Решение по дело №143/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 123

гр. Видин, 20.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Шестнадесети юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

143

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на П.Ц.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 0953 - 000174 от 11.05.2010г. на Началник група, сектор ПП при ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Началник група, сектор ПП при ОДМВР Видин, оспорва жалбата и моли да не бъде уважавана. Претендира присъждането на разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 09.05.2020г. около 14,30 часа, в с.Ракитница, при полицейска проверка се установило, че Д.М.В.е управлявал автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ”, с рег. № ВН 9580 АВ, собственост на жалбоподателката. Посочено е също, че при извършената проверка от водачът е неправоспособен. На водача е съставен АУАН за управление на МПС без да е правоспособен, като е прието, че е налице нарушение на чл.150 от ЗДвП.

На 11.05.2020г. на жалб.П.К. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 0953 - 000174 на Началник група, сектор ПП при ОДМВР Видин , на основание чл.171,т.2а,б„а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно на автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ”, с рег. № ВН 9580 АВ, нейна собственост.

Доказателствата по делото установяват, че автомобилът е собственост на жаб.К..

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че жалбоподателят, е предоставил лекият автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, за което на водача е съставен АУАН. Съставен й е АУАН за това, че е нарушила разпоредбата на чл.102,т.1 от ЗДвП, като собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Няма приложено НП. Лицето на което е предоставен автомобила към процесната дата е напълнолетно, видно от справката от АИС БДС, и автомобила е собственост на жалбоподателката, видно от приложената справка.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

С разпоредбата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 368з – 125/ 27.01.2017г., в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и началник групи в сектор ПП при ОД на МВР Видин, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Наложената принудителна административна мярка е законосъобразна, заповедта е издадена при спазване на закона.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а, буква „а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателката е собственик на лекия автомобил и е предоставил управлението на МПС с рег. № ВН 9580 АВ на Д.В., който е неправоспособен водач.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази по буква „а“ : когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.

В конкретния случай дори и хипотетично да се приеме, че Д.  В. e взел автомобила, без съгласието на своята майка, това не означава, че същата не е предоставила автомобила на водача, тъй като законовата норма обвързва задължението на собственика на автомобила с грижата на добър стопанин да съхранява и непредоставя превозното средство на непраспособни водачи. За нея съществува задължение, при непредоставянето на автомобила, т. е. принудителното му отнемане, без съгласието на собственика, да информира за това компетентните органи, което в случая не е сторено, поради което и само на това основание, съдът счита, че не е опровергано съдържанието и доказателствената сила на издадения АУАН. Съдът счита също така, че мярката е наложена именно с целта на закона да се ограничат правата и се вменят задължения на собственика на автомобила да съхранява собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС да участва в движението по пътищата.

Собственикът на превозното средство следва при всички положения да носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил. С въпросната ПАМ не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.

По изложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-5 вкл. от АПК.

При този изход на делото оспорващия следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на

чл. 78, ал. 8 от ГПК/изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г. / във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,  съдът  

                                      Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на П.Ц.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 0953 - 000174 от 11.05.2010г. на Началник група, сектор ПП при ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП.

 ОСЪЖДА П.Ц.К. да заплати на бюджета на административния орган, сумата от 100.00 лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: