Р Е Ш Е
Н И Е
№…
гр.
Варна, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV***
състав, в
открито публично заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр.
дело № 9128 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искoвете
на Г.Д.К. с ЕГН **********
, с пост. адрес ***; В.С.В. с ЕГН **********
с пост. адрес ***; С.Р.П. с ЕГН **********,
с пост. адрес *** а; С.Р.П. с ЕГН **********
с пост. адрес ***; М.С.Т. с ЕГН **********,
с пост. адрес ***; Р.Р.В., ЕГН ********** с пост. адрес ***; Й.К.К.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***; В.А.Р.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***; Д.А.В.
с ЕГН **********, с пост. адрес ***; Р.К.Г.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***, В.Д.К.
***, против: В.К.В. ЕГН ********** с пост. адрес ***, ж. к. **********, ап. *** и Д.И.В. с ЕГН **********
с пост. адрес ***, ж. к. **********, за признаване за установено между страните
по делото, че ответниците НЕ СА собственици на НИ *****по ПНИ на
с.о. „*****" с площ от 757 кв. м., вид територия-населени места, при
съседи на имота: НИ с №№ *****- О.Б.С.; *****-собственост на насл. на В.К.А./ищците/;
***- улица община ***; *** - Ж.Т.Ж..
Молят
на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в Служба по
вписванията във вх. peг. № ***от*****.2015 год.- Акт
№ ***, TOM:***, дело ***, с което ответниците се легитимират като собственици
въз основа на давностно владение.
Претендират
се и разноски.
Обстоятелства, на които се основава
иска:
В исковата молба
се твърди, че ищците са наследници по закон на В.К.А., бивш жител ***, починал
на 28.07.1962 год. Наследодателят им е притежавал земеделска земя в землището
на село ****, община ***. С Решение № 12207 от 05.08.1996 год., ПК *** е
възстановила правото на собственост на наследниците на В.К.А.в съществуващи /възстановими/
стари реални граници имот: Нива от 6,400 дка. VI категория, находяща се в терен
по пар. 4 на село ****, в местността „****, заявен с пореден №* от Заявление с вх. № ****/**.**.**** год. , установен с Декларация по чл. 12, ал. 3 от
ЗСПЗЗ. Местоположението на имота се установява с проведена анкета по чл. 18г,
ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, като имотът се възстановява по разпоредбите на пар.
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На осн. пар 4 к,
от ПРЗ на ЗСПЗЗ и чл. 28, от ППЗСПЗЗ е изготвен ПНИ за с.о. „*****“, одобрен
със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител на област
Варна.
В ПКП за имота,
на наследодателят на ищците е определен имот в стари граници с пл. № ***., за
който в ПНИ са отредени 8 броя новообразувани имоти: *****, *****, *****, върху
които е признато право на собственост на ползвателите, *****записан за
собственост на ответника, *****и *****записани на ползвател Р. И.Р. и *****,
възстановен на ищците.
В първоначално
изработения и обявен по реда на чл. 28 б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ план на
новообразуваните имоти, процесният н. п. имоти *****и ***** са отредени като
един общ имот, записан на наследниците на В.К. А.. В срока за възражения по чл.
28 б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ ответникът е подал възражение и е представил
доказателства с твърдение за придобито право на собственост по давност върху н.
п и. *****. Комисията по чл. 28 б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е приела за основателно
искането на ответника и е изменила ПНИ като от общия н.п.и на наследниците на В.К.А.е
отредила два новообразувани имота: един с пл. № *****за В.К.В. и един с пл. № *****
- за наследниците на В.К. А.. Измененият ПНИ е одобрен със Заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител на област Варна.
Твърдят, че в случая
няма завършена реституционна процедура за процесния имот с пл. № *****в полза
на ищците - няма издадена заповед на кмета на общината по реда на пар 4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От приложения
Констативен нотариален акт за собственост № ***, том ***, дело № ***, вписан в
Служба по вписванията Варна на 04.11.2015 год./, става видно че ответниците са
признати от Нотариуса за собственици, придобили правото на собственост по
давност в режим на СИО на недвижим имот, находящ се в землището на село ****,
община ***, област Варна, селищно образувание „*****, съставляващ № *** с площ
от 757 кв. м., при граници: на север -път, на изток - имот № ***, на юг - имот
№ *** и на запад № ***.
Оспорват придобивното
основание - изтека в полза на ответниците придобивна давност, като твърдят, че хипотезата на
чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС, е неприложима към реституцията, където са
приложими нормите на пap. 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че в полза на
ответниците не е изтекъл предвидения 10 годишен давностен срок по чл. 79, ал. 1
или ал. 2 от ЗС, тъй като началото на срока започва да тече от приключване на
административна процедура по възстановяването на собствеността върху земята. В
настоящия случай измененият ПНИ е одобрен със Заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител на област Варна и ако няма
жалба за конкретния имот давност започва да тече от 04.05.2016 год.
Твърдят, че
правният им интерес произтича от факта, че след успешно провеждане на
отрицателния установителен иск, бившия собственик или наследниците му могат да
довършат административната процедура по издаване на заповед на кмета на
общината и промяна в регистъра към ПНИ.
Ищците твърдят,
че не са упражнявали фактическа власт върху имота. В него различни хора, по
различно време са влизали, но никой не е бил трайно настанен в него.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците.
В него се сочи, че искът е
нередовен, доколкото представените пълномощни са за процесуално
представителство по гр.д. № 14370/2019 год. по описа на ВРС, както и
неоснователен.
Твърдят, че ответниците са
собственици на процесния недвижим имот, като основават правото си на
собственост както на кратка придобивна давност, осъществявана в периода
03.11.2015 год. - датата на снабдяването им с констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том ***,
дело № *******год. на Нотариус per. № *** А.Г. до 12.1***** год. - датата на
връчване на настоящата искова молба, така и на придобивна давност,
осъществявана чрез спокойно и несмущавано владение в периода от 1996 год. до
настоящия момент.
Ответниците оспорват
твърдението на ищците, че наследодателят им е притежавал нива, идентична с имот
№ *** по ПКП към ПНИ, както и че притежавания от тях недвижим имот, съставляващ
новообразуван имот № *****по ПНИ на с.о. *****", с. ****, общ. *** попада
в обхвата и границите на притежаваната от наследодателя на ищците нива.
В случай, че се установи, че
притежаваната от наследодателя на ищците нива е идентична на имот № *** по ПКП
към ПНИ, твърдят, че с Решението на ПК - ***, издадено на 05.08.1996 год.,
реституционната процедура на ищците е приключила и от този момент натам те се
легитимират като собственици на реституирания им имот. Разпоредбата на § 4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ, въвеждаща двуфазност на реституционната процедура по отношение на
земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ЗСПЗЗ е приета години по-късно. ПоР.
това по отношение на имота е могло да бъде осъществявано давностно владение,
доколкото реституцията на имота е приключила с издаване на Решение №
12207/05.08.1996 год., издадено от ПК – ***.
Действително в регистъра към
първоначално изготвения ПНИ, процесния имот е бил записан на ищците, като ответниците
са подали възражение, което е било уважено. Било е уважено поР. факта, че
реституционната процедура за ищците е приключила още през 1996 год. От
възстановяването на имота им до приемането на ПНИ е изтекъл период от 20 год.,
поР. което и комисията, разглеждаща постъпилите възражения срещу ПНИ е приела,
че не е налице пречка за придобиване на имота по давност.
Сочат още, че заповедта, с
която е одобрен ПНИ не е обжалвана от ищците, поР. те с предявяване на
настоящия иск се домогват да преодолеят пропуска си да обжалват ПНИ.
От 05.08.1996 год., когато е
приключила реституционната процедура на ищците до датата на предявяване на иска
са изтекли повече от 20 години, поР. което и не е налице пречка за придобиване
на процесния имот по давност от ответниците.
Ответниците твърдят, че от
1996 г. ответниците владеят имота, като имотът е ограден със стара телена мрежа
с бетонни колове. Два пъти оградата е
била събаряна, поР. което за по два, три, до пет месеца имотът е бил неограден.
Не знаят дали имота е ограден сега. Имотът е бил използван от ответниците за
земеделие, отглеждали са си като зеленчукова гР.на, насадили са овошки.
Съпругата на ответника е психолог. Водила е там групи на терапии.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си
представител поддържат исковете и молят за уважаването им. Ответниците молят да
бъдат отхвърлени исковете.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК.
Ищците
основават правния си интерес от исковете на твърдението за неприключила
процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот в
тяхна полза. Ответниците от своя страна основават правата си на твърдението за
придобиване на имота по давност, считано от 1996г. до настоящия момент, както и
от 2015г. - датата на снабдяването им с констативен нотариален акт за
собственост до момента.
Въз
основа на горното в тежест на ищеца по делото е да установи правния си интерес
от иска, а именно започналата в полза на ищците реституция върху Нива от 6,400 дка. VI
категория, находяща се в терен по пар. 4 на село ****, в местността „****“ и
идентичността на същия и процесния имот НИ *****по ПНИ на с.о. „*****" с
площ от 757 кв. м. В тежест на ищците е и с оглед ТР № 11/12 на ВКС, да оборят
доказателствата сила на КНА, издаден в полза на ответниците, като установят, че
ответниците не са осъществявали владение върху имота за давностния период
/липсва твърдение за владение от страна на ищците/.
Видно от Решение
№ 12207 от 05.08.1996 год., на ПК ***, е възстановено правото на собственост на
наследниците на В.К.А.в съществуващи/възстановими/ стари реални граници имот:
Нива от 6,400 дка. VI категория, находяща се в терен по пар. 4 на село ****, в
местността „****“, заявен с пореден № * от Заявление с
вх. № *********год.
Съгласно
представените по делото удостоверения за наследници, всички ищци се явяват
наследници на В.К. А., починал на 28.07.1962 год.
Идентичността на
възстановения с Решение № 12207 от 05.08.1996 год., на ПК ***, имот: Нива от
6,400 дка. в местността „****“ на село ****, и процесния имот *****по ПНИ, се
установява от изготвената по делото СТЕ. Съгласно заключението на вещото лице
по СТЕ, нива от 6,400 дка, шеста категория, находяща се в терен по параграф 4
на с. ****, м. "****", пореден № *
от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ, се
идентифицира в ПКП към ПНИ на с.о."*****", като стар имот *.*** с площ 6,245 дка по ПСИГ, при граници: стари
имоти №№ изток - *****, запад -*****, север - *****, юг -***,**** и *.***, в границите на който се вклюват осем имота по
ПНИ. Контурът на границите на НПИ с № *****с площ 757 кв.м. по ПНИ на с.о. „*****",
землище с. ****, община ***, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г.
на Областния управител на област с административен център -Варна, попада изцяло в обхвата на границите на
стар имот № *.*** по ПСИГ към ПКП.
Съгласно
непротиворечивата практика на ВКС след постановяване на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
9/2012 г., ответниците по иск, основан на земеделска реституция, могат да противопоставят
само възражения, основани на свои собствени права, но не и да оспорват
предпоставките за реституцията в полза на ищците. ПоР. това възраженията на
ответниците, че наследодателят на ищците преди колективизацията не е притежавал
нива, идентична с възстановената, както и че притежавания от наследодателя на
ищците имот преди колективизацията, не е идентичен с НИ № *****по ПНИ на с.о. *****",
с. ****, общ. ***, не следва да бъдат обсъждани.
Няма спор, че съгласно
Констативен нотариален акт за собственост № ***, том ***, дело № ***, вписан в
Служба по вписванията Варна на 04.11.2015 год./, ответниците са признати от
Нотариуса за собственици, придобили правото на собственост по давност в режим
на СИО на недвижим имот, находящ се в землището на село ****, община ***,
област Варна, селищно образувание „*****, съставляващ № *** с площ от 757 кв.
м., при граници: на север -път, на изток - имот № ***, на юг - имот № *** и на
запад № ***.
Спорен
по делото е факта дали ответниците са осъществявали владение върху процесния имот за процесния
период, съответно дали са придобили имота по силата на осъществено от тях
давностно владение, признато от нотариуса.
Няма
спор в теорията и практиката по въпроса от кога започва да се зачита придобивната
давност за владелците, по отношение на имот, възстановен по силата на
реституция по ЗСПЗЗ.
Началният
момент на придобивната давност, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и
задължителната практика на ВКС по прилагането на този текст /решение 627/05.10.2010г.
по гр.д.№1623/09г.на ВКС, І ГО; решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г.
на ВКС, ІІ ГО и др./, е от момента на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, а
ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен момент – от момента
на възстановяването. Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен
имот, може да се предяви иск за собственост, с който да се прекъсне течението
на давността /Решение № 166 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2013 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Едва от момента, в който бива възстановена собствеността върху
един имот, неговите собственици могат валидно да я упражняват в пълен обем и да
я защитават с всички позволени от закона средства. ПоР. това от този момент
нататък следва да бъде зачетено владението, което е установено върху
възстановения имот.
Придобивната
давност може да бъде само десетгодишна - в този смисъл изрично е решение № 28
от 04.05.2010 г. по гр. д. № 844/09 г. на ВКС, I ГО, постановено в производство
по чл. 290 от ГПК.
Възстановяването
на собствеността върху земеделски земи се извършва по реда, установен в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Измененията в ППЗСПЗЗ, приети с
ДВ бр. 18/1999г. отличават два различни
фактически състава на придобиване на собствеността върху реституирани имоти
по ЗСПЗЗ. До измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ бр. 18/1999г. възстановяването на собствеността е еднофазно – извършва се с решението на
Поземлената комисия /Общинската служба по земеделие/, а след измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ бр. 18/1999г., възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ се
извършва на две фази.
Доколкото
в настоящия случай Решението на ПК *** /Решение № 12207/ е от 05.08.1996 год., то същото окончателно възстановява
правото на собственост на наследниците на В.К.А.върху Нива от 6,400 дка. VI категория, находяща се в
терен по пар. 4 на село ****, в местността „****“. Фактическият състав на
възстановяването, предвид еднофазността на производството, приключва с
издаването на посочената Заповед и не е необходимо издаване на Заповедта по
пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ, доколкото това изискване, предвид двуфазността на
производството, е въведено по-късно.
От
този момент нататък - 05.08.1996 год., наследниците на В.К.А./ищците/ се легитимират
като собственици на посочения имот, и от този момент нататък могат валидно да
защитят правото си на собственост, като извършат постъпки за установяване на
владение върху него, предявят искове за защита на собствеността си и др.
От
твърденията на ищците още е видно, че същите не са положили дължимата грижа,
като не са установили собствено владение върху имотите, които са им били
валидно възстановени. Не се твърди да са осъществявали или осъществяват
владение върху имота, да са поискали издаване на протокол за въвод във владение,
да са водили дела срещу ответниците с оглед опазване на правата си на
собственост.
Не
са ангажирали и в настоящия процес свидетелски показания с оглед указаната им
изрично в доклада на съда доказателствена тежест, а имено да оборят
доказателствената сила на КНА, издаден в полза на ответниците.
Съгласно
ТР № 11/2012г. на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
В мотивите на ТР се сочи още, че издаването на
констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при
съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се
извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез
т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587,
ал.2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод
относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано
постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава
нотариален акт. ПоР. това, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за
сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това
право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение.
В мотивите на ТР се сочи още, че за оборването
на тази доказателствена сила е необходимо пълно
обратно доказване.
Ищците
изобщо не провеждат обратно доказване.
Доказване провеждат само ответниците чрез ангажиране на гласни доказателства,
които да потвърдят изводите на нотариуса, но дори и без тях, съдът е длъжен да
приеме, че посоченото в КНА лице е собственик на имота, доколкото е длъжен да
зачете легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост.
Предвид
факта, че ищцовата страна не е оборила констатациите на нотариуса, съдът
приема, че действително ответниците са станали собственици на процесния имот
въз основа на посоченото в КНА давностно владение. Същото е продължило, считано
за периода от издаване на решението на ПК *** 05.08.1996 год. до 04.11.2015 год.
датата на издаване на КНА, т.е. повече от 10 години, поР. което имотът е
придобит валидно от ответниците въз основа на давностното владение, признато с
КНА.
Ответниците
са придобили правото на собственост въз основа на оригинерното придобивно
основание – давностно владение, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС. С това ищците
са загубили собствеността върху имота, на основание чл. 99 от ЗС. Въз основа на
горните изводи отрицателните установителни искове, предявени по делото, следва
да бъдат отхвърлени.
Искането
с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК е последица от уважаване на иска за
собственост, поР. което същото е неоснователно. Доколкото не представлява иск,
то съдът не дължи произнасяне по него с отхвърлителен диспозитив.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците дължат в полза на
ответниците разноските им за производството, които са в размер на заплатеното
по делото адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., съгласно списъка на
разноските и доказателствата.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ искoвете на
Г.Д.К. с ЕГН ********** , с пост. адрес
***; В.С.В. с ЕГН ********** с пост.
адрес ***; С.Р.П. с ЕГН **********,
с пост. адрес *** ; С.Р.П. с ЕГН **********
с пост. адрес ***; М.С.Т. с ЕГН **********,
с пост. адрес ***; Р.Р.В., ЕГН ********** с пост. адрес ***; Й.К.К.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***; В.А.Р.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***; Д.А.В.
с ЕГН **********, с пост. адрес ***; Р.К.Г.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***, В.Д.К.
***, против: В.К.В. ЕГН ********** с пост. адрес ***, ж. к. **********, ап. 112 и Д.И.В. с ЕГН ********** с пост. адрес
***, ж. к. **********, за признаване за установено между страните по делото,
че ответниците НЕ СА собственици на НИ *****по ПНИ на с.о. „*****" с площ от
757 кв. м., вид територия-населени места, при съседи на имота: НИ с №№ *****- О.Б.С.;
*****-собственост на насл. на В.К.А./ищците/; ***- улица община ***; *** - Ж.Т.Ж.,
на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.К. с ЕГН **********
, с пост. адрес ***; В.С.В. с ЕГН **********
с пост. адрес ***; С.Р.П. с ЕГН **********,
с пост. адрес *** а; С.Р.П. с ЕГН **********
с пост. адрес ***; М.С.Т. с ЕГН **********,
с пост. адрес ***; Р.Р.В., ЕГН ********** с пост. адрес ***; Й.К.К.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***; В.А.Р.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***; Д.А.В.
с ЕГН **********, с пост. адрес ***; Р.К.Г.
с ЕГН ********** с пост. адрес ***, В.Д.К.
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.К.В. ЕГН ********** с пост. адрес ***,
ж. к. **********, ап. *** и Д.И.В. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, ж.
к. **********, сумата от 450лв. /четиристотин
и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за решението, ведно с препис от акта.
На страните да се изпратят
преписи от решението. Решението да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: