РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. К., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Мария К. Дановска
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500005 по описа за 2022 година
С решение № 98/28.10.2021 г., постановено по гр.д № 93/2021 г. по
описа на Районен съд – К., З. А. Ч. е осъдена да заплати на М. О. Д., двете от
гр. К. следните суми: 1 200 лева – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обругаване честта и
достойнството вследствие на нанесени й обиди от З.Ч., а именно: “Ти си тъпа,
проста и грозна жена”, “Ти си глупачка”, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 15.06.2020 година до
окончателното изплащане на вземането, както и 243,43 лева разноски по
съразмерност за производството по делото. С решението е отхвърлен иска за
разликата над 1200 лева до пълния му предявен размер от 3500 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считана от датата на увреждането, като
неоснователен. М. О. Д. е осъдена да заплати на З. АЛ. Ч. разноски по делото
в размер на 394,29 лева, по съразмерност.
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от З. А. Ч.,
чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва в осъдителната му
част, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
1
събраните по делото доказателства. Сочи се, че първоинстанционният съд е
възприел неправилно събраните по делото доказателства, че обжалваното
решение е бланкетно, цитирани са правни норми от българското
законодателство и европейското право, без да са обсъдени доказателствата в
тяхната цялост и съвкупност. Сочи се, че от събраните по делото
доказателства е безспорно доказано, че ищцата е била подложена на системен
тормоз от свидетеля Д., продължаващ от около две години. Това наложило да
се търси помощ от полицията в град К. като свидетелят Д. обещавал, че ще
престане, но нещата загрубявали още повече. Разпитаният по делото свидетел
Е. Ч. твърдял, че е получавал обаждания по 80 до 100 пъти на ден и
съобщения с най-мръсни съдържания, обиди към него и цялото му семейство.
Прави се оплакване, че съдът не е изследвал какви са причините ищцата да
посети дома на отвеника на 15 юли 2020 г. В тази връзка се сочи, че по делото
били представени интимни снимки, които свидетелят Д. и съпруг на
ответницата е изпратил на Ч. - съпруг на ищцата, снимани в банята, а
същевременно бил заснел и себе си в горния ъгъл, както и други снимки, като
я заплашвал, че ще ги качи в интернет, за да разберат всички, както и децата
й. Тези снимки били станали достояния на децата й, които ги видели във
фейбук, дори ги разпознали, станали са достояние и на нейни приятели.
Всичко това наложило ищцата да отиде в дома на свидетеля Д., за да се
разберат един път завинаги и да се приключи с тази история. Сочи се в
жалбата, че този факт бил пренебрегнат от съда, дори за съда не
представлявало интерес да го обсъди наред с всички доказателства.
Омаловажаванията на тези факти, включително и от правоохранителните
органи, довело до това, че на 15 юли 2020 год., ищцата посетила дома на
ответницата по въззивната жалба М.Д., заедно със сестрата на свидетеля М. Д.
- свидетелката М. М.ова С., която предварително била разговаряла със
свидетеля Д. и му съобщила му за състоянието на ищцата. В тази връзка се
твърди, че не отговаряло на истината, че ищцата е избутала който и да е от
вратата и е влязла на сила в дома им. Твърди се, че когато са пристигнали на
етажа, вратата е била отворена от ответницата и ищцата е влязла в
апартамента с тяхно съгласие. Когато съпругът й разбрал поради какви
причини ищцата е в дома му, започнал да я блъска, да се заканва, скъсал й
златното синджирче и й запушил устата, но въпреки това, ищцата обяснила на
ответницата докъде е стигнал съпруга й и че иска да я остави на мира.
2
Ответницата по въззивната жалба отговорила единствено, че тя не може да
направи нищо и пушела цигара. Отрича се, че ищцата е обиждала ответницата
с думите: “Ти си тъпа, проста и грозна жена, ти си глупачка”, което било
видно и от Постановлението за отказ на образуване на досъдебно
производство на РУ - К. от 03.10. 2020 г., в хода на което не било установено
ищцата да е обиждала Д. с тези думи. Сочи се, че свидетелските показания, на
които се основава постановеното решение били на свидетеля Д. - съпруг на
Д., свидетелката М. С. - сестра на свидетеля Д., както и на свидетелите С. С. и
В. С., които свидетелски показания взаимно си противоречали. Освен това
свидетелите Д. и С. били брат и сестра и били абсолютно заинтересовани от
изхода на делото и преки свидетели на случилото се в дома на ответницата.
По изложените съображения жалбодателката моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение в осъдителната му част, вместо което да постанови
решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявеният иск в
уважения му от първоинстанционния съд размер. Претендира присъждане на
правените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбодателката се явява лично и се представлява
от представител по пълномощие, който поддържат въззивна жалба и моли да
бъде уважена.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба от въззиваема
страна М. ОГН. Д. не е подадена. В съдебно заседание същата се явява лично
и се представлява от представител по пълномощие. Въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на направените във
въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд, като обсъди събраните по делото доказателства при и
по повод подадената жалба, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице, имащо интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно, както е и допустимо в
обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
3
увреждане, изразяващо се в изричане на думи, с които се накърняват
достойнство, авторитета и доброто име на пострадалата ищца.
От фактическа страна се установява по делото, че по повод близки
лични взаимоотношения между свидетеля М. Д. (съпруг на ищцата) и
ответницата З.Ч., станали достояние на нейния съпруг (св. Е. Ч.), в
семейството на последната възникнали сериозни проблеми. На 15.07.2020 г.
около 22:50 часа З.Ч. отишла в дома на сестрата на М. Д. - свидетелката М. С.
и поискала да говори с нея. Била превъзбудена и раздразнена. Ч. обяснила на
С., че съпругът й (на ответницата) е разбрал за връзката й със св. Д., че е
побеснял и я праща в дома на ищцата, за да й разкаже всичко, иначе щял да я
изгони. Свидетелката й казала да не я намесва, но ответницата тръгнала към
блока на Д., крещейки по улицата, поради което свидетелката се качила до
апартамента си, взела набързо ключовете от колата си и последвала
ответницата. Настигнала я до блока, в който живеел Д. със семейството си,
препречила й входната врата, но ответницата успяла да влезе, като тръгнала
към апартамента на Д.и. Стигайки до апартамента им, Ч. започнала да звъни
на входната врата, която отворила ищцата. Ответницата без обяснение я
избутала, навлязла в жилището и започнала да я обижда с думите: “Ти си
проста, тъпа и грозна жена”. Св. Д. се намесил, опитвайки се да я изведе от
дома им, но ответницата го нападала, като се опитвала да му удря шамари и
да го драска. Ищцата изпаднала в шок, тъй като не можела да разбере какво се
случва. Поради лятното време, прозорците на апартамента били отворени,
като виковете на ответницата се чували и навън. Тъй като входната врата на
апартамента също останала отворена, скандалът бил чут и от съседите от
долния етаж – свидетелите С. Д. С. и В. Г. С., които излезли от апартамента си
в коридора и чули обидите на ответницата към ищцата, както и целия
скандал. В един момент ответницата напуснала апартамента на Д.и. Пред
блока била пресрещната от съпруга си – св. Е. Ч., който я качил в колата им и
си тръгнали. След случая ищцата се чувствала дълбоко обидена, унизена и
наранена. Затворила се в себе си, не искала да контактува с никого, да излиза
от дома си, тъй като изпитвала срам и неудобство от съседите си поради
случилото се, което състояние продължило с месеци.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията
на свидетелите М. М.ов Д., М. М.ова С., С. Д. С. и В. Г. С.. В случая,
абсолютно без никакво значение е поводът, по който ответницата неканена и
4
в неподходящо време, предназначено за нощна почивка и сън, е нахлула в
апартамента на ищцата, а именно: дали защото Д. е направил и разпространил
интимни снимки на ответницата и я е компрометирал, или обратно – дали
защото ответницата го е преследвала, тъй като не е искала да прекратят
връзката си. Посоченото е без значение, тъй като ищцата се явява трета
неучастваща в тези взаимоотношения страна и в крайна сметка – потърпевша
от разкритието им. От значение е това, че свидетелските показания по
еднопосочен и непротиворечив начин установяват, че ответницата е
нападнала ищцата словесно с цитираните по – горе обидни изрази, както е от
значение и това, че тези свидетелски показания установяват тежкото
психическо и душевното състояние на ищцата, предизвикано от тези обиди и
продължило дълго време. Така, категорично се установява по делото, че
ищцата, нито с поведението си, нито по друг начин е дала повод или е
станала причина за неуместното, невъздържано, смущаващо и неканено
посещение на ответницата в нейния дом късно вечерта, нито е предизвикала
обидите към нея. Дори напротив, ищцата твърде хладнокръвно и без да
отвръща, е понесла направените й от ответницата разкрития за извънбрачните
си дела със съпруга й и обидните й изрази. В тази връзка, тъй като в жалбата
се обръща особено внимание на постановлението за отказ на прокуратурата
да се образува наказателно производство по повод подадената жалба от Д.и за
среднощното посещение на Ч. в техния дом на процесната дата, съдът следва
да разясни, че това постановление касае отказ да се преследва престъпление
от общ характер – влизане нощно време в чуждо жилище, а не касае
обстоятелствата, предмет на разглеждания от гражданския съд иск и
очертаващи института на непозволеното увреждане. Ценят се в образуваното
производство по този иск събраните непосредствено от гражданския съд
доказателства, чиято доказателствена тежест относно фактите не е
разколебана от съдържащите се в прокурорската преписка обяснения на
страни и пр.
На следващо място, доводът, съдържащ се в жалбата, че свидетелските
показания, на които се основава обжалваното решение били на свидетеля Д. -
съпруг на Д., свидетелката М. С. - сестра на свидетеля Д., както и на
свидетелите С. С. и В. С., които свидетелски показания взаимно си
противоречали; както и че свидетелите Д. и С. били брат и сестра и били
абсолютно заинтересовани от изхода на делото и преки свидетели на
5
случилото се в дома на ответницата, ще бъде обсъден така: обстоятелство, че
свидетелите са близки роднини помежду си само по себе си не е достатъчно,
за да внесе съмнение в достоверността на техните показания и това е така, тъй
като: тези свидетели са очевидци на случилото се, показанията им
кореспондират помежду си, подкрепят се от показанията на семейство С.и,
които от своя страна не се намират в роднински взаимоотношения с горната
група свидетели и на последно място – не са опровергани от доказателствата,
посочени от ответника.
Относно показанията на свидетеля Е. М. Ч. – съпруг на ответницата и
на свидетелката Х. О. Ч., разпитани по искане на ответницата следва да се
посочи, че тези показания не опровергават установения факт на нанесена
обида на ищцата, както и не разколебават обсъдените по-горе свидетелски
показания, кредетирани от съда. Това е така, тъй като посочените двама
свидетели изнасят данни относно предхождащото и последващото скандала
поведение на ответницата, поради което не променят направените от съда
фактически изводи. А както се обсъди по-горе, е без значение поводът, по
който ответницата е отишла в дома на Д.и, тъй като ищцата не е била
замесена във взаимоотношенията на ответницата и Д..
Или, предвид така установената фактическа обстановка, следва да се
приеме, че с поведението си на 15.07.2020 г. ответницата е причинила на
ищцата непозволено увреждане, отправяйки й обидни думи и изрази, поради
което следва да обезщети нанесените на пострадалата и доказани в
производството вреди от неимуществен характер, свързани с изживените
унижение, срам, накърняване на личното достойнство, злепоставяне на
доброто й име от това. Съдът счита, че по справедливост на ищцата се следва
като обезщетение сумата от 1200 лв., която се дължи, считано от датата на
увреждането 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане. В останалата си
част над 1200 лв. до пълния му предявен размер от 3500 лв., искът по чл. 45
ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни
изводи, поради което въззивната жалба е неоснователна, а решението, като
правилно, следва да се потвърди в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото на въззиваемата се следват направените в тази
инстанция разноски в размер на 480 лв. с ДДС, представляващи платено в
6
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
16.02.2022 г.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/28.10.2021 г., постановено по гр.д. №
93/2021 г. по описа на Районен съд – К. в частите му, както следва: е осъдена
З. АЛ. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. „П. Х.“ №*, обл.К. да заплати
на М. ОГН. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.К., пл. „Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*,
обл.К., със съдебен адрес за призоваване гр. К., бул. „Б.“, бл. „А.“, ап. *, адв.
Н.М. следните суми: 1200 лева - главница главница, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
обругаване честта и достойнството й, вследствие на нанесени й обиди от З.Ч.,
а именно: „Ти си тъпа, проста и грозна жена“, „Ти си глупачка“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
15.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 243, 43 лв. -
разноски по съразмерност за настоящото производство по гр.д. № 93/2021 г.
по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА З. АЛ. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. „П. Х.“ №*,
обл.К. да заплати на М. ОГН. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.К., пл. „Б.“ №*,
вх.*, ет.*, ап.*, обл.К., със съдебен адрес за призоваване гр. К., бул. „Б.“, бл.
„А.“, ап. *, адв. Н.М. направените във въззивната инстанция разноски в
размер на 480 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7