№ 427
гр. Ш, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет Марчева
при участието на секретаря А. СТ. Т
като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата общо от 2 128.79 лв., представляваща сбор от
вземания за незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги, лизингови
вноски и неустойка по отделни договора за предоставяне на мобилни услуги.
Производството по делото е образувано по искова молба от “*****я” ЕАД с ЕИК
********* (с предходно наименование „******“ ЕАД), със седалище и адрес на управление
гр.С, ж.к.»М 4», Бизнес парк С, сграда 6 чрез адв. В Н от АК – С със съдебен адрес гр.С,
ул.»*****» № 10 срещу С. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.»Б» № 26.
В исковата молба се твърди, че ответницата подписала с ищцовото дружество
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ********** от **/**/****г. за срок от 24
месеца с месечен абонамент от 17.99 лв., а след изтичане на срока на 22.99 лв. По този
договор неплатените задължения били 40.27лв. за периода от **/**/****г. – **/**/****г.,
поради което била начислена неустойка в размер на 73.41лв., ненадвишаваща трикратния
размер на месечните вноски.
На **/**/****г. между страните било подписано Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ********* за срок от 24 месеца с
месечен абонамент от 32.99 лв., а след изтичане на срока на 45.99 лв. По този договор
неплатените задължения били 69.32 лв. за периода от **/**/****г. – **/**/****г., поради
което била начислена неустойка в размер на 148.48лв., ненадвишаваща трикратния размер
на месечните вноски.
На **/**/****г. между страните било подписано Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ********** за срок от 24 месеца с
1
месечен абонамент от 39.99 лв., а след изтичане на срока на 49.99 лв. По този договор
неплатените задължения били 143.83 лв. за периода от **/**/****г. – **/**/****г., поради
което била начислена неустойка в размер на 141.90лв., ненадвишаваща трикратния размер
на месечните вноски. На същата дата бил подписан Договор за лизинг, с който за същият
предпочетен номер било предоставено за ползване устройство марка ***************** GB
Dual Grey за обща лизингова цена 321.77 лв, дължима за 23 месечни вноски, всяка от които в
размер на 13.99 лв. По този договор ответницата дължала сума в размер на 321.77 лв. за
периода от **/**/****г. – **/**/****г.. Вследствие неизпълнението по договора ответницата
дължала и 237.40 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора, начислена във Фактура №
********** от **/**/****г. На същата дата бил подписан втори Договор за лизинг на базови
аксесоари, задължението по който било в размер на 99.36 лв.
На **/**/****г. между страните бил подписан Договор за услуга интернет за дома с
предпочетен номер + ********** за срок от 24 месеца с абонаментен план «5 G» с месечен
абонамент от 15.99 лв., а след изтичане на срока на 19.99 лв. По този договор неплатените
задължения били 47.34 лв. за периода от **/**/****г. – **/**/****г., поради което била
начислена неустойка в размер на 56.71 лв., ненадвишаваща трикратния размер на месечните
вноски. С Договора било предоставено устройство ZTE 5G Indoor router MC801A, като
поради неизпълнението дължала сумата от 749 лв.
Предвид неизпълнението на задължението от страна на ответника по инициатива на
ищеца било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № ****/****г. по описа
на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд
указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал
правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В заключение се моли
за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се и
разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответницата, като не е постъпил писмен отговор в законоустановения срок. Служебният
защитник на ответницата, назначен в хода на производството е депозирал становище, като
изложените от него възражения по исковете са отразени в доклада по делото, чрез
допълването му в съдебно заседание. Ответницата оспорва сумите по основание и размер,
като фактурите не носили подписа на потребителя, а падежа по Фактура № ********** от
**/**/****г. не бил настъпил. Оспорват се и неустойките, тъй като прекратяването на
договорите следвало да е в писмен вид, доколкото договорите са писмени, а същевременно
клаузите за неустойка били неравноправни.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие и по хода по същество, като към него е представен
списък за разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения в хода на делото с
2
Определение № 746 от 11.03.2025г. служебен защитник на ответницата – адв. Д. С. от ШАК.
Поддържа се изложеното в писменото становище, като се сочи, че исковете са
неоснователни.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № *** от
**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 2 128.79 лв., представляваща задължения по сключени
договори, ведно със законната лихва от датата на подаване на задължението – **/**/****г. до
окончателно изплащане на вземането, както и 42.58 лв. държавна такса и 487.73 лв.
адвокатско възнаграждение. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията си.
По делото не се оспорва, че на **/**/****г. между страните бил сключен Договор за
мобилни услуги за номер ********** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал +“ с
абонамент от 17.99 лв. и месечен абонамент след изтичане срока на договора в размер на
22.99 лв.
На **/**/****г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен
номер 359 ********** по абонаментен план „Тотал +“ за срок от 24 месеца и абонамент от
24.99 лв. и месечен абонамент след изтичане срока на договора в размер на 34.99 лв.
На същата дата между ответницата и „******“ ЕАД (сега „*****я“ ЕАД) бил
сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 *********** по абонаментен
план „Тотал +“ за срок от 24 месеца и абонамент от 9.99 лв. и месечен абонамент след
изтичане срока на договора в размер на 16.99 лв. С Допълнително споразумение от
**/**/****г. (находящо се на лист 21 от делото) за този номер бил избран абонаментен план
„Тотал Макс“ при месечен абонамент от 39.99 лв., а след първоначалния срок – 49.99 лв. С
подписването на споразумението се прекратявали ползваните до тогава отстъпки и
преференциални условия и срокът му бил до 1**/**/****г.
При подписването на договора било предоставено устройство ******** A 22 5G
128GB Dual Grey при лизингова цена от 335.76 лв. по Договор за лизинг от **/**/****г.
(находящ се на лист 25 от делото) при месечна вноска от 13.99 лв., като стандартната цена
на устройството била 649.90 лв.
На същата дата – **/**/****г. бил подписан и Договор за лизинг на базови аксесоари,
като общата цена на пакета била 103.76 лв. при предоставени 5 продукта и при месечна
вноска от 4.32 лв.
На **/**/****г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен
номер 359 ********** по абонаментен план „Тотал Макс“ за срок от 24 месеца и абонамент
от 32.99 лв. и месечен абонамент след изтичане срока на договора в размер на 45.99 лв.
На **/**/****г. ответницата подписала и Договор за услуга „Интернет за дома“ при
3
месечен абонамент от 15.99 лв., а след изтичане на договора 19.99 лв., като било
предоставено устройство ZTE модел 5G Indoor router MC801A с IMEI **************. В
Договора било посочено, че когато потребителят не върне оборудването при прекратяване на
договора или във вид да не може да се ползва по предназначение , то дължи неустойка в
размер на 749 лв. с ДДС.
Задълженията на ответницата били начислени във фактури, издавани на 5 – то число
от месеца, с падежна дата 20–то число на месеца, както следва: Фактура № ********** от
**/**/****г. за отчетен период **/**/****г. – **/**/****г. на стойност 198.18 лв. с ДДС,
Фактура № ********** от **/**/****г. за отчетен период **/**/****г. – **/**/****г. на
стойност 348.12 лв. с ДДС, като са представени и разпечатки на общото потребление.
Неустойките за предсрочното прекратяване на договорите, вноските за лизинг и
задълженията от предходни периоди, включително сумите за разликата между цената на
предоставените устройства без абонамент и преференциалната цена по която били
предоставени били начислени в издадена Фактура № ********** от **/**/****г. за период
**/**/****г. – **/**/****г. на обща стойност 2 128.79 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими.
Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на заявителя да
депозира искове за взиманията си по заповедта. По отношение на местната си
компетентност да разгледа настоящото производство, съдът намира, че е родово и местно
компетентен да се произнесе със съдебен акт.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.342, ал.1 от ТЗ : За уважаването на исковете, ищецът следва да докаже наличие на
валидни облигационни правоотношения между „******“ ЕАД (сега „************“ ЕАД) и
ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към
мобилния оператор и техния размер; лизингодателят следва да докаже и че е предоставил на
ответника – лизингополучател, вещта, съобразно уговореното.
В конкретния случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни
договори за мобилни и интернет услуги, и лизинг. По силата на договореното оператора
предоставял мобилни услуги за мобилни апарати с предпочетени номера + **********,
+*********, +**********, ползването на услугата интернет по номер +359 **********,
както и възмездното ползване на лизинговите вещи, като получаването на същите е
декларирано от ответницата с подписването на договорите. Общия размер на фактурираните
услуги, включително и абонаментни такси по четирите договора за мобилни и интернет
услуги е сума от 300.76 лв., а за неплатените лизингови вноски е сума в общ размер на
421.13 лв. Съгласно чл.27 от Общите условия на „******“ ЕАД (лист 27 от делото)
4
плащането на посочената във фактурата цена се извършва в срока, указан в самата фактура
(в случая двадесето число на следващия месец), но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й (в случая издаване на фактурата е на 5-то число всеки месец). Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответницата на дължимите суми няма и към
момента. Като допълнение, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на
месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време (съответният
отчетен месец), през който договорите между страните са били действащи, съответно
абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната
възможност да ползва услугите, уговорени с договорите и включени в съответния
абонаментен план. Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е
ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на уговорените месечни такси. Неоснователно
е възражението на ответницата, че сумата по фактура № ********** от **/**/****г. не била
дължима, тъй като падежът не бил настъпил. Съдът намира, че вземанията са изискуеми,
поради изтичането на падежа на абонаментните вноски и лизинговите вноски към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е образувано заповедното
производство, чието продължение е настоящото. Неоснователно е и възражението, че
сумите по фактурата не били доказани от ищеца, тъй като фактурата не носил подпис на
потребителя, тъй като фактурите се изготвят електронно и същите не носят подпис на
лицата. Поради това и съдът намира, че предявените установителни искове за неплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги в размер на общо 300.76 лв. и лизингови
вноски в общ размер на 421.13 лв., следва да се уважат изцяло.
По основателността на установителните искове по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: В процесния случай клаузите за неустойка в
договорите са уговорени при две хипотези, при които за потребителят възниква задължение
да ги заплати – предсрочно прекратяване по инициатива на потребителя, за каквото няма
данни по делото и втората хипотеза – прекратяването им от оператора по вина на
потребителя, с оглед неспазване на задълженията му по договорите, на което се позовава
ищецът в настоящия случай. Такава хипотеза е предвидена и в чл.75, във връзка с чл.19б,
б.“в“ от Общите условия на оператора, предвиждащи, че при неплащане на дължимите суми
след изтичане на срока за плащане, операторът има право едностранно да прекрати договора
с потребителя. По своята същност това представлява разваляне на договора и в случая
приложение следва да намери нормата на чл.87 от ЗЗД, предвиждаща, че кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с
предупреждението, че след този срок договорът се счита за развален. Когато договорът е
изготвен в писмена форма, съответно и изявлението за развалянето му следва да бъде
отправено писмено. Тежестта за доказване на това обстоятелство се носи от ищеца. Такива
доказателства по делото не са представени. Това води и до липса на яснота кога
облигационните отношения между страните се считат за прекратени. По този начин би се
стигнало и до неоснователно обогатяване на оператора – ищец, който получава имуществена
облага от насрещната страна – потребител в размер, какъвто би получил ако договорът не
5
беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация във формата на мобилни
услуги. Същевременно клаузите присъстват в изготвени бланкетни договори, където
неустойки се дължат само от потребителя при прекратяване на договора по негова вина.
Липсват уговорки даващи право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение
на договора от мобилния оператор. С това уговорената в договорите неустойка води до
значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на
абоната, създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост, което пък ги
прави нищожни на основание чл.143, т.5 и т.6 и т.14 от ЗЗП. Следва да се отбележи, че по
Договора за интернет за дома от **/**/****г. за едно и също неизпълнение са предвидени
различни санкции, дължащи се едновременно – освен начислената неустойка от 56.71 лв., се
претендира и неустойка в размер на 749 лв., за предоставеното но невърнато устройство
ZTE модел 5G Indoor router MC801A, с което се надхвърля обезщетителната функция на
неустойката, която по размер надхвърля многократно уговореното по договора.
По Договора за лизинг от **/**/****г. се претендира като неустойка сума от 237.40
лв., явяваща се за разликата между цена на устройството Samsung без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за предпочетен номер +**********. Съдът
намира, че неустойката не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които би
претърпял оператора. Съдът намира и клаузата за неравноправна, доколкото позволява на
оператора да увеличава цената, без потребителят да може да се откаже от договора. Дори и
да приемем, че по същество претенцията не е за неустойка по прекратен договор, а е за
дължима и незаплатена стойност на лизинговата вещ, то отново се основава на
неизпълнение по прекратен предсрочно договор, като аргументите за липса на доказателства
за прекратяване са същите като по-горе и не следва да се преповтарят.
Поради това неустойка в размер на 73.41 лв. по Договор от **/**/****г. за
предпочетен номер +**********; неустойка 148.48 лв. по Договор от **/**/****г. за
предпочетен номер +*********; неустойка 141.90 лв. по Договор от **/**/****г. за
предпочетен номер +**********; неустойка 56.71 лв. по Договор за интернет за дома от
**/**/****г. за предпочетен номер +********** и неустойка в размер на 749 лв. с ДДС при
представено устройство ZTE модел 5G Indoor router MC801A, в случай че при прекратен
договор потребителят не върне WiFi рутера или той е счупен или повреден, както и сумата
237.40 лв, представляваща разликата между цена на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения Договор за лизинг от **/**/****г. следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени
от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 7, изр. 2 от ГПК, предвиждаща задължението на лицето, на
което е предоставена безплатна правна помощ към насрещната страна по делото за разноски,
6
съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В заповедното са направени такива в общ размер от 530.31 лв., от които 42.58 лв.
заплатена държавна такса и 487.73 лв. за адвокатско възнаграждение. Разноските следва да
се присъдят в размер на общо 179.83 лв., съобразно частичното уважаване на исковете. В
исковото производство са направени такива общо в размер на 555.58 лв., от които 42.58 лв.
заплатена държавна такса и 513 лв. възнаграждение за адвокат. Тези разноски следва да се
присъдят на ищеца съобразно уважената част от исковете или в размер на 188.40 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С. Н. Д. с с ЕГН ********** с адрес
гр.Ш, ул.»Б» № 26 дължи на „*****Я ЕАД“ с ЕИК ********* (с предходно наименование
„******“ ЕАД), чрез адв. В Н от АК – гр.С, със съдебен адрес гр.С, ул.»*****» № 10 сумата
общо от 300.76 лв. (триста лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги, от които сума от 40.27 лв. по Договор за
мобилни услуги от **/**/****г. за предпочетен номер + 359 **/**/****, сума от 69.32 лв. по
Договор за мобилни услуги от **/**/****г. за предпочетен номер +359 **********, сума от
143.83 лв. по Договор за мобилни услуги от **/**/****г. за предпочетен номер +**********
и сума от 47.34 лв. по Договор за услуга интернет за дома за предпочетен номер
+**********, както и сума от 421.13 лв. (четиристотин двадесет и един лева и тринадесет
стотинки), представляваща сбора от неплатени лизингови вноски за предоставяне за
възмездно и временно ползване на устройства марка *****************GB Dual Grey по
Договор за лизинг от **/**/****г. на стойност 321.77 лв. и пакет базови аксесоари на
стойност 99.36 лв. по Договор за лизинг от **/**/****г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № ***/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1
от ЗЗД предявени от „*****Я ЕАД“ с ЕИК ********* (с предходно наименование „******“
ЕАД) срещу С. Н. Д. с ЕГН ********** за признаване за установено между страните, че
ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 1406.90 лв., представляваща сбора от
неустойка от 73.41 лв. по Договор от **/**/****г. за предпочетен номер +**********,
неустойка от 148.48 лв. по Договор от **/**/****г. за предпочетен номер +*********,
неустойка от 141.90 лв. по Договор от **/**/****г. за предпочетен номер +**********,
неустойка от 56.71 лв. по Договор за интернет за дома от **/**/****г. за предпочетен номер
+********** и сума в размер на 749 лв. с ДДС за невърнато устройство ZTE модел 5G
Indoor router MC801A при прекратяване на договора, както и сумата 237.40 лв,
представляваща разликата между цена на устройството без абонаментен план и
7
преференциалната цена по сключения Договор за лизинг от **/**/****г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК –
**/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № ***/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.7, във връзка с ал.1 от ГПК С. Н. Д. с ЕГН
********** да заплати на „*****я“ ЕАД с ЕИК ********* сторените в заповедното
производство разноски в размер общо на 179.83лв. (сто седемдесет и девет лева и
осемдесет и три стотинки), както и тези направени в исковото производство в размер на
общо 188.40 лв. (сто осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки), съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
8