Решение по дело №299/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С. С. Д., с [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез адв. К. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0819-000037 от 08.01.2024 г., издадена от Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС [номер] на оспорващия до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че изложеното в нея не отговаря на действителната фактическа обстановка. Конкретно се сочи, че: липсва компетентност на актосъставителя и на лицето, издало заповедта; не са спазени изискванията на ЗАНН и АПК за съдържание на АУАН и ЗППАМ; не е отразена точната фактическа обстановка; констатациите не отговарят на изложената фактическа обстановка (според констатациите не е изпълнено предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, а в изложението не се посочва такъв отказ). Изтъква се, че предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване е изпълнено. Искането е да се отмени оспорената заповед, като се претендира и присъждане на разноски. В хода на устните състезания пълномощникът на оспорващия сочи, че безспорно се установява по делото вземането на проби от кръв и урина от оспорващия, като се поддържат изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Г. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърлянето й. Настоява се, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, постановен при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 171, б. „б“ ЗДвП предвижда в условията на алтернативност да се отнема временно СУМПС – при недаване на една от двете проби, а органът действа в условията на обвързвана компетентност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата, подадена на 01.02.2024 г. е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 19.01.2024 г., предвид отбелязаното от оспорващия на гърба на самата оспорена заповед.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 1106215 на 07.01.2024 година. С акта контролните органи са констатирали, че на 07.01.2024 г., в 20:50 ч., в гр. Варна, [улица]до механа „Вавилон“ посока [улица]оспорващият управлява лек автомобил О. К. Е с рег. № [рег. номер], като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARPK-0014 за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, като е издаден талон за медицинско изследване номер 0155249. Посочената за нарушена разпоредба е чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Оспорващият е подписал АУАН, като е посочил, че няма възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 24-0819-000037 от 08.01.2024 г. полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна налага на С. С. Д. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (отказът на оспорващия да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози) е възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. В заповедта е и цитирана нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, предвиждаща налагане на ПАМ както за отказ за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, така и за отказа за изпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техните аналози.

От представената административна преписка се установява, че на оспорващия е издаден Талон за медицинско изследване с № 0155249, получен в 21:20 часа на 07.01.2024 г.

В указаното с талона време – 45 минути, оспорващият се е явил в ВМА-МБАЛ Варна и му е взета биологични проби за медицинско изследване, предвид Протокол № 151/07.01.2024 г.

 

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.8. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, издадена във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, следва да се приеме, че полицейският инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е постановил оспорената заповед в пределите на материална (предметна) си компетентност, респ. същата не е нищожна, поради което са неоснователни твърденията на оспорващия за издаване на обжалваната заповед от некомпетентен орган.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – отказ на оспорващия да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Обстоятелството, че в обжалваната заповед е цитирана нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, предвиждаща налагане на ПАМ както за отказ за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, така и за отказа за изпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техните аналози, не обуславя извод за неяснота на вмененото нарушение, за което е наложена ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт, като е неоснователно възражението на оспорващия и в този аспект.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява индивидуален административен акт) е издадена, след като полицейският инспектор е взел предвид, че автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е съставил посочения по-горе АУАН, взел е предвид обстоятелствата и извършеното нарушение. Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

 

Въпреки твърдението на оспорващия за неточно отразяване на фактическата обстановка, по делото не се установява фактическа обстановка, различна от посочената в оспорената заповед.

 

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е и случаят, в който водач откаже да бъде проверен с техническо средство за установяване дали управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че управлява МПС без да е употребил наркотични вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, правилно спрямо оспорващия е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване дали е употребил наркотични вещества или техните аналози.

Описаната в АУАН и в оспорената заповед фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. Отказът на оспорващия да бъде изпробван с визираното в обжалваната заповед техническо средство на посочената в заповедта дата и час е достатъчен да обоснове налагането на процесната ПАМ и изцяло кореспондира с посоченото правно основание в заповедта за прилагане на ПАМ. С факта на отказа е изпълнена едната от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП.

Когато административният орган установи фактите, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП той следва да издаде ЗППАМ в условията на обвързана компетентност.

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП предвижда няколко алтернативни хипотези, като наличието на само една от тях е достатъчна, за да бъде изпълнено условието за налагане на посочената ПАМ. Достатъчно е да се установява, че водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, за да бъде приложена процесната ПАМ. Обстоятелството, че оспорващият е изпълнил предписанието за даване на биологични проби за медицинско изследване, т.е. обстоятелството, че не е налице отказ и за медицинско изследване и даване на биологични проби за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, не обуславя извод, че не е налице формиран отказ за извършване на проверка с техническо средство, респ. че липсват основания за налагане на ПАМ. Както се посочи разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност. Отказът за извършване на проверка с техническо средство представлява самостоятелно деяние, с което се осуетява проверката за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Не следва да се приеме за основателен доводът на оспорващият, че след като е дал биологични проби за медицинско изследване, няма отказ от тестване и заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.

Оспорената ПАМ е приложена законосъобразно, тъй като се установява по безспорен начин наличието на изискуемите от нормативната уредба предпоставки за налагането й, поради което оспорената заповед се явява постановена в съответствие с материалния закон.

Както се посочи предназначението на процесната ПАМ е с превантивен характер – да осуети възможността на дееца да продължи да управлява МПС, без да е установено по надлежния ред, че не е употребил наркотични вещества и техните аналози и така да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (по арг. на чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). За приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Това обаче не представлява наказание, поради което видът на нарушението – отказ за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, и степента му на обществена опасност е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

За процесното деяние законодателят предвижда и налагане на административни наказания – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като именно в административнонаказателното производство ще бъде решен въпросът за отговорността на оспорващия.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП и на нормата на чл. 171 – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от С. С. Д., с [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез адв. К. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000037 от 08.01.2024 г., издадена от Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС [номер] на оспорващия до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА С. С. Д., с [ЕГН], от гр. Варна, да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.