О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№………………………. 2019 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна , тридесет
и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1994 от 2018 г. по описа на АС
Варна, намери следното:
Производството е по реда на чл.
256 и чл. 257 от АПК.
Инициирано
е по молба на адв. М.И.Д. ***, обективираща искания в няколко насоки:
1. Да се задължи община Варна да извърши
конкретни фактически действия - да
загради старите детски площадки , да
постави табели, указващи забраните по
чл. 22, ал.2 от Наредбата за обществения ред, за които била сезирана с електронни писма от 29.08. и 08.09.2017 г.;
2. Да бъдат спрени незаконосъобразните действия на
община Варна по демонтирането на здрави детски площадки с незаконосъобразни
мотиви, че не отговарят на Наредбата (Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройство и
безопасност на площадките за игра на МРР, МВР и ДАЗД);
3.Да се задължи община Варна да
се погрижи за здравословното и безпрепятствено правото на ползване на детските площадки от децата , необезпокоявани от „домашни
любимци“;
4. Да се извършват обосновани
ремонти, по най- икономичен начин,
съгласно чл. 6 от АПК, да се отремонтират старите съоръжения, да се
ползват естествени настилки и др.
Описва конкретни инциденти в
детски площадки, възникването на които
счита, че е в резултат на неизпълнение
от страна на община Варна на задълженията и по чл. 10, чл. 11 и чл. 49 от
Наредбата, както и тези по чл. 21 и чл. 22 от НОР.
Молителката бланкетно се позовава
и на чл. 250 от АПК, но не посочва
никакви конкретни факти и обстоятелства, за никоя от трите хипотези, на които
обосновава искането си.
С разпореждания № 11007/13.07.2018 г.; № 11126/17.07.2018 г.;
№ 11286/19.07.2018 г.; № 14145/21.09.2018 г.,
връзка с констатирани при
първоначално извършената служебна проверка нередовности на искането от процесуален и
материално правен характер, на молителката бяха дадени конкретни, подробни и
ясни указания за отстраняването им.
С оглед прецизиране на искането и преценка доколко същото попада в приложното поле на чл. 250 от АПК, с разпореждания № 11007/13.07.2018
г. и № 11126/17.07.2018 г. на молителката се дадоха конкретни
указания в същия смисъл.
С
молба, № 12900/13.07.2018 г. ,
изпратена без подпис по електронен път,
искането е конкретизирано в следния смисъл: молим да спрете незаконосъобразните
действия на община Варна – демонтиране на здрави съоръжения от здрави детски
площадки( голяма част от които ремонтирани през последните 5 г.) . В
преобладаващата си част уточняващата молба
съдържа отправени към ответника
въпроси, които не се включват в предмета
на съдебната проверка. Не се посочват никакви конкретни обстоятелства и факти,
които да обосноват извод за наличието на действие, измежду тези,
дефинирани в чл. 250 от АПК и налагащи предоставянето на незабавна
съдебна защита. Молбата е подписана в деловодството на съда на 17.09.2018 г
Впоследствие
депозираните уточняващи молби също не съдържат конкретни факти и обстоятелства, които да са проверими и от които да е
възможна преценка за кои конкретни
обекти площадки за игра -се отнасят
твърденията за дължимо и неосъщественото
от община Варна фактическо действие, в
какво се изразява твърдяното бездействие по отношение на същите или на други
обекти.
Във всички
уточняващи молби молителката поддържа доводи незаконосъобразност на действия и
бездействия на община Варна, които обвързва с разпоредбите на два подзаконови нормативни акта – Наредбата за обществения ред на община Варна
и Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройство и
безопасност на площадките за игра на МРР, МВР и ДАЗД, което изключва случая от
приложното поле на чл. 250 от АПК.
Търсената
от молителката защита е регламентирана в раздел ІІ на глава Петнадесета от АПК.
Действалите
към момента на депозиране на молбата разпоредби на чл. 256 и чл. 257 (отм. ДВ бр. 77/2018 в сила от 01.01.2019 г.) АПК предоставят защита на засегнатите субекти срещу
неоснователни бездействия на администрацията. Тази защита се осъществява чрез
предявяване на осъдителен иск, по който съдът може да осъди носителя на
властническите правомощия - административния орган да извърши действието, като
определи срок за това или да отхвърли искането.
С
изменението на чл. 256 от АПК (ДВ бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) е разписано следното:
Чл. 256. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г. , в сила
от 1.01.2019 г.)
(1)
Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (предходна
уредба в ал.1 на чл. 257, отм.)
(2) Неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му (предходна уредба в чл. 256)
(3) С решението си съдът осъжда
административния орган да извърши действието, като определя срок за това или
отхвърля искането (предходна уредба в ал.2 на чл. 257 отм.)
Разликата между двете хипотези е в това, че при иска по чл. 256, ал.2 от АПК ( предишна разпоредба на чл.
257 отм.) е необходимо сезиране на
органа с искане за извършване на дължими фактически действия, което е
процесуална предпоставка за допустимост на търсената защита. В този случай,
оспорването чрез предявяване на иск, е обвързано с 14 преклузивен -дневен срок.
При иска по чл. 256, ал.1 от АПК за правото на оспорване не се изисква предхождащо до
органа искане за действие, поради което и не е обвързано със срок.
Право да предяви иска има всяко лице, което е
сезирало административния орган да извърши дължимо по силата на закона
фактическо действие или което е адресат на фактическото действие, за което
административния орган е задължен пряко от нормативен акт.
При предявяването му следва да е
конкретизиран видът на претендираните фактически действия както и
конкретните обекти по отношение на които
същите се отнасят и са дължими. с оглед обстоятелството, че решението се ползва
с изпълнителна сила, като предявилия искането следва да докаже фактите, от
които е възникнало задължение за органа.
В разглеждания случай молителката изрично посочва, че е сезирала община Варна с
искане за извършване на конкретни фактически действия относно детските площадки със сигнали
най-ранният от които е от 29.08.2017 г.; а последният от 09.11.2018 г.
Производството по настоящото дело е
образувано на 11.07.2018 г., т.е. преди датата на първото сезиране на община
Варна. Данни за наличието на сезиране на
община Варна преди образуване на делото не се представиха.
Цитираните
от молителката разпоредби на Наредба № 1/2009 г. въвеждат конкретни
изисквания, на които следва да отговарят детските площадки и
съоръжения. За Община Варна съществува
законовото задължение по спазване на
процедурите разрешаване на строителство
и въвеждане в експлоатация на
строителните обекти, съобразно предписанията на ЗУТ.
От друга страна съществена част от допълнително
въведените с уточняващите молби обстоятелства и обвързаните с тях доводи касаят правни действия и издаване на
правораздавателни актове във връзка
с компетентността на община Варна да упражнява контрол, които не
подадат в обхвата на защитата по чл. 256 от АПК.
Относно определените като незаконосъобразни
действия във връзка с осъществяваните от община Варна ремонтни дейности на
детските площадки и по-конкретно
икономическата им обоснованост и
вида на строителните материали съдът счита, че те също са извън обхвата
на защита по чл. 256 от АПК. Изграждането, въвеждането в експлоатация на площадки за игра, както и извършването на ремонтни дейности на същите е
ясно и точно регламентирано в общата уредба на ЗУТ и специалните подзаконови нормативни актове по неговото приложение, към
които правила препраща и раздел І от Глава Трета на Наредба № 1/2009 г. - чл. 60 до чл. 63а.
Според изрично
регламентираното в раздел ІІ - чл. 64, ал.2 поддържането и контролът на
площадките за игра, на подходите към тях и на съоръженията и елементите им се
извършват от техните стопани.
Контролът се
упражнява от КЗП по реда и при условията на ЗЗП.
По делото не се
посочиха данни относно конкретни
площадки за игра с тяхното местонахождение и стопанин – въпреки многократно
предоставената на молителката възможност. Нещо повече – не само, че същата
прояви процесуална пасивност и бездействие, но в уточняваща молба, депозирана в съда без
подпис, по електронен път регистрирана
със с.д. № 13366/20.07.2018 г.,
подписана на 17.09.2018 г., прави изрично изявление:„Моля, не ме карайте
да Ви пиша колко и кои дет. площадки не са заградени и обозначени, а задължете
общината да Ви представи тази информация,
тъй като тя е адм. орган, задължен по Наредба 1 да поддържа площадките
….“
Съдът намира, че
макар съдебното производство по АПК да е подчинено на служебното начало, то не
отменя задължението на ищеца при сезирането на съда с особен осъдителен иск,
какъвто е обективираният в депозираната от М. Д. молба, да спазва изискванията
за редовност по отношение на задължителните и реквизити.
Въпреки
предоставената от община Варна справка, служебно изискана от съда, молителката не прояви активност да посочи по отношение на кои от
съдържащите се в справката детски площадки какво точно претендира.
Нередовният иск не
е допустим за разглеждане и решаване по същество.
Анализът на
доказателствата по делото обосновава изводи за недопустимост на производството
освен на изложеното основание, но и поради липса на предмет. По реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК може да се търси защита срещу бездействията на администрацията в хипотезата,
когато органите са задължени да извършват предписани от нормативен акт
фактически действия. Предмет на тази защита не са задълженията за изявления,
независимо дали такива по чл. 21, ал.5 от АПК или волеизявления, съставляващи индивидуални административни актове по
чл. 21, ал.1
- ал.4 от АПК. Доколкото предмет на защита по чл. 256 са дължими по силата на закона фактически
действия на административния орган,
съответно неоснователни бездействия за извършване на задължения,
произтичащи от нормативен акт, то
абсолютно процесуално задължение на търсещия такава защита е да посочи
конкретни обстоятелства и факти от действителността, които да го индивидуализират в степен,
позволяваща съдебен контрол.
Искът за защита
срещу неоснователно бездействие на административен орган трябва да отговаря,
освен на общите за всички граждански искове процесуални предпоставки, и на
предпоставките, които въвежда АПК.
В настоящия случай,
както се каза част от иска касае извършването на правни действия. В другата част относно претендираното осъждане на община
Варна да извърши фактически действия е недопустим ,поради неотстраняване на констатираните от съда
нередовности, препятстващи разглеждане и решаване на спора по същество.
Предвид горното и
на основание чл.158, ал.3 във връзка с
чл. 159, т.1 от АПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба № 12742/11.07.2018 г., депозирана от М.И.Д. ***, с която срещу
община Варна е обективиран иск по чл.
256 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 1994/2018 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА