на управляваното от него МПС извън контрол, при управлението
на МПС-то по път, отворен за обществено ползване, се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
По делото няма ангажирани
доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е
издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него
НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Според разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на К.,
на водача на МПС е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
А според разпоредбата на
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното
НП, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба
3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
В случая, обстоятелствата,
че касаторът К. управлява МПС по път, отворен за обществено ползване, и
извършва маневра, с която преднамерено извежда управляваното МПС извън контрол,
квалифицирана като “дрифт“ от районния съд; както и че притежава качеството на
“водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР
на ЗДвП, се явяват установени по делото. Съответно, налице е от обективна
страна вмененото на К. административно нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП, субект на което нарушение е именно касаторът К..
Също така, както
правилно приема районният съд и противно на възраженията в касационната жалба,
административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното
НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, процесното НП е правилно
и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява оспореното
по делото решение при правилно прилагане на закона. Следователно, решението на
районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което
следва да се остави в сила.
Що се отнася до
алтернативно заявеното искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд, с цел изясняване на фактическата обстановка по спора,
посредством изслушване обясненията на И. Н. Н.- свидетел, присъствал на установяване
на разглежданото нарушение и при съставяне на процесния АУАН, то същото настоящият
състав на съда намира за неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
също неоснователно и такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1113 от 01.06.2022г. по Н.А.Х. дело №20225330200768 (768) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2022г., XXIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление с №21-1030-010659 от 12.11.2021г., издадено от началник на група
в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на М.В.К.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………