ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1189
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20222100601266 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК и е
образувано по въззивна жалба от Министерство на околната среда и водите,
представлявано от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощник
- главен юрисконсулт дирекция „Правна“ в Министерство на околната среда
и водите, против определение № 188/20.09.2022г., постановено по ЧНД №
206/2022г. по описа на Районен съд – Царево, с което на основание чл.243,
ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление от 08.06.2022г. на прокурор от
Районна прокуратура – Бургас, ТО-Царево, за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 287/2021г. по описа на ОД на
МВР – Бургас, образувано и водено за престъпление по чл.352, ал.1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания срещу правните изводи на прокурора,
възприети изцяло от районния съд, за липса на доказателства за осъществен
състав на престъпление. Видно от събрания доказателствен материал,
включително и от назначената и изготвена по досъдебното производство
екологична експертиза, пречистените отпадъчни битово-фекални и дъждовни
води от канализационните системи с.Варвара и с.Синеморец, община Царево,
се зауствали в Черно море, без да е налице съответното за това разрешение.
Канализационната система на гр.Ахтопол, след изградената ПСОВ
/пречиствателна станция за отпадъчни води/, се зауствала посредством
заустващ колектор в дере, вливащото се в зона за перспективно ползване на
Черно море. В резултат на превишаване на допустимите норми, акваторията,
използвана за заустване и от трите места, била замърсена. Цитирани са също
и негативните последици, очертани от вещото лице в експертизата, за хората,
флората и фауната, настъпващи от замърсяването на водите. В жалбата се
съдържа и изложение на считаните от жалбоподателя за относими към
1
настоящия случай нормативни разпоредби, съгласно които отговорността и
задължението за преустановяване на незаконосъобразното ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води били на кмета на
Общината, съвместно с областния управител и управителя на ВиК
дружеството на обособената територия, съгласувано с министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Възразява се и срещу изводите
на съда, че Министерството на околната среда и водите била институцията,
отговорна за осигуряването на необходимите за изграждане на
пречиствателни станции за посочените населени места средства. Иска се
отмяна на съдебния акт и прекратителното постановление, и връщане на
делото на Районна прокуратура-Бургас, ТО-Царево, за продължаване на
разследването.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите във въззивната
жалба, атакуваното определение и материалите по ДП № 287/2021г. по описа
на ОД на МВР-Бургас, установи следното:
Частната жалба е подадена в установения от закона преклузивен 7-дневен
срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на чл.243, ал.7 от НПК
съдебен акт, от процесуално легитимиран субект и пред компетентния съд,
поради което се явява процесуално допустима. Преценена по същество,
жалбата е основателна.
Досъдебното производство е образувано на 26.08.2021г. по реда на чл.212,
ал.1 от НПК, с постановление на прокурор от Районна прокуратура-Бургас,
TO-Царево, за това, че за времето от 2007г. до 10.08.2021г. в с.Синеморец,
общ.Царево, било допуснато да се замърсят териториалните морски води и с
това са направени опасни за хора, животни и растения - престъпление по
чл.352, ал.1 от НК.
В хода на образуваното производство е събран значителен обем
доказателствен материал, в преобладаващата си част писмени доказателства –
протоколи от извършени проверки от различни държавни институции,
констативни протоколи, актове за установяване на административни
нарушения, наказателни постановления, протоколи за вземане на извадка от
води и за изпитването им, писма, заповеди, разрешителни, заявления за
подпомагане и други, разпитани са свидетели – Я. Д. и Р. К.-И., и е назначена
и изготвена екологична експертиза.
В постановлението за прекратяване прокурорът е приел, че от
доказателствата по делото не следвал извод за извършено престъпление, нито
от обективна, нито от субективна страна, като е обсъдил разпоредби от
различни наредби и Закона за водите, които е счел за относими.
Представителят на държавното обвинение е достигнал до извод, че в Наредба
№ 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни
ограничения за точкови източници на замърсяване, не се съдържали
разяснения какви следвало да бъдат действията за предотвратяване на
2
замърсяването, освен налагането на финансови санкции на лицата,
извършващи го или допускащи го. Според него в Закона за водите
единствено било констатирано, че водите и водните обекти следвало да се
опазват от замърсяване и увреждане чрез изграждане на пречиствателни
станции за отпадъчни води, но не били предвидени санкции по отношение на
длъжностно лице, което не е изградило такава станция. В заключение е счел,
че поради изминалия дълъг период от време от 2001г. до момента на
изготвяне на постановлението му, неколкократно променящите се
нормативни актове, регулиращи тази материя, множеството неустановими
лица, заемащи различни длъжности, имащи отношение към предмета на
разследване по делото, и сложните биологични процеси, оказващи влияние
върху огромна екосистема, правели невъзможно вменяването на вина на
конкретно лице, дори и да било установено някакво замърсяване на водите.
Наред с това е прието, че не можело да се установи до каква степен
допуснатото в определени месеци и дни замърсяване в Черно море
представлявало опасност за живота и здравето на растенията, животните и
хората и ако имало такава, дали тя е била значителна.
Прекратителното постановление е било обект на проверка от Районен съд-
Царево, който възприел изцяло изводите на прокурора за липса на осъществен
състав на престъпление по чл.352, ал.1 от НК и също заключил, че по делото
било проведено обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата, а оспореният пред него акт бил правилен и обоснован и като
такъв го е потвърдил.
Според настоящият съд, събраният до настоящия момент доказателствен
материал позволява да се изведат конкретни изводи относно фактите, както
следва:
Относно с.Синеморец, община Царево:
През 2001г.-2004г. на територията на с.Синеморец, община Царево,
започнало изграждането на Експериментален пречиствателен модул /ЕПМ/, с
подвижна стена, имащ за цел пречистване на отпадъчните води от
канализационната система на селото. В тази връзка Министерството на
околната среда и водите е издало Разрешително за заустване на отпадъчни
води в повърхностни водни обекти № 0202/23.07.2001г. /л.41-43, папка 4 от
досъдебното производство/ с титуляр Община Царево, като част от
посочените в него условия за въвеждане на модула в експлоатация били
заустването на отпадъчните води от селото в Черно море – пояс на санитарна
охрана, да се осъществява след издадено по съответния ред разрешително за
заустване на пречистените отпадъчни води по Закона за водите.
През 2005г. били направени няколко опита за извършване на пусково-
наладъчни дейности, чрез които се установила неефективността на модула.
Същият бил предвиден за около 800 екв.ж. /еквивалент жители/, а броят на
жителите на територията, обслужвана от съоръжението, надвишавал
многократно този капацитет. Поради тази причина ЕПМ изобщо не бил
3
пуснат в експлоатация и на практика никога не е работил. Тъй като
отпадъчните води от селото, чрез канално-помпена станция били изтласквани
и доведени до пречиствателния модул, през 2008г. Община Царево, без да
притежава необходимите за това разрешителни, строителни книжа и изобщо
без да е обезпечила документално процедурата, изградила канализационен
колектор - /метален тръбопровод, заобикалящ ЕПМ/ от съществуващата
ревизионна шахта на главния канализационен колектор до Черно море и по
този начин смесеният поток отпадъчни битово-фекални и дъждовни води от
канализационната система на с.Синеморец се зауствали непречистени
навътре в Черно море, на около 20 метра от брега, в пояс на санитарна охрана
/район на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски
води/, без необходимото съгласно чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите
разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. За така
описания незаконен строеж били издадени заповеди от началника на РДНСК-
Бургас, с които достъпът и ползването на невъведения в експлоатация по
законоустановен ред строеж бил забранен. Въпреки това използването на
колектора продължило.
В периода 2008г.-2021г. Басейнова дирекция „Черноморски район“ и
Регионалната инспекция по околната среда и водите извършвали множество
проверки, в резултат на които на Община Царево, като собственик на
канализационната система, били съставени множество актове за установяване
на административни нарушения, поради извършваното нерегламентирано
заустване на непречистени отпадъчни води в Черно море, а въз основа на тези
актове били издадени и съответните наказателни постановления, по които
финансовите санкции били заплатени изцяло. Наред с това, при
осъществяване на текущия контрол от двете институции в периода 2013г. -
2021г. били съставяни и констативни протоколи, при които се изземвали и
водни проби от последната изходна шахта преди заустването, като такива
водни проби били изземвани и чрез нарочни проверки, със съответните
протоколи за вземане на проба/извадка от води.
По отношение на с.Варвара, община Царево, фактическата обстановка е
почти идентична. В периода 2001г.-2003г. на територията на с.Варвара бил
изграден експериментален пречиствателен модул, притежаващ капацитет за
пречистване на товар за 800 екв.ж., формиран от отпадъчните води на
канализационната система на селото. От построяването си през 2003г. обаче,
поради неустановени по делото причини, ЕМП не е пуснат в експлоатация.
БДЧР издало на Община Царево Разрешително № 200311 от 25.07.2005г.
/л.139-л.143, папка 1 от ДП/ за заустване на пречистените отпадъчни води от
канализационната система на с.Варвара, представляващи смесен поток от
битово-фекални и дъждовни води, в Аязменско дере, вливащо се след около
330 м. в Черно море. Разрешителното било със срок на действие до
24.07.2008г., и като всеки друг такъв акт съдържало индивидуални емисионни
ограничения на пречистените води, които следвало да бъдат зауствани. Тъй
като ЕПМ изобщо не бил използван, отпадъчните води от с.Варвара
4
постъпвали гравитачно в последната изходна ревизионна шахта, без да
достигат до входната шахта на ЕПМ, след което изтичали непречистени и се
зауствали във воден обект Аязменско дере.
През 2014г. БДЧР издала ново Разрешително № 23740046/12-02-2014г.
/л.133-л.138, папка 1 от досъдебното производство/, по силата на което
отпадъчните води на с.Варвара, чрез тласкател следвало да се заустват във
водоприемник Аязменско дере, но отново след пречистването им. Срокът на
действие на това разрешително бил до 31.12.2016г. ЕПМ продължавал да не
функционира и съответно отпадъчните води от селото продължавали да се
заустват непречистени в същия воден обект, отново без да бъдат спазвани
поставените в последното разрешение емисионни ограничения за
замърсяване.
В периода от 2015г. до 2021г. БДЧР и РИОСВ-гр.Бургас многократно
извършвали проверки в района на заустването, в хода на които били
изготвени констативни протоколи /л.31-43, папка 3 от ДП/. С оглед така
допуснатото от Община Царево нарушение на разпоредбите на чл.46, ал.1, т.3
от Закона за водите – заустване на непречистени отпадъчни води от
канализационната мрежа във воден обект, спрямо Общината били съставени
съответните актове и следващите ги наказателни постановления. От
приложените на л.114-л.141, папка 3 от досъдебното производство протоколи
е видно, че проби/извадки от води от канализационната система на с.Варвара
и конкретно от последната ревизионна шахта преди заустването са били
изземвани в периода 2012г.-2021г.
Относно гр.Ахтопол, община Царево:
През 2004г. бил одобрен проект за Градска пречиствателна станция за
отпадъчни води за гр.Ахтопол и било издадено разрешение за строеж № 119
от 25.06.2004г. За проектирането и изграждането на пречиствателната
станция, Басейнова дирекция „Черноморски район“ издала на Община Царево
Разрешително № 200197 от 12.01.2005г. за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, с краен срок 11.01.2008г.. На 21.08.2008г. било издадено
ново разрешително № 23740020, с краен срок на действие – до въвеждане на
ПСОВ експлоатация, но не по-късно от 20.08.2010г. След изтичане на срока
на действие на последното разрешително, на Община Царево било издадено
ново такова – разрешително № 23710070 от 16.09.2011г. /л.32-л.34, папка 1 от
ДП/, с краен срок на действие 31.12.2014г., и съгласно което пречистените
отпадъчни води от канализационната система на гр.Ахтопол следвало да се
заустват в дере, вливащо се в зона за перспективно ползване на Черно море,
неанализиран участък от Южнобургаски реки.
През 2013г.-2021г. били извършвани множество проверки от РИОСВ-
Бургас, всички завършили с издаването на наказателни постановления срещу
Община Царево за допуснати от нея административни нарушения -
неизпълнение на условия, заложени в предоставените им разрешителни за
заустване, а от 2015г. до 2021г., включително, били санкционирани и за
5
заустване на отпадъчни води от канализационната система на гр.Ахтопол в
повърхностни води във воден обект Черно море, без за това да е имало
издадено разрешение по чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите. От приложените
по делото доказателства е видно, че посочения проект за пречиствателна
станция изобщо не е бил реализиран и такава не е изградена на територията
на града. Наред с това се установява, че през очертания времеви интервал
2012г.-2021г., през който са извършвани проверки от БДЧР и РИОСВ,
канализационната система на гр.Ахтопол формирала смесен поток битово-
фекални и дъждовни води, които чрез няколко канално-помпени станции
гравитачно постъпвали в черпателен резервоар на помпена станция
„Ахтопол“, на входа на която имало поставена груба метална решетка за
отделяне на по-големи предмети, попаднали в канализацията. След това
посредством помпи и подземно положен канал ф500 мм, с дължина около 1
километър, непречистените отпадъчни води се нагнетявали югоизточно от
града на около 50 м. от морето, след което се изливали свободно по стръмния,
скалист бряг и се зауствали в Черно море.
В хода на разследването била назначена и изготвена екологична експертиза,
вещото лице по която изследвало и обобщило резултатите от извършените от
РИОСВ и БДЧР проверки на място и резултатите от изпитванията на водните
проби, иззети при тези проверки, след което дало следното заключение:
Отпадъчните води от канализационната система на с.Варвара, Община
Царево, зауствани във водоприемника Аязменско дере, вливащо се в Черно
море, не отговаряли на индивидуалните емисионни норми по време на
извършен мониторинг на съставна средноденонощна или еднократна проба
вода през месеците от 2012г. до 2021г. по показатели: неразтворени вещества,
БПК 5, азот - амониев, и азот - нитратен.
Отпадъчните води от канализационната система на с.Синеморец, Община
Царево, зауствани в Черно море – пояс на санитарна охрана, не отговаряли на
индивидуалните емисионни норми по време на извършен мониторинг на
съставна средноденонощна или еднократна проба вода по години от 2012г. до
2021г. по показатели: Неразтворени вещества, БПК 5, ХПК /бихроматна/, общ
азот и общ фосфор.
Отпадъчните води от канализационната система на гр.Ахтопол, Община
Царево, зауствани в дере, вливащо се в зона за перспективно ползване на
Черно море, неанализиран участък от Южнобургаски реки, не отговаряли на
индивидуалните емисионни норми по време на извършен мониторинг на
съставна средноденонощна или еднократна проба вода по години от 2012г. до
2021г. по показатели: неразтворени вещества, БПК 5; по показател ХПК
/бихроматна/ през 2012г. до 2016г.; по показател общ азот и общ фосфор през
2013г.; по показател: екстрахируеми вещества през 2012г.-2016г. и 2018г.
Експертът е заключил, че отпадъчните води и от трите населени места
съдържали различни замърсители – физически, химически и биологични, като
количеството и качеството им се променяли сезонно, в зависимост от
6
натовареността на туристическия поток. Тези замърсители причинявали щети
на организмите, които я обитават или консумират. След като стойностите на
определени показатели в отпадъчните води не отговаряли на индивидуалните
емисионни норми било налице „замърсяване“, тъй като съгласно дадената §1,
ал.1, т.12 от ДР на Закона за водите дефиниция, замърсяване е всяко пряко
или непряко въвеждане във въздуха, водите или почвата в резултат на
човешка дейност, на вещества или топлина, които могат да бъдат вредни за
човешкото здраве или за качеството на водните екосистеми, или на пряко
зависещи от тях сухоземни екосистеми. Замърсената вода причинявала
инфекции и диария. В територията на заустването и на трите места имало
общо неизпълнение на изискванията по прилагането на Директива 2000/60/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2000г. за установяване на
рамка за дейността на Общността в областта на политиката за водите.
Съгласно тази Директива, за предотвратяване и контрол на замърсяването
политиката на Общността следвало да бъде базирана на комбинирания
подход, използващ контрол на замърсяването при източника, посредством
установяване на норми на допустими емисии и екологични качествени
стандарти, като е установено, че е налице надвишаване на определени
контролни показатели за качеството на заустваните води над установените
такива със съответните издадени Разрешителни за ползване на воден обект.
Наред с изложеното дотук, резултатите от изпитването на проба отпадъчна
вода от канализационната система на гр.Ахтопол, през някои от конкретните
дни от месеците през годините не отговаряли на индивидуалните емисионни
норми по показател ПАВ /повърхностно активни вещества/, като на
29.07.2013г. е установена концентрация от 2,0 ± 0,2 мг/дм³ при норма 1,0
мг/дм³; на 04.08.2014г. - 1,69±0,17 мг/дм³ при същата норма; а на 22.05.2017г.
концентрацията била 1,05 ± 0,77 мг/дм³. Съгласно разясненията на експерта
така установените вещества представлявали сапуни и повърхностно активни
вещества, т.нар. детергенти, които били едни от най-вредните замърсители за
морската вода, нарушаващи повърхностното напрежение на клетъчните
мембрани. Освен това тези детергенти съдържали и други замърсяващи
водата вещества, като варовик, амини, избелващи средства, антипенители,
оцветители, парфюми, бактерициди и ензими. Експертът обаче е изразил
мнение, че не може да посочи каква опасност е представлявало замърсяването
в конкретни дни и месеци за растенията, животните и хората, тъй като „…не е
известно и няма информация за правено такова наблюдение моделиране на
процесите, които могат да докажат каква е опасност за растенията, животните
и хората и да я охарактиризират, като незначителна или значителна или
опасна…“. Що се отнася до Директивата относно водата за къпане, имаща за
цел укрепването на общественото здраве и опазването на околната среда, то
нарушения при извършените проверки не били констатирани.
Изследвайки всички налични по досъдебното производство доказателства,
настоящият състав установи, че атакуваното прекратително постановление,
въпреки пространните изложения в него е необосновано, тъй като
7
възприетите от прокурора фактически положения, отчасти дори
противоречиви, и свързаните с тях правни изводи не съответстват на
събрания доказателствен материал. Наред с това, то е постановено и без да са
били изяснени съществени обстоятелства, попадащи в обхвата на чл.102 от
НПК, което неминуемо води и до неговата незаконосъобразност.
Принципно представителят на държавното обвинение коректно е очертал
основните положения, касаещи съставомерността на едно деяние като
престъпление по чл.352, ал.1 от НК, като се е позовал и на съдебна практика
по сходни казуси. Доказателствената съвкупност по делото относно
посочените по-горе обстоятелства е безспорна. Налични са протоколи от
извършени проверки и за изземване на проби от води, актове за установяване
на административни нарушения, влезли в сила наказателни постановления,
санкциите по които са изцяло заплатени от санкционираното лице – Община
Царево, разрешителни от различни държавни институции, които разгледани в
своята съвкупност не оставят съмнение, че описаната по-горе фактическа
обстановка е коректно установена. Също така, видно от приложеното на л.62-
л.63, папка 1 от ДП писмо, Община Царево не отрича изложените факти, а
напротив – посочва, че именно по този начин са протекли процесите относно
заустването на отпадъчните води в коментираните места. Според Общината,
единствената причина за създадената се ситуация е липсата на финансиране
от страна на държавата. Прокурорът и проверяваният съд са възприели
именно тази версия, с която обаче настоящият състав не може да се съгласи.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, буква „б“ от Закона за водите,
Община Царево е собственик на канализационната мрежа на с.Варвара,
с.Синеморец и гр.Ахтопол. Канализационните системи и на трите населени
места попадат в една община – Царево, т.е. не е налице хипотезата,
предвидена в чл.13, ал.1, т.7 от същия закон, съгласно която публична
държавна собственост ще бъдат отвеждащите канализационни колектори с
прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръжения за
отпадъчни води, ако те обслужват потребителите на територията на повече от
една община. Съгласно чл.191, ал.1, т.1 от Закона за водите кметът на
общината контролира изграждането, поддържането и правилната
експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на
битови отпадъчни води, което идва да покаже, че физическото лице, заемащо
длъжността кмет на Община Царево към дадени периоди от време, е било
отговорно за изграждането и управлението на канализационните мрежи на
територията на цялата община Царево и включените в нея населени места,
както и всички съпътстващи експлоатацията на тази мрежа дейности. В
подкрепа на изложеното се явяват и извършените именно от кмета на
общината – инж. П. А., действия, който през 2008г. е възложил изграждането
на канализационен колектор, изграден от съществуващата ревизионна шахта
на главния канализационен колектор, чрез който непречистените отпадъчни
води от с.Синеморец били заустени от района на ЕПМ директно в Черно
море, на около 20 метра навътре от брега. За този строеж, както бе изяснено
8
липсват необходимите строителни книжа и същият се използва без да е приет
по законоустановения ред, в нарушение на чл.178 ал.1 от ЗУТ. От
гореизложеното може да се заключи, че възприетият от прокурора извод за
липса на извършено престъпление от субективна страна също се явява
несъответен на наличните доказателства, респ. неправилен. Очевидно
причината, поради която обсъжданият колектор е бил изграден е, че на
мястото, където са се зауствали преди това – в района на ЕПМ, е
съществувала опасност от възникването на зарази и неприятни миризми.
Именно такива твърдения се съдържат и в показанията на свидетеля Р. К.-И.,
заемаща длъжността „директор на РИОСВ-Бургас“. Според нея колекторът е
бил изграден от Община Царево по молба на Рибарското дружество в града
конкретно, поради неприятните миризми и съществуващия риск от
възникването на зарази. Горното обаче само доказва, че кметът на Общината,
възложил изграждането на колектора, е бил запознат с възможността
отпадъчните води да създадат опасност за околната среда – за хора, животни
и растения, но въпреки това е предприел описаното действие и съвсем
съзнателно е пренасочил непречистените битови-фекални води от
канализационната система на с.Синеморец към Черно море. В тази връзка и
предвид изложените данни може да се обсъжда не само втората от посочените
в чл.352, ал.1 от НК форми на изпълнителното деяния „допуска“, както е
посочено в постановлението и определението на районния съд, а и първата от
тях. Според настоящият състав, за изясняване на обективната истина, тъй като
това не е извършено до този момент, по делото следва да се разпитат лицата,
заемащи през годините изборната длъжност кмет на Община Царево, и които
следва подробно да изложат всички релевантни обстоятелства във връзка със
случая. Посоченото в постановлението на прокурора, че поради изтеклия
дълъг период от време – повече от 20 години, не можело да се установят
съответните длъжностните лица е необосновано и несериозно. По делото са
събрани достатъчно документални данни, от които да се установят имената на
всички лица, имащи отношение към изследвания казус, включително и
кметовете на общината, лицата, служители в различните държавни
институции, извършвали проверките през годините, чиито имена са вписани в
съответните протоколи и т.н. Всъщност по делото не е разпитано нито едно
лице, освен директорите на БДЧР и РИОСВ, подали сигналите, станали повод
за образуване на досъдебното производство. Наред с това, видно от
приложеното на л.14, абзац предпоследен, папка 2 от ДП писмо, са налице
данни и за физическия изпълнител на незаконния строеж - „***********,
ЕИК *********, чийто представител през 2008г. може да бъде
идентифициран, чрез извършване на справка в публичния Търговски
регистър, след което да бъде разпитан относно възложените му от кмета на
Община Царево задължения във връзка с изграждането на колектора, както и
относно всички обстоятелства, които са му станали известни в тази връзка.
Въпреки подробните разяснения, изложени от вещото лице в експертизата,
прокурорът противно на това е приел в постановлението за прекратяване, че
9
престъплението не било извършено от обективна страна, тъй като не можело
да се „…конкретизира някаква периодичност и обем на замърсяването…“. На
следващо място представителят на прокуратурата е приел, че по делото били
констатирани „…опасни явления, застрашаващи косвено здравето на човека,
с допускане на болести включително и с онкологичен характер, на прелетните
птици, на цялата морска фауна и флора.“, като отново се позовава на даденото
от вещото лице заключение. Според настоящият съдебен състав е налице
абсолютно противоречие в мотивите на постановлението, тъй като
прокурорът едновременно приема, че престъплението не е осъществено от
обективна страна, поради невъзможността да се установи кога и в какви
размери е било замърсяването, а същевременно излага доводи за констатации,
че такова замърсяване е налице и то в колосални размери, изискващи
задължителното участие на държавата в разрешаването на проблема. Както
вещото лице е посочило замърсяване е налице винаги, когато стойностите на
определени показатели в отпадъчните води не отговаряли на индивидуалните
емисионни норми. Наред с това в §2, т.11 от ДР на Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република
България, замърсяването е дефинирано като пряко или косвено внасяне от
човека на вещества или енергии в морската среда, включително и в устията на
реките, което причинява или може да причини вреда на живите морски или
речни ресурси, опасност за здравето на човека, да попречи на правомерното
използване на морето, включително като влоши качеството на морската вода
и на условията за туризъм и отдих, съобразно действащите норми и стандарти
за допустимо замърсяване. Замърсяване е налице и в случаите на
преднамерено или случайно внасяне от човека в морската или речната среда
на чужди или нови за тази среда организми, които причиняват или могат да
причинят вредните последици, посочени в изречение първо. След като по
делото е установено кои индивидуални емисионни ограничения са били
превишени в конкретни дни /дните, в които са били иззети съответните проби
от водите/, както и действителните им стойности, то за настоящия състав е
безспорно, че независимо коя от легалните дефиниции, дадени в посочените
по-горе закони се разглежда, замърсяване на зоните, в които отпадъчните
води са се зауствали, е било налице. В екологичната експертиза подробно са
описани процесите, протичащи вследствие на замърсяването, и които
всъщност биха могли да доведат до неблагоприятни последици за хората,
животните и растенията. Тук следва да се има предвид, че за
съставомерността на чл.352, ал.1 от НК не е задължително териториалните
или вътрешните морски води да са направени негодни за използването им за
културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, а е достатъчно
да са били замърсени до степен, в която вече да представляват опасност за
хората, животните или растенията. Въпреки това, ако прокурорът, като
единствен орган, ръководещ разследването, счете за необходимо, може да
допусне и назначи изготвянето на нова комплексна експертиза, включваща
експерти в областта на химията, биологията и екологията, и/или такива,
10
изследващи дивата флора и фауна, защитени територии и други, които
анализирайки съдържащите се в кориците на делото протоколи от извършени
през годините проверки от различните държавни институции в местата,
където се заустват водите от трите населени места, както и чрез провеждане
на съответните изследвания към настоящия момент, да отговорят на база на
така получените данни какво е било и какво е актуалното замърсяване за
територията на Черно море, какви конкретни процеси, засягащи флората и
фауната са протекли и в какъв времеви интервал, и дали са причинени
действителни вреди за околната среда и ако да, то в какво се изразяват те – по
какъв начин изхвърлянето на непречистени отпадъчни води е повлияло
организмите в района на заустването и т.н.
Предвид изложеното в прокурорското постановление, настоящият състав
намира за необходимо да подчертае, че диспозицията на чл.352, ал.1 от НК не
съдържа изискване евентуално създадената опасност да бъде значителна или
не, нито пък са дефинирани критерии за това, поради което мотивирането на
крайния извод за липса на извършено престъпление с този аргумент е
несъстоятелно. Мотивите към решение № 214 от 20.06.2012г. по н.д. №
461/2012г. по описа на ВКС, III н.о., обективирани в прокурорското
постановление, се споделят от настоящия състав. Според въззивния съд
обаче, прокурорът е извел различно от посоченото в решението тълкуване на
разпоредбата на чл.352, ал.1 от НК относно субективна страна на
престъплението. Знанието на дееца за конкретния вид, абсолютно точните
количества, специфичните качества и т.н. на веществата, водещи до
замърсяване на водата в Черно море, не се явява необходимо и единствено
условие за реализиране състава на престъплението по чл.352, ал.1 от НК.
Достатъчно е авторът на деянието да е знаел, че чрез предприетите или
допуснати от него действия ще се въздейства неблагоприятно върху
съответния компонент от околната среда, и по този начин ще го направи
опасен за хора или животни и растения.
Прокурорът без да се аргументира е приел, че по отношение на гр.Ахтопол
от Община Царево не следвало да се търси отговорност, тъй като същата била
оставена без финансиране от държавата, въпреки одобрените преди това
проекти и издадени разрешения за строеж на Интегриран проект за воден
цикъл на гр.Ахтопол, с подобекти ПСОВ-Ахтопол, канализационна мрежа,
канално-помпени станции и др. Обстоятелството, че Община Царево е
кандидатствала за безвъзмездна помощ по различни програми, били те
финансирани от републиканския бюджет или от европейските фондове, не я
освобождава от общото и задължение за поддържането, правилната и
законосъобразна експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията
за пречистване на битови отпадъчни води. Общината разполага със собствен
бюджет, който разпределя съобразно приоритетите си. Несъмнено
изграждането на пречиствателна станция или дори експериментален
пречиствателен модул е съпътствано със значителни разходи, но липсата на
финансови средства, не може да служи като оправдание за осъществяване на
11
престъпление, и то такова, притежаващо потенциал да засегне живота и
здравето на неограничен кръг от хора, както и да нанесе непоправими вреди в
черноморския регион. Както прокурорът сам посочва, от началото на
замърсяването са изминали над 20 години, и единственото, което Общината е
сторила е да се опита няколко пъти да получи необходимите средства за
изграждане на пречиствателна станция. Тъй като опитите им са останали
безрезултатни, отговорните за управлението на канализационните системи
лица са продължавали да експлоатират изградените вече съоръжения, с
ясното съзнание, че заустването се извършва в противоречие с нормативните
изисквания и изцяло непречистени битово-фекални води се изливат свободно
в Черно море. И двамата разпитани по делото свидетели – директорите на
БДЧР и РИОСВ, както и вещото лице по експертизата са посочили какви
действия е могла да предприеме Общината през годините, но активно
поведение от нейна страна липсва почти изцяло. От извършените проверки е
видно също, че Общината не е изпълнявала и другите изисквания при
експлоатация на канализационната мрежа, като дори не е осъществявала
мониторинг, не е замервала емисионните стойности на отпадъчните води,
което от своя страна подкрепя извода на съда за проявена безотговорност от
местната власт.
Настоящият съдебен състав намира за важно да отбележи, че ако в
действителност прокурорът счита, че не може с категоричност да се установи
кое лице или лица са били отговорни за извършеното замърсяване на
отделните населени места, т.е. извършителят или извършителите на деянието,
то е следвало да спре разследването по досъдебното производство, както
гласи разпоредбата на чл.244, ал.1, т.2 от НПК, а не да прекрати същото, тъй
като нормата на чл.243 от НПК не съдържа такова основание.
Следва да се има предвид, че независимо от сходството около
замърсяването и при трите населени места, всяко от деянията може да
съставлява отделно престъпление, поради което разследването за тях, при
достатъчно данни за това, може да бъде отделено. Настоящият състав намира
за необходимо да обърне внимание на факта, че при провеждане на
разследването в досъдебното производство, ръководният орган има
задължението да провери дали не са налице данни за осъществен състав на
друго престъпление или престъпления, различни от това, за което е
образувано същото досъдебно производство.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд намира, че подадената
жалба е основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното определение на
Районен съд-Царево, с което същият е потвърдил прекратителното
постановление на Районна прокуратура-Бургас, ТО-Царево, следва да се
отмени, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, независимо от
допуснатата фактическа грешка в диспозитива при цифровото изписване на
досъдебно производство, различно от № 287/2021г. по описа на ОД на МВР –
Бургас, пр.10555/2021г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, ТО-Царево,
тъй като от мотивите на съдебния акт и диспозитива, е изводима волята на
12
първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното и на основание чл.243, ал.8, вр. ал.6, т.3 от НПК,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 188 от 20.09.2022г., постановено по ЧНД №
206/2022 г. по описа на Районен съд – Царево, и потвърденото с него
постановление от 08.06.2022г. на Районна прокуратура – Бургас, ТО-Царево, с
което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 287/2021г. по
описа на ОД на МВР – Бургас, пр.10555/2021г. по описа на Районна
прокуратура-Бургас, ТО-Царево, образувано и водено за престъпление по
чл.352, ал.1 от НК.
ВРЪЩА досъдебното производство на Районна прокуратура-Бургас, ТО-
Царево за изпълнение на указанията относно прилагането на закона, посочени
в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13