№ 30098
гр. София, 29.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110138521 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 29.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 38521/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. Л. Д..
Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба намира следното:
В исковата молба е посочено, че адресът на ответницата е в гр. Л.
От Справка по НБД „Население“ се установява, че постоянният адрес и настоящият
адрес на ответника е в гр. Л.
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е
относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато
законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка,
доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен
процесуален момент за нея.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.) е
предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018
г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113
1
ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Съгласно § 5 ПЗРЗИД ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) заварените до влизането в сила на
този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от
промяната на подсъдността. В случая, тъй като производството пред Софийски районен съд
е образувано на 11.07.2023 г., то следва да се приложат новите процесуални разпоредби, т.е.
§ 5 ПЗРЗИД ГПК не намира приложение в настоящия случай. За пълнота следва се посочи,
че дори съдът да приеме, че следва да зачете правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК, то от печата на
представеното към исковата молба заявление за издаване на заповед за изпълнение се
установява, че същото е подадено на 06.03.2023 г.
Следва да се изясни, че в случая при граматическото, систематическото,
телеологичното и историко-политическото тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК,
настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от предходната правна уредба, в
случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК, местната подсъдност се явява абсолютна
процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при
липса на отвод, да взема отношение за наличието й. Нещо повече, в случая правилото на чл.
113 ГПК, превалира правилото на чл. 105 ГПК, когато се отнася за потребитеслки спор,
какъвто е настоящият случай, доколкото се ищецът претендира суми по Договор за
потребителски кредит. Този извод се обуславя и от граматическо и историческото тълкуване
на правната норма, тъй като в преходната редакция на чл. 113 ГПК беше предвидено, че иск
на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Тоест,
изборът е бил на самия потребител, доколкото е употребен изразът „може“, това е
достатъчно за да се направи извод за факултативност, която е била предоставена на
презумптивно по-слабата икономически страна в спора. Обратно при действащата
разпоредба на чл. 113 ГПК, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния. При тълкуването на разпоредбата, съобразно посочени по-горе способи за
тълкуване, съдът достига до извод, че в случая не е оставена никаква възможност за избора
на ищеца, дали да предяви иска срещу потребителя съобразно общата местна подсъдност по
чл. 105 ГПК или съобразно местната подсъдност в правилото на чл. 113 ГПК. Извод в
противна насока, не може да се изведе и от мотивите на законодателя в ЗИД ГПК и
обсъждането към него, където ясно е посочено, че „С промяната относно исковете на и
срещу потребител се предлага задължителна подсъдност по… адрес на потребителя,
което ще осигури лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект и
ще спомогне за ефективна защита на правата на потребителя.“ – в този смисъл Мотиви
към Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (№ 854-01-44 от
22.05.2018 г., 44-то НС) и Стенограма/20.06.2018 г. от обсъжданията на проекта на Закон за
изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г.,
44-то НС).
За пълнота трябва да се посочи, че настоящото дело е гражданско, а не търговско, тъй
като в случая се касае за потребителски спор и ответника по делото има качеството на
потребител, за когото е предвидена особена защита в специалния нормативен акт – ЗЗП, а и
в специалният закон ЗЕ е налице изрична дефиниция придаваща на ответницата качеството
„потребител“. Тези обстоятелства изключват определянето на делото като търговско,
независимо дали предмет на спора е относителна или абсолютна търговска сделка. В този
смисъл Определение № 263 от 09.04.2012 г. по ч. гр. д. № 193/2013 г., III г.о., и
Определение № 75 от 18.04.2006 г. по ч. т. д. № 50/2006 г., I т.о., ВКС.
Следователно делото трябва да бъде прекратено и изпратено по местна подсъдност на
Районен съд – гр. Ловеч.
2
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 38521/2023 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК, по местна
подсъдност на Районен съд – гр. Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3