Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,27.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя И., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 7113 по описа за 2020г., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
„Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***против
М. ***Б. ***.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот, апартамент, находящ се в гр.***и като такъв е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 3986/2020г. по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства.
Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Ответникът чрез определения особен представител
оспорва исковите претенции. Твърди, че не е доказано, че доставяната
топлоенергия е правилно разпределена в съответствие с Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Прани искане за представяне на
констативни протоколи и свидетелства за проверка на абонатната станция.
В съдебно заседание страните поддържат исковата
молба и писмения отговор.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 3986/2020г., ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. За издадената заповед
ответникът е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Съдът
е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си.
Съобщението е получено от кредитора на 30.11.2020г. и в едномесечния срок, на 29.12.2020г.,
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са
предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3986/2020г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта
за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Установява се от представения по делото препис от ***. на
***при РС Плевен, че ответницата М. ***Б. е закупила и е станала собственик на
недвижим имот апартамент ап.22, находящ се в гр.***, със застроена площ от
75,08 кв.м. Както от справката извлечение, представено от ищцовото дружество,
така и от фактурите се установява, че на имот, находящ се в гр.***с абонатен
номер 23571, който се води на името на ответницата, е начислена ползвана, но
незаплатена топлоенергия за периода 01.03.2018г. – 30.04.2020г. на стойност
387,23 лева и лихва върху главницата за периода 04.05.2018г. – 04.08.2020г. на
стойност 26,08 лева.
Представено е удостоверение от ***и обредни дейности,
че недвижим имот с актуален административен адрес гр.***е един и същ с
административен адрес гр.***По делото е изготвена съдебно – икономическа експертиза,
от която се установява, че в имота няма налични уреди, нито водомер за топла
вода. От заключението се установява, че в
имота е отдавана топлоенергия от щранг лира в банята, като за периода е на
стойност 148,37 лева. За имота е начислена и сума, дължима за сградна
инсталация за периода на стойност 259,77 лева, както и сума, дължима за дялово
разпределение на стойност 6,56 лева. След извършени преизчисления поради прието
Решение на КЕВР, по партидата на ответницата е приспадната сумата от 5,93 лева,
и остава дължима главница в размер на 387,23 лева, колкото е претендирана с
исковата молба.
При така
представените от ищцовото дружество и неоспорени от ответника писмени
доказателства, съдът приема, че ответницата като собственик, има качеството на
потребител на топлинна енергия и е страна по Общите условия на договора за
предоставяне на топлинна енергия.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът
приема за установено, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с
абонатен номер 23571, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***. До
адреса се установи, че ищцовото дружество е доставяло топлоенергия за периода,
посочен в исковата молба. Ответницата не е представила доказателства за
извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване,
нито е посочила правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.
При така
събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че страните са били в
облигационни отношения, като през процесния период 01.03.2018г. до 30.04.2020г.
ищцовото дружество е продало на ответницата топлоенергия на стойност 387,23 лева.
Тази сума не е заплатена на ищцовото дружество, поради което съдът приема, че
предявеният иск за главница е доказан по основание
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за сумата от 26,08
лева лихва за забава върху главницата от 387,23 лева за периода 04.05.2018г. до
30.04.2020г. е основателен и с оглед заключението на вещото лице следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето производство в
размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо лице за икономическа
експертиза, 10 лева за издаване на удостоверения, 180 лева за особен
представител и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 545 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника М. ***Б. с ЕГН ********** ***,
че дължи на кредитора „***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 387,23лв. – главница, за периода 01.03.2018г.
– 30.04.2020г; сумата от 26,08лв. –
лихва за забава, за периода 04.05.2018г. – 04.08.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.08.2020г.
до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2186/18.08.2020г.
по ч.гр.дело № 3986/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА М. ***Б. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата 545 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. ***Б. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата
75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 3986/2020г.
по описа на ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: