№ 4065
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110113468 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. К. К., ЕГН **********, с адрес: град *,
срещу Етажна собственост комплекс „*, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна
на решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 20.09.2023 г., взето
в точка 2, съгласно което „е приет отчетът – доклад на Председателя на Управителния
съвет на ЕС със забележките, които са направени по изказванията“ и в точка 6, а именно:
„Собствениците гласуват бюджет на ЕС за 2024 г. в общ размер от 457 000 лева, която
сума ще бъде разпределена между тях съобразно притежаваните от тях идеални части
от общите части на сградата“.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект – апартамент № * в Етажна собственост комплекс „*, сграда с
кадастрален № *.
Твърди се, че на 20.09.2023 г. в Етажната собственост било проведено Общо събрание,
при спазване на изискванията на закона за неговото свикване и провеждане. Заявява се
материална незаконосъобразност на две от решенията, взети на същото.
Оспорва се, на първо място, решението по т. 2 от дневния ред, съгласно което е приет
отчетът – доклад на Председателя на Управителния съвет на ЕС със забележките, които са
направени по изказванията“. Твърди се, че същото е в нарушение на чл. 23, ал. 2 ЗУЕС, тъй
като докладът не бил оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на етажните собственици.
Оспорва се, на следващо място, решението по т. 6 от дневния ред, а именно:
„Собствениците гласуват бюджет на ЕС за 2024 г. в общ размер от 457 000 лева, която сума
1
ще бъде разпределена между тях съобразно притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата“. Заявява се, че посоченото решение противоречи на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС,
доколкото ищецът неколкократно е уведомявал ответника, че не дължи разходи, с писма от
21.08.2019 г. и от 18.05.2023 г. Сочи се, че решението по т. 6 противоречи и на
императивната норма на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, като не е взето предвид, че 48,22 % идеални
части от общите части в ЕС са собственост на индивидуални собственици, а 51,78 % - на
хотелски мениджмънт.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител
поддържа исковата претенция и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва от ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект – апартамент № * в Етажна собственост комплекс „*
Бийч Ресорт“ с адрес: град *, Община *, Област *, сграда с кадастрален № *.
По отношение на решението по т. 2 от дневния ред е посочено, че същото е взето с
единодушие, след напускане на събранието от ищеца, като последният не е направил искане
за представяне на допълнителни документи. Твърди се, че отчетът на Председателя на УС на
ЕС обхващал период от 5 месеца, като приемането му е от компетенциите на Общото
събрание и в случая са спазени изискуемите от закона кворум и мнозинство за същото.
Заявява се, че не е налице нарушение на чл. 23, ал. 2 ЗУЕС, тъй като посочената норма
касаела писмения доклад на органите на управление на ЕС, който се изготвя в края на
техния мандат.
По отношение на решението по т. 6 от дневния ред е посочено, че не е налице
нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в ред. към 20.09.2023 г./, доколкото обстоятелството дали
собственик, обитател или ползвател отсъства повече от 30 дни в една календарна година
подлежи на доказване за всяка календарна година, като е без правно значение дали
управителят на ЕС е бил уведомен за същото. От друга страна се твърди, че начинът на
разпределяне на разходите за общите части в ЕС е въпрос на оперативна самостоятелност,
като взетото решение по т. 6 при представени 81,189% идеални части и с изискуемото
мнозинство дерогирало предвиденото в чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Ответникът заявява, че сочената като нарушена от ищеца разпоредба на чл. 51, ал. 5
ЗУЕС също имала диспозитивен характер, че такъв въпрос не е бил предмет на дневния ред
на процесното Общо събрание, съответно решение в смисъла на визираната норма не било
прието.
Изложени в отговора на искова молба са съображения, че всеки собственик има право
да ползва общите части според тяхното предназначение, независимо от притежаваните от
него идеални части от същите, но в управлението им тежестта на гласа му се определя от
размера на притежаваните идеални части. Посочено е, че приетите от мнозинството решения
са задължителни за спазване от останалите етажни собственици.
2
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли
за отхвърляне на исковата претенция по съображенията, изложени в отговора на искова
молба. Претендират се разноски за настоящото производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, приема за
установени следните фактически положения:
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект – апартамент № * в Етажна собственост комплекс „*, сграда с
кадастрален № *, който факт се констатира и от приетия по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № * от 21.02.2019 г. на Нотариус *, рег. № 480 на НК,
с район на действие Районен съд – Варна; както и че на 20.09.2023 г. са приети решения по т.
2 и т. 6 от дневния ред на ОС на ЕС с атакуваното съдържание.
Видно от Протокол от проведено на 20.09.2023 г. Общо събрание на ЕС комплекс „*
*“, с адрес: град *, Община *, Област *, на същото е взето следното решение по т. 2:
„приемаме отчета-доклада на УС, със забележките, които се направиха по изказванията“.
Съгласно взетото по т. 6 решение на същото Общо събрание: „приемаме бюджета на
етажната собственост за 2024 г., който в общ размер е от 457 000 лева, която сума ще бъде
разпределена, съобразно общите части на всеки“.
По делото са приобщени Преводно нареждане за кредитен превод № * от 21.07.2023 г.
за преведена сума в размер на 500 лева по банкова сметка на ЕС „* *“, с основание на
превода: „Фонд ремонт и обновяване от ап. *“, както и два броя квитанции от 24.07.2023 г. и
22.08.2023 г. за заплатени в брой суми с основание: „ток и вода ап. *“, двете на обща
стойност от 100 лева.
Представени по делото са два броя Уведомления до управителя на „*“ ЕООД, ЕИК *
и до Управителя (Управителния съвет) и Общото събрание на Етажната собственост
комплекс „* *“, изходящи от А. К., от съдържанието на които се установява, че ищецът е
направил волеизявление относно неизползването на собствения си недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект – апартамент № * в етажната собственост повече от 30
дни в календарната година, с оглед на което обстоятелство е поискал освобождаване от
заплащане на дължимите такси за поддръжка за 2019 г. и за следващите години.
От приобщения по делото Лист за гласуване по дневния ред от проведеното на дата
20.09.2023 г. общо събрание е видно, че ищецът е релевирал възражения /наименовани
„коментари“/ по отношение на гласуванията по т. 2 и т. 6.
От представеното по делото Удостоверение от Община * изх. № * от 29.07.2024 г. се
установява, че за 32 броя апартаменти за гости е платен туристически данък за 2023 г. в общ
размер на 760,82 лева от лицето, извършвало дейност в обектите – „А.А. *“ ЕООД, ЕИК *.
Приобщено като писмено доказателство по делото е Писмо от Кмета на Община *
изх. № * от 08.10.2024 г., видно от което за периода 31.05.2024 г. – 15.09.2024 г. „А.А. *“
3
ЕООД, ЕИК *, е заплатило туристически данък в полза на Община * в размер на 2 928,40
лева за реализирани 7 321 броя нощувки в 32 броя апартаменти за гости в сградата.
Представена по делото е покана за свикване на общо събрание на 20.09.2023 г.,
съдържаща дневния ред на събранието.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът намира иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, с който е сезиран, за
процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, като от приобщения по
делото официален свидетелстващ документ /нотариален акт/ се констатира по несъмнен
начин, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост.
Сезиран е родово и местно компетентен съд.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда за подаване на молбата 30-дневен
преклузивен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за спазването
на който съдът следи служебно. Исковата молба е депозирана в съда на 18.10.2023 г., а
процесното общо събрание е било проведено на 20.09.2023 г., от което следва извод, че
искът е предявен в нормативно установения срок.
Искът е насочен срещу легитимирана страна – етажната собственост, която се
представлява от председателя на Управителния съвет, който по изричната разпоредба на чл.
41 ЗУЕС представлява собствениците в етажната собственост в съда, като ищецът не е
длъжен да посочва всички собственици на обекти в същата.
По основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС, в тежест на ищеца
е да установи, че е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект –
апартамент № * в Етажна собственост комплекс „* *“ с адрес: град *, Община *, Област *,
сграда с кадастрален № *; че на 20.09.2023 г. са приети решения по т. 2 и т. 6 от дневния ред
на ОС на ЕС с атакуваното съдържание.
В тежест на ответника е да установи, че атакуваните решения са взети валидно, при
спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, като общото
събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС; че протоколът е изготвен съобразно
изискванията на закона и оспорените решения са в съответствие със законовите разпоредби.
Първият правнорелевантен факт, както беше обсъдено по допустимостта на
производството, не е спорен между страните, а и се установява от ищеца по категоричен
начин и посредством представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № * от 21.02.2019 г. на Нотариус *, рег. № 480 на НК, с район на действие
Районен съд – Варна.
Досежно втория елемент от фактическия състав на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС между
страните също не съществува спор - проведеното на 20.09.2023 г. Общо събрание на
етажната собственост, на което са взети оспорените решения по т. 2 и т. 6 от дневния ред, се
установява по несъмнен начин и от ангажирания протокол от същото.
На отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС подлежат решения, които са взети при нарушение
на процедурните правила, предвидени от закона за свикването и провеждането на
заседанията на общото събрание, или решения, които противоречат на императивни
4
материалноправни разпоредби на закона. Съдът следва да се произнесе в рамките на
наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решенията. /в този смисъл
Решение № 58 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 5704/2013 г. по описа на ВКС, I г. о. и Решение №
37/20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г. по описа на ВКС, I гр. о./.
Наведени, на първо място, са оплаквания в исковата молба относно
незаконосъобразност на решението по т. 2 от дневния ред на общото събрание, съгласно
което е приет отчет – доклад на Председателя на Управителния съвет на ЕС със забележките,
които са направени по изказванията, поради нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 2
ЗУЕС относно липсата на оповестяване на доклада по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на етажните
собственици.
По отношение на същите настоящият съдебен състав намира, че всеки един доклад за
управление на сградата - етажна собственост за определен период и отчет на управителя
/управителния съвет/ на приходите и разходите на етажната собственост касае съществени
въпроси, важността на които законодателят е отчел, като е предвидил и квалифицирано
мнозинство за приемането на тези решения, които ангажират имуществено етажните
собственици. Изготвяне на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи.
Разходите на етажната собственост се формират от различни пера, за повечето от които се
издават разходно-счетоводни документи. Приемането на отчета няма само декларативен
характер. По същество подобно решение означава одобряване на извършените разходи за
етажната собственост. Приетите решения от общото събрание на етажната собственост,
съгласно чл. 38 ЗУЕС, са основание за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, т.е.
законодателят е предвидил възможността и за принудително изпълнение на това решение. В
този смисъл, това решение предизвиква промяна и подлежи на съдебен контрол.
Същевременно, приемането на решение за одобряване доклада за управление на етажната
собственост и на отчета за приходите и разходите за определен период, дори да е по-малък
от предвидения в чл. 23, ал. 2 ЗУЕС /какъвто е настоящият случай/, предполага
информираност на етажните собственици за тези разходи, включително и от първичните
счетоводни документи за дейностите, за които се издават такива и доказване от органа, който
разходва средства на етажната собственост на тези разходи. Оспорването на отчета
предполага необходимост от получаване на информация. Тъй като Управителят,
респективно Управителния съвет, действа като представляващ етажната собственост в
отношенията й с трети лица, то при решение за неодобряване на направени разходи те ще се
считат като действия без или превишаващи представителна власт, за които няма
потвърждение с произтичащите от това последици за представителя. /в този смисъл
Решение № 78 от 13.05.2015 г. по гр.д. № 6829/2014 г. по описа на ВКС/.
В случая, финансовият отчет на Управителния съвет на етажната собственост
обхваща период от близо пет месеца, като в него липсват данни за обосноваване на
разходите и доказване на техния размер, като не са представени доказателства по делото, от
които да е видно да са приложени и предоставени на етажните собственици и съпътстващи
документи за тяхното доказване. Посоченото обстоятелство е било възложено в
доказателствена тежест на ответника с постановеното по делото Определение №
6419/06.06.2024 г. по реда на чл. 140 ГПК, съгласно което същият е следвало, в условията на
пълно и главно доказване, да установи, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на
закона и оспорените решения са в съответствие със законовите разпоредби.
Видно от протокола от проведеното на 20.09.2023 г. общо събрание, и други етажни
собственици, освен ищеца по делото, са заявили липсата на информираност, респективно са
направили възражения, досежно приетия отчет-доклад, в следния смисъл: заявено е искане
колко пари са получени и колко платени; представени са балансови извлечения от банкови
сметки на английски език, за които не е представен по делото превод на български език;
5
налице е волеизявление, досежно допусната техническа грешка при изчисленията на сумите;
поискано е изпращане на фактури относно контролни електромери и водомери; заявено е
неразбиране на езика, на който е водено процесното общо събрание от страна на етажните
собственици – датчани; изложени са твърдения, че до последния момент не е било ясно
какво е платено, респективно неплатено; излага се липсата на плащане по определени
фактури, предвид сторени в полза на етажната собственост разходи.
В предложения за одобрение отчет най-общо е посочен размерът на приходите и
разходите, като липсва отразяване в синтезиран вид на сделки и събития, показващи
състоянието или измененията на имуществото на етажната собственост, находяща се в гр. *.
Конкретизация на разходите по пера несъмнено е дължима, тъй като оспорването на отчета
на Управителния съвет, респективно неговото одобряване, предполага пълна
информираност на етажните собственици за направените разходи, в т.ч. предоставянето на
възможност по подходящ начин и време преди гласуването /а не след това/, те да се
запознаят с надлежните отчетни документи, а ако такива липсват, е нужно доказване на
разходите. В настоящия случай и предвид наведеното от ответника възражение съдът
намира, че не се касае за преценка по целесъобразност, каквато съдът действително не може
да извършва, а за неспазване на изискването за доказване на извършените разходи на
етажната собственост при вземане на решение за одобряването им.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на ответника относно прилагането на
разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗУЕС само досежно писмения доклад, който Управителният
съвет, респективно Управителят на етажната собственост следва да изготвят и представят на
общото събрание в края на мандата си, доколкото съгласно константната съдебна практика
не се прави разлика в изискването за информираност на етажните собственици и периода на
отчета, подлежащ на приемане (тоест независимо от това дали същият е за период – по-
малък от визирания в законовата норма – ежегоден такъв).
С оглед на посоченото, отчет-докладът е гласуван на процесното общо събрание без
собствениците от етажната собственост да са били информирани в пълнота с представяне на
надлежни отчетни документи и доказване на извършените разходи, тоест без да им се даде
възможност предварително да се запознаят с тези документи. Ето защо, съдът приема, че
горепосоченото решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Възраженията за незаконосъобразност на решението по т. 6 от дневния ред, а именно:
„собствениците гласуват бюджет на ЕС за 2024 г. в общ размер от 457 000 лева, която сума
ще бъде разпределена между тях съобразно притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата“, предвид противоречие с нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, доколкото
ищецът неколкократно е уведомявал ответника, че не дължи разходи, с писма от 21.08.2019
г. и от 18.05.2023 г. и нормата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, доколкото не е взето предвид, че 48,22 %
идеални части от общите части та етажната собственост са собственост на индивидуални
собственици, а 51,78 % - на хотелски мениджмънт, настоящият съдебен състав намира за
основателни.
На първо място, следва да бъде посочено, че е налице константна практиката на ВКС,
съгласно която правилата на чл. 51, ал. 1 – 6 ЗУЕС касаят начина, по който се разпределят
средствата за поддръжка и управление на общите части на сградата, като само размерът им е
в правомощията на Общото събрантие. Липсва нормативно установена правна възможност
последното да определя друг начин за разпределение на средствата. Съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е установен принципът, че разходите за управление и поддържане се
определят по брой лица – собственици,обитатели или ползватели, а ал. 5 от същата
разпоредба регламентира, че при упражняване на професия или осъществяване на стопанска
дейност в самостоятелен обект, свързана с достъп на външни лица, разходите за управление
и поддържане са в размер от трикратен до петкратен спрямо размера, определен с решение
(а съгласно изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп., бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г. – с
6
мотивирано решение) на общото събрание.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираната разпоредба урежда императивно
правило за начина, по който се определя размера на таксата за управление и поддържане,
както и императивно е определен минимален и максимален размер на дължимата вноска,
ако в определен обект се упражнява професия или се реализира дейност. Нормата на чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС (в редакциите към датата на провеждане на общото събрание – 20.09.2023 г. и
към настоящия момент) еднозначно сочи, че размерът на вноската за управление и
поддържане следва да бъде определен на база брой лица, съответно размерът на вноската за
обектите, в които се осъществява дейност, следва да е между три пъти и пет пъти по-висок и
не е предоставено на правомощията на общото събрание да възприема друг подход за
определяне размера на дължимата такса. Императивният характер на нормата на чл. 51, ал. 1
ЗУЕС е многократно отбелязван от ВКС /в този смисъл Решение № 165 от 26.06.2019 г. по
гр.д. № 4291/2018 г.; Определение № 194 от 26.02.2016 г. по т.д. № 2280/2015 г.; Определение
№ 1097/17.11.2011 г. по гр.д. № 630/2011 г. и Определение № 478/22.12.2015 г. по гр.д. №
4190/2015 г./.
Гореизложеното е обусловено и от обстоятелството, че бюджетът, приет за 2024 г.,
касае по същество разходи за управление и поддържане на общите части, по смисъла на §1,
т. 11 ДР на ЗУЕС, включващи разноски за: електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата (т.нар. консумативни разходи),
по отношение на които е приложима императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Следва да бъде отбелязано също така, че в разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС са
установени и специални правила, приложими в различни хипотези. Предвиденото
изключение за заплащане на увеличен размер на разходите за управление и поддръжка,
когато ползването на самостоятелен обект в сградата е свързано с достъп на външни лица, не
изключва правилото за равно разпределяне на разходите за управление и поддръжка на
общите части /общото събрание има единствено свобода при определяне на увеличението
на вноската по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС – между трикратния и петкратния й размер/.
Горепосочените норми са от повелителен характер и задължително трябва да бъдат
съобразени от Общото събрание при определяне на разходите за управление и поддръжка на
общите части, независимо от това за какви нужди се използва сградата в режим на етажна
собственост, респективно самостоятелните обекти в нея – жилищни, административни или
други такива.
Предвид горните изводи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
наведените от ответната страна възражения, касаещи характера на нормата на чл. 51 ЗУЕС.
С оглед това, че в настоящия случай, при определяне размера на таксата за управление и
поддържане е възприет подход за изчисляване размера на същата, съобразно притежаваните
от етажните собственици идеални части от общите части на сградата, съдът приема, че е
нарушено императивно правило и решението по т. 6 от общото събрание, проведено на
20.09.2023 г., подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
По отношение релевираното от ищцовата страна възражение за неприложимост на
относимата редакция на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС към датата на провеждане на ОС
(20.09.2023 г.) - изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г. по отношение на взетото по т. 6 от дневния
ред решение, съгласно която: „не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-
годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година“, съдът намира
същото за неоснователно. Горното е продиктувано от обстоятелството, че е приет бюджет,
касаещ 2024 г., за която година ще бъде приложима новата норма - изм. - ДВ, бр. 57 от 2011
г., бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., съгласно която: „не се заплащат разходите по ал. 1
или ал. 9, т. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст“, както и поради това, че решение на
7
общо събрание на етажна собственост не би могло да дерогира действието на императивна
правна норма, доколкото новата правна норма се прилага незабавно към бъдещите
последици на факти, възникнали при действието на старата норма. Решението е прието от
общото събрание на етажната собственост на дата 20.09.2023 г. (при действието на старата
правна норма), но предвид обстоятелството, че се касае за бюджет за 2024 г., изпълнението
на който ще започне през 2024 г., при действието на новата правна норма, приложима ще
бъде именно редакцията на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС с изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.,
бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от същия съдебно-деловодни разноски, чиито общ размер
възлиза на 1 060 лева, от които: 160 лева – държавна такса и 900 лева – адвокатско
възнаграждение /платено в брой, съгласно представените по делото договори за правна
защита и съдействие, имащи характер на разписка – л. 38 и 129 от делото/.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска на А. К. К., ЕГН **********, с адрес: град *, следните решения на
Общото събрание на Етажната собственост комплекс „*, проведено на 20.09.2023 г., а
именно: взето в точка 2, съгласно което „е приет отчетът – доклад на Председателя на
Управителния съвет на ЕС със забележките, които са направени по изказванията“ и в
точка 6, съгласно което: „Собствениците гласуват бюджет на ЕС за 2024 г. в общ размер
от 457 000 лева, която сума ще бъде разпределена между тях съобразно притежаваните
от тях идеални части от общите части на сградата“, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажна собственост комплекс „* *“, с адрес: град *, Община *, Област
*, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. К., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от общо 1 060
(хиляда и шестдесет) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от която:
160 (сто и шестдесет) лева - заплатена държавна такса и 900 (деветстотин) лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8