Решение по дело №30875/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8625
Дата: 25 май 2023 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110130875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8625
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110130875 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 52/ срещу П. С. М. и С. П. М. – наследници на А. П. А. и
С. П. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото
дружество сумите както следва: 2044,08 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 427,52 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г. и 0,76 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г. върху главницата за
услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както
следва:
П. С. М. – 1/4 или 511,02 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 106,88 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г. и 0,19 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г. върху главницата за
услуга дялово разпределение;
С. П. М. - 1/4 или 511,02 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 106,88 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г. и 0,19 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г. върху главницата за
услуга дялово разпределение;
С. П. А. - 2/4 или 1022,04 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 213,76 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г. и 0,38 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г. върху главницата за
услуга дялово разпределение.
1
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали
общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди,
одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна
енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ О., съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа,
че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е
искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от П. С.
М. и С. П. М.. Ответниците не оспорват, че са наследници на А. П. А. и твърдят, че
след като са получили препис от исковата молба, са погасили изцяло претендираните
от ищеца суми, включително и държавната такса за образуване на настоящото
производство. Аргументират, че не са дали повод за завеждане на делото и излагат, че
не дължат разноски. Правят изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца
експертизи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. П. А..
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното на 19.05.2023г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца посочи, че всички суми предмет на заявените искови
претенции са платени, обстоятелство, което намира опора и в приложеното на л. 76
копие на платежно нареждане. Същият заяви, че са платени и част от разноските, а
именно внесените държавни такси, като ищецът претендира като неизплатени
единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане.

По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен
състав намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, доколкото сумите
са платени в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
следва да заплатят на ищеца сумата от 100.00лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, която следва да бъда разпределена съгласно отговорността им, а
именно П. М. – 25.00лв., С. М. 25.00лв. и С. А. 50.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: /АДРЕС/ срещу П. С. М., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 511,02лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. до обект с абонатен № 302452, представляващ ап.
3, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 106,88 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г. и 0,19 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: /АДРЕС/ срещу С. П. М., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 511,02лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. до обект с абонатен № 302452, представляващ ап.
3, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 106,88 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г. и 0,19 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: /АДРЕС/ срещу С. П. А., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 1022,04 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., до обект с абонатен № 302452, представляващ ап.
3, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 213,76 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г. и 0,38 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 25.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 25.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА С. П. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 50.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Д.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3