Определение по дело №157/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260458
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20215610100157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                 15.06.2021г.                              гр.Димитровград

 

Димитровградският районен съд

на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав:

 

Председател:  Гергана Стоянова

Членове:

Съдебни заседатели:

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова

гражданско дело № 157 по описа за 2021г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

     С така подадената искова молба ищците са предявили срещу ответника иск с правно основание чл.128 СК - съдът да определи мерки на лични отношения между В.Г.Т. с ЕГН ********** и С.Т.Т. с ЕГН ********** от една страна и ТЯХНАТА ВНУЧКА Р.К.Т. с ЕГН **********,родена на ***г., от друга, които да се упражняват самостоятелно от тях, както и между В.Г.Т. с ЕГН ********** и С.Т.Т. с ЕГН ********** от една страна и ТЯХНАТА ВНУЧКА Х.К.Т. ЕГН **********, родена на ***г., от друга, които да се упражняват самостоятелно от тях.

 

     Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба. Счита така предявения иск за недопустим, поради липса на компетентност на съда да се произнесе по предявения иск, доколкото в случая същия попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 год.

     Съдът, като съобрази депозираната молба и материалите по делото и направеното с отговора на исковата молба възражение, намира така предявения иск за недопустим, поради следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия: съпрузите имат обичайно местопребиваване, или съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile" там; чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile", като за целите на регламента терминът „domicile" има значението, с което се използва в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия.

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че от месец август 2017г. ответника и малолетните й деца Х.К.Т. и Р.К.Т. живеят в Германия.От един съществен период от време децата имат обичайно местопребиваване в Германия.Съгласно на чл. 8 § 1 “Обща компетентност“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 год. съдилищата на държава-член са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава по времето, когато съдът е сезиран.

В случая независимо, че иска е предявен от бабата и дядото по бащина линия на децата за определяне на режим на лични отношения с внучките си, цитирания Регламент е приложим и в този случай, доколкото с решение на Съда на Европейския съюз, първи състав, от 31 май 2018 г. по дело С-335/2017 г. с предмет преюдициалното запитване, отправено от Върховния касационен съд по друго дело, е прието, че понятието „право на лични отношения“, посочено в чл. 1, § 2, б. а) и чл, 2, т. 7 и 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че включва правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци.

По тези съображения настоящия съдия-докладчик счита, че българския съд не е компетентен да се произнесе относно иска с който е сезиран. По делото не се сочат и излагат факти, които да бъдат подведени в някои от особените хипотези на компетентност, извън общата уредени в разпоредбите на ч. 9 - 11 от регламента или в случаите на пророгация на компетентност по чл. 12 от същия. Посоченото налага да се приеме, че приложима е уредената в чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. обща компетентност, спорел която разпоредба съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за децата, ако те имат обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.

Предвид това, че децата са с обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия, компетентен по иска за определяне на лични отношения между ищците и техните внуци, е съдът в Федерална Република Германия. Именно поради това образуваното производство е по недопустим иск и поради липсата на компетентност на българските съдилища, делото следва да бъде прекратено.Компетентността за разглеждане на предявения иск е на немския съд, съгласно нормите на чл.3, ал.1, пр.6 и чл.8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003, поради което производството по делото следва да бъде прекратено поради неподсъдността на предявения иск на българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание разпоредбата на чл.17 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявеният от В.Г.Т. c ЕГН ********** и С.Т.Т. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, чрез адвокат Е.Г.В., с личен № ********** от Хасковска адвокатска колегия, със служебен адрес за призовки и съобщения:    гр. Димитровград, ул. „Цар Симеон" бл. 5, вх. Б, офис 1, тел *********, срещу Р.П.Т. с ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетните Х.К.Т. ЕГН ********** и Р.К.Т. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.128 от Семейния кодекс.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №157/2021 год. по описа на Районен съд – Димитровград. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на страните..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: