Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, пети
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
при секретаря Румяна Д.а, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2497 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността.
Предявен е
иск от О.Н.Т. с ЕГН ********** и И.В.Т.
с ЕГН **********,***, против Г.В.Г. ***, с правно основание чл.109 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищците по делото на 28.07.2004год.,
в режим на СИО са придобили жилище – **********. На същия адрес, само че във *****
живее ответникът по делото, като жилищата и терасите на двата апартамента имат
обща стена.
Твръди се, че преди около 2 години ответникът по делото си е
поставил климатик на общата стена, преградна на терасите, като по-голямата част
от този климатик е поставен на стената на терасата на ишците, вследствие на което
при вибрациите, получаващи се при на практика непрекъснатата работа на уреда се
вдига шум, който им пречи.
Ищците твърдят, че са правили многократно опити да уредят
отношенията си с ответника доброволно, но тъй като последният отказвал, не им
останало нищо друго освен да се обърнат към съда, тъй като шумът от климатика
на ответника им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост
върху апартамента.
Иска се: съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да премести/премахне климатика си, поставен
на общата с ищците преграда на терасите, като по-голяма част от същия е
поставена изцяло на стената на терасата на ищците.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
от страна на ответника е постъпил. В
становището той си счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, като оспорва
фактическите твърдения на ищците.
Твърди, че апартаментът, който е придобил със
съпругата си в режим на СИО действително граничи от запад с апартамента на
ищците, но те са в два различни входа и всеки от двата апартамента е със
собствен вертикален панел. Между двете жилища няма нито обща стена, нито общ
панел.
Процесният климатик е монтиран върху панела на
апартамента, собственост на ищеца и то от специалист, изправен е и не създава
пречки за нормално живеене в съседните апартаменти.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Претендира за направените по делото разноски.
В заключителното по делото съдебно заседание ищецът
О.Т. се явява лично. И двамата ищци се представляват от адв. Р. Б., МАК, който
поддържа иска, моли да бъде уважен, като го счита за основателен и доказан.
Съображенията си (бланкетно) излага в писмена защита. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Г.Г. се явява лично и моли за
отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
По делото не е спорно, че страните живеят в
собствени имоти – апартаменти на ********. Ищците – във *****, а ответникът –
във *****.
Не се спори и, че ответникът ползва климатик –
през зимата за отопление, а през лятото – за охлаждане на жилището си, в което
отглежда малкото си дете.
От приетата по делото съдебно-техничекса
експертиза, изготвена от вещото лице В.К.В. се установява, че външното тяло на
климатика на ответника е поставено на общата преграда на терасите на страните.
При работата си климатикът създава шум, като нивото на шума на външните тела е
46-54 dB(А).
няма данни за създаване на вибрации.
В съдебното заседание вещото лице пояснява, че
външното тяло на климатика на ответника е поставено на преградната стена между
двете тераси на страните, която е изградена от итонг. Преди една година
сградата е била санирана и е преградено с плътна стена от итонг. Южната страна
на ищеца е изцяло остъклена и има затворено пространство. Вещото лице заявява, че
не може да отговори на въпрос какво е било положението преди санирането на
сградата.
Това заключение се оспорва от ответника.
Ищецът признава (в с.з. от 30.10.2019 год., л.
35), че санирането е извършено след завеждането на иска, както и, че към
момента климатикът на ответника е подменен с нов, който не е бил включван още и
той не знае дали ще му пречи, но въпреки новите обстоятелства поддържа иска.
Приета е във връзка с оспорванията и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. В. К.В., видно от
която се установява, че преди санирането на жилищната сграда балконът на ищеца
е бил остъклен. При санирането старото остъкляване е било подменено с РVС
дограма и между двата балкона е изградена преградна стена от тухли „Итонг“.
През м. Март, 2019 год., след завеждането на делото, ответникът е подменил
климатика си с нов, с по-добри технически характеристики. Мястото, на което е
монтирано външното тяло представлява две стени – общият разделителен бетонов
панел между двата апартамента и срещу нея, на балкона на ищеца има втора
бетонова стена с ширина 75 см. и дебелина 17 см., която стига до южната фасадна
стена на апартамента му без да продължава в жилището. Външното тяло на уреда е
монтирано на мястото на двете бетонови
преградни стени. На балкона на ищеца е изградена и допълнителна преградна стена
от тухли „Итонг“ с дебелина 10 см. При извършеният от вещото лице оглед на
място процесният климатик работел, а в жилищните помещения и на двете страни –
и на ищеца и на отвтетника било напълно
безшумно.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при
работа на климатика на ответника вътрешният шум през деня бил измерен на 19 dB при норма, съгл.
Таблица 1 от Наредба № 6/2006 год. 35 dB през
деня и 30 dB през
нощта – т.е., установената стойност на шум е значително по-ниска от нормативно
допустимата. Не били установени вибрации. Климатикът бил монтиран през м. Март,
2019 год.
Санирането на сградата било правено през 2018
год. Външното тяло на климатика е монтирано на стената, към балкона на
ответника, на междинната панелна стена. Това е балкон.
В подкрепа на заключението на вещото лице
ответникът е представил и по делото са приложени справки с техническите
характеристики, в т.ч. и нивото на шум за монтираният през 2019 год. климатик.
Ищецът е ангажирал и гласни доказателства. От
показанията на свид. Димитър Иванов Д., негов приятел се установява, че той
често гостува в жилището му и преди няколко дни в хола му чул бучене, което
идвало от междинната стена. Свидетелят не може да прецени дали звукът има
връзка с начина, по който е изградено остъклението на балкона на ищеца, но е
сигурен, че е причинено от климатика на ответника. Бученето било по-слабо от
преди, не миже да каже колко е силно, но било дразнещо.
Правни изводи:
Иска се: съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да премести/премахне климатика си, поставен
на общата с ищците преграда на терасите, като по-голяма част от същия е
поставена изцяло на стената на терасата на ищците.
Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на
имота или в съответствие с обема на правото му на собственост.
Основание за защита чрез този иск се
поражда и само при състояние на заплашване или опасност от вредно и смущаващо
въздействие. Претендираната чрез негаторния иск защита включва както задължение
за прекратяване на неоснователното въздействие върху чужд имот, така и съдебна заповед
за премахване на последиците от нарушението на собствеността, чрез отстраняване
на обективните дадености, които са причинили и ще продължат да причиняват
вредното въздействие върху имота на ищеца, т.е. съдът следва да се произнесе и
досежно мерките, които следва да предприеме ответника, за да се прекрати
неоснователното въздействие.
В Решение №33/18.02.2016 год. по
гр.д.№4320/2015 год., I ГО, ВКС е прието, че съгласно чл. 50
ЗС, собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот,
които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния
имот, по-големи от обикновеното.
Въведеният критерий в този текст е
обективен, защото следва да се съобразят интересите на всеки собственик и се
определя от действащите нормативно установени правила и нормативи. Преценката
за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са
по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени
строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране
на съоръженията, излъчващи шум, което е от компетентността на вещо лице със
специални знания в съответната област.
Ако тези изисквания не са спазени,
следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците
при упражняване правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл.109
ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде
отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец по
негаторния иск. В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава
правото на собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и
строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма
пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца.
От 01.01.2006 г. действа Закон за
защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), с който са определени функциите на
държавните органи, общинската администрация и кмета по управление,
предотвратяване и намаляване на шума в околната среда и задълженията на
едноличните търговци и ЮЛ да организират дейността си по начин, че да не
предизвиква шум в околната среда над граничните стойности. Издадената на
основание ЗЗШОС Наредба №6/26.06.2006 год. за показателите за шум в околната
среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за
оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху
здравето на населението и Приложение №1 към нея съдържат показатели за шум и
методите за определянето им, а в Приложение №4 са описани методите за оценка на
вредните ефекти от шума.
В Решение №150/25.05.2011 год. по
гр. д. №551/2010 год., II ГО, ВКС е прието, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на
негаторен иск по чл.109 ЗС, а само онова
въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска
лице и посредством което обективно
се създават пречки за установения правен
режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в
пълен обем. Целта на негаторния иск е защита
на правото на собственост, когато то е
накърнено, а не защита на други права. Даденото в цитираната съдебна
практика разрешение относно приложното поле на негаторните искове по чл.109 ЗС
се споделя и в Решение №63/01.07.2013 год. по гр.д.№388/2012 год., I ГО, ВКС.
Според него искът по чл. 109 ЗС по своя характер е вещен иск, който е насочен
към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или
косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота
съобразно неговото предназначение.
В контекста на изложените
разяснения, предявеният в производството иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като претенцията на ищците
е недоказана.
В случая
безспорно е установено, че ищците са собственици на апартамент с
административен адрес: ***********,
а ответникат – на жилище с адрес: **************, които макар да са в различни входове на сградата имат обща стена. Т.е.,
в случая е налице първата предвидена предпоставка.
Основното фактическо твърдение на ищците в
исковата молба е, че "Няма зима, няма лято – климатика на ответника работи
постоянно – и денем и нощем и издава невъобразим
шум, вибрира цялата ни обща стена,
от който шум и вибрации нито може да се
почива, нито може да се прави нещо
друго."
Това твърдение е опровергано изцяло от
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно техническа
експертиза в двете й части – основна и допълнителна. От заключението на вещото
лице, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно се установява,
че климатикът на ответника е монтиран в съответствие с техническите изисквания,
в резултат от което напълно липсват вибрации, а при работа на климатика на
ответника в жилището на ищците шумът е дори под нормативно установеният минимум
– 19 dB при
дневна норма 35 dB и
нощна 30 dB.
В случая ответникът е осъществил правомерна
дейност (поставянето на климатично устройство е правомерно), като е използвал
стандартен уред, допуснат до продажба в търговската мрежа на страната –
Република България и този уред е монтиран съобразно техническите си изиквания и
работи нормално, като не се доказа по делото с това да създава твърдяните в
исковата молба затруднения за ищците да ползват собственото си жилище според
обичайното му предназначение, нормално и спокойно.
По изложените съображения и предвид липсата на
предпоставките на състава на чл. 109 ЗС, ищцовата претенция подлежи на
отхвърляне като неоснователна и недоказана.
В отговора си по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
претендира разноски при отхвърляне на претенциите срещу него. Не представя
списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от делото ищците ще
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените пред тази инстанция
разноски – 100 лв. за Доп.СТЕ.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.Н.Т. с ЕГН ********** и И.В.Т. с ЕГН **********,***
срещу Г.В.Г. *** иск с правно основание чл. 109 ЗС:
да бъде осъден ответникът да премести/премахне климатика си, поставен на
общата с ищците преграда на терасите, като по-голяма част от същия е поставена
изцяло на стената на терасата на ищците, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА О.Н.Т. с ЕГН ********** и И.В.Т. с ЕГН **********,*** да заплатят на Г.В.Г.
*** сумата от 100 лв. – разноски по делото пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :