РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Плевен,02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 1415 по
описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба
на Д.В.Г.,*** с адрес за призоваване: гр. С., кв. ***, срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0286-000106 от 22.08.2019
година на началник група, РУ Костинброд към ОД на МВР С..
В жалбата се иска да бъдат отменени наложените
наказания и да бъде върнат малкия талон и регистрационни табели. С молба от
28.01.2020 година е посочен нов съдебен адрес:***, партер, офис №3.
В съдебно заседание оспорващият- Д.В.Г.,***, не се
явява, не представлява.
В съдебно заседание ответникът – началник група, РУ Костинброд
към ОД на МВР С., се явява лично и намира жалбата за неоснователна и моли да
бъде отхвърлена.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 22.08.2019 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия АА № 345549,
тъй като Г. в 17.11 часа в с. П. по ул. „***с посока ул. ***управлява личния си
автомобил ***рег № ***като не представя СУМПС и от установена справка в РСОД се
установява, че не му е издавано свидетелство и неправоспособен водач
Издадено е НП № 19-0286-000753 на 11.09.2019 година за
установеното нарушение.
С процесната
заповед на началник група при РУ
Констинброд при ОД на МВР С. на лицето е
наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС автомобил ***рег № ***за срок от шест месеца.
Представена по делото е заповед № 5173-51/ 05.01.2018
г. на директор на ОД на МВР С. за
компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – С., да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП , удостоверение
от 04.12.2018 година от Шесто РУ на МВР гр. С., в което се посочва, че на
11.11.2018 година са отнети движими вещи на Г. и не е установен извършител на
деянието.
По делото е представено и свидетелство от Кралство
Испания за управление на МПС без превод на български, от което се установява,
че е издадено на 05.09.2019 година със срок до 18.04.2026 година.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица, съгласно заповед №
5173-51/ 05.01.2018 г. на директор на ОД
на МВР С. за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – С., да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП, началник
на група към РУ е оправомощен да издава заповеди за ПАМ.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма, изложени са мотиви и в случая
безспорно се установява с оглед описаната фактическа обстановка в приложения
АУАН, че Г. управлява МПС като не притежава СУМПС към датата на установяване на
нарушението 22.08.2019 година.
Съгласно чл. 171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП прекратява
се на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. В случая лицето, управлявало лекия
автомобил не притежава свидетелство за управление на МПС и не представя такова
при проверката и правилно е приложена принудителната административна мярка.
Неоснователен е доводът, че притежава такова, издадено от Кралство Испания,
което му е откраднато и не следва да се налага мярката. Съгласно чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. В случая управлението на МПС следва
да се извършва от лице, което притежава всички необходими документи и при липса
на такива , независимо от причината за това, не следва да управлява МПС. С
представеното удостоверение от 04.12.2018 г. се установява отнемане на чужди
движими вещи, но не са ангажирани доказателства че сред същите и свидетелство
за управление на МПС, издадено от Кралство Испания, което лицето твърди, че е
било сред личните му вещи. Представеното копие на свидетелство от Кралство
Испания към жалбата е с дата на издаване 05.09.2019 година и към датата на установяване
на нарушението - 22.08.2019 година, лицето не притежава свидетелство за управление
на МПС и следва да му бъде наложена съответната ПАМ.
Наложената мярка е съобразена и с целта на закона, тъй
като нарушението е с висока степен на обществена опасност - засяга
безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за
техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба
административният орган е наложил принудителната административна мярка за срок
от 6 месеца т.е. в минимален размер именно с цел превенция за неизвършване на други
административни нарушения.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Д.В.Г.,***, съдебен адрес ***,
партер, офис 3, срещу заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0286-000106 от 22.08.2019 година на началник група, РУ Костинброд
към ОД на МВР С..
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/