Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 485/25.09.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 425 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №280 от 03.08.2018 г. по АНД № 681 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 309658-F367357
от 02.01.2018год. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново. С
наказателното постановление на „Х*** Ф*** груп” ООД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление гр.Монтана, ул.”Н*** Б*** ”№* , ет.* представлявано от
управителя Е.И.Л., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 700.00 лева /седемстотин лева/, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Касационният жалбоподател Директора на ТД на НАП –
Велико Търново редовно призован се представлява от главен юрисконсулт Б*** П.,
която в жалбата и по съществото на делото навежда доводи за допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди
установеност на извършеното административно нарушение, като моли за отмяна на
въззивното решението и потвърждаване на издаденото НП.
Ответника по касационната жалба „Х*** Ф*** груп” ООД с
ЕИК * , представлявано от управителя Е.И.Л. редовно призован не се явява
управителя, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, като излага конкретни мотиви в
тази насока.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е отменил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел
от фактическа страна, че на 11.12.2017год. при извършена проверка в търговски
обект на „Х*** Ф*** груп”
ООД с ЕИК * – ресторант „С*** петле”, находящ се в гр.Монтана, ул.”Д*** и втори
септември”№* е установено, че не се отбелязва във фискалното устройство всяка
промяна на касовата наличност – начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и
извън касата. Като в обекта има фискализиран и работещ ЕКАФП, който има
възможност за служебно отразяване на извършените промени на касовата наличност.
Нарушението е констатирано чрез засичане на касовата наличност, установено е,
че фактическата наличност е 21,90лева, като в началото на деня е отразена
00.00лева, а оборотът за деня до момента на проверката по междинен ФБ от ФУ е
установен в размер на 169,66лева или е установена разлика в размер на минус
147,76лева, сума която не е отразена във ФУ, като промяна на касовата наличност
за деня. При проверката е изготвен протокол с приложени към него въпросен лист
и междинен ФБ от ЕКАФП, съставен е АУАН и е издадено обжалваното НП.
За да отмени наложената санкция, въззивният
съд е приел, че в случая в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно
приложение на материалния закон. Като подробно излага в мотивите си, че
неправилно е приложена санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която препраща
към чл.185, ал.1 от ЗДДС, а посоченото
нарушение не е квалифицирано като такова по чл.118 от ЗДДС, а като такова по
чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. за регистриране, отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Посочено е, че нито в АУАН, нито в
НП е отразено дали констатираното нарушение води или не до отразяване на
приход, каквато е и разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. последно от ЗДДС. Поради
което според въззивната инстанция е налице разминаване между нарушение и
приложена санкционна норма.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното
решение за правилно като краен резултат, като изрично следва да се подчертае,
че не споделя изложените доводи относно твърдяното неправилно приложение на
санкцинната норма, не е налице разминаване между нарушение и приложена
санкционна норма. Неоснователно е изложеното, че е налице съществено
нарушение на
административнонаказателната процедура. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2
от ЗДДС „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”, т.е. тази
санкционна норма касае и нормативен акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, а
цитираната Наредба №Н-18/2006г. за регистриране, отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства е нормативен акт по прилагането на
тази разпоредба.
Фактът на нарушението е
безспорно установен, доколкото с нерегистрирането във фискалното устройство на
служебно въведената сума в размер на 147,76 лева е нарушена разпоредбата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Тъй като не е възможно правната
норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се
е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна
проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в
процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия
орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа
обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те
се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху
останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе
предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства
се установява, че подлежащата на служебно въвеждане сума, намерена от
проверяващите в касата на обекта, представлява собствени на санкционираното
дружество средства, предназначени за разплащане с евентуални клиенти. С оглед
на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са
засегнати финансовите интереси на държавата. Това обстоятелство, както и
фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се
третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения на ЗДДС.
Настоящият касационен
състав намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В самото
НП е посочено, че нарушението е за първи път и от него не са настъпили
обществено опасни последици. Предвид установените факти, незначителната разлика
от 147,76лева, която не е отразена във ФУ, като промяна в касовата наличност за
деня, води на извода, че наложената санкция очевидно е силно завишена, както и
че не съответства на тежестта на нарушението. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по
чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е
приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
Настоящият съдебен състав установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно като краен резултат, с посочените корегиращи
мотиви, относно приложимия материален закон. На основание изложеното,
касационната инстанция намери жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да го остави в сила.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №280
от 03.08.2018 г. по АНД № 681 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е отменено наказателно постановление № 309658-F367357
от 02.01.2018год. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: