Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 14.11.2016
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4563 по
описа на ВрРС за 2014 год. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е във втора фаза по извършване на делбата.
С влязло в законна сила решение №
743/23.09.2015 г. по гр.д.№ 4563/2014 г. по описа на РС - Враца е допуснато да
се извърши съдебна делба на недвижим
имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – ВТОРИ ЕТАЖ с идентификатор №
12259.1015.145.1.2, гр.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на Агенция по кадастър, с адрес на имота: гр.Враца, п.к.3000, ж.к.”П.”,
ул.”Л.” № 2, ет.2, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1015.145, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, целия с площ по документ:
79,00 кв.м., ниво 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: 12259.1015.145.1.1, над обекта:
12259.1015.145.1.3, заедно с прилежащи части: ЗИМНИЧНА СТАЯ, цялата с площ от
18 кв.м., МАЗЕ, цялото с площ от 7 кв.м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото,
между съделителите М.Е.П. - при квота 7/8 ид.ч. и А.Н.А. - при квота 1/8
ид.част.
С влязло в законна сила решение № 137/07.03.2016 г.,
постановено по делото по реда на чл.250 ГПК, съдът е отхвърлил молба от
съделителя-ответник А.А. за допълване на постановеното решение по допускане на
делба по отношение на дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 12259.1015.145 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Враца, с площ от 196 кв.м., с адрес: гр.Враца, ул.”Л.” № 2, в което се намира допуснатия до делба самостоятелен обект. В мотивите на
решението съдът е посочил, че гореописания поземлен имот не е бил предмет на
предявения иск за делба, както и че в хода на производството по първа фаза нито
една от страните не се е възползвала от правото си да подаде писмена молба за включване
на същия в наследствената маса.
В проведеното първо открито
съдебно заседание след допускането на делбата, съдът е приел за разглеждане в
делбеното производство претенция за сметки, предявена на основание чл.346 ГПК
от ищеца М.Е.П. против ответника А.Н.А., за заплащане на сумата от общо 2425,29
лева, представляваща стойността на извършени подобрения в допуснатия до делба
недвижим имот, от които сумата от 249,09 лева, представляваща стойността на
поставени плочки в банята през
В първото по делото открито
съдебно заседание, съдът е приел за съвместно разглеждане в делбеното
производство и претенция за сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, предявена
на основание чл.346 ГПК от ответника А.Н.А. против ищеца М.Е.П., за заплащане
на обезщетение за ползването на имота през периода от 01.10.2013 г. до
30.09.2016 г. само от последния, в размер на 1350,00 лева /300,00 лева
месечно/, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2013 г. до окончателното
изплащане.
След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори,
а и от представените по делото в първата фаза на делбата писмени доказателства
– удостоверение за наследници изх.№ 8190/27.05.2014 г.,
издадено от Община Враца, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148, том
V, рег.№ 4026, дело № 469 от
Между страните е безспорно и обстоятелството, че
ищецът М.П. е придобил правото на собственост върху делбения имот по силата на
договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
149, том V, рег.№ 4027, дело № 470/2013 г. по описа на нотариус С.П., с район
на действие Районен съд – гр.Враца. Видно от същия е, че Ц.И.А. /съпруга на
наследодателя Н. А. Кръстев/ е дарила на своя внук – настоящ ищец, собствените
си 7/8 идеални части от недвижимия имот, предмет на настоящия иск за делба.
По делото е изслушано и
прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от
страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено, според което
средната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот, заедно с
прилежащите му части и съответните идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху мястото, е в размер на 54 100 лева. Вещото
лице е констатирало, че имота е реално неподеляем, тъй като не могат да бъдат
обособени реални дялове съгласно определените от съда права на страните.
Във връзка с приетите по
делото претенции за сметки от съделителите, по делото е изслушано заключение на
комплексна съдебно-оценителна и съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото
лице, след извършен оглед на имота е посочило, че стойността на констатираните
в процесния имот подобрения е в размер на 2068,26 лева /към заявения период на
изпълнение/ и 1875,79 лева /към момента на изготвяне на заключението, след амортизации
и обезценки/. В заключението вещото лице изрично е посочило, че е остойностило
само намерените и констатирани в имота подобрения, като немонтираните стоки и
материали, не са включени в изведената стойност на подобренията. Вещото лице е
посочило още, че средната пазарна наемна цена на допуснатия до делба имот, за
периода от 01.10.2013 г. до 30.09.2016 г. е в размер на 9541,68 лева, а
стойността на 1/8 ид.ч. се равнява на сумата от 1192,71 лева. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че посочената наемна цена е по отношения на
целия имот така, както е допуснат до делба, а не само жилищната му част.
Заключението на комплексната експертиза е формално оспорено от процесуалните
представители на ответника, но без да се иска допускане на допълнително или
повторно такова.
Във връзка с приетите по
делото претенции за сметки, по делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите А.В.Н., К.В.В. и Ц.П.А.
В показанията си св.А.Н.
/брат на съпругата на ищеца/ разказва, че сестра му и М. живеят в делбения имот
от около 15 години, като преди около две години са правили ремонт. Слагали са
плочки в банята, сменили са дограма на прозорци и врата, поставили са парно
отопление.
В показанията си св.К.В.,
който живее в жилище в съседство на процесното разказва, че М. живее на това
място от 20 години. Разказва, че преди една година М. е сменил дограма на два
прозореца в жилището, сложил е камина и радиатори за отопление.
В показанията си св.Ц.А.
/съпруга на ответника/ разказва, че М. и съпругата му живеят в жилището от
Други относими и допустими
доказателства под делото не са представени.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становищата на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По способа за извършване
на делбата:
В настоящата втора фаза на
съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да се ликвидира съсобствеността,
след като принадлежността на правото на собственост и съответните квоти е
установена с влязлото в сила решение в първа фаза. Съсобствеността може да бъде
прекратена посредством един от следните способи: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на
чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Преценката за избор на способ
за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, налице
ли са условията за възлагане на неподеляем жилищен имот, при спазване на
водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от съделителите.
В настоящия случай не са налице равен брой делбени обекти спрямо броя на съделителите,
като обектът е реално неподеляем съгласно чл.203 ЗУТ, което прави
невъзможно приложението на чл.350 и чл.352 ГПК. С оглед предходното, съдът
следва да обсъди заявеното от ищеца искане процесния делбен имот да бъде
поставен в негов дял, като уравни дела на другия съделител в пари.
За да бъде уважено искането
за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК е необходимо кумулативно да
са налице следните предпоставки: делбеният имот да е жилищен по своето
предназначение, да е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е
възникнала само от наследяване.
В случая процесният
апартамент действително съставлява жилище, което негово предназначение не е
спорно. Видно от заключението на вещото лице, жилището е реално неподеляемо,
т.е. от него не могат да бъдат обособени два отделни дяла според правата на
страните, всеки от които да отговаря на изискванията за самостоятелно жилище
/чл.203, ал.1 вр.чл.40 ЗУТ/.
Съдът намира обаче, че не е
налице третата предпоставка, която обуславя възлагането на имота на ищеца -
съсобствеността между страните да е възникнала само по наследство, като в тази
връзка споделя доводите на пълномощника на ответника – адв.Л.. Следва да се има
предвид, че право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е
лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата,
при която съсобствеността е
възникнала от наследяване. В случая съсобствеността върху процесното жилище е
смесена, доколкото същата е възникнала както по наследство от общия
наследодател на страните – Н. А. ***, починал на 23.06.1994 г., така и по
силата на извършено с нотариален акт №149, том
V, рег.№ 4027, дело № 470/2013 г. по описа на нотариус С.П., с район на
действие Районен съд – гр.Враца дарение в полза на ищеца.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т.8 от ТР №
1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г., ОСГК на ВКС, при съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, т.е.
при т.нар.смесена съсобственост, възлагането
по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, която разпоредба е аналогична на чл.349, ал.2 от
действащия ГПК, е недопустимо. В тези случаи делбата следва да бъде извършена
чрез изнасянето на неподеляемия
жилищен имот на публична продан.
Съдът намира за необходимо
да отбележи, че настоящия случай не попада в случаите, при които съдебната
практика, формирана по реда на чл.290 ГПК приема, че когато част от
сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствен имот на друг
сънаследник, не е налице хипотезата на смесена собственост. Това е така, тъй
като по делото е установено, че двама от наследниците /деца/ на общия
наследодател Н. Кръстев – Виолета Н.П. и И.Н.М., са дарили на трети наследник –
неговата съпруга Ц.И.А., получените от тях по наследство идеални части.
Последната от своя страна ги е дарила на внука си – настоящ ищец. Ето защо,
дарение между сънаследници е само първото, но не и това от баба на внук, тъй
като последния не е бил призован към наследяване към момента на смъртта на
общия наследодател и при извършване на дарението в негова полза не е имал
качеството на наследник.
Предвид изложените по-горе
изводи, че е налице т.нар.смесена съсобственост, възникнала на повече от един
юридически факт по отношение на допуснатия до делба имот, настоящият съд
приема, че единствения възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е чрез
изнасяне на процесния имот на публична продан по реда на чл.348 ГПК /в този смисъл е и решение № 90 от 05.03.2015
г. по в.гр.д.№ 74/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца, което не е
допуснато до касационно обжалване с определение № 327/05.10.2015 г. по гр.д.№
3351/2015 г., II
г.о. на ВКС/.
По претенциите по сметки:
Посочената от съда при
приемане на претенциите по сметки правна квалификация произтича от твърденията
на ищеца по тях. Действителната им правна квалификация в рамките на делбеното
производство обаче се детерминира от фактическите обстоятелства по делото, при
които евентуално са извършени подобренията или разходите /в този смисъл решение № 260 от 08.08.2011 г. по гр.д.№ 1001/2010 г., I г.о. на ВКС и решение № 359
от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 1205/2009 г., II г.о. на ВКС/, т.е. при произнасянето по осъдителните
претенции по сметки в делбеното производство, съдът дължи преценка на
действителните фактически данни по делото, като наведените от ищеца по
претенциите твърдения не са обвързващи.
В депозираното и прието по
делото искане за сметки /л.105/, ищецът М.П. претендира разноски за подобрения,
извършени в съсобствения имот. Следва да се има предвид, че са възможни няколко
фактически и правни положения, при които един съсобственик извършва подобрения
в общата вещ, с оглед различния фактически състав и режим на възмездяване на
възникналите между страните отношения във връзка с направените разходи.
Различията в хипотезите произтичат от възможността подобренията да са
извършени: първо, със съгласието на останалите съсобственици, в който случай ще
е приложима разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и ще следва да се присъдят
действително извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, тъй като
всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
на частта си; второ, без съгласието и противопоставянето на другите съсобственици,
в която хипотеза отношенията между тях ще се уреждат по правилата на чл.60 – 62 ЗЗД и на следващо място подобрения, извършени при противопоставяне на
останалите съсобственици, когато ще е приложима разпоредбата на чл.59 ЗЗД и ще
се дължи по – малката сума между обедняването и обогатяването. С оглед
предходното, при преценка на характера на отношенията между страните във връзка
с претенцията по сметки за направени подобрения, въпросът за наличие, респ.
липса на съгласие или на противопоставяне от другите съсобственици за
извършването им е решаващо за квалификацията на претенцията и за реда, по който
ще се уредят отношенията между съделителите.
В Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът е
извършил подобрения в имота без съгласието и без
изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик
да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и
държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и
останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на
чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в
свой интерес, за да осигури
годно за обитаване за себе си жилище, другите съсобственици отговарят за
поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на
обогатяването им.
Като взема предвид тези общи
принципи и изхождайки от данните по делото, съдът приема, че правилната
квалификация на искането на ищеца М.П. е по чл.61, ал.2 ЗЗД, а не по чл.72 ЗС,
както е посочил в проведеното на 10.05.2016 г. открито съдебно заседание при
приемането му. Настоящият съд приема, че не допуска процесуално нарушение като
за първи път в мотивите си обсъжда тази правна квалификация, тъй като по делото
са събрани доказателства, относими и към нея /в този смисъл решение № 31/25.02.2014 г. по гр.д.№ 4745/2013 г., І
г.о. на ВКС/.
В искането за сметки ищецът П.,
претендира присъждане стойността на извършени от него необходими разноски и
подобрения в имота, а не увеличената стойност на същия, поради което на вещото
лице не е поставяна задача да посочи каква е увеличената стойност на имота,
вследствие констатираните в същия подобрения.
Настоящият съд намира обаче,
че не всички искания касаят подобрения и следва да бъде извършено разграничение
на претенциите. Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата
вещ и увеличават стойността на имота, без обаче да са необходими за запазването
и съхраняването му. Необходимите разноски са свързани с наложителност за
запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би
погинал или състоянието му би се влошило съществено. При тях не е необходимо да
се е увеличила стойността на имота. В необходимите разноски не се включват
обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота.
С
оглед предходното, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца в частта
за заплащане на извършените от него подобрения в имота във връзка със
закупуване и монтиране на камина и радиатори в жилището. Това е така, тъй като съгласно указанията в т.8 от Постановление № 6/27.XII.1974 г. на Пленум на ВС, движимостите, които могат да бъдат отделени без
съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не
представляват подобрение. В този смисъл, настоящият съд приема, че монтирането
на камина и радиатори в жилището не е свързано с
вещта по траен начин и те биха могли да бъдат лесно отделени. Безспорно, монтирането
на подобна отоплителна система е свързано с по-удобното ползване на имота, но
не е било необходимо извършването й за запазване на вещта. Посочените по-горе
движими вещи, биха могли лесно да бъдат демонтирани от претендиращия тяхната
стойност ищец. Ето защо, претенцията на ищеца в частта за заплащане на
извършените от него разходи през
Съдът
приема
за частично основателна претенцията на ищеца П. за заплащане от ответника А. на
направените разноски през
По иска с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС, предявен от ответника-съделител срещу ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2
ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин, който да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са били лишени, от деня на писменото поискване. В основата на
разпоредбата стои принципът за недопускане неоснователно обогатяване на ползващия
съсобственик в размер на ползата, съответстваща на правата на неползващия.
Предпоставките
за уважаване на иска са: съсобственост по отношение конкретна вещ, ползването й
лично само от някои от съсобствениците и писмена покана за предоставяне
ползването. За да се освободи от отговорност ответникът по този иск следва да
докаже, че след поканата е преустановил личното ползване на имота не съобразно
правата си, съответно предоставяне възможност ищецът по иска да ползва
съобразно своите или че е заплатил обезщетение.
С
влязло в сила решение по първа фаза на съдебната делба по делото е установено,
че процесните имоти са съсобствени между страните, с което се явява доказана
първата предпоставка на предявения иск.
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява и наличието на втората предпоставка – ползването на процесния
имоти само от съделителя М.П..
От
представената по делото нотариална покана рег.№ 1930/06.06.2014 г. по описа на нотариус Пламен Цветков, с
район на действие РС-Враца /л.126/ се установява, че е налице и третата предпоставка
за уважаване на тази искова претенция. Съделителят А.А. е уведомил съделителя М.П.,
че лишавайки го от ползването на съсобствения имот, находящ се в гр.Враца,
ж.к.“П.“, ул.“Л.“ № 2, ет.2, претендира от него заплащането на сумата от 100,00
лева месечно. Нотариалната покана е връчена на ищеца на 06.06.2014 г., чрез
съпругата му Н. Петрова, видно от направеното от нотариуса отбелязване. Тази
покана не се и оспорва от съделителя П., а се навеждат единствено доводи, че
представянето й по делото е преклудирано, поради което не следва да бъде
вземана предвид. Това възражение на ищеца е неоснователно. Това е така, тъй
като нотариалната покана е представена своевременно от съделителя А. – след разпределението на доказателствената
тежест и указанията на съда за кои от твърдените факти страната не сочи
доказателства.
От
своя страна съделителят П. не проведе насрещно доказване, че след поканата е
преустановил личното ползване на имота не съобразно правата си, съответно
предоставяне възможност съделителя А. да ползва съобразно своите или че е
заплатил обезщетение.
Според
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС е равнозначно на поканата
по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От
този момент той дължи обезщетение. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
С
оглед предходното, съдът приема, че обезщетение за лишаване на съделителя А. от
ползването на процесния имот следва да се присъди за периода от 06.06.2014 г.
/датата на връчване на нотариалната покана/ до 30.09.2016 г. /така, както е
посочено в искането за сметки и предвид липсата на искане за изменение относно
периода/. След като искът е установен по своето основание, но няма достатъчно
данни за неговия размер, приложение следва да намери разпоредбата на чл.162,
предл.1-во ГПК. Изхождайки от данните в констативно-съобразителната част на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде уважен
до размера от 948,69 лева, като за горницата до пълния предявен размер от
1350,00 лева, следва да се отхвърли като неоснователен. Тази сума се дължи
ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на иска –
18.04.2016 г. до окончателното изплащане.
Относно
дължимите държавни такси и разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК страните
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и
други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Правилата за присъждане на разноски по чл.78 ГПК, които
включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от
редакцията на нормата на чл.355 ГПК и
направеното с нея препращане към чл.78 ГПК /в
този смисъл е определение № 335/01.07.2015 г. по гр.д.№ 2020/2015 г., I
г.о. на ВКС,
постановено в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК/.
С
оглед предходното и съгласно чл.8 от Тарифата за държавните такси и разноски,
които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира 4 на сто
върху стойността на дяловете. С оглед на цитираното правило, всеки един от
съсобствениците следва да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.Враца съразмерно на своя дял в
съсобствеността, както следва: съделителят М.Е.П. – 1893,50 лева, а съделителят А.Н.А.
– 270,50 лева.
В
решението съдът присъжда и дължимата държавна такса върху съединените във
втората фаза на делбата искове – 4 % върху цената на иска за първата инстанция.
Държавната такса се възлага върху ищеца и ответника съобразно с уважената и
отхвърлената част от претенциите им по сметки. При следване на това правило,
съделителят М.Е.П. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавния бюджет
по сметка на РС - Враца сумата от 129,66 лв., а съделителят А.Н.А. – сумата от
21,35 лв. /чл.355, изр.2-ро, във вр. с чл.78, ал.1 и 3 ГПК/.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК съделителят М.Е.П. следва да бъде осъден да заплати
на А.Н.А. сумата от общо 692,90 лв. върху уважената част от иска, предявен от
последния, като при изчисляване на общата сума, съдът съобрази, че внесената
сума за депозит на вещо лице по допуснатите претенции по сметки не е 82,00 лева
както е посочено в списъка по чл.80 ГПК, а 80,00 лева.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК съделителят А.Н.А. следва да бъде осъден да заплати
на М.Е.П. сумата от общо 53,53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице по претенцията по сметки върху уважената част от иска,
предявен от последния. В посочената по-горе сума съдът не включва
претендираните в представения по делото списък по чл.80 ГПК разноски от 240,00
лева, които са направени във връзка с допуснатата служебно от съда
съдебно-техническа експертиза относно поделяемостта на имота. Това е така, тъй
като тези разноски са определени от съда за всяка една от страните, съобразно
правата им в съсобствеността, като на основание чл.355 изр.1-во ГПК същите
остават в тежест на страната, която ги е направила.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.Е.П.,
ЕГН ********** за възлагане в негов дял, на основание чл.349, ал.2 ГПК, на
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА – ВТОРИ ЕТАЖ с идентификатор № 12259.1015.145.1.2, гр.Враца,
обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенция по
кадастър, с адрес на имота: гр.Враца, п.к.3000, ж.к.”П.”, ул.”Л.”№ 2, ет.2,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1015.145, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1 /едно/, целия с площ по документ: 79,00 кв.м., ниво 1 /едно/, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
12259.1015.145.1.1, над обекта: 12259.1015.145.1.3, заедно с прилежащи части:
ЗИМНИЧНА СТАЯ, цялата с площ от 18 кв.м., МАЗЕ, цялото с площ от 7 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху мястото,
като делът на другия съделител А.Н.А., ЕГН **********, се уравни в пари.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – ВТОРИ ЕТАЖ с
идентификатор № 12259.1015.145.1.2, гр.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с адрес на имота: гр.Враца,
п.к.3000, ж.к.”П.”, ул.”Л.”№ 2, ет.2, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1015.145, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, целия с площ
по документ: 79,00 кв.м., ниво 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 12259.1015.145.1.1, над обекта:
12259.1015.145.1.3, заедно с прилежащи части: ЗИМНИЧНА СТАЯ, цялата с площ от
18 кв.м., МАЗЕ, цялото с площ от 7 кв.м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, с пазарна цена в размер на 54 100 лева.
След извършване на публичната продан от съдебния изпълнител, получената сума да се разпредели между съделителите, както следва: за М.Е.П., ЕГН ********** – 7/8, а за А.Н.А., ЕГН ********** – 1/8 част.
ОСЪЖДА на основание чл.61, ал.2 ЗЗД А.Н.А., ЕГН ********** да
заплати на М.Е.П., ЕГН ********** сумата от 132,48 лева, съответстваща на
дела му в съсобствеността и представляваща стойността на извършените разноски
за подобрения от съделителя М.Е.П. в допуснатия до делба недвижим имот, находящ
се гр.Враца, ж.к.”П.”, ул.”Л.”№ 2, ет.2, изразяващи се
в поставяне на 9,06 кв.м. фаянсова облицовка в баня, монтиране на
тоалетна чиния в баня, прозорец PVC в баня,
прозорец PVC в кухненски бокс и врата PVC с размери 70/200 см. в баня, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния претендиран размер
от 2425,29 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 ЗС М.Е.П., ЕГН ********** да заплати на А.Н.А., ЕГН ********** сумата от
948,69 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване от
дела му в допуснатия до делба недвижим имот находящ се гр.Враца, ж.к.”П.”, ул.”Л.”№ 2, ет.2, за периода от 06.06.2014г. до
30.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2016г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата до пълния претендиран размер от 1350,00 лева и за
периода от 01.10.2013 г. до 05.06.2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Н.А., ЕГН ********** да заплати на М.Е.П., ЕГН **********
сумата
от 53,53 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Е.П., ЕГН ********** да заплати на А.Н.А., ЕГН **********
сумата
от 692,90 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Е.П., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.Враца сумата
от общо 2023,16 лева, представляваща дължимата от него държавна такса
върху стойността на дела му, върху стойността на отхвърлената част от предявения
от него иск и върху стойността на уважената част на предявения срещу него иск.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********
да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
гр.Враца сумата от 291,85 лева, представляваща дължимата
от него държавна такса върху стойността на дела му, върху стойността на отхвърлената
част от предявения от него иск и върху стойността на уважената част на
предявения срещу него иск.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: