Решение по дело №98/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260081
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150200098
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№260081

гр. Несебър, 18.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 98 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Я.И.Б. срещу наказателно постановление № 20-0304-001685 от 17.09.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Жалбоподателят сочи, че в АУАН не е посочено качеството на свидетеля. Излага, че мястото на нарушението не е описано в пълнота. Навежда, че липсват възраст и месторабота на нарушителя. Развива съображения за нечетлив екземпляр на връчения му АУАН. Намира, че е налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено, алтернативно – наказанията да бъдат намалени към предвидения минимум.

Ответната страна в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 26.08.2020г., около 21:15 часа, в гр. Несебър, по ул. „Хан Крум“, в близост до хотел „П.“, в посока на движение към к. к. „Слънчев бряг“, жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ с рег. № ****. По време на управление предната регистрационна табела на автомобила била поставена на таблото, а не на предната броня. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Д. (младши автоконтрольор в РУ Несебър). Свидетелят констатирал, че табелата не е поставена на предната броня и съставил на жалбоподателя АУАН № 387866 от 26.08.2020г. При съставянето разяснил на водача за какво му се съставя акт, запознал го със съдържанието му и му връчил екземпляр от него. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 387866 от 26.08.2020г., екземпляр от АУАН, представен от жалбоподателя, заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на свидетеля Д.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Самият жалбоподател не оспорва фактическата обстановка по делото, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В текста на АУАН изрично е подчертано, че Дойчо Дойчев е свидетел - очевидец. Ето защо при съставяне на АУАН е спазена процедурата по 40, ал. 1 от ЗАНН и качеството на свидетеля е отразено надлежно. Мястото на нарушението е посочено по достатъчно конкретен и я. ***, в близост до хотел „П.“, в посока на движение към к. к. „Слънчев бряг“). Ето защо не се споделят доводите за непълно описание на мястото на нарушение. Макар и да не е цитиран конкретен номер на улица, са отразени достатъчно обекти, които позволяват точно да се локализира мястото, на което е извършено нарушението. Изискванията на чл. 42, т. 6 от ЗАНН са свързани с установяване самоличността на нарушителя. В случая няма спор по въпроса кое е лицето, на което е съставен АУАН, поради което липсата на част от реквизитите, предвидени в чл. 42, т. 6 от ЗАНН, не е довела до съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. Самият АУАН е връчен лично на Б. на 26.08.2020г., като в момента на връчването той не е вписал никакви възражения в него. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. От разпита на актосъставителя се установява, че съдържанието на акта е разяснено на жалбоподателя. Ето защо правото му на защита не е нарушено. Предявен му е напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 6 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Още към момента на съставяне на АУАН за него е станало ясно извършването на какво нарушение му се вменява, текстът на АУАН (който е кратък) му е бил разяснен от актосъставителя, а освен това напълно четлив екземпляр му е бил предявен за запознаване, за което Б. е положил подписа си. Впоследствие му е връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, вкл. и в съдебното производство. В практиката си касационната инстанция също е имала повод да посочи, че след като е положил подпис в АУАН, съответният водач е запознат със съдържанието му и правото му на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение № 1110 от 20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г., Решение № 634 от 03.04.2018г. по КАНХД № 432/2018г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1462 от 31.07.2019г. по КНАХД № 1101/2019г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1259 от 07.10.2020г. по КНАХД № 1757 от 2020г. по описа на Административен съд Бургас.

По материалната законосъобразност на НП в останалата му част съдът намира следното:

От фактическа страна по делото се установява, че на определеното за това място върху управлявания от жалбоподателя автомобил не е поставена регистрационна табела (същата е била поставена на таблото отпред). По арг. от чл. 10, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средстваТабелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера“. В настоящия случай е безспорно, че регистрационната табела на управлявания от жалбоподателя автомобил не е била поставена на предвидените в този текст места и не е била закрепена по надлежния начин. Т.е. жалбоподателят е управлявал МПС в нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Извършеното от Б. е подведено от наказващия орган и под коректната санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според който текст се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Що се отнася до възражението, че в настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с регистрацията на моторните превозни средства, самото нарушение не може да се характеризира като такова без никаква обществена опасност. Вярно е, че липсват данни жалбоподателят да е наказван за други нарушения на ЗДвП, но липсата на предходни наказания не е достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Ето защо наказващият орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН.

При правилно определена санкционна норма наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената опасност на извършеното от Б. нарушение следва да се определи като сравнително ниска. Наред с това липсват данни жалбоподателят да е бил наказван за извършването на други нарушения на ЗДвП, което следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства и като се отчете обществена опасност на извършеното, съдът намира, че кумулативно предвидените наказания следва да бъдат определени към минималния размер, предвиден в чл. 175, ал. 1 ЗДвП. Според съда на жалбоподателя следва да се определят наказания „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. С така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Тези наказания в най-пълна степен отговарят на обществената опасност на извършеното нарушение. В случая не е имало основания на жалбоподателя да се налагат наказания около средните размери, предвидени в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП (както е процедирал наказващият орган). Липсват отегчаващи вината обстоятелства, които да са предпоставка за налагане на наказания в посочените в НП размери.

Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде изменено, като наложените санкции да бъдат намалени на „глоба“ в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0304-001685 от 17.09.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Я.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от 3 месеца на 1 месец и размера на наложената глоба от 100 лева на 50 лева. 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: