№ 166
гр. С., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Д. М. Д.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241800600761 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с
жалба против присъда, постановена по НОХД № 68/024г. по описа на РС Eлин
Пелин.
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия
Д. Я. И., роден на 01.09.2004г. в гр. С., живущ: гр. С., ж.к. „Г. Д.“, ул. „Б. г.“
бл., ет., ап., българин, български гражданин, неосъждан, със средно
образование, неженен, студент, с ЕГН-**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 02.08.2023г., около 00.20ч., в гр. Е. П., по ул. „Б." в района на кръстовището
й с бул. „С.", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ", модел „520И", с ДК № ........, след употреба на наркотични вещества -
канабис, включен в Приложение № 1 - Списък 1 „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина" към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на
основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
1
прекурсорите, установена по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер
Дръг тест 5000", с фабричен номер ЛЮ1; 0033, проба пореден номер 334,
годно за работа до 12.07.2024г., поради което на осн. чл.343б, ал.3 от НК и чл.
54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода за срок от една
година" и "Глоба в размер на 500 /петстотин/ лева".
Отложил е на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „една година лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.
На осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1. т. 7 от НК съдът е наложил
подсъдимия Д. Я. И., с ЕГН **********, наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца".
Приспаднато е на основание чл. 59, ал.4 от НК времето през което на Д.
Я. И., с ЕГН **********, е била лишен от правото да управлява МПС по
административен ред, считано от 02.08.2023 година.
В тежест на подсъдимия И. са възложени направените по делото разноски.
Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия Д. И., чрез защитника
му – адв. К. А., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в
нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива.
В жалбата си, жалбоподателят подробно излага своите оплаквания,
които по същество се свеждат до съществени процесуални нарушения при
преценката на доказателствата и установяване на релевантните факти, както и
нарушения, рефлектиращи пряко върху правото на защита на подсъдимия.
Полицейските служители, осъществили проверката, не са разяснили на
проверявания водач И. последиците от отказа му да предостави кръв за
лабораторно изследване.
Решението на съда е в противоречие с европейски директиви: Директива
212/13 /ЕС и Директива 213/48/ЕС, чието тълкуване е осъществено с Решение
на съда на ЕС, които са бланкетно упоменати без да се посочва и тълкува
смисъла и съдържанието им и връзката им с настоящия казус.
Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмЯ.
на постановената присъда от РС Е. П. и за постановяване на нова присъда от
въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и изцяло
оправдан подс. И. по повдигнатото против него обвинение.
В съдебно заседание по същество на делото защитникът адвокат А.
2
развива подробни съображения, обосноваващи незаконосъобразност на
постановения първоинстанционен съдебен акт, които по същество се свеждат
до липса на яснота и доказателствена обоснованост на възприетите
фактически изводи в мотивите към присъдата. Аргументира също така, че
правата на подзащитния му- на подсъдимия И. са били в съществена степен
нарушени от полицейските служители, извършили проверката и осъществили
констатацията за шофиране под въздействие на забранени субстанции, само и
единствено въз основа на показанията на техническото средство „Дрегер Дръг
тест 5000", като осъществяващият проверката полицейски служител К. Н. не
само , че не му е разяснил последиците от отказа му да даде кръв за
лабораторно изследване, но и лично го е посъветвал да направи отказ.
Нормативно- от гледна точка на закона, уреждащ тази материя – Наредба №1
от 2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества и техни налози единственият сигурен и
непораждащ съмнение начин, за установяване на наличието на забранени
субстанции, посочени по- горе е лабораторното изследване на кръвта на
водача. Техническите средства са несигурни, биха могли да дадат
недостоверни данни. Това разбиране се налага и от съдебната ежедневна
практика на съдилищата и от многобройните заключения на назначени
съдебно- химически експертизи, според които константно – единственото
надеждно средство, метод за установяване на релевантните факти е
лабораторното изследване на кръвта. В своята пледоария адв. А. се позовава
на Европейски директиви и решения, в кореспонденция с основен принцип,
прокламиран от ЕКЗПЧОС, съгласно който всеки задържан, заподозрян в
извършването на престъпление има право на адвокатска защита и консултация
с доверен адвокат, особено що се касае до вземане на решения, какъвто е
настоящия случай- на даване на съгласие или на отказ, от които зависи изхода
на делото- респ.- наказателно-правното положение, на лице, потенциално
привлечено към отговорност. Предоставеното съгласие или отказ трябва да
бъде информирано- лицето следва да е добре запознато с правата си и
последиците от неговото изявление. В противен случай процедурата е
непоправимо опорочена, което обуславя доказателствена негодност.
В обобщение на изложените аргументи, в заключение адв. К. А. отново
отправя искане към въззивния съд за отмЯ. на присъдата и за постановяване
на нова такава в обратния смисъл- оправдателна за подсъдимия.
3
В съдебно заседание като защитник на подсъдимия се явява майката на
същия Я. И.а. Същата подкрепя изцяло и се присъединява към оплакванията,
доводите и аргументите на защитника, както и искането да бъде постановена
оправдателна присъда.
Подсъдимият не се явява и не заема становище.
Представителят на СОП счита, че жалбата е неоснователна. Счита
присъдата на РС Е. П. за правилна и законосъобразна- да се потвърди изцяло,
в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Въззивният съдебен състав, като разгледа жалбата на заявените
основания, след като осъществи на осн.чл.314,ал.1 НПК цялостен
самостоятелен служебен контрол по отношение на присъдата на РС, в
съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:
Оплакванията за цялостна неяснота по какви съображения са изградени
доказателствените изводи на съда, съдържащи се в жалбата не са мотивирали
жалбоподателя да отправи искане за отмЯ. на присъдата, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Въпреки това, въпросът за процесуалната годност на съдебния акт е
фундаментален, както и-предварителен по отношение на доказателствената
обоснованост на фактическите изводи и правилното приложение на
материалния закон. Преценка за тези два порока бихме могли да осъществим
едва след като получим положителен отговор на въпросите : законосъобразно
ли е протекло производството, правата на страните охранени ли са в
достатъчна степен, събрани ли са годни и процесуално допустими
доказателства и доказателствени средства, присъдата – придружена ли е с
аргументация, обясняваща и разкриваща вътрешното убеждение на
решаващия съд по доказателствата, фактическите изводи и прилагането на
закона, във всичките и части, и то-по начин, непораждащ и минимално
съмнение, колебание или двусмислено тълкуване.
Независимо от характера на присъдата- осъдителна или оправдателна,
основно право, крайъгълен камък-фундамент на правото на защита на всяка
една от страните е да разберат съображенията, ръководили съда да формира
своите изводи. Обратното- когато не е ясно изложена волята на съда, какъв
смисъл влага съда при тълкуването на доказателство или доказателствено
средство, защо едно доказателство е предпочетено пред друго, при
4
противоречиво съдържание помежду им, страната се лишава от възможността
да противопостави собствени съображения срещу съображенията на съда,
които са неясни, неразбираеми или изобщо отсъстват. По този начин се засяга
правото на обжалване на присъдата/решението, което също е съществена част
от правото на защита. Отнема се правото на страната да анализира и мотивира
жалбата си с конкретни съображения, което я лишава от аргументираност и
достатъчна ефикасност в преследвания от обжалвалата страна ефект.
От своя страна въззивната инстанция е неспособна при осъществяване
на контрола да разбере и узнае волята на решаващия съд и да я ревизира
надлежно.
Разпоредбите на чл.13,14 и чл.107, ал.5 НПК, императивно налагат на
съда, постановил присъдата, да формира и изложи ясно и категорично
вътрешно убеждение, въз основа на всеобхватен и задълбочен анализ на
цялата доказателствена съвкупност, без изключение, да съпостави
антагонстичните по смисъл доказателства, като обясни на кое се доверява и по
какви съображения, като приложи формалната и житейска логика. Освен това
мотивите на съдебната присъда следва да дадат отговори на всички поставени
въпроси от страните в пледоарията по същество на делото.
В съответствие с тези разбирания, въззивният съдебен състав намира, че
становището на представителя на СОП по същество на делото че „районният
съд е извършил обективно всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото“ и изводите му се основават на „преценка на
доказателствата в тяхната съвкупност“, не може да бъде споделено, тъй като
няма опора в делото – най-вече в мотивите към обжалваната присъда.
Внимателрният прочит на мотивите на първия съд, налага
впечатлението за цялостно отсъствие на доказателствен анализ, вместо това е
направено възпроизвеждане на дословното съдържание на всяко едно от
свидетелските показания от съдебния протокол. Доказателствата не са
съпоставени, не са обсъждани изобщо, не са тълкувани и преценявани
противоречивите такива- обясненията на обвиняемия, показанията на неговия
баща –свидетеля- Ясен И. и показанията на полицейския служител,
осъществил проверката К. Н., относно твърденията на обвиняемия,
подкрепени от св. Показания на баща му, че свидетелят Н. „добронамерено“,
ги е посъветвал обвиняемият да откаже да даде кръв за лабораторно
5
изследване, за да приключи всичко по бързо по отношение на него и с
благоприятно за него споразумение с налагане на глоба.
РС Е. П. се е задоволил да заключи, че възприетите от него фактически
изводи следват от доказателствата, които са изброени.
По този начин – категорично е налице неяснота, относно начина на
формиране на фактическите изводи, подкрепата им от някои от
доказателствата, излагане на вътрешния действителен смисъл и съдържание
на всяко от доказателствата, мястото и ролята му в съвкупността, отношенията
му с останалите доказателства- на подкрепа или на ангагонизъм, прилагането
на формалната логика при оценката на доказателствата и изграждането на
тяхна база на фактическите изводи, които следва да бъдат логични,
категорични, обосновани и ясни- непораждащи двусмисилие или
уклончивост.
Както по- горе бе отбелязано в съответствие с поресуалния закон тази
цялостна неяснота на съдебните мотиви препятства правото на защита на
подсъдимия, да узнае действителната воля на съда, да противопостави на ясни
съображения, собствените си съображения- в съответствие със закона и
доказателствата.
Настоящата въззивна инстанция не е в състояние да осъществи
вменения и по закон контрол за законосъобразност и правилност по
отношение на присъдата, тъй като липсата на съдебни мотиви, създава
неяснота на волята и на решенията на съда, които да бъдат ревизирани,
касателно възприетите фактически изводи и тяхната доказателствена
подкрепеност.
Макар, да липсва излагане на съображения само в посочената по- горе
част, бидейки фундаментална и съществена за останалите части на присъдата,
в съответствие с константната практика на ВКС следва да се приеме, че
липсата на мотиви в съществена част за присъдата се приравнява на цялостна
липса на мотиви, което детерминантно обуславя отмЯ.та на присъдата от
контролиращата инстанция и връщането на делото за ново разглеждане от
различен състав на РС, който да отстрани процесуалните порочни действия
„посредством тяхното законосъобразно повтаряне“- ТРОСНК 2 /2002г. на ВКС
с докладчик зам. Председателя съдия Р. Н..
При новото разглеждане, следва да се обърне внимание от
6
необходимост не само от формиране на логическо-оценъчна дейност на
доказателствата и приемане на релевантни факти в съответствие с
разпоредбите, цитирани по- горе – на чл.13, 14 и 107, ал.5 НПК, но и да се
даде аргументиран от доказателствата и съответен на закона отговор на
всички въпроси, поставени в пледоариите по същество на делото.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.334,т.1,
вр.чл.335,ал.2 НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда №11/ 16.07.2024г., постановена по НОХД № 68
по описа на РС Е. П. за 2024г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7