Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260070
гр.
Пловдив, 14.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1501/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К.С.С. *** против
Наказателно постановление № 19-1030-012863/14.01.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания
: за нарушение на чл.42, ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 150 лв., за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от един месец. В останалата част от
наказателното постановление, в която на жалбоподателя за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв., за нарушение на чл.139, ал.2 т.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на на 20 лв. , за нарушение
на чл.139, ал.2 т.4 от ЗДвПа основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл.100,
ал.3 от ЗДвП на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв., а също и са отнети общо 16 контролни
точки на основание Наредба № Ip-2539 на МВР
Пловдив същото не се обжалва, поради което и поради липса на жалба се счита за
влязло в законна сила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. Т.Т. с представено по делото пълномощно, който поддържа
жалбата по направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, според което накаателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 20.12.2019 г. в 10:25 ч. в община Родопи на път
втори клас №86 жалбоподателят управлявал л.а. БМВ 525 И с рег.№ ***, лична
собственост. На път втори клас №86, на 9+100 КМ в посока изток при наличие на
пътна маркировка М-2 и пътен знак В-24 жалбоподателят предприел изпреварване,
като продължил да изпреварва до 11+000
км., с което създал предпоставка от възникване на ПТП с насрещно движещите се
ППС, което наложило спирането му със
съдействие на екип Пътна полиция. На същата дата при ясно подаден светлинен и
звуков сигнал от обозначен автомобил на МВР в продължение на 1+900 км водачът
на управлявания автомобил не спрял, поради което впоследствие бил спрян
принудително от друг екип на пътна полиция. В хода проведената проверка било
установено, че водачът не използва обезопасителен колан, а също и че
автомобилът е технически неизправен-няма пожарогасител, не била представена
светлоотразителна жилетка, нямал залепен валиден знак за гражданска отговорност
на предното стъкло на автомобила.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Т.Х.Т.,
справка за нарушител, копие на Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят
Т.Х.Т. потвърди направените в съставения АУАН констатации. Доказателства,
опровергаващи тези констатации, не се представиха от страна на жалбоподателя,
поради което и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която
редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното, съдът приема, че доказателствената сила на съставения акт не е
оборена.
Всъщност установената в АУАН, възпроизведена и в НП
фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател. Оплакванията се
свеждат главно до допуснати според процесуалния представител на жалбоподателя
нарушения, свързани с описание на нарушението по т.1 и т.2 от наказателното
постановление, неточно прилагане на материалния закон и на съответната на
нарушенията фактическа обстановка.
Оплакванията, свеждащи се до неяснота на мястото на
нарушението по т.1 и т. 2 от наказателното постановление, не се споделят от
настоящата инстанция. Става ясно както от съдържанието на съставения АУАН, така
и от това на издаденото наказателно постановление, че и двете нарушения са
извършени в община Родопи на път втори клас №86. Конкретно първото нарушение е
извършено на същия път, но на определен участък от него на 9+100 КМ, което
нарушение е продължило до 11+000 км. Второто нарушение е извършено на същия
път, но на друг участък, следващ непосредствено първоначално посочения, тъй
като водачът въобще не е спирал, а именно в продължение на 1+900 км, след
изминатия от водача първоначално участък. Местата на всяко от нарушенията са
посочени от страна на наказващия орган с достатъчна конкретика, даваща
възможност да се възприеме развилата се пътна обстановка, предприетото от
страна на водача изпреварване, навлизане в другата лента при налична забрана за
това, а именно пътна маркировка, а също и продължилото след това друго
нарушение неизпълнението да спре плавно при подаден сигнал от контролен орган.
Несподеляеми от настоящата инстанция са и
оплакванията, че е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателят бил санкциониран веднъж затова че нарушава забрана за
изпреварване и втори път за нарушена забрана за навлизане в съседната лента,
т.е. за две нарушения с едно общо наказание . В случая се касае за едно нарушение, извършено от него при две проявни форми,
поради което и правилно за него е наложено едно наказание. Възможно е разбира
се на същия да му бъде наложено същото наказание и при условие че извършва
нарушението при една от няколко въможни проявни форми, какъвто не е настоящият
случай, който случай се отличава като извършен при усложнена фактическа
обстановка. Посочената пътна маркировка М-2 първоначално не съответства на посочената
по-нататък в АУАН и НП, М-1, но от словесното описание на нарушението
става ясно коя е маркировката, която жалбоподатеят е нарушил. Тези изводи на
съда се подкрепят и от подаденато от жалбоподателя възражение срещу съставения
АУАН, в което посочва коя е била пътната маркировка , а именно М-2. Така че
вероятност същият да не е разбрал за какво нарушение му се търси
административнонаказателна отговорност, не съществува.
Не могат да се възприемат възраженията, изложени в
допълнителните мотиви към жалбата, че не ставало ясно по какъв начин
жалбоподателят съдавал опасност за възникване на ПТП. Житейски ясно е, че
предприемайки маневра за изпреварване, както и за навлизане в съседно платно,
че опасността от настъпване на ПТП е реална, а не хипотетична, при това без
значение дали е навлязъл изцяло или частично, каквото е друго направено в жалбата оплакване.
Също така неоснователни според настоящия съд са и
оплакванията, изложени в жалбата относно неяснота при описание на
обстоятелствата, при които е извършено
второто нарушение. В жалбата се твърди, че жалбоподателят бил наказан затова, че не
спира, а впоследствие било посочено, че спрял. Така изложеното в жалбата не
отговаря на отразеното в наказателното постановление, а също и в АУАН. В НП и в
АУАН се твърди, че водачът не спира при
ясно подаден сигнал за спиране , поради което и се наложило да бъде спрян, този
път със съдействие на друг екип, наред с дежурния на пътя, осигурен от Пътна
полиция, т.е първоначално е било налице активно общественоопасно поведение от
страна на жалбоподателя, който не спира, а след това, че бил спрян, т.е. не
самоволно по негова инициатива, а принудително със съдействие на органи на
полицията.
Налице е правилно приложение на материалния закон и на
съответната на нарушенията санкционна разпоредба. Жалбоподателят е наказан за
нарушение на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, според която водач, който изпреварва е
длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея . По отношение на приложената санкционна
разпоредба, действително в същата са предвидени ралични хипотези, но
непосочването конкретно на коя от всички хипотези попада процесното нарушение,
за което се налага наказанието, не представлява нарушение. Това е така, тъй
като самото нарушение е осъществено при различни проявни форми, налице е и
словесно описание на нарушението, което внася яснота за кое от нарушенията, се
отнася наложеното наказание. Наказанието, наложено на нарушителя е във фиксиран
размер, поради което същото не подлежи на ревизиране.
Не се споделят и релевираните в
жалбата оплаквания, свързани с второто нарушение, а именно че не било
конкретизирано къде е следвало да спре конкретно водача – на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява дадените от него указания. Очевидно е , предвид даденото описание, че
водачът въобще не е спрял, а е продлъжил въпреки дадените указания в
продължение на 1+900 км, поради което и впоследствие принудително е бил спрян
от друг служебен автомобил и следвало да спре вдясно на платното за движение.
Така предвид установеното излиза, че водачът въобще не е имал намерение да
спира, а още повече да избира къде да спре. Несподеляеми са и оплакванията, че
установеното нарушение не отговаря на фактическата обстановка предвид описаното
по-нататък в наказателното постановление, че на същия била извършена проверка в
управлявания автомобил.Тази проверка е била осъществена не в резултат на доброволното му спиране, а в резултат на
принудително спиране от страна на органите на полицията, след което е била
осъществена и проверка за обордуването на автомобила. Предвид изложеното съдът
намира, че така описаното второ нарушение е ясно и не внася съмнение в
обективността на възприетото от проверяващите, а впоследствие и от наказващия
орган. За нарушението по чл.103 от ЗДвП предвидените наказания са уредени
кумулативно от санкционната норма на чл.175,ал.1 т.4 от ЗДвП, която е съответна
на нарушението. На жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец, което е минимално предвиденото наказание от
посочения вид, поради което и съдът намира, че отсъстват предпоставки за
обсъждане на неговия размер, както и наказание „глоба“ в размер на 100 лв.,
която е под средния, който размер съдът намира, че съответства на обществената
опаснсот на нарушителя и на нарушението.
При проверка относно спазване на
останалите изисквания, предвидени за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и за издаване на наказателното постановление, съдът
прие, че същите са издадени от компетентни лица, като доказателство за това е
приложената към административнонаказателната преписка Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., съгласно която в т.2.7 е предвидено правомощие на
началниците на групи на СПП да издават
наказателни постановления, а съгласно т.1.4 от същата заповед на мл.
автокнотрольори да сътавят актове за установяване на адманистривни нарушения.
Спазени са сроковете, предвидени в
чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и е връчен на същия срещу подпис.
Въпреки че не е изтъкнато като оплакване в жалбата,
съдът намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима предвид усложнената обстановка, при която е извършено нарушението,
а също и предвид обществената опасност на самия деец, която се обуславя от справката
за нарушител на името на жалбоподателя, според която същият е наказван и за други
нарушения на Закона за движение по пътищата.
С оглед всичко изложено съдът намира, че
наказателното посатновление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1030-012863/14.01.2020 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което
на К.С.С. ***, ЕГН ********* са наложени следните наказания : за нарушение на
чл.42, ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл.179, ал.1 т.5 предл.5 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150 лв., за нарушение на чл.103
от Закона за движение по пътищата на
основание чл.175, ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от един месец.
В останалата част предвид липсата
на подадена жалба наказателното
постановление се счита за влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на страните .
Районен
съдия :………………………..
Вярно с оригинала! МК