РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Пловдив, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000464 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат ***
– чрез неговия пълномощник адв. С. М., със съдебен адрес: гр.П.,
бул."Ш.с."№***, вх.*, ет.*, ап.* против решение №260019 от 04.05.2023г.,
постановено по т.д. №24/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е осъден Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** да заплати на В. М.
В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т.
Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д.
В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №**, по 200 000 лева
на всяка една от малолетните ищци, представляващи обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
баща им М.В.В., настъпила вследствие на ПТП на ***г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
1
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Счита, че чрез събраните гласни
доказателства ищците не са доказали наличието на силна емоционална връзка
с починалия си баща, а и намира, че такава не би могла да съществува, поради
това че към датата на ПТП и двете са били много малки – на възраст 3 – 4
години. Намира за недоказани вида, характера и интензитета на претърпените
от тях неимуществени вреди. Жалбоподателят счита, че констатациите в
присъдата за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия са
задължителни за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието.
Счита, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, след като е намерил, че
пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Счита изводите,
че до същите травми би се стигнало и при поставен такъв, имат характер на
предположения, а съдебният акт не следва да се основава на такива. Намира,
че пострадалият е допринесъл за вредите Намира за недоказани в пълен обем
и претърпените неимуществени вреди, а определеното обезщетение за
несъобразено със социално – икономическата обстановка в страната към
февруари 2016г., когато е настъпило ПТП. Счита, че неправилно е определен
и момента, от който се дължи заплащане на законна лихва. Намира, че такава
е дължима от датата на исковата молба, а не от уведомяване на Г. или
изтичане на срока за произнасяне по искането за обезщетение, тъй като
ищците не са представили всички необходими документи, за да се прецени
налице ли са предпоставките за изплащане на обезщетение. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, респ. да
намали обезщетенията като намери, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на травматичните увреждания, вследствие на които е починал.
Въззиваемите страни В. М. В., с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Ч., ул."С." №** – чрез адв. Ж. З., със съдебен адрес: гр.С.З.,
ул."Х.Д.А." №**, ет.*, офис* с писмен отговор от 24.07.2023г. изразяват
становище за неоснователност на жалбата на Г.-гр.С.. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство и защита на
2
ищците пред въззивната инстанция.
Третото лице – помагач А. С. Д., редовно призован, не се явява и не
изразява становище по жалбата на Г.-С.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2, б. „а“
от Кодекса за застраховането.
Ищците В. М. В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч.,
ул."С." №** и на Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч.,
ул."С." №** твърдят, че на *** г., около 00:35 часа по път ***, свързващ гр.Ч.
със с.Ц., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал
бащата на ищците М.В.В.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е
причинена от А. С. Д. при управление на лек автомобил „С.А.“ с pама № ***,
който не е бил регистриран по надлежния ред /без регистрационни табели/.
Твърдят, че ПТП е причинено от водача А., поради нарушаване на правилата
за движение по пътищата – загубил устойчивост на движение, напуснал
пътното платно с левите си колела, описал дъга по затревения банкет,
приплъзвайки се странично, след което се върнал на платното за движение
като се обърнал на лявата си страна. Твърдят, че в процеса на обръщане на
автомобила, който се намирал извън контрола на водача Д. от него изпада
бащата на ищците, получавайки телесни увреждания. Твърдят, че смъртта на
баща им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното
произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на М.В.В. са
понесли и понасят неимуществени вреди –силна тъга, болка от загубата,
скръб, която не утихва. Посочват, че след смъртта му са лишени завинаги от
обич, закрила и грижи от много близък за тях човек като това събитие е
настъпило в най-ранната им детска възраст – когото са съответно на 5г. и на
4г. Посочват, че баща им е упражнявал родителските права и е полагал
основни грижи за тях, местоживеенето им е било при него – съобразно
споразумението между родителите им. Твърдят, че към датата на ПТП за лек
автомобил „С.А.“ с pама № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред
/без регистрационни табели/ не е имало валидно сключена застраховка
3
„Гражданска отговорност”, което обосновава насочването на претенциите им
към Г.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред Ф. с молби от
09.02.2018г., който е образувал преписки по щета, но е отказал заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди като не е определил и заплатил такова.
Молят съда да осъди ответника Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат ***
да заплати на В. М. В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч.,
ул."С." №** и на Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч.,
ул."С." №**, по 200 000 лева на всяка една от малолетните ищци,
представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на баща им М.В.В., настъпила вследствие на
ПТП на ***г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА на адв. З. за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищците.
Ответникът Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди липса
на противоправност в действията на водача. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който твърди да е
бил без поставен предпазен колан, както и че се е съгласил да пътува при
алкохолно повлиян водач, за който е знаел, че е употребил алкохол и с когото
заедно са употребили алкохол непосредствено преди ПТП. Намира
претенциите за изключително завишени по размер и несъответстващи на
критериите за справедливост, икономическите условия в страната и стандарта
на живот към датата на ПТП. Оспорва началния момент, от който се
претендира заплащане на законна лихва. Твърди, че е изискал представянето
на допълнителни доказателства за преценка основателността на претенциите,
но такива не са били представени от ищците.
Третото лице – помагач на страната на ответника - А. С. Д., ЕГН
********** с адрес: село З., община Ч., ул."В." №*, не изразява становище по
предявените искове.
Видно от представената молба за изплащане на обезщетения /стр.83-85
4
от делото на ОС/ и известие за доставянето и от 09.02.2018г., ищците В. М. В.
и Д. М. В., действащи чрез своята майка и законен представител Т. Д. В. са
заявили своите претенции пред Г. за определяне и заплащане на обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от тях, вследствие смъртта на баща
им М.В.В.. С писмо изх. №***г. и писмо изх. №***. Г. изисква представянето
на допълнителни документи по образуваната щета №***г.
С писмо с изх. №*** Г. уведомява ищците за взетото решение на УС на
Ф., с което отказва изплащане на обезщетение по отправените претенции,
позовавайки се на липса на допълнително изискани документи и влязъл в
сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач, данни за
резултата и хода на воденото досъдебно производство, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно със схема и фотоалбум и копия от всички
експертизи, изготвени на досъдебното производство. Видно от представената
молба от 18.06.2020г. и известие за доставянето и на 22.06.2020г., ищците са
представили част от изисканите документи, представляващи материали от
досъдебното производство, образувано във връзка с ПТП от 22.02.2016г. Със
същата молба те са поискали преразглеждане на претенцията им. С писмо е
изх. №*** /стр.92 от делото на ОС/ Г. е отказал да изплати обезщетения за
неимуществени вреди на ищците като не е намерил основания за
преразглеждане на претенциите, тъй като не са били представени всички
изискани с писмо изх. №***г. и писмо изх. №***. документи.
От цитираните молби и писма - отговор може да се направи извод, че
ищците са отправили писмени претенции до Г.-гр.С. за заплащане на
обезщетения. С писмото от 26.04.2018г. Г. е отказал да изплати такова на
ищците. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.558 ал.5
във връзка с чл.380 от КЗ относно допустимостта на исковете на ищците
против Ф.. Съгласно чл.558 ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Г. не е платил в срока по чл. 496 от
КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ. В
случая Фондът е отказал заплащане на обезщетение.
С Присъда № 260023/30.11.2021г., постановена по НОХД № 112/2021 г.
по описа на ОС - Стара Загора водачът А. С. Д. е признат за виновен в това, че
на 22.02.2016г. около 00.31 ч. по път ***, свързващ гр.Ч. обл.С.З. със с.Ц.,
5
общ. Ч., обл.С.З. - в посока към гр.Ч. при управление на МПС - лек
автомобил, марка “С.”, модел “А.” - с pама № ***/, което не е регистрирано
по надлежния ред - без регистрационни табели/ е нарушил правилата за
движение, предвидени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 предл. 2 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.В. и след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл. 343а ал.1 б. “б” във вр. чл. 343,
ал. 1,6. “в” във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и лишаване
от право на управление на МПС.
С решение № 66/13.04.2022г., постановено по ВНОХД № 95/2022г. по
описа на Апелативен съд Пловдив присъдата е отменена в частта, с която
водачът е признат за виновен по чл. 21 ал. 1 пр. 2 от ЗДвП и е оправдан по
това обвинение и изменена в частта относно срока на наложеното наказание и
срока на наказанието лишаване от право на управление на МПС, които са
увеличени съответно на две години и шест месеца лишаване от свобода и пет
години лишаване от право на управление на МПС. В останалата част
присъдата е потвърдена.
С решение № 50125/12.10.2022г., постановено по касационно дело №
473/2022г. по описа на ВКС е оставено в сила въззивното решение на
Пловдивския апелативен съд № 66 от 13.04.2022г. по ВНОХД № 95/22г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От представената влязла сила присъда се установява, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек
автомобил, марка “С.”, модел “А.” - с pама № ***/, което не е регистрирано
по надлежния ред - без регистрационни табели/ – А. С. Д.. С действията си
той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
Не се спори относно обстоятелството, че за лек автомобил, марка “С.”,
модел “А.” - с pама № ***/, което не е регистрирано по надлежния ред - без
регистрационни табели към датата на ПТП не е била сключена застраховка
6
„Гражданска отговорност. Това се установява и от представената справка от
информационната система на „Г.“ /стр.77 от делото на ОС/. Съгласно чл.557
ал.1 т.2 б. а от КЗ Г. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани
МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: на
територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Следва да се приеме наличие на предпоставките по чл.557 ал.1 т.2 б.а от
КЗ, обуславящо ангажиране отговорността на Г. за причинените от
незастрахования водач вреди на ищците.
Във връзка със спора между страните относно причината и механизма
на ПТП и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
е допусната комплексна техническа и автотехническа експертиза.
От заключението се установява, че пряката причина за смъртта на М.В.
са травматичните увреждания в областта на главата, довели до тежка черепно-
мозъчна травма. Те са получени при изпадане от автомобила и от последващи
удари върху терена извън автомобила. Според вещите лица в конкретния
случай и при предпазен обезопасителен колан, пак неминуемо биха се
получили травматични увреждания в областта на главата, тъй като
автомобилът, в който той е бил пътник се е преобръщал, а от приложените
фото снимки експертите установяват деформации в дясната част на купето.
Предпазен колан би предотвратил само някои от травматичните увреждания
при пострадалия и би го предпазил от изпадане от автомобила. Но дори и с
предпазен колан той вероятно пак би получил черепно-мозъчна травма като
вероятно биха се получили увреждания и по тялото и крайниците в дясната
област. Заключението по този въпрос вещите лица правят на база снимковия
материал и наличните деформации по автомобила в дясно. Вещите лица са
изготвили мащабна динамична скица и са извършили графико-аналитичен
анализ на ПТП. Установява се, че на прав участък от пътя водачът е изгубил
контрол върху управлението му, напуснал е платното за движение, направил
7
е опит да върне автомобила на платното, но при това движение обратно се е
получила ротация около вертикалната ос на лекия автомобил, последвало е
преобръщането на автомобила. Той е преминал през тавана си, завъртял се е
около вертикалната си ос и е паднал върху дясната си страна.
Именно от дясната страна като пътник на предна дясна седалка се е
намирал пострадалия В.. Това се установява и от обясненията на вещото лице
П., дадени в съдебно заседание на 30.03.2023г. В тази част са налични добре
изразени деформации, които намаляват обема на купето на автомобила. Това
дава основание на експертите да заключат, че и с поставен колан пътникът е
щял да получи травматични увреждания в областта на главата от
преобръщането на автомобила. Вещото лице Х. в същото съдебно заседание
при приемане на заключението допълва, че коланът предпазва от преместване
напред, но при конкретния механизъм на ПТП и деформации на купето са
щели да се получат мозъчно-черепни увреждания, които биха могли да
причинят смърт.
Няма основания да се приеме наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия В.. Вярно е, че той като пътник в лекия
автомобил е бил без поставен обезопасителен колан. Според експертите при
поставен обезопасителен колан тялото на пътника не би изпаднало от
автомобила, но ще има контакт при преобръщането на лекия автомобил с
тавана. От това вещите лица правят извод, че дори и с поставен предпазен
колан, черепно-мозъчни травми пак биха настъпили и смъртният изход пак
би бил вероятен. Няма основание да се приеме, че непоставянето на колана е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия, поради това че се е съгласил да пътува при алкохолно повлиян
водач, за който е знаел, че е употребил алкохол и с когото заедно са
употребили алкохол непосредствено преди ПТП: по делото не са налице
данни за изследване на водача Д. на кръв и урина за наличие на алкохол. От
показанията на свидетелите Т. и П. се установява, че пред тях той е изпил
една бира в кенче от 500 мл. Според показанията на разпитаните свидетели
М.В. не е присъствал, когато Д. е изпил бирата. Следователно няма основание
да се приеме, че приемайки да пътува в автомобила, пострадалият е
съпричинил уврежданията, довели до смъртта му.
8
Относно причинната връзка между травмите, получени при ПТП и
настъпилата смърт на М.В. е също приетото заключение на допуснатата
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Установява се
от заключението, че смъртта му се дължи на черепно-мозъчната травма.
Смъртта му е в пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е
получил при ПТП на ***
Обстоятелството, че ищците В. М. В. и Д. М. В. са дъщери на починалия
в резултат на ПТП М.В., се установява от представеното удостоверение за
наследници № ***г. /стр.11 от делото на ОС/.
Показанията на разпитаните свидетели В.Н. В. /баба на ищците и майка
на пострадалия/ и И.М.А. са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се
направи извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока
привързаност между децата и починалия им баща. Те са живели заедно в
общо домакинство, в една къща, заедно с родителите на М.. Той много ги
обичал, грижил се за тях и децата били много привързани към него. Ищците
тежко са преживели смъртта на баща си, плакали и пищели, после трудно
заспивали вечер. Посещават училищния психолог и разговарят с него. И до
настоящия момент страдат и не могат да превъзмогнат загубата на баща си.
От гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите
близки отношения между ищците и техния баща, основани на обич и взаимна
привързаност.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания,
че ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани със
загубата на своя баща. С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените
болки и страдания за основателни. Ищците са претърпели значителни по
степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек – баща, който е
бил все още съвсем млад, който е отглеждал сам – с помощта на своите
родители – децата си, много грижовен и обичан от тях, но и конкретните
икономически условия в страната към 2016г., различни от тези към
настоящия момент, с оглед намирането на адекватен стойностен еквивалент
9
на вредите, настоящата инстанция счита, че исковете са основателни до
размер от по 150 000 лева за всеки от ищците. В останалата част до пълния им
предявен размер, те следва да се отхвърлят като неоснователни.
Законна лихва върху сумите е дължима от 10.05.2018г., тъй като на тази
дата изтича срока за произнасяне по заведената щета. На 09.02.2018г. те са
заявили своите претенции пред Г. за определяне и заплащане на обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от тях, вследствие смъртта на баща
им М.В.В.. Изискваните допълнително документи от тях са такива, с които
ответникът и сам би могъл да се снабди, за да прецени основателността на
претенциите.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с
която е осъден Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** да заплати на В. М.
В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т.
Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д.
В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** суми до 150 000
лева на всяка една от тях - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта
на баща им М.В.В., настъпила вследствие на ПТП на ***г., ведно със
законната лихва върху сумите от 10.05.2018 г. до окончателното им
изплащане и съответно – да се отмени решението в частта, с която е осъден
Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** да заплати на В. М. В., с ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** суми над 150 000
лева до предявения размер от по 200 000 лева като в тази част исковете следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК следва В. М. В., с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и Д. М. В. с ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** да бъдат осъдени да
заплатят на Г. сумата 2000 лева – разноски по делото – по съразмерност на
10
уважената и отхвърлена част от жалбата.
На основание чл.38 от ЗА на адв. Ж. З. следва да се определи
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство и пред въззивния съд. С оглед уважената и отхвърлена част
от жалбата, на адв. З. са дължими общо за представителството и на двете
ищци 21 300 лева - адвокатско възнаграждение за представителството на
ищците пред въззивния съд. Следва да се отмени обжалваното решение в
частта, с която на адв. З. е присъдено възнаграждение над 9 060 лева до
размер от 11 060 лева за представителството на ищците пред
първоинстанционния съд. На Г. са дължими част от разноските, сторени пред
първоинстанционния съд до размер от 162.50 лева – съобразно уважената и
отхвърлена част от претенциите. Следва да се отмени решението и в частта, с
която Г. е осъден да заплати държавна такса над 12 000 до 16 000 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260019 от 04.05.2023г., постановено по
т.д. №24/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е
осъден Г..-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** да заплати на В. М. В., с
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д.
В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д.
В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №**, суми до 150
000 лева на всяка една от малолетните ищци, представляващи обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
баща им М.В.В., настъпила вследствие на ПТП на ***г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯ решение №260019 от 04.05.2023г., постановено по т.д.
№24/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, с която е
осъден Г..-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** да заплати на В. М. В., с
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д.
В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с
11
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д.
В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** суми над 150 000
лева на всяка една от тях до присъдения размер от по 200 000 лева -
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща им М.В.В.,
настъпила вследствие на ПТП на***г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. В., с ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и Д. М. В. с ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** против Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*,
Булстат *** искове за заплащане на обезщетения /за всяка от двете
поотделно/ за неимуществени вреди от смъртта на баща им М.В.В., настъпила
вследствие на ПТП на ***г., ведно със законната лихва върху сумите от
10.05.2018 г. до окончателното им изплащане за разликата над 150 000 лева
до присъдените размери от по 200 000 лева, като неоснователни.
Решението е постановено при участие в производството на трето лице –
помагач А. С. Д., ЕГН ********** с адрес: село З., община Ч., ул."В." №*.
ОСЪЖДА В. М. В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч.,
ул."С." №** и Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Ч., ул."С." №** да заплатят на Г. сумата 2000 лева – разноски по делото
пред въззивния съд – по съразмерност на уважената и отхвърлена част от
жалбата.
ОСЪЖДА Г..-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** да заплати на адв.
Ж. З. сумата 21 300 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
ЗА за осъщественото от нея безплатно представителство на ищците пред
въззивния съд.
ОТМЕНЯ решение №260019 от 04.05.2023г., постановено по т.д.
№24/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която Г.-гр.С.
е осъден да заплати на адв. М. З. адвокатско възнаграждение в размер над 9
060 лева до уважения такъв от 11 060 лева за представителството на
12
ищците пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА В. М. В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч.,
ул."С." №** и Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Ч., ул."С." №** да заплатят Г.ф.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат ***
сумата 162.50 лева – разноски, сторени в първоинстанционното
производство съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
ОТМЕНЯ решение №260019 от 04.05.2023г., постановено по т.д.
№24/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която Г. е
осъден да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в
полза на Държавата по бюджета на съдебната власт за разликата над 12 000
до 16 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13