№ 34
гр. Стара Загора , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501322 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.269-273 от ГПК във връзка с чл.45-49
и чл.82-86 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата Е.С.П. от *** против изцяло
негативното за нея Решение № 260172/25.02.2021г. по гр.д.№ 2654/2020г. по
описа на РС- гр.Стара Загора, с което е бил напълно отхвърлен предявения от
нея облигационен иск за сумата 1 985, 36 лв. по чл.45 и сл. от ЗЗД против 2
бр. ответници- съпрузите С.Г.С. и М.С.С./и двамата от ***/, ведно със
законните последици. Счита, че атакуваното от нея първоинстанционно
Решение било постановено при противоречие с материалния закон, при
съществени процесуални нарушения и при необоснованост, като излага
подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да отмени изцяло оспореното
първоинстанционно Решение и да уважи всички обективно съединени искове
в пълен размер, като на пълно обосновани и доказани по основание и по
размер. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна
съдебна инстанция. Претендира за разноските си пред двете съдебни
инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител-
адвокат, както и писмената й Защита по делото.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ
писмен Отговор от 2 бр. ответници- съпрузите С.Г.С. и М.С.С./и двамата от
1
***/, в който те заявяват, че в.жалба била неоснователна и недоказана, както
по основание, така и по размер, и считат, че обжалвания акт на РС е напълно
мотивиран, законосъобразен и правилен. Поради което молят настоящия
въззивен ОС- Ст.Загора въззивната жалбата на ищцата да бъде оставена
изцяло без уважение, а атакуваното първоинстанционно Решение да бъде
потвърдено от настоящата инстанция, със законните последици. В подкрепа
на твърденията си излага и своите множество фактически и правни
аргументи. Нямат свои нови доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция. Претендират всички свои разноски пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. В този смисъл са и пледоариите на отделните им
процесуални представители- адвокати. В дадения им от съда 1- седмичен срок
двамата въззивници- съпрузите сем.С.и не са представили писмени защити по
делото.
Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че в.жалба е процесуално допустима,
родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, че страните
нямат свои доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, че не са служебно събирани нови доказателства пред въззивния
съд, като той следва да се произнесе по същността на направените във
в.жалба оплаквания на въззивницата- ищца.
По същността на направените въззивни оплаквания- въззивният съд
констатира, че първоинстанционният РС е изложил достатъчно подробно
мотиви, обсъждайки всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на съдебно- икономическата експертиза,
която не е оспорена от никоя от страните, които са обективно и
безпристрастно обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Напълно мотивирано, обосновано и правилно първоинстанционният съд е
кредитирал изцяло показанията на разпитаните общо 2 бр. свидетели, като по
делото очевидно липсват каквито и да са данни който и да е от тях по някакъв
пряк или косвен начин да е фактически и/или правно заинтересован от изхода
на делото. Освен това техните показания се потвърждават от събраните по
делото многобройни писмени доказателства, както и от приетото без
оспорване от никоя от страните заключение на СИЕ по делото. Пред РС не са
били установени и доказани оплакванията във въззивната жалба на ищцата,
че атакуваното от нея първоинстанционно Решение било постановено при
противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения
и при необоснованост, че било налице непозволено увреждане за периода
02.06.2016г. до 17.06.2020г., през който период от време й било отнето
правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, че не
била обоснована тезата на районния съдия- докладчик спрямо прецизността
на правната квалификация по чл.45 от ЗЗД за деликт, и че вината на двамата
ответници- въззиваеми била доказана, тъй като се оспорвало правото на
собственост на ищцата-въззиваема по времето на ревандикационното съдебно
производство.
Настоящия въззивен състав счита, че РС мотивирано, законосъобразно и
2
правилно е приел, че по казудса не е налице хипотезата на чл.45 от ЗЗД и
предявеният на осн. чл.45 от ЗЗД осъдителен паричен иск е неоснователен и
недоказан. В случая безспорно не са налице кумулативните елементи от
състава на чл.45 от ЗЗД, тъй като не е доказано наличието на един от най-
съществените елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане/противоправно деяние/, като в съдебното производство пред РС от
ищцата- въззивница не да били ангажирани никакви писмени и/или гласни
доказателства за наличие на твърдяното противоправно деяние от страна на
двамата ответници- въззиваеми. В тази връзка се явява напълно основателно,
необосновано и нелогично ищцовото твърдение, че евентуалното
противоправно деяние на двамата ответници/въззиваеми- съпрузите М. и
С.С.и се било изразявало в оспорване на предявения срещу тях
ревандикационен иск в производството по чл.108 ЗС, тъй като в това
предишно исково съдебно производство те двамата са защитавали своите
права и законни интереси, с допустими от закона процесуални средства. Не се
доказа и твърдението на въззивницата, че лишаването й от собствеността й
попадало в обхвата на понятието „противоправно деяние“, тъй като сем.С.и
по време на процеса са владяли фактически спорния недвижим имот на годно
правно основание- писмен договор за покупко- продажба от 02.06.2016г.,
материализиран в нотариален акт №182, нот.дело № 577/2016г. по описа на
Нотариус Д.Н.-***. В тази връзка отговорността за вреди от недопускането на
един съсобственик от друг съсобственик до съсобствения й имот е
извъндоговорна, но не е деликтна отговорност съгласно константната
практика на ВКС по аналогични казуси. Поради което изложените във
въззивната жалба оплаквания в тази насока се явяват несъстоятелни и
недоказани, а предявения на осн. чл.45 от ЗЗД иск мотивирано и
законосъобразно е бил приет от РС за неоснователен и недоказан, и е бил
изцяло отхвърлен, ведно със законните последици от това.
Наред с това предявената ищцова претенция на въззивницата произтича
от правото на ищцата да ползва лично процесния недвижим имот и да
реализира от него плодове, поради което може да бъде квалифицирана
единствено в съответствие с чл.31, ал.2 от ЗС, като за тази правна
квалификация е без значение придобиването на държането (фактическата
власт) или на владението върху недвижимата вещ, и дали то е противоправно
или не, тъй като основанието за възникването на тази отговорност не е
ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването
от неползващия съсобственик. Следователно за едно евентуално уважаване на
такъв иск разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС изисква да са налице две
кумулативно дадени предпоставки- съсобственикът лично да ползува
съсобствения имот и да е отправено писмено поискване от неползуващия се
съсобственик до него. Безспорно в процесния случай въззивницата- ищца не е
отправяла никакво писмено поискване до сем.С.и по смисъла на чл.31, ал.2 от
ЗС, поради което и с оглед липсата на едната от кумулативно изискуемите от
закона предпоставки, РС правилно е приел, че не следва да изследва
наличието на другата предпоставка, касаеща ползването на процесния
недвижим имот от двамата ответници/въззиваеми/- сем.С.и.
3
Изцяло неоснователна и недоказана се явява и тезата на въззивницата,
че с предявяване на ревандикационния си иск по чл.108 от ЗС против двамата
ответници- въззиваеми/сем.С.и/ по предходната исково съдебно
производство, считано от датата на входиране на онази Искова молба, ги била
поканила да й освободят ползването на претендираните ½ ид.ч. от този
недвижим имот и да й заплащат паричен наем или обезщетение за
недопускането й да ползва своята ½ ид.ч. от него, тъй като липсва каквото и
да е такова фактическо и правно отправено писмено искане от нея до другите
двама ответници/съсобственици.
Поради което въззивната жалба се явява изцяло неоснователна и
недоказана, атакуваното с нея първоинстанционно Решение е напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, със
законните последици от това.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК и цената на
паричния иск под 5 000 лв., настоящото въззивно съдебно Решение е
окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.271, ал.1,
пр.1 от ГПК във връзка с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260172/25.02.2021г. по гр.д.№
2654/2020г. по описа на РС- гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4