Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав
На девети
декември две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Ангелина
Георгиева
Прокурор: Александър
Атанасов
като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2164 по описа за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.С.Г. *** срещу Решение №448/02.08.2021г. постановено по НАХД №1773/2021г.
на Районен съд - Варна, с което
е потвърдено НП № 23-0000792/11.09.2020г. на Директор на РД„АА“- Варна, с което му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500лева, на основание чл.93в ал.17 т.3 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.36 §2 т.ii от Регламент /ЕС/ №165/2014.
В жалбата пълномощникът на
касатора твърди неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила от въззивния съд. Моли за отмяна на
Решението на ВРС и за отмяна на НП. Оспорва извода на съда, че не е представил
каквито и да е доказателства и твърди, че към жалбата е представил копие от трудов
договор от който е видно, че е назначен на работа при нормиран работен ден от 8
часа. Периода от време, за който няма записи, бил събота и неделя когато ползвал
седмична почивка и не се намирал в превозното средство. Оспорва извода на съда
за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. В писмени бележки поддържа доводите, че описаното
в АУАН и в НП включва няколко изпълнителни деяния, с различни съставомерни
белези и отговорността за неизпълнение на всяко едно от задълженията било скрепено
с различни състави по чл.93в, ал.17, т.1-4 от ЗАвП. Недопустимо му било наложено
наказание по чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП при липса на обвинение за
съставомерните обстоятелства. Поддържа оплакванията, че
административно-наказващият орган е допуснал процесуално нарушение при издаване
на НП, което довело до нарушаване на правото му на защита, защото не могъл да
разбере обвинението, фактите, правната квалификация и санкцията. В условие на
евентуалност моли случая да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендира отмяна на Решението на РС и отмяна на потвърденото с него НП.
Ответната страна – РД“АА“-Варна
при ИА“АА“ депозира писмен отговор за неоснователност на касационната жалба.
Оплакванията в нея се определят като необосновани. Споделят като кореспондиращи
с доказателствата, правилни и законосъобразни изводите на ВРС, с които е
потвърдено НП. Нарушението за което с НП е ангажирана административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя било установено и доказано по несъмнен
начин. Неоснователно и недоказано останало твърдението на водача, че през
посочения период е ползвал почивка, като подробно описва как е следвало да бъде
отразено и удостоверено това. Счита решението за правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Варна, изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за
потвърждаване на Решението на ВРС.
Настоящият състав след като извърши
проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по
чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1
от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. В жалбата се твърди съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Решението на ВРС е валидно и
допустимо. При проверката му не се установяват
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното
заседание са призовани страните и е разпитан е актосъставителя Ю.. След като
въззивника И.Г. заявил, че няма доказателствени искания, РС правилно преценил,
че и въззиваемата страна е представила преписката по издаване на НП и не е
направила искания по доказателствата, поради което преценил делото като
изяснено от фактическа страна при събраните гласни и приетите писмени доказателства
и дал ход по същество. Правилно са преценени доказателствата и съобразно доказателствената
тежест на страните въззивния съд намерил за доказана фактическата обстановка
описана в АУАН и в НП и за правилна квалификация на извършеното от
жалбоподателя нарушение. По аргумент от
чл.348 ал.3 от НПК, нарушението
на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено –
т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната
инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС
не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на
мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито е постановено от незаконен
състав. Поради това касационният състав намира за неоснователно
оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не е
налице основание за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Неправилно
приложение на материалния закон съгласно
чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният
съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от ВРС в решението, по аргумент от
забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Въззивният съд установил от
доказателствата следната фактическа обстановка: На 29.06.2020г. служители към
РД “АА” Варна, сред които св. Ю., извършвали проверки на
водачи, които осъществяват обществени превози по ул. „Девня“ в гр.Варна, на
около 100 метра от магазин „Диана“. Около 15,45 часа те спрели със сигнал движещия
се по улицата т.а.„Ман“ с рег.№ Е3222КХ с прикачено полуремаке с рег № Е2945ЕЕ,
което било управлявано от И.С.Г. ***. От представените от водача документи инспекторите
от РД„АА“- Варна установили, че с товарния автомобил се осъществява международен
превоз на товари по маршрут България- Гърция- България; че е оборудван с
дигитален тахограф; че в представената дигитална карта на водача липсвали данни
за периода 05:03часа на 13.06.2020г. до 00:22часа на 15.06.2020г. РС установил,
че на място на водача Г. свид. Ю. съставил АУАН за това, че не представил при
проверката ръчен запис и разпечатка за посочения период, който попадал в предходните
28 дни, нито тахографските листи, през който той евентуално е управлявал
превозното средство, което било оборудвано с аналогов тахограф, нито удостоверение,
че не го е управлявал. ВРС установил, че в АУАН и в НП описаното е
квалифицирано като нарушение на чл.36, §2, т.(ii) от Регламент (ЕС) №
165/2014г. на ЕП и на Съюза, тъй като в картата която представил като водач Г.
липсвали данни за периода от 05:03ч. на 13.06.2020г. до 00:22ч. на 15.06.2020г.
Констатирал, че в графата за възражения въззивника вписал, че няма такива.
Установил, че въз основа на акта на 11.09.2020г. е издадено НП, в което административно
наказващия орган възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН, че на нарушение
е дадена правна квалификация по Регламент 165/2014г. и на основание чл.93в, ал.17
т.3 от Закона за автомобилните превози на И.С.Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500лв.
Тези фактически установявания са
еднозначно и безпротиворечиво установени от събраните по делото доказателства,
вкл. материалите в преписката. В съответствие с тях и с приложимите правни разпоредби
са решаващите изводи на въззивния съд в решението, че НП е издадено от
компетентен орган – директора на Регионална дирекция „АА”-Варна към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, съгласно Заповед №РД-08-30/24.01.2020г.
на МТИТС, с изискуемото съдържание и при спазване на сроковете в ЗАНН. Основателно
РС преценил, че са спазени процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, че
извършеното е правилно описано и квалифицирано като нарушение на чл.36, §2,
т.ii от Регламент (ЕС) №165/2014г. В представената от водача карта няма данни,
нито ръчен запис за дейностите които е извършвал в периода от 05:03часа на 13.06.2020г.
до 00:22часа на 15.06.2020г.
В картата на водача, нито в друг документ от изброените и предвидени в закона
не е отразеното твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че е почивал през
това време. Именно за неизпълнение на задължението за представяне на ръчен
запис, респ. тахографски лист, удостоверение или др. за извършваните от него
дейности през този период на проверяващите при проверката на Г. е наложено
наказанието предвидено в чл.93в, ал.17 т.3 от ЗАвт.П. Поради това правилно и
законосъобразно РС отхвърлил като неоснователни оплакванията за неправилно
приложение на закона при издаване на АУАН и на НП. Проверяващите са му дали
възможност да ангажира тахографски лист, ръчен запис и разпечатка или
удостоверение по образец, ако е управлявал в този период друго ППС с аналогов
тафограф, но и такива Г. не им представил. При тези основани на доказателствата
фактически установявания, правилно въззивният съд достигнал до извода, че като
водач Г. е задължен да носи и да предостави на контролните органи документите,
които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през
текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, което задължение има
предвидено в посочената в АУАН и в НП като нарушена разпоредба на чл.36, §2,
т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на ЕПС. Тя въвежда задължение за
водачите, когато управляват превозно средство, попадащо в обхвата на
регламента, каквото е шофираното от Г., в което е монтиран аналогов тахограф да
представят при искане на оправомощен служител и контролен орган на всички ръчни
записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни. В картата
която представил като водач за периода на деня на проверката и предходните 28
дни не е имало записване, нито ръчен запис на дейностите, които е извършвал от 05:03ч. на 13.06.2020г. до
00:22ч. на 15.06.2020г. При
това и след като за периода той не заявил и не представи тахографски лист,
ръчен запис и разпечатка или удостоверение по образец, с които да докаже, че е
управлявал друго ППС с аналогов тахограф, респ. че е почивал, че е бил в отпуск
или др. през периода, обосновано и законосъобразно е преценено, че с
бездействието си той е нарушил задължението което има по силата на чл.36, §2,
т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на ЕПС. Представения от жалбоподателя трудов
договор не е сред тези изброени документи, тъй като отразява принципната
договореност на елементите на трудовото правоотношение с работодателя и не
съдържа информация по часове и дати кога е бил на работа и какво е правил,
управлявал ли е ППС и от колко до колко часа или е бил в почивка, отпуска и
т.н. и от колко до колко часа. Поради това приетия по делото трудов договор не доказва
твърденето на касатора, че е почивал в посочения период само поради
обстоятелството, че се касае за събота и неделя.
За неизпълнение на това задължение санкция
е предвидена в чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП, съгласно която с глоба 1500лв. се
наказва водач, който при проверка от контролните органи не представи ръчни
записи и разпечатки, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията
и почивките му през текущия ден и тези от предходните 28 календарни дни. В АУАН
и НП правилно е посочено, че Г. представя карта за дигитален тахограф, в която
липсват данни и ръчен запис за времето на управление, прекъсванията и почивките
за период от два дни, попадащ в предходните 28 дни. Това осъществено от него
чрез бездействие деяние правилно е квалифицирано в НП и в Решението на ВРС.
Основателно въззивния съд го намерил за достатъчно детайлно описано, поради което отхвърлил
като неоснователно оплакването на защитата, че е било нарушено правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. Всички съставомерни факти са
посочени в АУАН и НП и по отношение на тях Ж. е могъл да упражни правото си на
защита, като ги оспори и направи твърденията си, за които е имал възможност да
ангажира доказателства.
В съответствие с чл.93в, ал.17, т.3 от
ЗАвП са мотивите в Решението, че размерът на предвиденото за това нарушение
административно наказание „глоба“ е фиксиран на 1500лв., който се явява
съответен на нарушението. В случая се касае за период от два дни, за който
водача в картата си няма данни за дейностите от дигиталния тахограф, нито ръчен
запис, а и не представя тахографски листи, удостоверение и ръчни записи и
разпечатки във връзка с евентуално управление на друго МПС. Правилно ВРС е
преценил, че водача е наказан законосъобразно и в случая не е приложим чл.28 от ЗАНН. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че
нарушението е маловажно, а правната му квалификация – неправилна.
Не е налице основание по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на
Решението на ВРС, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въпреки този изход на спора, своевременно направеното искане за
присъждане на Регионална
дирекция „АА“- Варна на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция следва
да бъде отхвърлено. Отговорът на касационната жалба е подписан от директора на Регионална
дирекция „АА“- Варна, в съдебно заседание за ответника не се е явявал
пълномощник и за ответната страна не са извършени действия по процесуално
представителство нито от юрисконсулт, нито от адвокат. Поради това искането за
присъждане на възнаграждение на РД „АА“-Варна е неоснователно и такова не
следва да им бъде присъждано.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №448/02.08.2021г. постановено по НАХД №1773/2021г. на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.