О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 08.01.2020г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 08
януари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 6256 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е Д Е
Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Л.Ж.Т. твърди,
че била клиент на
ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с клиентски № **********, ИТН 4039768.
Преди няколко дни ищцата получила писмо от
ответното дружество с изх. № 7200398/18.11.2019 г., с което я уведомили, че при
проверка, извършена на 23.10.2017г. от служители на Електроразпределение Юг бил
демонтиран електромер с фабричен № *********, който бил
предаден за експертизна проверка на БИМ. В изпратеното писмо било посочено, че
от БИМ било установено, че електромера бил манипулиран и отчитал с грешка от
минус 33,32%, поради което сметката на абоната била коригирана за периода от
25.07.2017г. до 23.10.2017г. за 90 дни, като допълнително начислената сума била
в размер на 88,80 лева.
Ищцата твърди, че стриктно спазвала
задълженията си за плащане на дължимите месени суми към ответното дружество,
като същата не била манипулирала електромера си, нито знаела за извършване на
подобно действие от друго лице. Към момента ищцата не била заплатила така
начислената сума.
Същата считала, че не дължала плащането към
ответното дружество, предвид което за нея възникнал правния интерес да предяви
настоящия отрицателен установителен иск.
Счита, че допълнително начислените суми за
ел.енергия не били дължими към ответника, като излага следните основания: На
първо място счита, че допълнително изчислената енергия била начислена от
ответното дружество неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС,
както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
Ищцата по никакъв начин не била уведомявана
от представител на ответното дружество за извършена проверка, нито била
присъствала на такава. Електромера, който отчитал разходваната енергия се
намирал в заключено електромерно табло, за което ищцата твърди, че нямала ключ
и то се намирало извън нейния имот.
На следващо място в приложение към писмото
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ №
377595/23.10.2017г. било записано, че същия се съставял и проверката се
извършвала на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2003г. С Решение
№ 1500/06.02.2017г., постановено по адм.д. № 2385/2016г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ,
приети от ДКЕВР по т.3 от протоколно решение № 147/14.10.2013г., обн. в ДВ
бр.98/12.11.2013г., били отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48, 49,
50, 51 от този акт. Решението било обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г. и
било в сила от 14.02.2017г.
Към момента на извършване на проверката на
ищцата – 23.10.2017г. цитираното по-горе Решение № 1500 по адм.д. № 2385/2016г.
на ВАС, по силата на което чл.47 ПИКЕЕ бил отменен, било влязло в сила. Т.е.
към момента на съставяне на процесния протокол, не било налице нормативно
основание за съставянето му, както и за осъществяване на корекцията на сметката
на ищцата.
Основанието за съставяне на Констативния
протокол било чл. 47 и чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ, а основанието за извършване на
корекцията, посочено в изпратеното до ищцата писмо – чл.48 и чл.51, ал.1 от
ПИКЕЕ.
С Решение № 2315/21.02.2018г., постановено
от ВАС по адм.д. №3879/2017г., потвърдено изцяло с решение № 13691/08.11.2018
г. по адм.д. 4785/2018г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях
ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/2013г. били отменени изцяло. От това следвало, че към
датата на извършване на процесната проверка и корекция, посочените в изготвения
констативен протокол и във връченото на клиента уведомително писмо за извършена
корекция на сметка, а именно чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ, не били действащи, което
означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменение правни норми.
Само това било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че
извършената корекция на сметката на абоната била лишена от основание, т.к. се
извършвала въз основа на отменена правна норма.
Следвало да се отбележи, че в приложения
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 377595/23.10.2017г.
били вписани две лица, като не било посочено нито в какво качество присъствали
на проверката, нито пък същите били идентифицирани.
На следващо място ищцата твърди, че от
представените доказателства, ставало ясно, че липсвали и данни за виновно
поведение от нейна страна, от които да били настъпили вреди на дружеството –
ответник и тези вреди да били причинна връзка именно с виновното действие или
бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера
от страна на ищцата не били извършвани.
Следвало да се отбележи, че електромерът на
ищцата се намирал извън нейния имот и никой освен служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД нямал физически достъп до него. В този смисъл дори и
да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от
електромера, то същите не били причинени от ищцата. Съгласно чл. 44 от ЗИ,
лицата които използвали средства за измерване, били длъжни да осигурявали
техническата им изправност, да ги заявявали и представяли на последваща
проверка в БИМ, или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и
по силата на собствените си ОУ било да извършвали периодични и контролни
проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ-изправност от
страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влечало като
последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му
за изминал период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението
за поддръжката им в техническата изправност принадлежало именно
електроснабдителното дружество.
На следващо място по въпроса за правото на
доставчика на ел.енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в
периода след влизане в сила промените на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ
и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. при условие, че
корекцията се извършвала при действието на заварените ОУ, била налице трайна
съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015г. по
т.д. № 1650/2014г. и решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. 3262/2014г. на ВКС, II ТО, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., било
въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако изпълнил
задълженията си по чл.98, ал. 2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само при
предвиждане на ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента, че имал
основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.
Законодателят вменил изрично в задължение
на електроразпределителното дружество да създадял посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и ОУ на
договорите с крайния потребител на ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД
ЗЕ предвиждала до приемането на подзаконови нормативни актови и общи
административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им
в съответствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не противоречали
на закона. ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество не
съставлявали подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради
което посочения параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по
отношение на тях.
С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от
17.07.2012г. било предвидено в съдържанието на ОУ да се включило и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба ОУ на
ответника. В чл. 28, ал. 2 от действащите ОУ на последния било предвидено
задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с
оглед разясненията, дадени в горепосочената съдебна практика, следвало да се
приеме, че не бил осъществен фактическия състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не бил изпълнил задълженията си по
чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издадял и публикувал нови ОУ, чиито съдържание да
отговаряли на изискванията в посочената норма, доколкото били заварените ОУ
липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за
корекция.
Тази теза се преповтаряла и в решение №
2315/21.02.2018г., постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017г., потвърдено
изцяло с решение № 13691/08.11.2018г. по адм.д. № 4785/2018г. на ВАС, което
било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. били
отменени изцяло. От това следвало, че
към датата на извършване на процесната проверка и корекция – 25.02.2019г.,
посочените във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на
сметка, а именно чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, не били действащи, което пък
означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни норми.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК
*********, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева - заедно от всеки двама
членове на УС, че ищцата Л.Ж.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** не дължала сумата от 88,80 лева / осемдесет и осем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия, вследствие
на установено измерване, непълно или неточно измерване на количеството
ел.енергия за електромер с фабричен № *********, за периода 25.07.2017г. –
23.10.2017г. за 90 дни, за имот с ИТН: 4039768, находящ се в гр. Стара Загора,
кв. Дъбрава на клиент с клиентски № **********, за която била издадена фактура №
**********/18.112019г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Моли съда да им бъдат присъдени и направените по
настоящото производство разноски.
Моли съда всички призовки и съобщения по настоящото дело
да бъдат изпращани на посочения по-горе съдебен адрес, а именно: гр. Стара Загора, ул. Железни
врата № 18, офис 9.
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, с който заявява, че в случая била
спазена точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа
енергия"', съдържаща се в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), поради което счита, че искът бил неоснователен, недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло.
На 23.10.2017г. служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България -
„Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер №
*********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН
4039768. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор,
които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано
въздействие върху средството за търговско измерване. Служители демонтирали
електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъдел изпратен за
метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на
демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно
замерване с еталонен уред било установено, че измервал електрическата енергия с
грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към
Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол).
За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
377595/23.10.2017г. (Констативния протокол), приложен към исковата молба.
Поради отсъствие на клиента, протоколът бил съставен пред двама свидетели,
които не били служители на клиента и бил изпратен с писмо с обратна разписа на
клиента.
Процесният електромер в последствие бил
предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза, като заключението на лабораторията по т. 5. „куплунг Х4, свързващ електронната
платка на електромера с вторичната токова бобина на фаза Т, бил изведен от
платката“.
Видно от протокола електромерът не отговарял
на метрологичните изисквания поради извършената манипулация, както и бил
установен точният процент на отрицателна грешка, с която електромерът измервал
потребяваната ел. енергия. Поради посоченото електромерът отчитал с грешка -
33,32 % по-малко консумираната електрическа енергия. За посочените констатации
бил изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за търговско измерване № 1072/04.09.2019г., приложен към исковата молба.
С оглед на описаното по-горе и като било
установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисления на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 48, ал. 1, т. 1 б. А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество
електрическа енергия на клиента в размер от 482 kWh (Справката за
коригиране на сметката за електроенергия, приложена към исковата молба), като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 88,80 лева с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата - 25.07.2017г. - началото на
корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената
техническа проверка 23.10.2017г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС,
което от своя страна издало и процесната фактура № **********/18.11.2019г. -
приложена към отговора (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената
сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с
писмо с изх. № 7200398/18.11.2019г. изпратило на адреса за кореспонденция на
клиента (уведомление) за извършеното допълнително начисление, уведомлението
било получено от съпругата на ищеца, видно от приложената обратна разписка.
В случая ставало дума за спор за установяване
със силата на съдебно решение, че ищецът не дължал на ответника сума, начислена
вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия" (иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК), които спорове били изключително добре познати на този
съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна
практика на Върховния касационен съд (ВКС), някои състави зачитали мотиви от
стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна
практика и масово да уважавали предявените искове от клиенти, по отношение на
които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали
доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и
съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество.
Твърденията на
ищеца, че липсвало правно основание за извършеното допълнително начисление не
отговаряли на приложимата правна уредба. В ДВ брой: 35. от дата 30.4.2019г.
били публикувани нови Правила за измерване на количествата електрическа
енергия.
Съгласно § 2 от
Преходните и заключителни разпоредби на новите ПИКЕЕ „ § 2 Процедурите по преизчисляване на количество
електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените
след 01.07.2018г. на констативния протокол. се взема предвид и действащата
прогнозна пазарна йена на електрическата енергия за покриване на технологичния
разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране.“ Действащите към датата на съставяне на
констативния протокол за установяване на манипулацията от ЕР Юг били ПИКЕЕ обн. ДВ. Бр.98 от 2013г. на базата и в
изпълнение, на които била извършена и процесната корекция.
КЕВР имал правомощието да приемел правила за
измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да
регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи.
В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където
изрично било посочено, че „в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ...
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало дума за
битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен
точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на
количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б ."а"
ПИКЕЕ, като „количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класът на точност на средството за търговско измерване“. Стойността
на дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. 1650/2014г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от
17.08.2015г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015г., докладчик съдията Емилия
Василева).
Ответното дружество считат за неоснователни
доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил това
въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него,
установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера
и неговата вина била от компетентността на разследващите органи и прокуратурата,
доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в
от Наказателния кодекс.
Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой
бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови
разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа
енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки
при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното -
единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да
извършвал едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че
било налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за да се пристъпило към такава корекция.
Във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа
енергия да извършвал едностранно корекция не било предпоставено от доказването
на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажирало отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС,
в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна
инстанция били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да
извършвал едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано
неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род
корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД
бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г.
по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по
т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение №115 от 20.09.2017 година,
постановено по т.д. № 1156/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)
ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(ОУ на
ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на
които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и
оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил
уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от
него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала
следното съдържание:
„Чл.
28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното
дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия
изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите по
ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане.“
Според тях не можело да се сподели разбирането
на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имал ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ),
можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази
разпоредба на 17.02.2012г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като
законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не
вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си условия (в
ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г.) няма подобна инструкция), още повече,
че както отбелязали по-горе, такъв ред бил предвиден.
Тяхното тълкуване се споделяло и от ВКС, като
съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с
електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т. д. №
961/2016г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на КЕВР, т.е.
преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012г., като дословно чл.
24 имало следното съдържание:
„Чл.
24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начислена енергия
изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия
за изминал период.
(2) В случаите по
ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“
При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от
ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало
особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемало, че
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
било изпълнено, а този съд да възприемал диаметрално противоположна теза и да
твърдял, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
Моли съда при постановяване
на решението да има предвид и най-
новата практика на ВКС. В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС,
обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019г. на ВКС по гр. дело № 4160/2018г.,
Решение № 124 от 18.6.2019г. на ВКС по гр.д. 2991/2018г. която била в смисъл,
че крайния снабдител имал право да коригира сметка на клиент за отминал период,
независимо от това дали приел нови общи условия, по смисъла на чл. 98а, т.6 от
Закон за енергетиката.
Според цитираното
решение, което прилагали към настоящия отговор „От това предварително, а не
решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.“
Тъй като били налице всички изискуеми от
закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния
случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в
полза на ЕВН ЕС бъдели присъдени сторените деловодни разноски.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Безспорен по
делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното дружество. Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” АД не оспорва фактическите твърдения, посочени в
исковата молба. Излага доводи, че оспорваната сума е основателно начислена и
дължима. Ответникът следва да установи твърденията, че е установено
манипулиране на средството за търговско измерване и че е спазена процедурата, предвидена в общите
условия за съставяне на констативен протокол, демонтаж на електромера и
извършване на експертиза за неговата годност, както и, че оспорваната сума е
начислена основателно.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
писмо с изх. № 7200398/18.11.2019г.; фактура № **********/18.11.2019г.;
констативен протокол № 377595; констативен протокол № 1072/04.09.2019г.; справка
за коригиране на сметката за електроенергия от 13.11.2019г.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна
такса, пълномощно на адв. И.П. и на
юриск. И. Колева.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание
на 18.02.2020г. от 09.40ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
изпрати на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: