Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 472/04.10.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, с участието на прокурор
при Окръжна прокуратура гр.Монтана - Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 370 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „В и К” ООД
Монтана, ЕИК * , със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж. В.И., чрез адвокат А.К. от
МАК със съдебен адрес ***, офис 507 против Регионална здравна инспекция
гр.Монтана /РЗИ – Монтана/ с административен адрес гр.Монтана, пл.”Жеравица”№* ,
представлявано от Директора д-р Е*** Б*** Михайлова, за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от незаконосъобразен
административен акт на административния орган – отменени НП
№ПО-05-72/02.10.2017год.; НП № ПО-05-2/28.02.2018год. и НП № ПО-05-21/06.08.2018год.
претендирани в общ размер на 1900.00лева /хиляда и деветстотин/, изразяващи се
в направените от него разноски – платено в брой адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по АНД № 1790/2017 по описа на Районен
съд – Монтана, потвърдено по КАНД № 52/2018год. по описа на Административен съд
– Монтана, по отменено НП №ПО-05-72/02.10.2017год., претендирани в общ размер
от 600,00лева /или по 300.00лева за всяка от съдебните инстанции/, по АНД
№130/2018год. по описа на Районен съд – Лом по отменено НП
ПО-05-2/28.02.2018год., претендирани в размер на 300.00лева и по АНД
№1304/2018год. по описа на Районен съд – Монтана потвърдено по КАНД №
604/2018год. по описа на Административен съд – Монтана по отменено НП №
ПО-05-21/06.08.2018год., претендирани в общ размер от 1000,00лева /или
580.00лева във въззивното производство и 420,00 в касационното производство/,
ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на
влизане в законна сила на всяко едно от съдебните решения до нейното
окончателно заплащане. В исковата молба твърди, че съгласно чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като в ал.2 на разпоредбата било посочено, че исковете
по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
На следващо място сочи, че Регионална
здравна инспекция гр.Монтана, като юридическо лице е процесуално легитимирано,
съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за причинените
вреди от отменените като незаконосъобразни наказателни постановления. С оглед
изложеното и на основание чл. 1 от ЗОДОВ, Глава единадесета от АПК, моли съда да
постанови решение, с което да осъди Регионална здравна инспекция гр.Монтана да
заплати сумата от общо 1900.00лева /хиляда и деветстотин/, изразяващи се в
направените от ищеца разноски – платено в брой адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по АНД № 1790/2017 по описа на Районен
съд – Монтана, потвърдено по КАНД № 52/2018год. по описа на Административен съд
– Монтана, по отменено НП №ПО-05-72/02.10.2017год., претендирани в общ размер
от 600,00лева /или по 300.00лева за всяка от съдебните инстанции/, по АНД
№130/2018год. по описа на Районен съд – Лом по отменено НП
ПО-05-2/28.02.2018год., претендирани в размер на 300.00лева и по АНД
№1304/2018год. по описа на Районен съд – Монтана потвърдено по КАНД №
604/2018год. по описа на Административен съд – Монтана по отменено НП №
ПО-05-21/06.08.2018год., претендирани в общ размер от 1000,00лева /или
580.00лева във въззивното производство и 420,00 в касационното производство/,
ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на
влизане в законна сила на всяко едно от съдебните решения – по АНД № 1790/2017
по описа на Районен съд – Монтана от 28.02.2018год.; АНД №130/2018год. по описа
на Районен съд – Лом – 05.07.2018год. и по АНД №1304/2018год. по описа на
Районен съд – Монтана от 18.12.2018год. до нейното окончателно заплащане. Претендират
се и сторените разноски в настоящето производство
В съдебно заседание, редовно призован,
ищецът чрез процесуалния си представител адвокат А.К. от МАК, в представено
писмено становище и по съществото на делото поддържа исковата молба по
изложените в нея доводи и аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи иска, така, както е предявен. Счита, че същият е основателен и доказан,
тъй като са налице комулативно изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността
на ответника – незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила
решение на съда; причинена е реална и непосредствена вреда и наличие на
причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и
настъпилата имуществена вреда за ищеца. Претендират се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса за образуване на делото, като представя списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Регионална здравна
инспекция гр.Монтана /РЗИ – Монтана/ с административен адрес гр.Монтана,
пл.”Жеравица”№* , представлявано от Директора д-р Е*** Б*** Михайлова, в
отговора по исковата молба оспорва същата, като неоснователна и недопустима.
При условия на евентуалност моли за отхвърлянето на иска като неоснователен и
недоказан. Излага доводи, че упражняването и защитата на законните интереси на
дадено лице не са обвързани непременно с използването на адвокатска защита, като
навежда доводи и представя писмени доказателства, че при ищеца е назначен на
трудов договор юрисконсулт. Твърде, че заплатеното адвокатско възнаграждение не
е поискано по водените административно наказателни производство, пред Районен
съд Монтана и Лом, както и в касационните производства пред АС – Монтана, нито
е отправяна покана до тях за изплащане на претендираното обезщетение, което
води на извода, че същите не са станали повод за завеждане на настоящето
производство. Излага доводи за липса на доказателства за изплащане на
договореното възнаграждение по приложените договори за правна защита и
съдействие. Счита за неоснователен и иска за присъждане на дължимата лихва от
влизане в законна сила на всяко едно от отменителните решения, позовавайки се
на разпоредбата на чл.84,ал.2 от ЗЗД.
В съдебно заседание, редовно призован се
представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт С*** Стоянова, която в
писмено становище поддържа отговора на исковата молба и моли за цялостно отхвърляне
на предявения иск, както и в частта по претенцията за лихва и сторени разноски
в настоящето производство.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава мотивирано заключение, че предявения иск е основателен и доказан,
като счита, че събраните доказателства по делото сочат, че са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки, за да бъде искът уважен в цялост. Сочи, че
ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на общо
1900.00 лева, настъпили в резултат на незаконосъобразни наказателни
постановления, които са отменени с влезли в законна сила решения на РС –
Монтана и РС – Лом, някой преминали и през касационен съдебен контрол и че
ищецът твърди, че в резултат на тези незаконосъобразни актове, които са отменени,
е претърпял имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения за
процесуално представителство пред всяка от съдебните инстанции. Поради това
намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема
за установено следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №ПО-05-72/02.10.2017год.
издадено от Директора на РЗИ – Монтана д-р Е*** Б*** Михайлова на ищеца „В и К”
ООД Монтана, ЕИК * , със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя инж. В.И. за извършено административно
нарушение по чл.3, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №9/16.03.2001год. за качеството
на водата, предназначена за питейно - битови цели, на основание чл.231 във вр.
чл.210, ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000.00лева. НП е връчено на „В и К” ООД Монтана с обратна
разписка на 11.10.2017год., видно от приложеното известие за доставка. Наказателното
постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд - гр.Монтана и е образувано
АНД №1790/2017год. по описа на съда. Жалбата срещу НП е подадена от ищеца чрез
пълномощник – адвокат А.К. от МАК.
Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд - Монтана ищецът е надлежно представляван от упълномощеният
адвокат А.К. от МАК. Съобразно сключения между „В и К” ООД Монтана, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя инж. В.И., като клиент и адвокат А.К. от МАК, договор
за процесуално представителство, правна защита и съдействие, в който договор е
посочено, че ищецът по настоящото дело, упълномощава адвокат А.К. от МАК, да му
окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в „жалба и защита” против НП
№ПО-05-72/02.10.2017год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана, с което му е наложено
административно наказание, като в раздел ІІІ договорено възнаграждение -
изрично е отразено договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00лева - в брой, описано цифром и словом. С решение №461 от 20.12.2017год.
постановено по АНД №1790/2017год. на Районният съд - Монтана е потвърдено, като
правилно и законосъобразно издаденото срещу ищеца наказателно постановление
№ПО-05-72/02.10.2017год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана д-р Е*** Б*** Михайлова.
Постановеното Решение е обжалвано по реда на гл.ХІІ от АПК, пред касационната
инстанция – АС – Монтана, където е образувано КАНД №52/2018год., подадената
жалба е от ищеца чрез процесуалния му представител адвокат А.К. от МАК, по
силата на приложен договор за правна защита и съдействие, в който договор е
посочено, че ищецът по настоящото дело, упълномощава адвокат А.К. от МАК, да му
окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в „жалба и защита” против
постановеното Решение на РС - Монтана по АНД №1790/2017год., по което е
потвърдено издаденото НП. В раздел ІІІ от договора за правна защита и
съдействие - „договорено възнаграждение” - изрично е отразено договореното и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лева - в брой,
описано цифром и словом. С решение №130 от 27.02.2018год. постановено по КАНД
№52/2018год. по описа на Административен съд – Монтана е отменено решението на
РС – Монтана и издаденото срещу ищеца НП №ПО-05-72/02.10.2017год. от Директора
на РЗИ – Монтана, влязло в законна сила от 27.02.2018год., като окончателно.
Горните обстоятелства се установяват и
от доказателствата, събрани в хода на производството по АНД № 1790/2017год. по
описа на Районен съд – Монтана и КАНД №52/2018год. по описа на Административен
съд – Монтана , приложени по настоящото дело като доказателство, което не е
оспорено от страните.
С наказателно постановление НП
ПО-05-2/28.02.2018год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана д-р Е*** Б*** Михайлова
на инж. Л*** М*** Ф*** на длъжност технически ръководител на район Вълчедръм,
за обект ЦВ – Централно водоснабдяване район Вълчедръм, с.Комощица, общ.Якимово
с месторабота при ищеца „В и К” ООД Монтана, ЕИК * ,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. В.И.
за извършено административно нарушение по чл.3, ал.1, ал.2, т.1 от Наредба
№9/16.03.2001год. за качеството на водата, предназначена за питейно - битови
цели, на основание чл.231 във вр. чл.210, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00лева. Наказателното
постановление е обжалвано от административно наказаното лице, но в качеството
му на технически ръководител при ищеца пред Районен съд - гр.Лом и е образувано
АНД №130/2018год. по описа на съда. Жалбата срещу НП е подадена от инж. Л***
М*** Ф*** на длъжност технически ръководител на район Вълчедръм, за обект ЦВ –
Централно водоснабдяване район Вълчедръм, с.Комощица, общ.Якимово с месторабота
при ищеца „В и К” ООД Монтана чрез пълномощник – адвокат А.К. от МАК.
Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд - Лом ищецът е надлежно представляван от
упълномощеният адвокат А.К. от МАК. Съобразно сключения между инж. Л*** М***
Ф*** на длъжност технически ръководител във „В и К” ООД Монтана, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя инж. В.И., като клиент и адвокат А.К. от МАК,
договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие, в който
договор е посочено, че упълномощава адвокат А.К. от МАК, да окаже правна защита
и съдействие, изразяващо се в „жалба и защита” против НП №ПО-05-2/28.02.2018год.
издадено от Директора на РЗИ – Монтана, с което в качеството му на технически
ръководител на район Вълчедръм, за обект ЦВ – Централно водоснабдяване район
Вълчедръм, с.Комощица, общ.Якимово с месторабота при ищеца „В и К” ООД Монтана,
ЕИК * му е наложено административно наказание,
като в раздел ІІІ договорено възнаграждение - изрично е отразено договореното и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лева - в брой,
описано цифром и словом.
С решение №79 от 12.06.2018год.
постановено по АНД №130/2018год. по описа на Районният съд – Лом е отменено
издаденото НП ПО-05-2/28.02.2018год. от Директора на РЗИ – Монтана. Решението
не е обжалвано и е взлязло в законна сила от 05.07.2018год.
Горните обстоятелства се установяват и
от доказателствата, събрани в хода на производството по АНД №130/2018год. по
описа на Районният съд – Лом, приложено по настоящото дело като доказателство.
С наказателно постановление №
ПО-05-21/06.08.2018год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана д-р Е*** Б*** Михайлова
на ищеца „В и К” ООД Монтана, ЕИК * , със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. В.И. за
извършено административно нарушение по чл.3, ал.1, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба
№9/16.03.2001год. за качеството на водата, предназначена за питейно - битови
цели, на основание чл.201, ал.8 във вр. чл.200, ал.1 т.34 от Закона за здравето
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000.00лева.
НП е връчено на „В и К” ООД Монтана с обратна разписка на 08.08.2018год., видно
от приложеното известие за доставка. Наказателното постановление е обжалвано от
ищеца пред Районен съд - гр.Монтана и е образувано АНД №1304/2018год. по описа
на съда. Жалбата срещу НП е подадена от ищеца чрез пълномощник – адвокат А.К.
от МАК.
Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд - Монтана ищецът е надлежно представляван от
упълномощеният адвокат А.К. от МАК. Съобразно сключения между „В и К” ООД
Монтана, ЕИК * , със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж. В.И., като клиент и адвокат А.К.
от МАК, договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие, в
който договор е посочено, че ищецът по настоящото дело, упълномощава адвокат А.К.
от МАК, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в „жалба и
защита” против НП №ПО-05-21/06.08.2018год. издадено от Директора на РЗИ –
Монтана, с което му е наложено административно наказание, като в раздел ІІІ
договорено възнаграждение - изрично е отразено договореното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 580.00лева - в брой, описано цифром и
словом.
С решение №395 от 25.10.2018год.
постановено по АНД №1304/2018год. на Районният съд - Монтана е отменено, като
незаконосъобразно издаденото срещу ищеца наказателно постановление
№ПО-05-21/06.08.2018год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана д-р Е*** Б*** Михайлова.
Постановеното Решение е обжалвано от ответника по реда на гл.ХІІ от АПК, пред
касационната инстанция – АС – Монтана, където е образувано КАНД №604/2018год.
По касационната жалба от ответника е
подадено възражение от ищеца чрез процесуалния му представител адвокат А.К. от
МАК, по силата на приложен договор за правна защита и съдействие, в който
договор е посочено, че ищецът по настоящото дело, упълномощава адвокат А.К. от
МАК, да му окаже правна защита и съдействие, изразяваща се в „депозиране на
възражение и защита” пред МАС по касационната жалба на ответника. В раздел ІІІ
от договора за правна защита и съдействие - „договорено възнаграждение” -
изрично е отразено договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 420.00лева - в брой, описано цифром и словом. С решение №655 от
17.12.2018год. постановено по КАНД №604/2018год. по описа на Административен
съд – Монтана е потвърдено решението на РС – Монтана, с което е отменено
издаденото срещу ищеца НП №ПО-05-21/06.08.2018год. от Директора на РЗИ –
Монтана. Като окончателно, същото е влязло в законна сила от 17.12.2018год.
Горните обстоятелства се установяват и
от доказателствата, събрани в хода на производството по АНД № 1304/2018год. по
описа на Районен съд – Монтана и КАНД №604/2018год. по описа на Административен
съд – Монтана, приложени по настоящото дело като доказателство, което не е
оспорено от страните.
По делото са
приложени заверени копия от РКО издадени от „В и К” ООД гр.Монтана и
удостоверение Изх.№473/30.09.2019год., което не е оспорено от ответника, че
разходите за заплатените адвокатски възнаграждения за всяка една от съдебните
инстанции по оказване на правна помощ и защита са осчетоводени и заплатени от
ищеца с РКО, както следва по АНД №1790/2017год. по описа на РС – Монтана и КАНД
№52/2018год. по описа на АС – Монтана с РКО №774/18.10.2017год. в размер на
300.00лева и РКО №15/04.01.2018год. в размер на 300.00лева; по АНД
№130/2018год. по описа на РС – Лом с РКО №185/22.03.2018год. в размер на
300.00лева и по АНД №1304/2018год. по описа на РС – Монтана и КАНД
№604/2018год. по описа на АС – Монтана с РКО №548/09.08.2018год. в размер на
580.00лева и РКО №815/16.11.2018год. в размер на 420.00лева.
От
приложените по делото удостоверение от ищеца и от НАП е видно, че при ищеца има
назначен по трудов договор юрисконсулт.
При така
приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна
до следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за
редовност от външна страна и насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е
предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от отменени наказателни постановления
№ПО-05-72/02.10.2017год.; №ПО-05-2/28.02.2018год. и № ПО-05-21/06.08.2018год.
всички издадени от Директора на РЗИ – Монтана д-р Е*** Б*** Михайлова. По
отношение на характера на дейността по административното наказване, приключваща
с издаване на наказателно постановление, е прието Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което,
независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна,
тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод. В тази връзка и
въпреки че наказателното постановление не е индивидуален административен акт,
по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо в случая е
обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган
по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установи, че наказателните
постановления са издадени от Директора на РЗИ – Монтана и са отменени след
обжалване, с влязли в законна сила съдебни решения, постановени както следва по
АНД № 1790/2017год. по описа на Районен съд – Монтана и КАНД №52/2018год. по
описа на Административен съд – Монтана, по които е отменено наказателно
постановление №ПО-05-72/02.10.2017год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана;
по АНД №130/2018год. по описа на Районният съд – Лом по които е отменено
наказателно постановление ПО-05-2/28.02.2018год. издадено от Директора на РЗИ –
Монтана и по АНД № 1304/2018год. по описа на Районен съд – Монтана и КАНД
№604/2018год. по описа на Административен съд – Монтана по които е отменено
наказателно постановление № ПО-05-21/06.08.2018год. издадено от Директора на
РЗИ – Монтана и са влязли в законна сила, предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд – Монтана, по реда на глава ХІ от АПК /чл. 203 и следв./, като предявен пред съда
по мястото на увреждането.
От правна страна исковият процес
започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право съществува
и е породено от отменени като незаконосъобразни наказателни постановления за
налагане на административни наказания, издадени от Директора на РЗИ – Монтана.
Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва единствено
от тези твърдения, изложени в исковата молба, относно наличието на
претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че
настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат
именно от издаването на незаконосъобразните НП за налагане на административни
наказания за нарушения, установени с издадените НП, то пасивната процесуална
легитимация е правилно определена, като искът е насочен срещу РЗИ – Монтана,
която е юридическо лице по смисъла на чл. 3, ал.1 от Устройствен правилник на
Регионалните здравни инспекции и която, освен това, се явява и издател на
отменените наказателни постановления №ПО-05-72/02.10.2017год.; №
ПО-05-2/28.02.2018год. и № ПО-05-21/06.08.2018год. за налагане на съответните
административни наказания за нарушения на Наредба №9/16.03.2001год. за
качеството на водата, предназначена за питейно - битови цели и на основание
Закона за здравето.
С оглед наведените фактически твърдения
от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е налице изискуемата се абсолютна
процесуална предпоставка - надлежна пасивно легитимирана страна – РЗИ – Монтана.
Ето защо, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество,
като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически
състав за ангажиране отговорността на РЗИ – Монтана, за имуществени вреди,
причинени на ищеца –„В и К” ООД Монтана, ЕИК * ,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. В.И.,
като доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността по
реда на чл. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко
отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди
- щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена
връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на
нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при
или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали
длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в
изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №
2/19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, се приема, че издаването на
наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания
за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл. 21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от
административен орган и представляват властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност
е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е
основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, при което неоснователни
са направените възражения от ответната страна. В случая не е спорно, че са
налице конкретни Наказателни постановления №ПО-05-72/02.10.2017год.;
№ПО-05-2/28.02.2018год. и № ПО-05-21/06.08.2018год. всички издадени от
Директора на РЗИ – Монтана д-р Е*** Б*** Михайлова, отменени по съдебен ред от съответните
съдебни инстанции и влезли в законна сила. Ето защо, настоящият съдебен състав намира
за доказана първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като
незаконосъобразен административен акт – Наказателни постановления за налагане
на административни наказания, издадени от Директора на РЗИ – Монтана.
Настоящия съдебен състав намира, за
неоснователни възраженията на ответника, касаещи издаденото НП
ПО-05-2/28.02.2018год. от Директора на РЗИ – Монтана, отменено по АНД
№130/2018год. по описа на РС – Лом, по което административно наказателната
отговорност е реализирана по отношение на инж. Л*** М*** Ф*** на длъжност
технически ръководител на район Вълчедръм, за обект ЦВ – Централно
водоснабдяване район Вълчедръм, с.Комощица, общ.Якимово с месторабота при ищеца
„В и К” ООД Монтана, ЕИК * , тъй като именно
ищеца дружеството „Водоснабдяване и Канализация” ООД е В и К оператор на
територията на Община Вълчедръм, Община Якимово и др. с участие на общините,
като видно от търговския регистър предмета му на дейност е водоснабдяване и
канализация, пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина.
Следователно „В и К” ООД Монтана има качеството на водоснабдителна организация
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 9/2001 г. на МЗ за качеството на
водата, предназначена за питейно – битови цели, във вр. с чл. 2, ал. 3
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ)
и предоставя услугата водоснабдяване за питейно – битови цели. В това си
качество на основание чл. 198о, ал.
1 от ЗВ, то осъществява дейност по стопанисването, поддържането и
експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и
К услуги срещу заплащане. Именно ищеца в настоящето производство, като
дружество е изградило и открило "обект с обществено предназначение"
по смисъла на § 1, т. 9 ДР
на Закона за здравето (ЗЗ) за питейно – битовото водоснабдяване на
с. Комощица, община Якимово, за които обект следва и ответника да е уведомен по
реда на чл.36, ал.1 от ЗЗ и то от ищеца.
Константна е съдебната практика по
въпроса, че в производството пред Районния съд – Монтана и Районен съд- Лом при
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, по реда и при условията
на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление
бъде отменено, не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, както когато
подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат
разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е категорично, че "законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото
искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.". В този смисъл, това Тълкувателно постановление
№ 2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като
производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма
процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП и
защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия
съд като административен.
В настоящия случай и по трите
образувани административно наказателни производство са налице приложени,
надлежно попълнени и подписани от ищеца, сключени между него и адвокат А.К. от
МАК, договори за правна защита и съдействие, по които ищецът по настоящото
дело, упълномощава адвокат А.К. от МАК, да му окаже правна защита и съдействие,
изразяваща се в депозиране на жалба и защита по всяко едно от обжалваните НП.
В раздел ІІІ от тези договори –
Договорено възнаграждение, изрично е отразено договореното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, както следва: по АНД № 1790/2017 по описа на Районен
съд – Монтана заплатено адвокатско възнаграждение от 300.00 лева и по КАНД №
52/2018год. по описа на Административен съд – Монтана заплатено адвокатско
възнаграждение от 300.00 лева, по отменено НП №ПО-05-72/02.10.2017год. издадено
от Директора на РЗИ – Монтана; по АНД №130/2018год. по описа на Районен съд –
Лом заплатено адвокатско възнаграждение от 300.00 лева, по отменено НП
ПО-05-2/28.02.2018год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана и по АНД
№1304/2018год. по описа на Районен съд – Монтана заплатено адвокатско
възнаграждение от 580.00 лева, по КАНД № 604/2018год. по описа на
Административен съд – Монтана заплатено адвокатско възнаграждение от 420,00лева
по отменено НП № ПО-05-21/06.08.2018год. издадено от Директора на РЗИ –
Монтана.
Сумите отразени като заплатени за
всяко от адвокатските възнаграждения са описани цифром и словом, което е било
основание за осъществяване на процесуално представителство и защита по всяко от
образуваните АНД и по - конкретно обжалваното НП за един адвокат, изготвил и
подал жалбата и възражението до съда и осъществил процесуалното
представителство и защита по административно наказателните производства. Отношенията
между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна
бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната. Такъв е и договорът, чиито
разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Приложените по всяко от административно
наказателните производства договори за правна защита и съдействие е достатъчно
доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в настоящото производство
и съответното на това плащане, което се подкрепя и от приложените РКО
счетоводно отчетени от ищеца и неоспорени от ответника в настоящето
производства, именно това е предизвикало имуществено разместване в отрицателна
посока за ищеца, което представлява и имуществена вреда за него. В тази връзка
настоящия състав не споделя доводите на ответника в отговора на исковата молба
и в писменото му становище, че липсват доказателства за извършеното плащане.
За неоснователни настоящия съдебен
състав намира и възраженията на ответника, че след като при ищеца има назначен
на щат юрисконсулт, той е ограничен от правата си да ползва адвокатска помощ,
тъй като това е право на негов свободен избор което не е законово ограничено от
конкретни правни норми, а е конституционно гарантирано, на принципа на свободно
договаряне.
Така всъщност, реално спорен по
настоящото дело остава въпросът, дали така извършените, според посочените
договори за процесуално представителство, правна защита и съдействие, разноски
за платено адвокатско възнаграждение по водените административно наказателни
производства, с решенията по които са отменени издадените НП срещу ищеца,
представляват имуществена вреда за жалбоподателя в административно наказателното
производство, съответно ищец в настоящото, намираща се в пряка и непосредствена
причинна връзка с отменените наказателни постановления
№ПО-05-72/02.10.2017год.; №ПО-05-2/28.02.2018год. и № ПО-05-21/06.08.2018год.
всички издадени от Директора на РЗИ – Монтана д-р Е*** Б*** Михайлова, тъй като
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на този въпрос е даден в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на
ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България,
съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
От това следва категоричния извод, че
и по настоящия спор е налице пряка причинно - следствена връзка между изплатените
суми за адвокатски възнаграждения и отменените като незаконосъобразни НП за
налагане на административни наказания за нарушения по Наредба №9/16.03.2001год.
за качеството на водата, предназначена за питейно - битови цели.
Следва да се добави, че представените
договори за процесуално представителство, правна защита и съдействие са били
изготвени за оказване на правна защита и съдействие именно в производствата по
обжалване на Наказателните постановления №ПО-05-72/02.10.2017год.;
№ПО-05-2/28.02.2018год. и № ПО-05-21/06.08.2018год. всички издадени от
Директора на РЗИ – Монтана и конкретно посочени като номер в тях, по които са
образувани съответните административно наказателни производства, с решенията по
които са отменени, като незаконосъобразни, обжалваните НП, а както бе упоменато
и по-горе, съдът намира за безспорно доказано, че договореното адвокатско
възнаграждение е изплатено от ищеца в пълен размер, в брой, при сключване на тези
договори за процесуално представителство, правна защита и съдействие пред
съответната инстанция.
Размерът на претендираното
възнаграждение е в минималният предвиден размер за адвокатско възнаграждение
към момента на сключването му, като за пълнота на изложението следва да се
упомене, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна защита
и процесуално представителство по дела от административнонаказателен характер,
е регламентирано в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и по-конкретно в
нормата на чл.18, ал.2 (Изм. и доп., ДВ, бр.84 от 28.03.2014 г.) от
същата Наредба, която регламентира, че "За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лева.". Предвид това, не може да се приеме и за
необоснован или несправедлив размерът им или в случая адвокатското възнаграждение,
е изплатено съразмерно на извършената правна защита и съдействие, включващо
както е отразено в договорите – жалба и защита, поради което претендираното по
всяко от водените производства следва да се присъди, като обезщетение за
понесените на ищеца вреди, в пълният им размер.
Така, по изложените съображения, съдът счита,
че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, на
основание чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди, в размер на сумата от общо 1900.00лева /хиляда и деветстотин/,
изразяващи се в направените от ищеца разноски – платено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД № 1790/2017 по
описа на Районен съд – Монтана, потвърдено по КАНД № 52/2018год. по описа на
Административен съд – Монтана, по отменено НП №ПО-05-72/02.10.2017год., в общ
размер от 600,00лева /или по 300.00лева за всяка от съдебните инстанции/, по
АНД №130/2018год. по описа на Районен съд – Лом по отменено НП
ПО-05-2/28.02.2018год., в размер на 300.00лева и по АНД №1304/2018год. по описа
на Районен съд – Монтана потвърдено по КАНД № 604/2018год. по описа на
Административен съд – Монтана по отменено НП № ПО-05-21/06.08.2018год., в общ
размер от 1000,00лева - 580.00лева във въззивното производство и 420,00 в
касационното производство.
Предвид това, съдът в настоящия състав
намира, че предявеният иск против РЗИ – Монтана, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява
основателен и доказан до пълния му предявен размер от общо 1900.00 лева /хиляда
и деветстотин/ както е претендиран, поради което и следва с решението по
делото, ответникът РЗИ – Монтана да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от
общо 1900.00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди
- изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие
в хода на съдебните производства по АНД № 1790/2017 по описа на Районен съд –
Монтана, потвърдено по КАНД № 52/2018год. по описа на Административен съд –
Монтана, по отменено НП №ПО-05-72/02.10.2017год.; по АНД №130/2018год. по описа
на Районен съд – Лом по отменено НП ПО-05-2/28.02.2018год. и по АНД
№1304/2018год. по описа на Районен съд – Монтана потвърдено по КАНД №
604/2018год. по описа на Административен съд – Монтана по отменено НП №
ПО-05-21/06.08.2018год.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено всяко
едно от НП, както са поискани по АНД № 1790/2017 по описа на Районен съд –
Монтана от 28.02.2018год.; АНД №130/2018год. по описа на Районен съд – Лом от 05.07.2018год.
и по АНД №1304/2018год. по описа на Районен съд – Монтана от 18.12.2018год. до
нейното окончателно заплащане. Съгласно ТР № 3/22.04.04 г. по ТД № 3/04 г. на
ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
административни актове.
При този изход на спора по настоящото
дело, по отношение претендираните с исковата молба и представен списък с
разноски в съдебно заседание, от адвокат А.К. от МАК, процесуален представител
на ищеца, деловодни разноски в настоящото производство, предвид разпоредбата на
чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищеца „В и К” ООД Монтана, ЕИК * ,
със седалище и адрес на управление ***, следва да бъдат присъдени и
претендираните деловодни разноски по настоящото производство. В случая, при
предявен иск в размер на 1900.00лева /хиляда и деветстотин/, който, както бе
обосновано и по-горе, съдът намира, че следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, то на ищеца следва да бъдат присъдени и всички сторени от него
деловодни разноски в настоящото производство. Така с решението по делото следва
да присъди в полза на ищеца, разноските за заплатеното от него адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, в размер на 363.00лева /триста шестдесет и
три/ лева, съгласно представения и приложен по делото договор за процесуално
представителство, правна защита и съдействие, като на ищеца следва да бъде
присъдена и внесената по сметка на съда държавна такса, в размер на 10.00лева /десет/,
видно от приложената по делото вносна бележка или, на ищеца, с решението по
делото следва да бъдат присъдени разноски, възлизащи в размер на общо 373.00лева
/триста седемдесет и три/.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд
Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция
гр.Монтана с ЕИК * с административен адрес гр.Монтана, пл.”Жеравица”№* , ДА
ЗАПЛАТИ на „В и К” ООД Монтана, ЕИК * , със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на общо 1900.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди - изплатено в брой
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в хода на
съдебните производства по АНД № 1790/2017 по описа на Районен съд – Монтана,
потвърдено по КАНД № 52/2018год. по описа на Административен съд – Монтана, по
отменено като незаконосъобразно издаденото НП №ПО-05-72/02.10.2017год. в размер
на общо 600,00лева; по АНД №130/2018год. по описа на Районен съд – Лом по
отменено като незаконосъобразно издаденото НП ПО-05-2/28.02.2018год. в размер
на 300.00лева и по АНД №1304/2018год. по описа на Районен съд – Монтана
потвърдено по КАНД № 604/2018год. по описа на Административен съд – Монтана по
отменено като незаконосъобразно издаденото НП № ПО-05-21/06.08.2018год. в
размер на общо 1000.00лева, по които са били наложени административни
наказания, ведно със законната лихва от датата на влизане в законна сила на всяко
от съдебните решения, с които са отменени НП - върху сумата от общо 600,00лева
считано от 28.02.2018год. до окончателното й заплащане, върху сумата от
300,00лева считано от 05.07.2018год. до окончателното й заплащане и върху
сумата от общо 1000,00лева считано от 18.12.2018год. до нейното окончателно
заплащане.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция
гр.Монтана с ЕИК * с административен адрес гр.Монтана, пл.”Жеравица”№* , ДА
ЗАПЛАТИ на „В и К” ООД Монтана, ЕИК * , със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на общо 373.00лева /триста
седемдесет и три/, представляваща сторените по настоящето производство разноски
- заплатена държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и защита по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: