РЕШЕНИЕ
№ 4297
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330104199 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против А. И. Н. се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр. Пловдив. Ответникът като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия и като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. В
изпълнение на законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а
търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия,
на стойност 117.51 лв., от които 108.23 лв. главница – топлинна енергия за периода от
01.01.2019г. до 31.10.2020г., както и обезщетение за забавено плащане за периода от
02.03.2019г. до 11.07.2021г. на стойност 9.28 лв. Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
12.07.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
1
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 11537 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
за изпълнение № 6327 от 13.07.2021г., с която е разпоредено А. И. Н. да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД главница в размер на 108, 23 лева, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена за периода 01.01.2019 г. – 31.10.2020 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в ***, обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.03.2019 г. – 11.07.2021 г.
в размер на 9, 28 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване
на заявлението в съда – 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото, от които 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на А. И. Н., за обект на потребление ИТН: ***,
*** за дължима главница в размер на 108.23 лв. за периода от 01.01.2019г. до 31.10.2020г.,
както и за лихва от 9.28 лв. за периода от 02.03.2019г. до 11.07.2021г. Представена е справка
за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент А. И. Н., ИТН: ***.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в ***, публикувани във в. „Новинар“ през
месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
Представена е Справка от Агенция по вписванията, според която на 01.12.2020г. е вписано
извършеното прехвърляне чрез дарение на недвижим имот в *** в полза на И. А. Н., а като
титуляри на правото на ползване са посочени лицата А. И. Н. и Н. К. Н.а.
Представен е договор от 25.05.1994г., сключен между „Топлофикация Север“ ООД и
жилищната сграда на ***, представлявана от председателя на домсъвета, с предмет доставка
на топлинна енергия за отопление и БГВ на жилищни сгради. Приложен е и договор от
27.10.1997г., ведно със списък на етажните собственици, които се присъединяват към
договора за продажба на топлинна енергия в качеството си на страна – купувач.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 11537
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед за изпълнение е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен
срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими,
като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че към
процесния период 01.01.2019г. – 31.10.2020г. ответникът е бил собственик на недвижимия
имот, за който е начислена топлинна енергия, поради което съдът намира за установено, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия. От ангажираните писмени
доказателства е видно, че между ищцовото дружество и етажната собственост на адрес в
***, *** са възникнали валидни отношения по повод доставката на топлинна енергия за
отопление и БВ на жилищни сгради, а списъкът на етажните собственици от 27.10.1997г.,
присъединили се към договора за продажба на топлинна енергия, съдържа трите имена и
2
подпис на ответника А. И. Н.. С оглед на това съдът намира, че между ищцовото дружество
и ответника е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на
топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите
условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
В срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. Направеното
възражение, с депозираното от пълномощника на ответника становище от 21.11.2022г.,
според което сумите са недължими, тъй като А. И. Н. бил извън страната в процесния
период и имотът бил празен, освен че е несвоевременно заявено, не е и доказано. С оглед
представените от ищцовата страна писмени доказателства съдът намира, че предявените
искове са установени по основание и размер. Несвоевременно заявено, но и неоснователно е
и направеното със становището по същество възражение за погасяване на задълженията по
давност, тъй като най-старото задължение е за период на консумация 01.01.2019г. –
31.01.2019г. по фактура № ********** от 31.01.2019г., с падеж 01.03.2019г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.07.2021г., следователно към
посочената дата не е изтекла тригодишната погасителна давност.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.
По представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното и
225 лв. по исковото производство /от които 75 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение
за юрисконсулт/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. Н., ЕГН ********** от *** дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 108.23 лв. /сто и осем лева и 23 ст./ главница
– стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *** за
периода от 01.01.2019г. до 31.10.2020г. и сумата от 9.28 лв. /девет лева и 28 ст./ обезщетение
за забавено плащане за периода от 02.03.2019г. до 11.07.2021г., ведно със законна лихва
3
върху главницата, считано от 12.07.2021 г. – дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед № 6327 от 13.07.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11537 по описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА А. И. Н., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и
пет лева/ разноски по ч.гр.дело № 11537 по описа на ПРС за 2021г. и сумата от 225 лв.
/двеста двадесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4