Решение по дело №284/2013 на Районен съд - Балчик

     Р Е Ш Е Н И Е

               №…..

                                                        ГР.Б., 12.02.2014 г.

 

                                          В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и четиринадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: МЕ

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД №284  по описа за 2013 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от П.А.Е. ***,със посочен съдебен адрес ***срещу наказателно постановление №166/13 от 18.06.2013г.на Началника на РУП-Б.,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е постъпила ведно със административна преписка в Районен съд-Б. ,с вх.№3407 на 15.08.2013г.чрез Административно –наказващия орган.

Е. твърди в жалбата си,че не е допуснала визираното в наказателното постановление административно нарушение.Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.Твърди,че засечената скорост не е.Твърди,че не е спирана при констатиране на нарушението.Твърди,че  АУАН е съставен в нейно отсъствие.Твърди,че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения.Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.

Жалбоподателката е упълномощила,като процесуални представители- адв.Н.К. и адв.П.А. и двамата от ДАК.

В съдебно заседание,редовно призована,жалбоподателката не се явява,представлява се от процесуалният си представител-адв.А..

Процесуалният представител поддържа жалбата.Твърди,че АУАН е съставен в отсъствие на неговата доверителка и по-късно й е връчен.Моли съда да отмени изцяло,обжалваното наказателно постановление,като незаконосъобразно.

Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з.Представя писмено становище,на Началника на РУП-Б.,в което твърди,че по безспорен начин е установено нарушението,самоличността на нарушителя и неговата вина.Твърди,че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

По делото,като свидетел е разпитан М.И.-актосъставител.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            Жалбоподателката е водач на МПС.

На 26.03.2013г.чрез мобилна система на контрол е засечен лек автомобил марка А.  с Рег.№ТХ****ХВ,управляван по ул.”Ч.м.”,до дренажната галерия,в гр.Б.,Д.ка област. Поводът за засичането бил,че  автомобила се движел в населено място със скорост от 112км/ч.при ограничение на скоростта за движение в населено място от 50км/ч.Автомобилът след справка се установява,че е собственост на С.М.С. от гр.Д..На 15.04.2013г.С.С. попълва писмена декларация по чл.188 от ЗДвП,в която декларира,че собствения й автомобил на процесната дата е управляван от П.А.Е..На същата дата,жалбоподателката също попълва писмена декларация,в която декларира,че е управлявала автомобила на процесната дата.

 Свидетелят М.И. приел,че лицето П.Е. е извършила установеното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП,поради което съставил Акт за установяване на административно нарушение на 22.05.2013г.

Административно –наказващия орган,изпълняващ задълженията за всестранно и обективна преценка на фактите е съобразил възможността за техническа грешка при отчитане на скоростта на движение,като е приел в рамките на тази грешка,че действителната скорост на движение на автомобила е 109км/ч.При това положение е приел,че е налице превишение на скоростта в размер на 59км/ч.

Скоростта е засечена с мобилна система за видеоконтрол TFR1-М,включваща Радар TR-4D с рег.№558 и е изготвен клип№8261.

Въз основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия орган издава наказателно постановление №166/13 на 18.06.2013г.АНО е приел,с оглед размера на приетата скорост на движение,че превишението е в размер на 59км/ч.С оглед на това той е приложил санкционната норма на чл.182 ал.1т.6 от ЗДвП.Съгласно тази норма,водач на МПС,който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място,като за превишаване над 50 км
/ч - с глоба 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

На жалбоподателката са наложени административни наказания-Глоба в размер на 400лв.и Лишаване от право на управление на МПС за срок от Три месеца,както и на основание Наредба№Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки.

            Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания свидетел,писмени доказателства-заверени копия от наказателно постановление,АУАН,копие от клип№8261,писмени декларации,протокол за извършено обучение,заповед,протокол за монтаж и настройка,удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие от лична карта.

            При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 29.07.2013г.на жалбоподателя.Жалбата е подадена и получена в деловодството  на  възиваемата страна с вх.№640 на 06.08.2013г.С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата е подадена в законоустановения срок.Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

                        Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ”Полиция”-Б.,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№ Iз-1745 от 28.08.2012г.на Министъра на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт :

            При анализа на издадените АУАН и наказателно постановление,както и на събраните доказателства,съдът достига до извода,че не са допуснати всички посочени в жалбата съществени процесуални нарушения от страна на актосъставителя и административно-наказващия орган.АУАН е съставен по писмени доказателства,което не изиска същия да бъде подписан от очевидец на констатиране на нарушението.Обстоятелството,че не е посочена местоработата на жалбоподателката в АУАН,съдът не възприема,като съществено процесуално нарушение.

При анализа на доказателствата,след разпита на свидетеля М.И.,съдът установя,че действително АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателката.В приложената административна преписка липсва писмо-покана до Е. да се яви за да й бъде съставен АУАН.АУАН е бил изпратен до съответното РУП в гр.Д.,където е бил подписан вероятно от жалбоподателката и й е бил връчен екземпляр от него.От самият АУАН се установява,че той е съставен на 22.05.2013г.а е бил връчен на 05.06.2013г.

Съгласно императивната разпоредба на чл.40 ал.1 от ЗАНН,АУАН се съставя в присъствието на нарушителя.Съгласно чл.40 ал.2 от ЗАНН АУАН може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя,само ако той е известен,но не може да бъде намерен или след покана не се е явил.

Съдът приема,че АНО е нарушил разпоредбите на чл.40 от ЗАНН.По делото не е установено по категоричен начин,че Е. е поканена да й бъде съставен АУАН и не се е явила на конкретната дата.С оглед на това неправилно АУАН е бил съставен в нейно отсъствие и в последствие изпратен за връчване чрез полицейските органи в гр.Д..

Съдът приема,че нарушението на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение,ограничаващо правото на защита на жалбоподателката и опорочаващо съставените АУАН и наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.

С оглед гореизложеното,съдът приема,че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.

                        Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №166/13 от 18.06.2013г.на Началника на РУП-Б.,с което за констатирано на 26.03.2013г.в 16,42ч  по ул.”Ч.м.”,до дренажната галерия,в гр.Б.,Д.ка област,при управление на лек автомобил марка А. с рег.№ административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на П.А.Е. ЕГН********** ***,на основание чл.182 ал.1т.6 от ЗДвП,са наложени следните административни наказания:ГЛОБА в размер на 400лв.(четиристотин  лева) и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, както и на основание Наредба№Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки,като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :