Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………/19.04.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 112 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 105 от ЗЕ и по чл.86
от ЗЗД.
Ищецът „Б.“ ЕАД твърди, че е „енергийно предприятие“
по смисъла § 1, т.24 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и има
качеството на производител на електрическа енергия и топлинна енергия по
смисъла на § 1, т.46 от ДР на ЗЕ, като притежава лиценз за производство на
електрическа и топлинна енергия Nо
Л-09603/14.03.2001 година. Сочи че, въз основа на тръжна процедура, на
18.07.2016 г. между него като доставчик и ответника „Е.с.о.“ ЕАД (ЕСО ЕАД) като
оператор е сключен договор за продажба на студен резерв с предоставяне на
разполагаема мощност – Турбогенератор 3 на електроцентрала за периода 00:00
часа на 01.10.2016 г. до 24:00 часа на 31.03.2017 година. Между дружествата има
и сключен договор за достъп и пренос през електропреносната мрежа - DST-042/30.12.2015 година. Твърди се, че по силата на
договора за продажба на студен резерв, за м. януари 2017 г. произвел и доставил
на ответника електрическа енергия от активиран студен резерв на стойност
4 334 918,86 лв. с ДДС. Произведеното количество енергия било
отчетено с двустранен протокол и за него е издадена фактура на ответника,
получена на 31.01.2017 година. Твърди, че впоследствие ответникът е върнал
фактурата и е оспорил произведеното количество електроенергия, като е заявил,
че на основание диспечерско разпореждане за спиране на турбогенератор № 3 в
21.00 часа на 27.01.2017 г., производството е следвало да спре в посочения час
и произведената след това електроенергия е „излишък“, който не следва да се
включва във фактурата. Независимо от несъгласието си с тези твърдения, ищецът е
анулирал издадената фактура и е издал две нови, едната за
4 235 128,38 лв. и втора за 99 790,48 лв., представляваща
стойността на оспореното от ответника произведено количество електроенергия.
Втората фактура не била призната от ответника и била върната. Ищецът поддържа,
че оспорването на ответника относно произведеното количество електроенергия е
необосновано и в противоречие с клаузи от договора, както и от сключения между
страните друг договор за достъп до и пренос през електроразпределителната
мрежа. В допълнение ищецът намира, че оспорването на ответника не държи сметка
за това, че спирането на турбогенератора
следва да се извършва плавно, за да се избегнат технологични и екологични
рискове и за спазване на правилата за безопасност, както и с оглед изключително
ниските температури на 27.01.2017 г. и 28.01.2017 г. в района на Стара Загора.
Сочи се, че съгласно уговореното в приложение 2 от договора между страните,
технологичното време за достигане на максимална мощност от студеното състояние
, при нормални атмосферни условия е зададено на 7 ч. и 40 минути. Поради това и
следва да се приеме, е приблизително толкова е и времето за преустановяване
работата на турбината и извеждането й от експлоатация. Ищецът твърди освен
това, че за м.декември 2016г. е имало три подобни разпореждания за деактивиране на студен резерв, при което
съоръженията не са спирали работа
незабавно и въпреки това ответникът е заплатил произведената електроенергия
след разпореждането до пълното спиране на турбините. В допълнение поддържа и,
че ответникът му е наложил санкция за това, че за времето след 21.00 часа на
27.01.2017 г. до 9.55 часа на 28.01.2017 г.
съоръжението не е било в студен резерв, а е било в състояние на
активирам студен резерв, т.е произвеждало е електроенергия, което според ищеца
означава, че ответникът е признал по този начин обстоятелството, че такава е
произведена. По тези причини предявява искове да бъде осъден ответника да
заплати сумата 99 790,48 лв., представляваща произведената и доставена електроенергия от активиран студен резерв за
времето от 21.00 часа на 27.01.2017г. до 9.55 часа на 28.01.2017г., заедно със
законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, както и
3 565,10лв. обезщетение за забава, считано от 21.02.2017 г. до18.01.2018 година.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът „Е.с.о.“ ЕАД
(ЕСО ЕАД) оспорва исковете изцяло, като
твърди, че произведената за времето от 21.00 часа на 27.01.2017 г. до 9.55 часа
на 28.01.2017 г. електроенергия е „излишък“, а не „активиран студен резерв“,
поради което не дължи заплащането й. Не
оспорва наличието на двата договора, сключени между страните – за продажба на
студен резерв и за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа, но
оспорва останалите твърдения в исковата молба. Поддържа, че двустранно
подписания протокол за установяване количеството на произведената
електроенергия през м.януари 2017 г. е съставен не на основание договора за
продажба на студен резерв, а на основание договора за достъп до и пренос през
електроразпределителната мрежа и отразява произведената електроенергия, без да
отчита издаденото диспечерско нареждане за деактивиране на студен резерв.
Оспорва освен това и получаването на фактурата от 31.01.2017 г. и твърди, че реалната справка за
произведеното според договора за продажба на студен резерв електроенергия е
съставена от него и изпратена на ищеца едва на 10.02.2017 г., поради което няма
как споменатата фактура да се базира на
реално произведеното количество. Твърди, че неизпълнението на
диспечерското нареждане за спиране и
деактивиране на турбогенератор № 3 от страна на ищеца представлява неизпълнение
на договора, за което е била наложена съответна санкция. Ответникът поддържа,
че тази санкция е била приета и платена от ищеца без възражение, с което
последният е признал неизпълнението си
на договора (чрез протокола за прихващане N36/17.02.2017 г.). Поддържа също,
че произведената след 21.00 часа на 27.01.2017 г. електроенергия е в нарушение
на договора, не от активиран студен резерв по смисъла на договора, поради което
ищецът неоснователно претендира заплащането й. В допълнение, ответникът излага
съображения, че в договора не е предвидено технологично време, необходимо да
деактивиране на турбогенератора, както и че в цената на произведената
електроенергия се включват предварително и стойността на циклите по пускане и
спиране на генератора. Твърди също, че ищецът не го е уведомил за наличие на някакви
форсмажорни обстоятелства, в това число ниски температури, съобразно
процедурата, предвидена за това в договора.
С молба-уточнение от
05.06.2018 г. ищецът е заявил, че не прави изрично твърдение за наличие на
непреодолима сила, а само излага твърдения за значително застудяване, което
технологично е довело до забавяне на процеса на преминаване от активен студен
резерв към студен резерв на ТГ3 на ТЕЦ Брикел.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК
във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника,
намира за установено следното от фактическа страна следното:
Ищецът „Б.“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла
на смисъла § 1, т.24 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), като осъществя ва дейностите „производство на електрическа
и топлинна енергия“ както и има качеството на производител на електрическа
енергия и топлинна енергия по смисъла на § 1, т.46 от ДР на ЗЕ въз основа на
лиценз за производство на електрическа и топлинна енергия Nо Л-09603/14.03.2001 година, удължена
с нов 10 годишен период с решение И1-Л-095/12.07.201 година.
Ищецът е производител
на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия
(според § 1, т.28 от ДР на ЗЕ "Комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия" е производство в един процес на топлинна и
електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия.).
Между „Б.“ ЕАД и ЕСО
ЕАД са сключени договор за продажба на студен резерв Nо ДОЕ-019/18.07.2016 г. (стр.12-27
по делото ) и договор за достъп и пренос през електропреносната мрежа - DST-042/30.12.2015 г. (стр. 30-44 по делото).
Съгласно Договора за продажба на студен резерв
№ ДДЕ-019/18.07.2016 г., „Б.“ ЕАД в качеството на ДОСТАВЧИК продава,а „Е.с.о.” ЕАД в качеството му на ОПЕРАТОР купува
действителна нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен
резерв на енергийни блокове на централата, съгласно Приложение № 1 (ТГ 3). Действителна
нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен резерв се
определя, съгласно чл. 4, ал.1 от договора, като договорената предоставена
нетна разполагаемост на максималната активна мощност от Приложение 1 се
намалява с различни изброени елементи, сред които и непредоставената
разполагаемост за студен резерв, вследствие изпълнение на лицензионни
задължения по топлоснабдяване (т.6), непредоставена разполагаемост за студен
резерв в случаите на липса на разполагаем блок/агрегат за студен резерв (т.7). В чл.4 и чл.5 от договора е предвидено как се
определя договорената нетна мощност, разпоредената нетна мощност и
разполагаемата нетна мощност. Съгласно чл. 4, ал.3 от договора, при активиране
на блок от студен резерв, ОПЕРАТОРЪТ изкупува
чрез балансиращия пазар, активната енергия на Този блок по еднокомпонентна
цена, която включва всички разходи на доставчика за нейното производство и
доставка, в това число разполагаемост, енергия, цикли спиране –пускане на
блока и др. Според чл.4, ал.5 от договора, операторът дължи на доставчика
заплащане на разходите за циклите спиране/пускане на блока в студен резерв само
в изрично предвидените в този договор случаи.
Съгласно чл.9, ал.1 ОПЕРАТОРЪТ
разпорежда при нужда активиране на блок в Студен резерв. За недопускане на
съмнение, в случай на неуспешно активиране на блока, доставчикът може да
използва като заместваща мощност друг блок, който е резервен, за да изпълни
задълженията си за Студен резерв по този договор. Според чл. 9, ал.2 от
договора, след активиране на блока/агрегата на ДОСТАВЧИКА, ОПЕРАТОРЪТ разпорежда крайния срок, след който
активирания блок/агрегат следва да премине в състояние студен резерв или
принудителен престой от студен резерв. В случай, че след обявения от ОПЕРАТОРА
краен срок по ал. 2, блока/агрегата не премине в състояние на студен резерв или
принудителен престой от студен резерв, за целите на договора, състоянието на
блока/агрегата се счита за неразполагаем резерв (чл. 9, ал.3 от договора).
Съгласно чл. 21 от
договора, при активиране на блок от студен резерв, ОПЕРАТОРЪТ заплаща за
активираното количество електрическа енергия по еднокомпонентна цена (лв./МWh), съгласно условията на договора и
фактурирано, съгласно условията на договора.
В чл.22 от договора ДОСТАВЧИКЪТ
се е задължил да заплати на оператора неустойка за всеки отделен случай, като
хипотезите са описани в 8 подточки. Съгласно чл. 22, ал.7 от договора,
неустойка се дължи в случаите на неразрешено от ОПЕРАТОРА намаление или непредоставяне на договорената по чл. 2
мощност за студен резерв, в това
число и по смисъл на чл. 4, както и по технологични причини, в размер
определен от сумата на времето на съответното намаление или
непредоставена мощност по 150 % от цената за разполагаемост за студен резерв по
договора.
Съгласно чл.24 от
договора ДОСТАВЧИКЪТ издава отделни данъчни
фактури (отделно за разполагаемост за студен резерв и енергия от
активиран студен резерв) за дължимите суми по договора до 5 календарни дни от
края на отчетния период и с дата последния ден на календарния месец. ОПЕРАТОРЪТ
следва да издаде протокол за неустойки, съгласно клаузите на договора до 5
календарни дни от края на отчетния месец. Срокът за плащане по фактурите е
20-то число на месеца, следващ отчетния. Предвидена е процедура по изпращане на
фактурите и протоколи по факс/електронна поща и куриер (чл. 25), приложенията
към същите (чл. 26), срок за оспорване (чл. 27) - и неустойки при забавено плащане (чл. 30 от
договора). В раздел 9, чл.33 от договора са предвидени условията и случаите на
форсмажор, както и процедурата, която следва да се спази при настъпване на
форсмажор. Съгласно чл.33, ал.1 всяка страна се освобождава от отговорност и
няма да бъде считано, че е в нарушение по отношение на задължение по този
договор, и ще има право да спре изпълнението на своите задължения по договора,
ако и доколкото не е в състояние да изпълнява своите задължения или не може да
упражнява правата си по договора поради форсмажорно обстоятелство или събитие,
които не могат да бъдат разумно предвидени и преодолени от страната, заявяваща
форсмажор.
Ищецът е издал фактура Nо 27543/31.01.2017 г. за сумата от
4 334 918,86 лева – стойността на енергия от активиран студен резерв
от генератор 3 за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. – 18 814752 квтч съгласно протокол **********
(стр.55-56 по делото – протоколът е издаден на основание чл. 37, ал.2 от ПИКЕЕ
и е подписан от представители на двете страни).
Във връзка с тази
фактура, от страна на ответника ЕСО ЕАД е постъпило писмо до ищеца, изх. номер
ПМО-553/15.02.2017 г. (стр. 62 по делото), съгласно което от страна на
ОПЕРАТОРА е направено възражение за сумата от 83 158,729 лева без ДДС –
стойността на измерена енергия за периода от 21.00 часа на 27.01.2017 г. до
10,00 часа на 28.01.2017 г., за който период е имало диспечерско разпореждане
за спиране на турбогенератор 3, поради
което и произведената енергия за ОПЕРАТОРА
е излишък. Поради това и върната
и процесната фактура. Цитирана е справка 2.2 за енергия от активиран студен
резерв, изготвена от управление „Електроенергиен пазар“ в ЕСО ЕАД (справка 2.2
от 09.02.2017 г. – стр. 110 по делото).
След това от страна на
ищеца е издадено кредитно известие 27606/15.02.2017 г. ( стр. 61 по делото) на
стойност 4 334 918,86 лева, нова фактура 27607/15.02.2017 г. за
сумата от 235 128,38 лева – за
18 381 633,600 квтч - енергия от активиран студен резерв от генератор
3 за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. стр. 59 по делото) и фактура
27608/15.02.2017 г. – за сумата от 99 790,48 лева – стойността на енергия
от активиран студен резерв от генератор 3 за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017
г. за 433 118,400 квтч (стр. 60 по
делото).
Тези фактури са
представени на ЕСО ЕАД на 17.02.2017 г. (писмо, вх. номер ПМО-1157/17.02.2017
г. – стр. 65 по делото) и още същия ден
е изпратено писмо от ЕСО ЕАД до ищеца (писмо, изх. номер ПМО-1157/1/17.02.2017
г., получено от ищеца на 21.02.2017 г. – стр. 64 по делото), с което е отказано
плащане по фактура 27608/15.02.2017 г. –
за сумата от 99 790,48 лева, с мотив,
че се касае за енергия, която е произведена в нарушение на диспечерско
разпореждане, и което не се третира като активиран студен резерв.
Видно от протокол за
неустойка 4/31.01.2017 г., връчен на ищеца на 02.02.2017 г. (според неговите
изявления в исковата молба) на „Б.“ ЕАД е наложена неустойка в размер на
5 802,37 лева – на основание чл. 22, ал.7 от Договор № ДДЕ-019/18.07.2016
г. – неразрешено намаление или непредставяне на договорена мощност за студен
резерв.
На 17.02.2017 г. е
подписан протокол 36/17.02.2017 г. за прихващане на вземания и задължения между
страните по делото, в който протокол като дължима сума от Б. ЕАД е приета
сумата от 22 317,77 лева по протокол за неустойка 4/31.01.2017 година.
По делото е представена
и техническата документация, представена от ответника при участие в тръжната
процедура, въз основа на която е сключен и процесния договор № ДДЕ-019/18.07.2016
година.
По
делото са изготвени основно и допълнително заключение комплексна
съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира и двете заключения като
компетентно и обективно изготвени.
В
основното заключение вещите лица са посочили, че през месец декември 2016 г.
ТГ3 на ТЕЦ „Брикел“ е активиран общо три пъти, при което от обаждането на
диспечера за деактивиране на активиран студен резерв до излизане на машината от
паралел е в рамките д о два часа. За всички случаи през 2016 г. Б. ЕАД –
Генератор 3, е спирал до 2 часа след разпореждане на диспечера за деактивиране
и цялата енергия до пълно спиране на съоръжението е била заплатена през
балансиращия пазар по еднокомпонентна цена за електрическа енергия от активиран
студен резерв, посочена от Б. ЕАД. За периода 09.12.2016 г. – 06.01.2017 при
изследваните три броя деактивиране на активиран студен резерв ТГ3, времето от
обаждането за деактивиране на активен студен резерв до излизането от паралел и
преминаване в студен резерв е под два часа (на 09.12.2016 г. – 1,29 часа, на 15.12.2016
г. – 1,56 часа, на 27.12.2016 г. – 1, 49 часа). Вещите лица са посочили, че
времето за достигане на пълна мощност при активиране на ТГ3 от студено
състояние е 7,6 часа от диспечерското разпореждане. Данните в протокол
23001170201 за месец януари 2017 г. отразяват пълната активна електрическа
енергия, произведена в този период от ТГ3 на ТЕЦ Брикел, но не се отразяват
диспечерските разпореждания за активиране или деактивиране на студен резерв.
Посочено
е, че всички доставчици на студен резерв се деактивират след диспечерско
разпореждане за не повече от 2 часа, като на 27.01.2017 г. ТЕЦ Брикел
деактивира ТГ3 в студен резерв 12 часа и 55 минути след диспечерско разпореждане
(студеният резерв е активиран на 07.01.2017 г. в 08:58 часа, включен в паралел
на 07.01.2018 г. в 13:09 часа). От диспечерски дневник не се установява операторите
на ЕСО ЕАД едновременно или непосредствено след активиране да са разпореждали
преминаване в студен резерв за всички активирани доставчици на студен резерв.
По приложенията към Договор № ДДЕ-019/18.07.2016
г. вещите лица са посочили, че има заложено време за достигане на пълна мощност
при активиране на ТГ3 от студено състояние – 7,6 часа от диспечерското
разпореждане и 5 часа от последното спиране на блока/агрегата – за повторно
активиране на ТГ 3 от топло състояние.
В
съдебно заседание от 30.10.2018 г. при приемане на основното заключение и в
допълнителното заключение на комплексната експертиза, вещите лица са посочили,
че в договор № ДДЕ-019/18.07.2016 г. и приложенията към същия няма посочено
време за деактивиране на турбогенераторите. В съдебно заседание вещото лице Х.
заявява, че при прослушване на записа на диспечерите при ЦДУ за деактивиране,
се чува как от страна на диспечера на Б. ЕАД се заявява, че не може веднага да
деактивира.
В
допълнителното заключение е посочено, че в процесния период 27 - 28.01.2017 г.
ТЕЦ Брикел е работил с два броя
Турбогенератора ТГ1 и ТГ3. Самата топлоелектрическа централа Брикел е от
колекторен тип. Според вещите лица няма обективни причини за забава в
деактивирането на ТГ 3 с 12 часа и 55 минути и преминаването му в студен
резерв. Времето за деактивиране на турбогенератор 3 на Б. ЕАД след диспечерско
разпореждане, дадено в 21,00 часа на 27.01.2017 г., съгласно техническите
характеристики и динамичните параметри на ТГ3, заявени от „Б.“ ЕАД при регистрацията
му като участник на пазара на балансираща енергия от активиран студен резерв,
както и участник в търгове за доставка на студен резерв, е от порядъка на 16
минути.
При
разясненията, дадени в о.с.з по делото,
проведено на 18.12.2018 г., при приемане на допълнителното заключение, вещите
лица са посочили, че за да се определят тези 16 минути за спиране и преминаване
в режим на студен резерв, вещите лица са използвали данните, дадени в офертното
предложение, подадено от Б. ЕАД за участие в тръжната процедура, в резултат на която е сключен и
договор № ДДЕ-019/18.07.2016 година. Обичайно се дават 10 минути за реакция на
самия диспечер при подаване на искане за спиране и след това по 4 мегавата в
минута. Така се получавали 16 минути (ТГ3 е 20 мегавата, като в конкретния
случай е работил на 22 мегавата) като идеална хипотеза. Обичайно спирането на
всички включени в системата турбогенератори е до 2 часа. За изготвяне на
експертизата вещото лице М. заявява, че се е запознал с диспечерския дневник за
периода от два - три месеца и няма турбогенератор, който да е спиран повече от
2 часа на активен доставчик.
От
експертизата се установява и че при всички случи на спиране на турбегенератори
на ищеца през 2016 г., ТГ 3 е спирал в рамките на 2 часа (основно заключение),
като за този период на спиране произведената активна енергия е заплащана през
балансиращия пазар по еднокомпонентна цена за електрическа енергия от активиран
студен резерв.
По
делото е прието и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено. Според вещото
лице процесната фактура 27608/15.02.2017 г.
– за сумата от 99 790,48
лева е осчетоводена при ищеца „Б.“ ЕАД, отразена е в справката - декларация по
ЗДДС, както и вземането е отнесено в
дебита по сметка „Съдебни спорове“. Не се установява тази фактура да е осчетоводявана при ответника ЕСО ЕАД.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 105, ал.1 от ЗЕ
Ищецът претендира
заплащане на сумата от 99 790,48 лева като стойността на произведена
електрическа енергия за периода 27.01.2017 г. от 21:00 часа до 09:55 часа на
28.01.2017 година.
Не се спори, че за този
период чрез мощността ТГ3 на ТЕЦ Брикел е произведена електрическа енергия в
обем от 433 118,400 квтч.
Спорът е дали това количество,
произведено в периода 27.01.2017 г. от 21:00 часа (след дадено диспечерско
разпореждане за спиране на ТГ 3) до 09:55 часа на 28.01.2017 г. (реалното
спиране и извеждане от паралел на ТГ3) от ТГ3 на ТЕЦ Брикел (мощността, за
която се отнася договора), е активна енергия, произведена в резултат на
активиран студен резерв, стойността на която се определя по правилото на чл. 21
от договора, доколкото ищецът основава претенцията си именно на посочения
договор.
Отказът за заплащане на
стойността на тази енергия, определена по правилото на чл. 21 от договора е
мотивиран от ответника именно с аргумента, че произведената активна енергия при
активиран студен резерв подлежи на изкупуване
по цената по чл. 21 от договора, само ако състоянието, в което е
произведена е именно „активиран студен резерв“, т.е след дадено диспечерско
нареждане за активиране и до момента, до който не е дадено диспечерско
нареждане за спиране.
Следователно, за
основателността на иска ищецът следва да докаже, че за ответника като
ОПЕРАТОР е възникнало задължение да
изкупи посоченото количество активна енергия именно по цената по чл. 21 от
договора.
Основният аргумент на
ищеца е, че договорът от 18.07.2016 г.
не предвижда конкретни срокове за преминаване на мощностите от активиран
студен резерв в студен резерв, поради което и независимо, че конкретният цикъл
на спиране е продължил над 12 часа, то цялото количество активна енергия следва
да му бъде заплатено по цената по чл. 21 от договора.
Действително, договорът
за продажба на студен резерв от 18.07.2016 г. не предвижда конкретни срокове за
преминаване на мощностите от активиран студен резерв в студен резерв.
По аргумент от чл. 303
от ТЗ, когато търговският договор между страните не определя срок за изпълнение
на задължението, основен критерий за определяне на срока за изпълнение на
задължението е естеството на самата сделка или търговският обичай.
В конкретния случай,
процесният договор за продажба на студен резерв Nо ДДЕ-019/18.07.2016 г. от 18.07.2016
г. е сключен в изпълнение на изключително важна обществена функция за
поддържане стабилността на електроенергийната система – чл. 105, ал.1 от Закона
за енергетиката. Безспорно се касае за търговска сделка, доколкото и двете
страни са търговци, които оперират на особения пазар на производство и
разпределение на електрическа енергия (чл. 286, ал.1 от ТЗ) и конкретната
сделка е свързана с тази дейност.
Съгласно т. 61 от § 1 от ДР на ЗЕ "студен резерв" е резервът,
необходим за определената степен на адекватност, изкупуван от оператора на
електроенергийната система под формата на разполагаемост на енергийни мощности
за производство и/или потребление които операторът активира в случай на
дефицит.
Съгласно разпоредбата
на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните; отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
Именно с оглед целта на
договора, следва да се тълкуват и всички права и задължения на страните по
същия, вкл. и относно обстоятелството да се прецени дали е налице изпълнение на
договорните задължения на страните.
В конкретния случай, страните
са се споразумели, че произведена по
време на цикъл на активиран студен резерв активна енергия се изкупува от
ОПЕРАТОРА чрез балансиращия пазар по еднокомпонентна цена, която включва
всички разходи на ДОСТАВЧИКА за производство и доставка, вкл. разполагаемост,
енергия, цикли спиране – пускане на блок
и пр. (чл. 4, ал.3 от договора). В чл. 9
е разписана процедурата за активиране и деактивиране на блок.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца, че продължителния период на изпълнение на нареждането за
извеждане на мощността от активно състояние от 27.01.2017 г., се дължи на
насрещно неизпълнение на задължението на ОПЕРАТОРА да даде едновременно с
разпореждането за активиране ТГ3 от студен резерв и разпореждане кога ще бъде
спрян. Видно от текста на чл. 9 от договора, не е предвидена такава
едновременност на задълженията. Също така, видно от другите три цикъла на
активиране/деактивиране на процесния ТГ3 в периода 09.12.2016 г. – 28.12.2016 г. в рамките на действие на същия
договор, диспечерското обаждане за
деактивиране е дадено след като блокът вече е бил активиран, което сочи, че
именно такава е и била волята на страните. Това разбиране се подкрепя и от
характеристиките на пазара, на който се предоставя посочената стока –
електрическа енергия, с нейните особености – невъзможност за съхранение,
специални правила за включване и изключване от системата, сложна система на
регулации, целящи гарантиране баланса й, необходимост от преценка във всеки момент
от страна на диспечерите на действията, които следва да се предприемат за
запазване стабилността на цялата система (съгласно Правилата за управление на
електроенергийната система и Правилата за търговия с електрическа енергия).
Недоказано бе и
твърдението, че ответникът е приел и признал надлежно изпълнение на
задълженията на ищеца по договора от 18.07.2016 г., тъй като е приел фактурата
от 31.01.2017 г. за цялата стойност на енергията от активиран студен резерв,
включително и за процесните 12,55 часа, тъй като не е възразил в срока по чл. 27
от договора след получаване на фактурата от 31.01.2017 г., а и в протокола,
посочен във фактурата, представители на двете страни са удостоверили посочените
количества произведена активна енергия.
На първо място, съдът
намира, че не бе доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест на коя
дата точно е връчил фактура Nо 27543/31.01.2017 г. за сумата от
4 334 918,86 лева на ответника. От данните по делото обаче се
установява, че фактурата е издадена въз основа на протокол **********, който е
изпратен от ответника на ищеца на 03.02.2017 г., т.е фактурата не може да е
издадена преди тази дата. Самите страни в договора са предвидили, че фактурите
се издават до пето число на следващия месец, но с дата последният ден от
месеца. Т.е от датата, вписана в самата фактура не се установява датата на
съставянето й, още по-малко връчването й на ответника (фактурата не е подписана
от представител на ответника).
От друга страна, видно
от текста на чл. 26, ал.2 от договора, като приложение към фактурата за
активиран студен резерв следва да се прилага справка, която да съдържа
информация, която не е включена в цитирания протокол (размер на доставената енергия от
активиран студен резерв, единична цена, дължима сума на енергията). А за исковия период справката е
издадена на 09.02.2017 г. (стр. 110 по делото). Следователно, дори и да е
връчена повече от 10 дни преди възражението от 15.02.2017 г. (стр. 62 по
делото), фактурата от 31.01.2017 г. не е била комплектувана с всички изискуеми
документи по договора към този момент, съответно за ответника не е започнал да
тече срокът за оспорване на същата.
Ирелевантно е за спора
на кое точно основание е издаден протокол ********** – на основание Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, в сила към момента или на
основание договор за достъп и пренос през електропреносната мрежа - DST-042/30.12.2015 г., доколкото се установява, че
договорът няма характеристиките на справка по смисъла на чл. 26, ал.2 от
договора от 18.07.2016 година.
С оглед
неоснователността на тези твърдения на ищеца, следва да се прецени дали е
основателно възражението на ответника, че е налице неизпълнение на договорно
задължение на ищеца да спре активираната мощност и да я приведе в състояние на
студен резерв, поради което и за ответника не е възникнало задължението да
изкупи произведената в това състояние на ТГ3 енергия на основание чл. 21 от
договора от 18.07.2016 година.
Както бе посочено
по-горе, клаузите на договора следва да се тълкуват в съвкупност, с оглед
действителна воля на страните и смисъла, който произтича от договора.
В договора от 18.07.2016
г. е предвиден конкретен механизъм за определяне на сроковете за достигане на
брутна работна мощност (чл. 5, ал.1 от договора), препращаш към приложение 5 към
договора, препращаш към тръжното предложение на Доставчика. Именно там са
определени 7,6 часа за достигане на максимална мощност от студено състояние и 5
часа от топло състояние при повторно активиране (стр. 155 по делото). На базата
на приложенията към договора и тръжната документация, вещите лица са посочили, че
времето за деактивиране на ТГ3 на Б. ЕАД след диспечерско разпореждане,
съгласно техническите характеристики и динамичните параметри, заявени от
дружеството в тръжната документация е от порядъка на 16 минути.
Съдът намира, че с
оглед целта на договора – осигуряване на стабилността на енергийната система,
задълженията на ОПЕРАТОРА по чл. 6, ал.2
от договора да диспечира централата в
съответствие с техническите изисквания и границите на разполагаемата мощност, съобразно експлоатационните характеристики
(които се установяват от приложенията към договора), и установената от страните
практика по изпълнение на договора, видно от която периодът на реално извеждане
на ТГ3 от паралел и преминаване в режим на студен режим е между 1 час и 29
минути и 1 час и 56 минути след получаване на диспечерско нареждане за спиране,
и двете заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, се
установява, че действително, след получаване на диспечерско указание за спиране
на мощността от активен студен резерв, е необходимо технологично време за
реалното спиране. Следователно, произведената в този период активна енергия
следва да бъде изкупен от ОПЕРАТОРА по
цените по чл. 21 от договора, тъй като периодът на спиране е част от цикълът спиране
– пускане на блок. Този период като времеви отрязък обаче е значително под
претендирания от ищеца период от 12 часа и 55 минути. За определяне на периода, в рамките на който
ищецът е следвало да изпълни задължението си за спиране на ТГ3, Съдът не се
позовава на заключението на вещите лица по комбинираната експертиза, тъй като
същите са посочили период за спиране от 16 минути, което обаче е идеалният
теоретичен случай, на базата само на документно изчисление. Видно от наложената
практика от страните във вътрешните им отношения, както и обичайната практика
при подобен тип сделки с други доставчици на студен резерв, с които ответникът
има подписан договор за продажба на студен резерв (изследвани от вещите лица
при изготвяне на основното заключение), е установен устойчив период на спиране
под и около два часа след получаване на диспечерското нареждане. Поради това и
с оглед данните по делото и на основание чл. 162 от ГПК Съдът намира, че
длъжникът е следвало да изпълни задължението си за спиране на ТГ3 за период,
който следва да се определи като средноаритметична стойност от установените
процедури по извеждане от режим на активиран студен режими в преминаване в
студен режим, доколкото ищецът не ангажира доказателства, че в конкретния
случай има налице особени обстоятелства, които водят до удължаване на този
обичаен период на спиране на ТГ 3. Този период възлиза на 1 час и 45 минути.
В тази връзка ищецът, макар, че е изложил в
исковата молба твърдения за особено студено време, изрично в допълнителната
искова молба заявява, че в случая не се твърди наличие на форсмажорни
обстоятелства по смисъла на чл. 33 от договора, поради което и това възражение
не следва да се обсъжда.
За пълнота следва да се
отбележи следното:
Ищецът извършва по
занятие специфична по предмет дейност, а именно производство на електрическа и
топлинна енергия, поради което и дължимата от него грижа на добрия търговец
предполага да съобрази обичайните особености на климата за географския регион,
в който осъществява дейността си. Следователно от него може обосновано да се
очаква, че като се е задължил да предостави студен резерв, съответно активиран
студен резерв в периода 01.10.2016 г. - 31.03.2017
г., същият е осъзнавал, че в този период се включват и зимни месеци, като е
общоизвестно какви са климатичните условия в страната през този период на
годината и че е нормално тогава средните
денонощни температури да са под нулата. Дължимата грижа на добрия търговец, с
която същият следва да изпълнява задълженията си по договора (чл. 302 от ТЗ) предпоставя и да бъдат съобразени особеностите
на климата и факта, че този предимно зимен период е съпроводен с неблагоприятни
атмосферни условия. Ниските температури и снеговалежа през зимния сезон не са
обстоятелства, които да са неясни, неочаквани при сключването на договора, ако
ищецът бе действал с необходимата грижа.
Ищецът сочи и, че е
било невъзможно да се спре за по-кратък период, тъй като в този период чрез ТГ3
е осигурявал отоплението на гр. Гълъбово, тъй като е производител на енергия от
високоефективно комбинирано производство и в момента на получаване на
диспечерското разпореждане за спиране не е работел друг турбогенератор, а за да
се спре работата на ТГ3 е необходимо да се включи нов турбогенератор в паралел,
което е по-продължителен период. От самите твърдения на ищеца в този смисъл
следва, че същият не изпълнява основното си задължение по договора, а именно да
предостави договорените количества нетна разполагаемост за Студен резерв,
съгласно Приложение 1 към договора. А именно с ТГ3 следва да се осигурява тази
нетна разполагаемост. Натоварването на този турбогенератор в периода 27.01.2017
г. - 28.01.2017 г. с функцията да изпълнява и задълженията на ищеца по договор
за продажба на електрическа енергия с трети лица, и да осигурява топлоподаването на частни
абонати (в какъвто смисъл са възраженията в молбата – уточнение на фактическите
твърдения от 05.06.2018 г. на ищеца) сочи, че самият ищец като страна по
договора от 18.07.2016 г. се е поставил в невъзможност да изпълнява
задълженията си по договора, а именно да отдели посочения ТГ за осигуряване на
студен резерв. „Б.“ ЕАД, като участник в
процедурата по ЗОП, в резултат на която е сключен процесния договор, а и като
участник на специализирания пазар по производство, пренос и разпределение на
електрическа енергия, е бил наясно или е следвало да е наясно, както със
същността на договора за продажба на студен резерв, така и със спецификите на
собственото си производство (ако се твърди, че поради комбинирания характер не
може да се осъществява само производство на активна енергия само в отделни
периоди, след съответно диспечерско нареждане), съотв. да осигури изпълнението
на задълженията си по другите договори, сключени с трети лица с други мощности.
Неоснователно е възражението
на ищеца, че ответникът е разполагал с възможността по чл. 147, ал.4 от
Правилата за управление на електроенергийната система, а именно, след като е
констатирал неизпълнение на диспечерско нареждане, операторът да прекрати
достъпа на производителя до преносната мрежа, която не е използвал. Посоченото
правомощие и упражняването му са оставени на преценката именно на оператора на
електропреносната мрежа с оглед конкретното състояние на мрежата с оглед
осигуряване на нейната стабилност и устойчивост, при многобройни фактори, които
същият следва да съобрази (неизчерпателно изброяване в чл. 147, ал.2 от Правилата
за управление на електроенергийната система) и не следва да се тълкува като
начин за една от страните по договор за продажба на студен резерв да осигури
изпълнение на задълженията на другата страна.
По изложените
съображения, съдът намира, че за ответника е възникнало задължение да заплати
стойността на произведената в приетия от съда период о т 1 час и 45 минути активна енергия по цената по чл. 21
от договора. Поради това и възражението на ЕСО ЕАД, че не дължи изобщо
заплащане на основание чл. 21 от договора от 18.056.2017 г. на стойността на произведена активна енергия
след диспечерското разпореждане от 21.00 часа на 27.01.2017 г. до момента на
реалното извеждане от паралел в 9,55 часа на 28.01.2017 г. е частично
неоснователно.
На основание чл. 162 от ГПК и с оглед данните за произведеното количество активна енергия за периода от
12 ч. и 55 минути, съдът намира, че за 1 часа и 45 минути следва да се приеме,
че са произведени 58 304,40 квтч. Стойността на това количество, по цената,
валидна за периода – 0,192 лева за 1 квтч без ДДС възлиза на 11 194,44
лева без ДДС, или 13 433,33 лева. До този размер искът е основателен.
За останалото
количеството произведена енергия за ответника не е възникнало задължения да я изкупи
на основание чл. 21 във връзка с чл. 4, ал.3 от договор за продажба на студен
резерв Nо
ДОЕ-019/18.07.2016 г., поради което и не дължи стойността й.
Доколкото искът се
основава именно на посочения договор за продажба на студен резерв и на
задължението на ответника да изкупи произведеното количество енергия от
активиран студен резерв, извън предмета на настоящото дело е въпросът дали и
кой дължи заплащане на останалото количеството електрическа енергия,
произведено в периода.
По изложените
съображения, искът следва да се уважи частично.
За пълнота следва да се
отбележи, че по делото се установява, че още на 01.02.2017 г. и на 02.02.2017
г. ищецът е получил изготвените от ответника справки за състоянието на
съоръженията, справка за разполагаемо мощности за студен резерв и справка за
начислени неустойки за месец януари 2017
година, като същите са приети, без оспорване. Приет е и протокол за неустойка
4/31.01.2017 г., изпратен на ищеца на 08.02.2017 г. и вземането по същия е
отразено в сключения протокол за прихващане на задължения между двете дружества
от 17.02.2017 година. Следователно,
ищецът по делото е приел изцяло констатациите на ОПЕРАТОРА, че в периода
27.01.2017 г. – 28.01.2017 г., ТГ3 е бил в „работен“ режим, а не в режим
„активиран студен резерв“, което го е направило и „неразполагаема“ мощност за
студен резерв, съгласно определението по чл. 22, ал.7 вр. чл. 4, т.8 от
договора. Следователно, налице е извънсъдебно признание от ищеца за
неизпълнение на договорните му задължения във връзка със задължението за
предоставяне на нетна разполагаемост на договорената активна мощност ТГ3 поради
дейност на мощността в режим „Работа“ в периода 27.01.2017 г. – 28.01.2017
година.
Относно
иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 565,10 лева
С оглед частичната основателност
на главната претенция, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава
в размер на сумата от 1235,12 лева за периода 21.02.2017 г. (съгласно чл. 24,
ал.3 от договора) до датата на предявяване на иска.
Относно
разноските:
С оглед този изход на
делото, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 782, 60 лева.
На ответника се дължат
направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 900,16
лева – за депозити за вещи лица. Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, но не го е включил в списъка за разноските (не е посочена
сума). Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3000,55 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.с.о.“
ЕАД, *** иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 105, ал.1 от ЗЕ ДА ЗАПЛАТИ на Б.“
ЕАД, ***, извън града, сумата от 13 433,33
лева – част от сумата по фактура 27608/15.02.2017 г. - стойността на енергия от
активиран студен резерв от генератор 3 за периода 27.01.2017 г. – 28.01.2017 –
58 304,40 квтч на основание чл. 21 от по договор ДДЕ-019/18.07.2016 г., заедно
със законната лихва върху тази сума от 18.01.2018 г. до окончателното й
заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1235,12 лева – лихва върху сумата от 13 433,33
лева за периода 21.02.2017 г. – 178.01.2018 г. и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 782, 60 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ „Б.“ ЕАД, ***, извън града срещу „Е.с.о.“
ЕАД, *** иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр чл. 105, ал.1 от ЗЕ за сумата над 13 433,33 лева до пълния
претендиран размер от 99790,48 лева – стойността на енергия от активиран
студен резерв от генератор 3 за периода 27.01.2017 г. – 28.01.2017 (за
количеството над 58 304,40 квтч до 433118,400 квтч) по договор ДДЕ-019/18.07.2016 г., за която сума е
издадена фактура 27608/15.02.2017 г., иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 1235,12 лева до пълния претендиран
размер от 3 565,10 лева – лихва за забава за периода 21.02.2017
г. – 17.01.2018 година върху сумата по фактура
27608/15.02.2017 година.
ОСЪЖДА
„Е.с.о.“ ЕАД, *** иск
по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 105, ал.1 от ЗЕ ДА ЗАПЛАТИ на Б.“ ЕАД, ***,
извън града, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на
782, 60 лева.
ОСЪЖДА
„Б.“ ЕАД, ***, извън
града да заплати на „Е.с.о.“ ЕАД, *** на основание чл. 78 от ГПК сумата от 900,16
лева – разноски за депозити за вещи лица и 3000,55 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: