О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр.Пловдив, 19.06.2018 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в закрито заседание на 19- ти юни……през…две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ:Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно търговско дело №70 по описа за 2018
година,…за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.613а ал.3 от ТЗ във вр. с чл.621 от ТЗ, във
вр. с чл.274 ал.1, т.2 от ГПК.
С определение №1261/30.10.2017г., постановено по
т.д. №266/2017г. по описа на Окръжен съд С.З. производството по делото е спряно
на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - до
приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д.н. №2403/2017г. по описа на СГС.
В срок е постъпила въззивна частна жалба от „С.М.“ ООД със седалище и адрес на управление в Р.С.,
гр. Н.С., ул. „Й.Д." № *, регистрирано с № ******. Изложени са съображения
за необоснованост и неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че
същото е и немотивирано. Наведени са доводи, че наличието на висящо
производство, образувано по молба на друг кредитор за откриване производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника – ответник, не препятства
разглеждането в отделно производство на по-късно подадената молба на друг
кредитор, доколкото производството пред СГС не се развива успоредно с
производството по т.д. №266/2017г. по описа на СГС. Наведени са доводи, че тъй
като разпоредбите на ТЗ са специални, не следва да се прилага процесуалната
норма на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В предвидения от закона срок не е постъпил отговор от насрещната
страна – „Т.С.“ с ЕИК *******.
Пловдивският апелативен съд, след като провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя
и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадени
в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните
съображения:
Производството по т.д. №266/2017г.
по описа на Окръжен съд С.З. е образувано по подадена от „С.М.“ ООД молба по чл.625 от ТЗ за откриване производство по
несъстоятелност на „Т.С.“ с ЕИК *******.
Наличието на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК
окръжният съд е обосновал с преюдициалност на висящо производство по несъстоятелност по
т.д.№2403/2017г. по описа на СГС, образувано по молба на друг кредитор против „Т.С.“.
Въззивната инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд, че в
конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.
229 ал.1, т.4 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.621а
ал.3 от ТЗ в производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на
ГПК относно спиране на производството по съгласие на страните, но намират
субсидиарно приложение разпоредбите на процесуалния закон, доколкото в част
IV на ТЗ за производството по несъстоятелност няма особени разпоредби.
Следователно останалите основания за спиране по чл.229
ал.1 от ГПК са приложими, ако са съвместими с характера на производството
по несъстоятелност и ако са налице визираните в процесуалния закон
предпоставки.
С оглед спецификите на производството по несъстоятелност,
предмет на молбите по чл.625 от ТЗ на кредиторите, подадени срещу един и същ длъжник, е един - установяване
на състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, върху
което състояние и неговия начален момент се формира силата на пресъдено нещо,
чийто субективни предели се разпростират върху всички /чл.630
ал.3 от ТЗ/, като решението за откриване на производство по несъстоятелност
има незабавно действие спрямо всички. При наличието на две дела, образувани по молби
на различни кредитори, с предмет установяване на неплатежоспособността на един
и същ търговец, второто образувано по време дело следва да се спре, за да не се
допусне постановяване на две решения по един и същ спор, които в зависимост от
специфичните отношения между страните независимо, че длъжникът е един и същ, би
могло да се достигне до постановяване на противоположни резултати /напр.
относно началната дата на неплатежоспособността или установяване качеството на
молителя на кредитор/. В този смисъл молбата по чл.625 от ТЗ, подадена при
наличие на вече образувано производство по молба на друг кредитор, било при
пропуск да се упражни правото по чл.629 ал.4 от ТЗ в предвидения от закона
преклузивен срок, както и в случай на упражнено такова право /каквото право е
упражнено в настоящият случай, като надлежното му упражняване е предмет на
образуваното в.ч.т.д. №637/2017г. по описа на ПАС/, не е недопустима. За
да не се стигне обаче до противоположни резултати, второто по ред дело би
следвало да се спре, не само защото е второ по ред и независимо от етапа на
развитие на двете производства, а защото преюдициалността в тези две напълно
самостоятелни производства се обуславя от предмета на производството в своята
първа фаза – установяване състоянието на неплатежоспособността на търговеца и
нейната начална дата, което има действие по отношение на всички кредитори.
В този смисъл не могат да се възприемат доводите
на въззивника за намаляване масата на несъстоятелността и увреждане интересите
на кредиторите, тъй като производството пред СГС в исковата му фаза се
развивало по-бавно от настоящето. Данните в ТР по партидата на „Т.С.“ сочат, че в производството по т.д.№2403/2017г. по описа на
СГС, по реда на чл.629а от ТЗ са допуснати предварителни обезпечителни мерки.
В този смисъл и предвид спецификата на производството
по несъстоятелност, налице е основание за спиране на производството по молба на
кредитор по чл.625
от ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по предходна
молба по чл.625 от ТЗ на друг кредитор срещу същия длъжник. /В този смисъл не само
цитираните от първоинстанционния съд Опр. №129/16.03.2017г. на ВКС по ч. т. д.
№2620/2016г., I т.о., Опр. №145 от
22.03.2017г. на ВКС по ч. т. д. №320/2017г., I т.о., но и Опр. №248/29.05.2018г.
по ч.т.д. №737/2018г., І т.о./.
С оглед изложеното частната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №1261/30.10.2017г.,
постановено по т.д. №266/2017г. по описа на Окръжен съд С.З., с което
производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д.н.
№2403/2017г. по описа на СГС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: