Решение по дело №723/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260238
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20201420100723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 30.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ

 

при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 723 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

 

         Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б.И.Т. с ЕГН **********, за следните суми: сумата от 430,84 лева, представляваща неизплатена топлинна енергия съставляваща 1/6 част от начислената, за периода 31.10.2016г. до 30.06.2019 г. за жилище с адрес: гр.***, ж.к.„***”, №***, вх***, ет***, ап.***; сумата от 81,43 лева, представляваща лихва от 30.11.2016г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лева, представляваща държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

        По ч.гр.д. № 4768 по описа на  РС-Враца съда за 2019 год. е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2850 /27.11.2019 г.за посочените суми.

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 31.10.2016г. до 30.06.2019г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище с адрес: гр.**, ж.к.„**”, №***, вх.***, ет.**, ап.***, за която ответникът не му заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

С исковата молба ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки. 

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание /Разпореждане № 1735 / 10.03.2020 г. е връчено на ответника /.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 225,00 лв. / държавна такса – 75.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 150.00 лева. /.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

 

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Б.И.Т. с ЕГН **********  дължи на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва:

- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 430,84 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес: гр.***, ж.к.„***”, № ***, вх.**, ет.**, ап.***  за периода от 31.10.2016г. до 30.06.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2850 /27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4768 по описа на  РС-Враца съда за 2019 год., както и законна лихва върху тази сума, считано от 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

 - на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 81,43 лева, представляваща лихва за забава в плащането, считано от 30.11.2016г. до 11.11.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2850 /27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4768 по описа на  РС-Враца съда за 2019 год.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  Б.И.Т., ЕГН **********   да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 225,00 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 723 /2020 г. по описа на РС Враца.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.И.Т., ЕГН **********  да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 75,00 лв., представляваща разноски  по ч.гр.д. № 4768  по описа на  РС-Враца съда за 2019 год.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4  ГПК.

 

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: