Определение по дело №156/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 582
Дата: 20 май 2016 г.
Съдия: Боряна Ангелова Димитрова
Дело: 20152100900156
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №582

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                           граждански състав

На   двадесети май през две хиляди и шестнадесета година

В  закрито   заседание, в следния състав:

                                                    

                                                                  Окръжен съдия : Боряна Димитрова                                          

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 156 по  описа  за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от  “АПИ Груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Начо Иванов“ №5а, ет. 1, ап. 5, представлявано от управителя Гергана Славова Х. чрез адв. П.Ш., БАК против „Бутед“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ №166, представлявано от изпълнителния директор Никола Пеев Шиваров, с която ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 45 356, 16 лв., от които 30 000 лв. главница по фактура №50/01.04.2010 г., която сума се претендира частично от дължимата 149 520, 80 лв., представляваща цена на извършени и незаплатени СМР, както и сумата от 15 365, 15 лв., представляваща законната лихва за забава върху претендираната главница от 30 000 лв. за периода от 02.04.2010 г. до 30.03.2015 г.

В съдебно заседание на 01.03.2016г., съдът е оставил без движение производството по делото, след като са въведени твърдения за допълнителни СМР, които не са посочени в първоначалната искова молба, или поне не са конкретизирани, поради коетои предмета на претенцията бе неясен. Наред с това, ищцовата страна е направила изменение на иска, в частта за основанието му, според нея.

 В срока за изпълнение на указанията за без движение, ищецът уточнява: 1. Конкретизира точно какви СМР са му били възложени от възложителя-първия ответник по силата на договора от 04.01.2010г., на обща стойност 41 530,64 лв.; издаден е Акт обр.19 на 27.01.2010г., в който подробно е отбелязано изпълненото и по тези въпроси страните не спорят.

2.Конкретизирано е какво точно е изпълнено допълнително по допълнително възлагане, за което също има издадени Актове обр.19. Общата стойност на допълнително възложеното и изпълнено, се твърде, че е 261 520,79лв. Посочва се точно каква част е заплатена и каква-не.

Или по договора и допълнително възложеното, ищецът е изпълнил СМР на обща стойност 303 051,43 лв., от които 153 530,64 лв. са платени. Незаплатеният остатък е в размер от 149 520,79 лв. Ответникът е поканен да заплати сумата, който въпрос подробно е засегнат в Определението от 09.11.2015г.

За яснота, съдът още веднъж ще посочи, че в настоящото производство ищецът претендира вземане от „Бутед“ АД за извършени СМР за горепосочената обща стойност, от която е останала незаплатена част в размер на 149 520, 79 лв. с ДДС по  фактура № 50/01.04.2010 г., фактура № 132/12.08.2010 год., фактура № 133/13.08.2010 год., фактура № 138/31.08.2010 год. и фактура№ 212/04.04.2011 год., предявил го частично до размера от 30 000 лв.  Иска да му бъде присъдена за периода от 02.04.2010 до 30.03.2015 г. дължимата законна лихва за забава върху претендираните 30 000 лева  в размер на 15 365,16 лв. Твърди, че вземането е възникнало въз основа на договорни отношения между страните.

Предвид заявеното от ответника в депозирания му отговор, спорно е не допълнителното възлагане на СМР, които са били свързани с изграждането на складова –търговска база за промишлени и хранителни стоки(стр.50 от делото, стр.3 от отговора на исковата молба), за които дори са били преведени авансово средства в размер на 112 000 лв. Ответникът оспорва възлагането на СМР, посочени в акт обр. 19 от 20.04.2010 год., от 25.04.2010 год., от 30.04.2010 год., от 01.05.2010 год, от 12.05.2010 год., от 15.05.2010 год, от 20.05.2010 год., от 30.05.2010 год. и от 01.06.2010 год. , като твърди, че не са били възлагани на „Апиа плюс“ ЕООД, респективно не са извършвани от „Апиа плюс“ ЕООД и това дружество не е извършвало други СМР с изключение на посочените в акт образец 19 от 12.03.2010 год., акт образец 19 от 20.03.2010 год. Ответникът счита, че претенциите за заплащане на СМР по акт образец 19 от 20.04.2010 год., акт образец 19 от 25.04.2010 год., акт образец 19 от 30.04.2010 год., акт образец 19 от 01.05.2010   год.,акт образец 19 от 12.05.2010 год., акт образец 19 от 15.05.2010 год., акт образец 19 от 20.05.2010 год., акт образец 19 от 30.05.2010 год. и акт образец 19 от 01.06.2010 год., за които ищецът твърди, че са фактурирани с фактури № 50/01.04.2010 год., фактура № 132/12.08.2010 год., фактура № 133/13.08.2010 год., фактура № 138/31.08.2010 год. и фактура№ 212/04.04.2011 год. са неоснователни по подробно изложените в отговора на исковата молба доводи.

Съобразно правната характеристика на договора, който се твърди, че е сключен, макар и устно за допълнително възлагане, съществуването му, при отсъствие на писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. При твърдение за наличие на облигационна вразка между страните, която не се оспорва от ответната страна, но се оспорва вида, количеството и стойността на изработеното-за което ищецът твърди, че е изпълнил, ответникът- че няма никакво изпълнение към 20.05.2010г., следва да се установи постигнатото от договарящите съгласие по отношение на възложената за изпълнение работа, обема й, стойността на възложеното, сроковете, изпълненото, приетото, заплатеното и останалата незаплатена част. Доказателствената тежест за това е на ищеца.

За изясняване на спора, допуснатата СТЕ следва да се извърши, като в зависимост от конкретизацията, направена след оставяне на производството без движение, следва да се прецизират въпросите. Не е от компетентността на вещото лице да сочи нормативната уредба за определените работи, а освен това, предвид предмета на спора, е и ненужно.

Съдът не намира за необходимо възлагането на допълнителния въпрос, поставен от ищцовата страна към СИЕ, изпълнена по въпроси на страните, поставени с исковата молба и отговора, съобразно твърденията им и носената от тях доказателствена тежест. Експертизата и направеното оспорване ще бъдат обсъдени по същество наред с останалите събрани по делото доказателства, като съдът не е длъжен, по смисъла на чл.202 ГПК, да възприеме заключението, още по-малко- изводи, на които вещото лице няма право.

Относно направеното в първото съдебно заседание изменение на иска по отношение на основанието: Липсва искова молба, с която такъв иск да е предявен. Искане за разглеждане на такъв не се съдържа нито в първоначалната, нито в допълнителната искова молба. За първи път по делото такава претенция е въведена в съдебно заседание от 19.01.2016 г., устно.  На първо място – предвид заявеното, това не е изменение на предявен иск, а предявяване на съвършено нов иск - с ново основание и петитум. Съгласно чл. 127 от ГПК, предявяването на иск става с писмена искова молба, която има задължителни реквизити. Изобщо не е въведено основание на този иск, липсва изобщо обстоятелствена част. Как съдът да определи правна квалификация на претенцията, е свързан с предходните констатации въпрос. Дори и да се приеме, че извършеното представлява изменение, това изменение може да бъде извършено в срока и при условията на чл. 372 от ГПК - с допълнителната искова молба, което не е направено. Ето защо и като счита, че редовно предявен иск и валидно въведено правно основание при условията на евентуалност  по делото на практика няма, съдът намира, че следва да остави без уважение искането.

Предвид изложеното, съдът, на основание чл.156 и сл., чл.214, чл.253, чл.372, ал.2 от ГПК

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ устното искане на ищцовата страна за приемане на последващо обективно съединяване на нов иск, съединен при условията на евентуалност.

ОТМЕНЯ Определението си от 09.11.2015г. в частта на поставените въпроси по допуснатата съдебно-техническа експертиза и

ПОСТАНОВЯВА вещото лице да отговори на следните въпроси:

         Изпълнени ли са фактически посочените в актове обр.19 и в т.2 от уточнението на исковата молба от 09.03.2016г. СМР по вид и количество, както са посочени в актовете и молбата, в обекта на „Бутед“ АД, в поземлен имот с идентификатор 07079.604.181, находящ се в гр. Бургас, ул. „Одрин“? Кои не са изпълнени и за кои не може да се установи? Стойностите на допълнително извършените СМР съответстват ли на метода, по който страните са определили стойността на вложените материали и труд, изпълненото и прието по писмения договор от 04.01.2010г.? Ако не, каква е средната пазарна стойност на вложените в обекта материали и труд по допълнителните СМР?

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за допълнителен въпрос към СИЕ.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.06.2016г. от 09,30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВОДЯТ допуснатите до разпит свидетели.

Да се уведоми вещото лице Р. за изготвяне на експертизата.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Съдия :