Р Е Ш Е Н И Е № 262226
гр.Пловдив, 16.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7379 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 274 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 12207.21 лева, представляваща регресно вземане на ищеца за заплатено обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на ****, за сумата от 3720 лева мораторна лихва за периода от 26.06.2017г. до
26.06.2020г., както и законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното погасяване.
Ищецът- „Дженерали застраховане“ ЕАД твърди, че на 23.05.2015г. в срока на застрахователното покритие по договор за
застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е настъпило застрахователно
събитие- ПТП, при което ответникът при управлението на лек автомобил „****“
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил правилно движещия се автобус
„Рено Мастър“, Органите на МВР посетили мястото на ПТП и установили, че
ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите норми- 2.32
промила. От пострадалите лице- М.С., Г.М. и В.Г. били отправени искания за
плащане на обезщетение. Застрахователя платил обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди на всяка от тях в размер на общо 12207.21 лева. Твърди, че
ответникът е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите
норми, поради което иска същият да бъде осъден да му възстанови платеното
застрахователно обезщетение, заедно с обезщетението за забава. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва претенцията. Прави възражение за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 274 КЗ (отм.):
В
тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: че в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника
е настъпило събитие- ПТП, което съставлява покрит риск по договор за
застраховка Гражданска отговорност, за което ищецът в качеството си на
застраховател по нея носи риска; че е заплатил обезщетение на увредените
лица и неговия размер; твърдяния механизъм на ПТП, както и че
ответникът е причинила ПТП, управлявайки автомобил с концентрация на
алкохол над допустимата по закон норма.
При
така разпределена доказателствена тежест съдът намира претенцията за основателна.
Относно общите факти:
От
протокола за ПТП се установява, че на 23.05.2015г.
в **** е реализирано ПТП, при което ответникът при управление на лек автомобил ****
с рег. № **** губи контрол, навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия
се по нея автобус ****. Като пострадали от инцидента лица са записани М.Л.С., Г.
Г.М. и В.В.Г.. За събитието е съставен протокол за ПТП от същата дата, който в
частта относно механизма не се ползва с материална доказателствена сила /не
удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното лице по смисъла на чл. 179 ГПК/.
В частта, в която длъжностното лице е удостоверило пострадалите лица, щетите,
както и разположението на МПС има характер на официален удостоверителен
документ /удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти/. Въз основа
на това официално удостоверяване е изготвено заключение на САТЕ, което посочва,
че това е най-вероятният механизъм на ПТП.
Ето
защо съдът приема, че събитието е настъпило в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника поради неспазване правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗДвП.
От представената застрахователна полица се
доказва, че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател
на гражданската отговорност за управлявания от ответника автомобил.
След инцидента пострадалите лица са заявили
претенции за плащането на обезщетения към застрахователя, които са били
уважени, като на М.С. е платена сумата от 4500 лева за неимуществени и 632 лева
за имуществени вреди, на Г.М. е платена сумата от 6300 лева за неимуществени и
23 лева за имуществени вреди, а на В.Г. е платена сумата от 700 лева за
неимуществени и 52.21 лева за имуществени вреди.
От
одобреното по н.о.х.д. № 1231/2016г. споразумение се установява, че Р.Д.Т. ***,
е управлявал МПС- лек автомобил **** с концентрация на алкохол в кръвта 2.32 на
хиляда. Предвид това, че одобреното споразумение има
сила на влязла в сила присъда и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, употребата
на алкохол се явява доказана.
Следователно е налице основание за
възникване на регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение
съгласно чл. 274, ал.
1, т. 1 КЗ (отм.), тъй като разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 3 (в
редакция действаща към момента на ПТП) ЗДвП забранява на водачите на ППС да ги
управляват под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Всички тези обстоятелства не се оспорват от
ответника, като възраженията му са насочени по отношение на размера на претенциите
и наличието на съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан.
Относно обезщетението на М.С.:
От приетата КСАТМЕ се установява, че на
пострадалата е била причинена контузия на лицето и главата, счупване на
режещите ръбове от коронките на два зъба и разкъсно-контузна рана на устните с
отток. Те по отделно и в съвкупност са причинили болка и страдание,
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като е
изпитвала умерени по сила болки до приключване на оздравителния процес в
рамките на 7-10 дни. Съгласно показанията на пострадалата, тя е изпитвала болки
в зъбите в продължения на няколко месеца, изпитвала е страх да се качи в кола,
а когато го е правила се с страхувала от колите движещи се в насрещното.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики.
При така установеното, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението покрива изплатената сума от 4500 лева за
причинените неимуществени вреди от инцидента. За размера съдът съобрази
приетата по делото експертиза, която дава заключение за причинените телесни
увреждания, характера им и малкия оздравителен период- около 10 дни, условията,
при които е причинен деликтът (в резултат на ПТП), причинените от него
физически увреждания, физическата болката и продължителността й, последвалото
медицинско лечение за зъбите, уплахата след инцидента, липсата на трайни
последици, възраст на пострадалата към дата на ПТП- 22 години, икономическите
условия в страната към датата на деликта, а още и съдебната практика по сходни
казуси. (Решение № 271 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 341/2017 г., IV г.
о. ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ; Решение № 219 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 1325/2014 г., III г. о. и Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
461/2011 г., II т. о.)
Установяват се и платените имуществени
вреди от 632 лева, като за същите са представени писмени доказателства, а
според заключението всички медикаменти са релевантни към травматичните увреждания.
Относно обезщетението на Г.М.:
От приетата КСАТМЕ се установява, че на
пострадалата е била причинена контузия на главата, претърпяно мозъчно
сътресения, разкъсно-контузна рана на горната устна и травматичен гингивит. Те
по отделно и в съвкупност са причинили умерени до силни болка и страдание в
рамките на 2-3 седмици, като контузията на главата и мозъчното сътресение са
довели до изпитването на главоболие, световъртеж и безпокойство. Съгласно
показанията на пострадалата, тя е имала комоцио и е припаднала, зъбите й били
леко разклатени, била изплашена и пила лекарства.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики.
При така установеното, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението покрива изплатената сума от 6300 лева за
причинените неимуществени вреди от инцидента. За размера съдът съобрази
приетата по делото експертиза, която дава заключение за причинените телесни
увреждания, средния им характера, оздравителния период- около 3 седмици,
условията, при които е причинен деликтът (в резултат на ПТП), причинените от
него физически увреждания, физическата болката и продължителността й, липсата
на последвало медицинско лечение, уплахата след инцидента, липсата на трайни
последици, възраст на пострадалата към дата на ПТП- 22 години, икономическите
условия в страната към датата на деликта, а още и съдебната практика по сходни
казуси. (Решение № 271 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 341/2017 г., IV г.
о. ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ; Решение № 219 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 1325/2014 г., III г. о. и Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
461/2011 г., II т. о.)
Установяват се и платените имуществени
вреди от 23 лева, като за същите са представени писмени доказателства, а според
заключението всички медикаменти са релевантни към травматичните увреждания.
Относно
обезщетението на В.Г.:
От приетата КСАТМЕ се установява, че на
пострадалата е била причинена контузия на лявото коляно. Тя е причинила умерени
по силна и продължителност болки, със затихващ характер в рамките на 7-10 дни.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики.
При така установеното, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението покрива изплатената сума от 700 лева за
причинените неимуществени вреди от инцидента. За размера съдът съобрази
приетата по делото експертиза, която дава заключение за причинените телесни
увреждания, лекия им характер, оздравителния период- около 10 дни, условията,
при които е причинен деликтът (в резултат на ПТП), причинените от него
физически увреждания, физическата болката и продължителността й, липсата на
последвало медицинско лечение, уплахата след инцидента, липсата на трайни последици,
възраст на пострадалата към дата на ПТП- 28 години, икономическите условия в
страната към датата на деликта, а още и съдебната практика по сходни казуси.
(Решение № 271 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 341/2017 г., IV г. о. ППВС №
4/1986 г. на ВС на РБ; Решение № 219 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1325/2014 г., III г. о. и Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
461/2011 г., II т. о.)
Установяват се и платените имуществени
вреди от 52.21 лева, като за същите са представени писмени доказателства, а
според заключението всички медикаменти са релевантни към травматичните
увреждания.
Обемът
на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми– на извършеното
плащане и размера на действителните вреди. От ангажираните доказателства,
съгласно описанието по-горе, се установява, че платените от застрахователя суми
не надвишават размера на действителните вредите.
Ето
защо исковете за връщане на платени обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди да основателни и следва да бъдат уважени в предявения размер.
Не се установява възражението за
съпричиняване поради липса на предпазен колан. Тук трябва да се съобразят изводите
на вещите лица по отношение на така обособените увреждания, като за тези по
коляното е посочено, че не могат да бъдат изключени, а за тези по главата в
експертизата се изказва предположение, че „най-вероятно“ не биха настъпили.
Това според съда се дължи на факта, че дори при сложен обезопасителен колан,
главата е свободно движеща се и има определен широк периметър и траектория на
свободно движение, за което реално липсват възможност за описание. Поради
горното изводът, че неползването на задължителния предпазен колан, е допринесло
за настъпването на вреодносния резултат по отношение на уврежданията, е
необоснован и ще доведе до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предвид даденото в заключението предположение, не може да се
направи категоричен и обоснован извод, че поставянето на предпазен колан би
довело до избягването на тези увреждания. При липсата на категорични
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан при пътуване и
вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за
вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика обективирана в решения на
ВКС- Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., Решение №
59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от
24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. Само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в автомобил, без да ползва предпазен
колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в
процеса, че вредите не биха били настъпили в този вид или обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента за заплащане на
изплатеното от застрахователя на гражданската отговорност обезщетение е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен
е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на
настъпване на изискуемостта на вземането не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
В случая ищецът е отправил покана, получена
лично от ответника на 29.03.2016г., като този момент, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
е от значение за изпадането в забава. Претендираното обезщчетение е за периода
от 3 години преди исковата молба- от 26.06.2017г. до 26.06.2020г. За този
период, изчислено на основание чл. 162 ГПК, с електронен калкулатор върху
сумата от общо 12207.21 лева, обезщетението за забава се равнява на 3720.21
лева. Ищецът претендира 3720 лева, поради което и тази претенция е основателна
и следва да бъде уважена.
По разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът след да
заплати на ищеца разноските в размер на общо 1360.80 лева за д.т., СМАТЕ и
включено юрисконсултско възн. от 200 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Д.Т., ЕГН **********, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата от
общо 12207.21 лева- представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за имуществени и неимуществени вреди, причинени на М.Л.С., Г.Г.М. и В.В.Г. от ПТП, реализирано
на 23.05.2015г. в гр.П., от Р.Д.Т., управлявал лек автомобил **** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми; сумата от 3720.00 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2017г.
до 26.06.2020г.;
ведно със законната
лихва върху
сумата от 12207.21
лева от подаването на
исковата молба на 26.06.2020г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 1360.80 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.