О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 1008 30.10.2018г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на тридесети октомври
през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 513 по описа
за
2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по повод искова молба от „Робинзон
бийч инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.Сердика № 2Б, ет.1, представлявано от управителя Андрей Антонов
Генуров против „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.България № 85, представлявано от изпълнителните
директори Пламен Йорданов Милков и Радка Бонева Никодимова, чрез клона в
гр.Бургас: ул.Ст.Стамболов № 47, /ФЦ Бургас „Стамболов“/, да бъде прието за
установено, че с изпълнение на спогодба между страните от 26.06.2015г. до
размера на сумата от 72 162.91 евро (141 136.22 лв. левова равностойност)
е погасена частично съответната част от ипотечното право в размер на същата
сума, като съда постанови да бъде заличено вписването на ипотеката върху
съответстващ на тoзи недвижим имот, посочен в § 2. стр.4 от спогодбата, а
именно: апартамент С 4.7 с идентификатор 11538.13.49.2.53 с описани граници,
като при условията на комулативност са предявени и искове да бъде прието за
установено, че ищцовото дружество чрез цялостното изпълнение на сключената
спогодба (с прехвърляне на всички уговорени имоти) в патримониума на ответника (включително
чрез придобиване от банката на 4 актива на публична продан по изп.д. №
564/2015г.*** действие ОС-Бургас), е погасил сумата от 72 162.91 евро (141
136.22 лв. левова равностойност) като част от общо погашение от
1 596 712.20 евро от общ дълг по главницата в размер на
1 909 155 евро по договор за банков кредит във валута № 029-В/ 2007
от 23.03.2007г. и 6 бр. анекси, за което задължение е било образувано изп.д.№
1784/2017г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, както и да
приеме, че върху тази сума не следва да се начисляват лихви след датата
23.10.2015г. Ищецът моли да му се присъдят направените съдебно-деловодни
разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.
За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета
им - установяване частичното погасяване на ипотечно право, учредено от търговец
в полза на банка като обезпечение на търговска сделка и частично отричане на
изпълняемо право по чл. 439 ГПК, е въведено нарочно особено исково производство
в глава 32 - ра, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по
правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на
общите изисквания на ГПК за предявяването й, след изправяне на нередовностите,
указани в Разпореждане № 3247/ 09.11.2017 г., отговаря на условията на чл. 127
и чл. 128 от ГПК. Последвала е по делото редовна размяна на книжа между
страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски
спорове.
При проверка на допустимостта на предявените искове
съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното:
Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е
налице правен интерес от страна на
длъжник да упражни правото си по съдебен ред винаги, когато вземането
обезпечено с ипотеката е погасено, а кредиторът не дава съгласие за
заличаването й. Релевираните възражения на „Инвестбанк“ АД досежно
допустимостта на исковите претенции, съдът счита за основателни поради
недопустимост на исковите претенции с правно основание чл. 439 ГПК. С тях се
иска да се установи, че ищецът е
направил частично погашение до размера на, респ.на стойност 72 162.91 евро
с левова равностойност 141 136.22 лв., представляваща част от общо
погашение от 1 596 712,20 евро от общ дълг по главницата в размер на
1 909 155 евро, както и да се приеме, че върху тази част (сума) от
72 162.91 евро не следва да се
начисляват от ответника, респ.да се дължат от ищеца лихви след датата на
последната сделка – 23.10.2015 год. Ищецът потвърждава волята си за
предявяване на искове с правно основание чл. 439 ГПК. Разпоредбата на чл.
439 от ГПК урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението на
основание новонастъпили факти. Изложените в исковата молба факти,
допълнително конкретизирани в уточнителна молба с вх. № 16176 от 14.11.2017 г.,
на които са основани исковете, не са от категорията на предвидените в
чл. 439 от ГПК, тъй като нямат качеството на „новонастъпили“ факти, оспорващи
вземането, а се отнасят до самото принудително изпълнение или до
изпълнение на извънсъдебно споразумение, настъпило преди визирания в ал. 2 от
чл. 439 ГПК момент. Целта на ищеца е ясна и тя е – да се защити срещу вече
започналото срещу него принудително изпълнение по образуваното изпълнително
производство по изп. дело № 1784 на ЧСИ Таня Маджарова, за събиране на
вземането по договора за кредит. Но след като той сам признава, че фактите на
които се позовава, са възникнали преди приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, то не може да се
приеме, че целта му е да прибегне до искова защита срещу изпълнението,
регламентирана от Глава 39, Раздел 2 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК се
оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателен установителен иск за
оспорване на вземането.
Така предявените общи отрицателни установителни искове
по чл. 124 ал. 1 ГПК за несъществуване на вземането, са недопустими по следните
съображения. Като длъжник в заповедното производство, ищецът се е възползвал от
регламентирания способ за защита, а именно: подал е възражение в срока по чл.
414 ал. 2 от ГПК и е образувано производство по реда на чл. 422, във връзка с
чл. 415 от ГПК. Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния
интерес на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането (в този смисъл Определение № 15/ 10.01.2012 г. по
частно търговско дело № 764/2011 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 258/ 18.03.2010
г. по частно търговско дело № 68/2010 г. на I т.о. на ВКС). Предвидените в ГПК
способи за защита на длъжника в заповедното производство са изчерпателно и
лимитативно определени, поради което пропускът да ги упражни не може да бъде
преодолян чрез общия установителен иск, т.е. предявените от ищеца общи
отрицателни установителни искове по чл. 124 ал. 1 ГПК за несъществуване на
вземането, са недопустими. Но дори и да се приеме, че предявените искове са
именно за специалната защита срещу изпълнението по чл. 439 ГПК, то това не води
до различен краен извод. Допустимостта на иска е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск, за наличието на която съдът следи служебно. За специалния иск за
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК, законодателят е въвел изрично
изискване за допустимост – искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Както бе посочено по-горе, самият ищец
признава, а това се извлича и от всички останали заявени от него обстоятелства,
неговите претенции се основават на факти, които са настъпили преди срока по чл.
439 от ГПК. Следователно, те нямат качеството на новонастъпили. Ето защо Окръжен
съд - Бургас, на свой ред приема, че тези претенции са недопустими поради липса
на предпоставките по чл. 439 ал. 2 ГПК и в тази част производството следва да
се прекрати.
Втората претенция
има за предмет погасено ипотечно право, възникнало по валидна сделка.
Възможността да се отрича правото на кредитора да се удовлетвори от вписан в
ипотеката имот, е предвидена като предпоставка за заличаването на акта,
легитимиращ кредитора с право на принудително изпълнение (чл. 179 ал.1 ЗЗД). Съдебната практика приема, че когато
обезпеченото с ипотеката задължение е изпълнено и тя е погасена, но кредитора
не дава съгласие по чл.179 ал.1 от ЗЗД, може да бъде предявен отрицателен
установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на
вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се
постановява това заличаване – решение № 431 от 8.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1759/2010 г., IV г. о., ВКС.
Интересът от установяването в този случай изрично е
предвиден в закона, но само за лицата, на които вписаната ипотека може да се
противопоставя. Съгласно Определение № 95/ 02.02.2018 г. по дело № 3006/2017 г.
на ВКС, ТК, II т.о. за лице, имащо правен интерес да иска заличаване на
вписването на ипотеката и в този смисъл да бъде заинтересовано лице по смисъла
на чл. 22 ПВ, следва да се приеме: 1/ всяка от страните по договора за ипотека
и относно вземането, което обезпечава, а именно: кредиторът поради отпадане на
обезпечителния интерес или погасяване на обезпеченото с ипотека вземане; длъжникът,
целящ да уреди отношенията си по повод обезпеченото с ипотека негово
задължение; 2/ собственикът на имота, когато той е чуждо на задължението лице,
с оглед освобождаването му от вещната тежест; 3/ техните правоприемници; 4/
всяко друго лице, чиито права и интереси са засегнати от ипотеката, напр. други
кредитори, включително хирографарния кредитор, целящ да удовлетвори вземането
си от ипотекирания имот. В този смисъл, всяко едно от заинтересованите в
съответното качество и на собствено основание лица поотделно, би могло да иска
заличаване вписването на ипотеката поради погасяване на задължението. Изрично в
исковата молба ищецът е обосновал целта на поисканата съдебна защита – след
като се установи погасяване на част от обезпеченото вземане, като законна последица
от отреченото субективно право да се заличи на основание чл. 179 ал. 1, предл.
2 ЗЗД учредената договорна ипотека върху процесния имот, чиято стойност
съответства на погасената част от дълга. Предявената по исков ред претенция е
процесуално допустима, тъй като е предявена от и срещу надлежно легитимирана
страни, които се явяват страни по правната сделка за учредяване на договорната
ипотека, при това и страни по приложеното Споразумение от 26.06.2015 г. Налице
е правен интерес от страна на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 179 ал. 1, пр.
2 от ЗЗД, да иска от съда частично заличаване на ипотека, при положение, че са
налице твърдения за погасяване на част от дълга и за бездействие на кредитора
относно заличаване на обезпечението му в тази част. Наличието на интерес се
обосновава и с оглед опасенията от евентуална евикция на купувача на процесния
имот и съответно насочени към продавача – ищец искове по чл.188 и следващите от ЗЗД. Не на последно място следва да се отчете обстоятелството, че процесния имот
е обект на публична продан и ищецът би понесъл негативи от публичната му
продан, макар собствеността върху него да е била прехвърлена на трето лице, тъй
като съобразно чл.155 от ЗЗД, ипотекарният длъжник може да се суброгира в
правата на кредитора, ако е платил или претърпял публична продан. При
изложените съображения за наличието на връзка на обусловеност между отричаното
от ищеца ипотечно право, съставляващо предмет на делото и правната му сфера,
чието накърняване се твърди, се налага извода за съществуване на правен интерес
у ищеца от търсената искова защита, а с това и за нейната допустимост.
При извършена служебна справка в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на дружеството
„Робинзон бийч инвест“ ЕООД, ЕИК *********, съдът констатира, че с Решение №
231 от 04.07.2018 г. по т.д. № 484/2017 г.*** по отношение на същото е
открито производство по несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2016 г., допусната е обща възбрана и запор върху
имуществото му, постановено е прекратяване на дейността на предприятието,
обявен е в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност.
Исковата молба по настоящото дело е предявена на 08.11.2017 год. от адвокат,
упълномощен от вписания в ТРРЮЛНЦ управител на дружеството – ищец.
Процесуалното действие е осъществено от лице с надлежна представителна власт по
смисъла на чл. 32, т.1 във вр. чл. 33 и чл. 30 от ГПК. С последващото
горецитирано решение, съдът по несъстоятелността е обявил длъжника в
несъстоятелност и е прекратил правомощията на органите на управление.
Понастоящем в ТРРЮЛНЦ не е вписан синдик, чиято представителната власт по чл.
658, ал.1,т.1 ТЗ включва и процесуално представителство – чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ. Обявяването на дружеството – ищец в несъстоятелност и следващите от това
промени в представителството, следва да бъдат съобразени служебно от съда, но
само за в бъдеще. Всички процесуални действия извършени до този момент запазват
своята сила и не се налага тяхното потвърждаване. Промените в
представителството на юридическото лице (вкл. и като резултат от производството
по несъстоятелност) действат само занапред. На посоченото основание,
надлежното предявяване на исковата молба следва да се преценява единствено с оглед
начина на представляване на юридическото лице към датата на сезирането. Към
посочения момент правото на иск е упражнено чрез законния представител на
дружеството по смисъла на чл. 30 ГПК – вписания управител. Следователно -
исковата молба е редовна. Следва да се отбележи и че специалните разпоредби,
регламентиращи несъстоятелността, не въвеждат изискване синдика да потвърждава
действията на длъжника по заварени дела.
Искът по чл. 179 ал. 1 от ГПК е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т. 4 във вр. с чл.
105 от ГПК и чл.109, изр. 2 от ГПК), а именно пред Окръжен съд – Бургас като
първа инстанция, който е и съд по местонахождението на недвижимия имот, обект
на предявената претенция. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация – „Робинзон бийч инвест“ ЕООД с твърдения, че част от
обезпеченото с ипотека вземане е погасено. Искът е насочен срещу лицето, за
което се твърди, че нарушава материално субективно право на ищеца, като не дава
съгласието си за частично заличаване на ипотеката. До настоящия момент не са станали служебно
известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това
положение, същият е допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявения иск, съдът счита, че на основание чл.
374, ал. 2 от ГПК следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.
Проект за
доклад:
Ищецът твърди, че страните са подписали спогодба по
чл.365 от ЗЗД, с която „Робинзон бийч инвест“ ЕООД се задължило да прехвърли
или да осигури за прехвърляне в полза на кредитора (ответник) недвижими имоти и
по този начин, чрез способа „даване вместо изпълнение“ да погаси своето
задължение до размера от 1 596 712,20 евро с ДДС от общ дълг от
1 706 712.20 евро, както и да заплати сумата от 110 000 евро с
цел погасяване на същия дълг. Твърди се, че кредитора поел задължение, след
получаване на съответния актив да дава поетапно съгласия по чл.179 от ЗЗД за
заличаване на вписаните ипотеки върху имотите на трети лица – купувачи. Заявява
се, че в изпълнение на споразумението, ищецът организирал прехвърляне в полза
на ответника на 13 броя недвижими имоти с 8 броя нотариални актове, собственост
на трети лица. Останалите 4 броя от договорените обекти били придобити от
ответника чрез публична продан по изп.дело №
564/2015 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ. Ищецът не успял да осигури сумата от 110 000
евро и да я преведе по сметка на ответника. В тази част споразумението не е
изпълнено, но „Робинзон бийч инвест“ ЕООД не се противопоставя да останат
вписани в полза на ответника ипотеките, които обезпечават тази част от дълга, а
именно върху апартаменти G 5.17 и G
5.18. Счита, че до момента на последната сделка – 23.10.2015 г. (момента на
приключване на публичната продан по изп.дело № 564/2015 г.), ответникът не
изразил пред ищеца никакви възражения и претенции по изпълнението на
спогодбата.
Твърди се в исковата молба,
че след изпълнение на задълженията по спогодбата, ищецът на два пъти поискал от
ответника информация каква част от кредитното задължение е приспаднал, както и
поискал да бъдат издадени съответните съгласия по чл.179 от ЗЗД. Ответникът не
отговорил на молбите, а освен това се снабдил с изпълнителен лист за целия
размер на дълга и образувал изпълнително дело № 1784/2017 год. по описа на ЧСИ
Т.Маджарова, по което насочил принудително изпълнение върху всички имоти,
посочени в §.2 на спогодбата, за които би следвало да даде съгласия по чл.179
от ЗЗД. Заявява се, че ответника не посочил на съда или на ЧСИ, че получил
активи на основание чл.65, ал.2 от ЗЗД, а освен това за времето от получаването
на последния актив до образуването на изпълнителното дело, продължил да
начислява лихви неправомерно, съответно да претендира лихви за този период. В
процесното споразумение кредиторът – ответник дал съгласието, си ипотечното
право да бъде делимо съобразно етапите на изпълнение на спогодбата, не само във
всяка една от двете й части: директното парично плащане касаещо ап. G 5.17 и
ап. G 5.18, в частта „даване вместо изпълнение“ съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗЗД,
но и последната част, от своя страна, била разделена на отделни етапи.
Ищецът твърди, че с изпълнението
на спогодбата в частта „даване вместо изпълнение“ и след придобиване от
ответника на активи от публична продан по изп.дело № 564/15 год. на ЧСИ Ивелина
Божилова, погасил част от първоначалния дълг, а именно 1 596 712,20
евро (от 1 909 155 евро). Ответникът бил дал предварително съгласие
за разделяне на ипотечното право, но не изпълнил поетото задължение по чл.179
ал.1 от ЗЗД, да бъде заличена ипотеката върху имота на съответната стойност.
Поради това претендира да бъдат заличена ипотеката, вписана върху имота от §.2
на споразумението, съответно на направените частични погашения на дълга чрез
даване вместо изпълнение, а именно върху апартамент Ц 4.7 с идентификатор
11538.13.49.2.53, разположен на IV ет., с площ от 82.02 кв.м., състоящ се от:
антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, една спалня, баня с тоалетна,
спалня с баня и тоалетна и две тераси. Заявява
се от ищеца, че поради финансови затруднения предявява иска по чл. 179 от ЗЗД
частично за заличаване на ипотеката върху съответния, посочен в §.2
на спогодбата имот - апартамент Ц 4.7, стойностно съответстващ на част от
ипотечния дълг в размер на 141 136.22 лв. Счита, че погашението на тази
сума, съответстваща на стойността от дълга, обезпечена с този апартамент и
даденото и уговорено съгласие за разделяне на ипотечното право, водели до
крайния извод, че за процесния апартамент ипотечното право върху този имот било
погасено, респективно не съществува и договорната ипотека следвало да бъде
заличена.
Ответникът по делото, на когото са изпратени преписи
от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона срок по чл.
367 от ГПК, е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище
по така предявените искови претенции. Ответното дружество в писмения си отговор
потвърждава фактите по сключване на договора за банков кредит и анексите към
него, обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и провеждане на заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3871/2014 г.***, приключило с издаване на изпълнителен лист в
негова полза в производството по чл. 422 от ГПК по т.д. № 484/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Потвърждава се
сключването на споразумение по чл. 365 във вр. чл. 65, ал. 2 от ЗЗД от
26.06.2015 г., имащо характер на предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД.
Заявява се в писмения отговор, че ищцовото дружество не изпълнило редица
задължения по сключеното споразумение, а именно: чл. 1, ал. 1, т.1.4 – т. 1.7,
т. 1.8; чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 2, ал. 3; чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 6. В тази
връзка на 16.08.2017 г. на „Робинзон бийч инвест“ ЕООД е връчено изходящо от
ответника уведомление за разваляне на споразумението. Посочва се, че общия
размер на вземанията на „Инвестбанк“ АД по договора за банков кредит възлизал
на 2 451 785.97 лв.
На следващо място, ответникът излага становище по
недопустимостта на исковите претенции.
Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, като счита, че иска по чл.
179, ал. 1 от ЗЗД е процесуално недопустим, тъй като ищецът е предявил „от свое
име чужди права“ предвид осъществената разпоредителна сделка с процесния
апартамент, върху който била вписана договорна ипотека за обезпечаване
задълженията на ищеца. Същият нямал правен интерес от предявяване на
установителен иск за погасяване на ипотечното право и заличаване на ипотеката,
тъй като третите лица били тези, които с имуществото си обезпечават
задължението и които биха имали интерес от заличаване на ипотеката поради
нейното погасяване. Изразява становище по допустимостта на иска за установяване
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение, като
сочи, че същите следвало да са изрично предвидени в закона, а частичното
погашение (изпълнение) на определена стойност не бил такъв факт.
Ответникът излага подробни аргументи по
основателността на предявените искове. Сочи, че договорната ипотеката
обезпечава цялото вземане на „Инвестбанк“ АД по договора за банков кредит
„заедно с всички лихви, такси и разноски“, като задължението за даване на
съгласието по чл. 179 ал. 1 от ЗЗД възниква при погасяване на кредитното
задължение, т.е. на цялото задължение по договора. Ипотечното право било
неделимо и обезпечавало цялото вземане на банката заедно с всички лихви, такси
и разноски. Споразумението от 26.06.2015 г. не съдържало каквото и да било
задължение за даване на съгласие по чл. 179 ал. 1 от ЗЗД за заличаване на
ипотеката върху процесния апартамент Ц 4.7, с оглед на което претенцията на
ищцовото дружество била неоснователна. От друга страна, съгласно справка за
размера на вземанията на банката по договора за банков кредит, задълженията на
ищеца към дата 11.01.2018 г. са в общ размер на 2 451 785.97 лв. и
този размер отчита погасяването на част от дълга чрез прехвърляне на
собственост по реда на чл. 65 ал. 2 от ЗЗД на имоти и чрез принудително
изпълнение. Наличието на неудовлетворени вземания предопределяло правния
интерес за събирането им чрез принудително изпълнение, насочено срещу недвижими
имоти, предмет на договорна ипотека, сключена с Нотариален акт № 44, том IV, рег. № 2177, н.дело № 622/ 26.03.2007 г.,
включително и срещу процесния апартамент Ц 4.7. Представя доказателства в
подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил
препис от отговора и доказателствата към него, в указания от закона срок е
депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва направените в отговора
фактически твърдения и правни изводи. На първо място ищецът оспорва размера на
остатъчното вземане на ответника към момента на завеждане на делото, респ. към
момента на подаване на писмения отговор, тъй като не били взети предвид
направените със споразумението погашенията, нито договорения в таблицата размер
на погашения на имотите по чл. 1, т.т. 1.4 – 1.7 от същото. Заявява, че не
оспорва наличието на остатъчно задължение по банковия кредит, но този факт не
бил от значение с оглед предмета на разглеждане по делото и с оглед изпълнение
на задължението на ответника за издаване на съответните съгласия.
Относно възражението на ответната страна за
неизпълнение на т.1.7 от споразумението, ищецът заявява, че открития
самостоятелен басейн заедно с открития
бар и прилежащите му части не били самостоятелни обекти на собственост, а
приращения съгласно чл. 92 във вр. чл. 98 от ЗС към основната вещ и поради това
не можело самостоятелно да бъдат предмет на сделки в гражданския оборот. Сочи,
че бил съставен протокол за въвод във владение от 06.06.2016 г., с който предал
във фактическо владение на ответника имотите по т.т. 1.4 – 1.7 от
споразумението. Излага аргументи за несъстоятелност на твърдението в писмения
отговор, че не били изпълнени задълженията по чл. 1, т. 1.8 от споразумението.
Предвид уговорената разделност на ипотечното право, ищецът счита за правно
несъстоятелен довода на ответника относно неизпълнение на задължението за
заплащане на сумата от 110 000 евро, която ищецът не успял да осигури
предвид на това, че последния няма претенции за ап. G 5.17 и ап. G 5.18 и те следвало да останат с вписани ипотеки.
Оспорва и доводите от писмения отговор за неизпълнение на задължението по чл. 2
ал. 1 и ал. 2, тъй като със сключено през 2015 г. споразумение между ищеца,
ответника и ЕС (етажната собственост) на к-с „Робинзон бийч инвест“, задължението
на ответника за такси и разноски по поддръжка на притежаваните от него имоти в
комплекса били поети от ищеца. Допълва се, че последния не разполагал с
фактически и правни механизми да осигури и организира свикване на общи събрания
в комплекса с цел да осигури на ответника сключване на договор за управление с
„Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД, която от своя страна не била посочена с
надлежни реквизити в споразумението, така че да се идентифицира при възникнал
правен спор, нито съществувала регистрирана в търговския регистър. Ищецът не
притежавал лично или чрез свързани физически или юридически лица мнозинство за
взимане на решения съгласно ЗЕС, нито имал сключен договор за фасилити
мениджмънт, по който да осигури подписване на договор за заместване на задълженията
с „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 6,
ал. 1, б. „д“ от споразумението, която не допускала разваляне на договора при
неизпълнение на това задължение. Излага алтернативен довод по чл. 87 ал. 4 от ЗЗД за „незначително“ неизпълнение с оглед интереса на кредитора. Твърди се
още, че задължението по чл. 5 ал. 6 от споразумението било изпълнено като копие
от строителната документация за комплекса и било предадено през месец юли 2015
г. на посочено от ответника лице – г-жа Наташа Попова. Алтернативно, на
основание чл. 87 от ЗЗД, ищецът предлага изпълнение в течение на делото, а
именно съдът да даде възможност да представи повторно въпросната документация
като определи подходящ срок.
Изтъква се в допълнителната искова молба, че не са
налице основания за разваляне на споразумението, респективно че ответникът е
неизправна страна по него. Релевира възражение за нищожност на основание чл. 26
от ЗЗД на чл. 6 ал. 1, б. „д“ и чл. 6, ал. 3 от споразумението като накърняващи
добрите нрави, в частта, в която допускат разваляне на споразумението и
предвиждат негативни правни последици за неизпълнение на „което и да е задължение“, респективно за
„всяко неизпълнение от страна на длъжника на предвидените в това споразумение
задължения, респ. неизпълнение на което и да е от посочените тук действия
вменени за изпълнение от длъжника“ по споразумението. Счита, че прекомерно и
необосновано ответникът в качеството си на юридическо лице – банка се позовавал
на неизпълнение на задължения, несвързани пряко с погасяване на уговореното,
още повече на задължения с невъзможен предмет.
Заявява се от ищеца, че едва с писмения отговор
получил уведомлението за разваляне на споразумението и от този момент прави
възраженията си по него. Сочи, че приложените към отговора доказателства не
удостоверявали съдържанието на пратката. Повече от година след приключване
изпълнението по споразумението, ответникът не предявил никакви претенции,
владеел придобитите материални активи и нямал намерение да ги върне, което
поведение според ищеца красноречиво навеждало на злоупотреба с права по смисъла
на чл. 3 от ГПК. В този смисъл прави възражение, като моли съда да го обсъди
при произнасянето с окончателния съдебен акт. Споразумението априори било
замислено, подписано и изпълнено с идеята, че ответникът ще получи активите, ще
издаде удостоверенията и ще остане остатъчен дълг. Издаването на съгласия било
обвързано конкретно и единствено със сделките по прехвърляне на имоти, не и с
предаване на техническа документация, свикване на общи събрания или др. подобни
задължения, чието неизпълнение да породи правото на ответника правомерно да
откаже издаване на съгласия.
В отговора на допълнителната
искова молба ответникът „Инвестбанк“ АД поддържа изцяло изложеното в
първоначалния си писмен отговор и изразеното становище, че липсва уговорка за
заличаване на ипотеката върху апартамент Ц 4.7. Сочи се, че нито една от
посочените в чл. 5 ал. 2 хипотези не касаела процесния апартамент, тъй като не
бил сред изрично и изчерпателно посочените в чл. 1 от споразумението. Напротив,
този имот бил сред изрично посочените в §.2 на споразумението, за които банката не поемала
каквото и да било задължение за издаване на съгласие по чл. 179 ал. 1 от ЗЗД. В
тази връзка юридически и обективно неоснователно било очакването/ искането на
ищеца за получаване на такова съгласие, в това число и исковите претенции.
Според ответника, „Робинзон бийч инвест“
ЕООД с исковата и допълнителната си искова молба признал факта на неизпълнение
на задълженията си, произтичащи от споразумението, тъй като 4 от договорените
обекти не били придобити доброволно от ответника, а чрез принудително
изпълнение. Въводът във владение също бил част от принудителното изпълнение и
потвърждавал обективното неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по
чл. 1 ал. 1, т. 1.4 – 1.7 по споразумението. Липсата на претенции по отношение
на ап. G 5.17 и ап. G 5.18
кореспондирала с изрично признатия по смисъла на чл. 175 от ГПК обективен факт
на неизпълнение на задължението му по чл. 1 ал. 3. Счита за неоснователни
разсъжденията на ищеца относно разделността на ипотечното право, като заявява,
че уговорка в тази насока никога не била правена между страните и по конкретно
за процесния апартамент Ц 4.7.
На следващо място, счита за
преклудирана възможността на ищеца да представи доказателства за изпълнение на
задълженията си по чл. 2 ал. 3 от споразумението. Сочи за процесуално излишно
позоваването на неизпълнение на „несъществени“ задължения. Ответникът поддържа
твърденията си за неизпълнение на задълженията по чл. 3 ал. 2, чл. 5 ал. 6.
Твърди, че неизпълнението на задължението за доброволно прехвърляне на
описаните в чл. 1, т. 1.4-1.7 недвижими имоти, в сроковете по чл. 5 от
споразумението, е признат обективен юридически факт, доколкото тези имоти не са
прехвърлени нито доброволно, нито в уговорения срок. Същите са придобити
принудително в производството по изпълнително дело № 564/2015 г. на ЧСИ Ивелина
Божилова. Заявява се, че обективното, признато от ищеца и съществено по смисъла
на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД неизпълнение на поредица от задължения – както за
плащане на сумата от 110 000 евро, така и за доброволно прехвърляне на
собственост, предопределяло легитимния правен интерес на банката да развали
споразумението. Относно връчването на уведомлението за разваляне на
споразумението, се уточнява от ответната страна, че връчването на същото било
надлежно удостоверено с товарителница № ********* на куриерска фирма „Интайм“,
като уведомлението било доставено на управителя Андрей Генуров на 16.08.2017 г.
в 10:15 часа. Връчването се доказвало и от приложеното изходящо от ищеца
уведомление с вх. № 8128-297/07.06.2018 г. Счита за неоснователни твърденията
на ищцовата страна за нищожност на чл. 6 ал. 1, б. „д“ и чл. 6 ал. 3 от
споразумението, като излага доводите си относно действителността на посочените
разпоредби, договорени при свобода на договарянето по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът преповтаря
доводите си по недопустимост и неоснователност на исковите претенции, изложени
в първоначалния писмен отговор, като допълва, че към 30.04.2018 г. общият
размер на вземанията на банката по договора за банков кредит бил
2 557 572.15 лв., т.е. кредитното задължение не само не било
погасено, но се увеличило до посочената дата с 105 786.18 лв., което
изключвало възможността за даване на съгласие по чл. 179 ал. 1 от ЗЗД. Излага
аргументи за недопустимост на иска по чл. 439 ал. 1 от ГПК, тъй като се
основава на факти, настъпили преди приключването на съдебното дирене в
производството по т.д. № 484/2014 г.***,
по което било издадено изпълнителното основание по смисъла на чл. 439 ал. 2 от ГПК. Представя писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за
установяване несъществуването на ипотечно право с правно основание чл. 124 ал.
1, предл. 3 ГПК, във вр. с чл. 179 ал. 1 ГПК.
По делото не са налице признания на права.
Съгласно чл. 154 от ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При въведените
от страните твърдения и оспорвания, ищeцът носи тежестта да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил точно задължението си за
погасяване на тази сума, съответстваща
на стойността от дълга, обезпечена с ипотечно право върху процесния апартамент.
Ответникът носи тежестта да установи всички свои
правоизключващи, провоунищожаващи и правопогасяващи възражения.
Няма обстоятелства, които да са служебно или
общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
По отношение на доказателствените искания:
На основание чл. 146 ал.2 ГПК, съдът указва на ищеца,
че не сочи и не представя доказателства за твърдените факти на изпълнение
допълнителните задължения по споразумението от 26.06.2015 г., извън тези по
прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти, предмет на същото.
Страните са представили писмени приложения, които
поради относимостта и допустимостта си следва да бъдат приети като
доказателства. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като
законът не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на
тези обстоятелства, а без събирането и тяхната преценка, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва
да се приемат.
По направеното от ищеца искане да бъде изискано и
приложено по настоящото като доказателство т.д. № 484/2014 година по описа на
Окръжен съд – Бургас, съдът счита, че следва да се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание след изслушване на пълномощник на „Робинзон бийч
инвест“ ЕООД с цел даване на пояснения от негова страна кое налага
приобщаването му в настоящия процес в цялост. В тази връзка следва да се има
предвид и съобрази факта, че само определени находящи се измежду негови корици
книжа и документи биха могли да бъдат допустими и съответно относими
доказателства във връзка и спрямо релевантните за настоящия конкретен спор
обстоятелства. Същото следва да се отнесе и за искането на ищеца да бъде
изискано и приложено ч.гр.д. № 3871/2014 година по описа на РС - Бургас, още повече,
че при съобразяване на изложените факти то би следвало да се намира измежду
кориците на коментираното търговско дело.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца
за допускане и назначаване на съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която
да определи припадаща се част от главницата по дълга към датата на сключване на
споразумението за процесния апартамент Ц 4.7, респективно частта от главницата
по дълга, която обезпечава ипотеката върху този апартамент.
По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Робинзон бийч инвест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Сердика
№ 2Б, ет.1, представлявано от управителя Андрей Антонов Генуров искове против
„Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.България № 85, представлявано от изпълнителните директори Пламен Йорданов
Милков и Радка Бонева Никодимова, чрез клона в гр.Бургас: ул.Ст.Стамболов № 47,
/ФЦ Бургас „Стамболов“/, да бъде прието за установено, че с изпълнение на
спогодба между страните от 26.06.2015г. до размера на сумата от 72 162.91
евро (141 136.22 лв. левова равностойност) е погасена частично съответната част
от ипотечното право в размер на същата сума, като съда постанови да бъде
заличено вписването на ипотеката върху съответстващ на тoзи недвижим имот,
посочен в § 2. стр.4 от спогодбата, а именно: апартамент С 4.7 с идентификатор
11538.13.49.2.53 с описани граници.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 513/2017 год. по описа на Окръжен
съд – Бургас в частта относно отрицателните установителни искове да се приеме
за установено, че ищцовото дружество чрез цялостното изпълнение на сключената
спогодба (с прехвърляне на всички уговорени имоти) в патримониума на ответника (включително
чрез придобиване от банката на 4 актива на публична продан по изп.д. №
564/2015г.*** действие ОС-Бургас), е погасил сумата от 72 162.91 евро (141
136.22 лв. левова равностойност) като част от общо погашение от
1 596 712.20 евро от общ дълг по главницата в размер на
1 909 155 евро по договор за банков кредит във валута № 029-В/ 2007
от 23.03.2007г. и 6 бр. анекси, за което задължение е било образувано изп.д.№
1784/2017г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, с район на
действие ОС-Бургас, както и да приеме, че върху тази сума не следва да се
начисляват лихви след датата 23.10.2015г., поради недопустимост.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 513/2017 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените от страните при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която да
определи припадаща се част от главницата по дълга към датата на сключване на
споразумението за процесния апаратмент Ц 4.7, респективно частта от главницата
по дълга, която обезпечава ипотеката върху този апартамент.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Генко Генов, след внасяне на предварителен
депозит за извършване на експертизата в размер на 250 лв., платими от ищеца, в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд.
ОБЯВЯВА на страните, че по направеното от ищеца искане да бъдат
изискани и приложени по настоящото като доказателства т.д. № 484/2014 година по
описа на Окръжен съд - Бургас и ч.гр.д. № 3871/2014 година по описа на Районен
съд - Бургас, ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание с оглед
доводите и съображенията, изложени в настоящия съдебен акт.
НАСРОЧВА делото за 20.12.2018 год. от 14.15 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника. Вещото лице да се уведоми след внасяне
на определения предварителен депозит.
В частта, в която производството по т.д. № 513/2017
год. по описа на Окръжен съд – Бургас е частично прекратено поради
недопустимост, настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
В останалата част същото е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: