Решение по дело №1630/2017 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В.,17.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 19.10.2017 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1630 по описа за 2017 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №5072/ 10.04.2017 г. от А.В.П. с ЕГН ********** ***,чрез адв.В.Ч. *** офис 502,против Ц.Б.Ц. с ЕГН ********** ***,В.В. Ц.с ЕГН ********** *** и ”УниКредит Булбанк”АД, ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.С.район Възраждане пл.”***” **,представлявано от изп. директори Л.К.Х.и Е.М..

Ищцата твърди,че с нот. акт №191 т.ІІІ рег. №5618 дело №237/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС Р.С.закупила от М.К.А.следния недвижим имот : друга селскостопанска територия от 2.424 дка ІХ кат. в м.”Крайщето” в землището на с.Б.И.общ.В.,представляващ имот №000394 по плана за земеразделяне на селото.

Скоро след придобиването на имота,ищцата установила, че част от имота,а именно 1 240/2 424 ид. части от имота, ведно с намиращата се в него масивна жилищна сграда от 70 кв.м.,била обект на принудително изпълнение по изп. дело №2458/2013 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б.,като взискател по делото бил третият ответник,а длъжници-първите двама,които били сочени като собственици на имота.Върху имота била вписана ипотека в полза на взискателя за обезпечение на вземането му по отпуснат кредит в размер на 100 000 лв. по договор за кредит с длъжниците №893/14.09.2004 г..По делото била наложена възбрана върху имота,с постановление от 11.12.2013 г..

При сключването на ипотеката,длъжниците се били легитимирали като собственици на 1 240 кв.м. в ид. части от имота,ведно с намиращите се в него масивна жилищна сграда от 70 кв.м. и други подобрения,с нот. акт № ***т.І дело *****г. на нотариус Р.С..Били признати за собственици на основание давностно владение, течащо от сключването на предварителен договор от 03.10.1990 г..

Ищцата оспорва правото им на собственост.В нот. акт били отразени неистински факти.Предварителният договор бил нищожен,тъй като бил сключен с продавач-несобственик, преди да е била възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ.Поради което не можел да се приеме и за начало на давностно владение.

Собствеността върху имота била възстановена едва през 2009 г. с решение на ОСЗ гр.В. на лицето Х.С.Е.,по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ.

Ищцата навежда доводи,че имотът не е могъл да бъде придобит по давност/още повече,че Х.Е. бил продал имота на първия ответник с нот. акт *** нот. дело № ***г. на нотариус с район на действие ВРС И.Л./.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на страните,че имотът,върху който е насочено принудителното изпълнение,а именно имот №000394,не е собственост на първите двама ответници-длъжници по изп. дело.

Искът е с правно основание чл.440 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Отговор е постъпил само от ответника-юридическо лице. Намира иска недопустим,евентуално-неоснователен.Доводът му е за липса на активна процесуална легитимация на ищцата,доколкото не заявявала свои или на праводателя си права към момента на изповядването на ипотеката.По същество,ответникът бил добросъвестен ипотекарен кредитор,ищцата могла да се уведоми за вписаната ипотека. На следващо място,ищцата не се легитимирала по категоричен начин като собственик на процесния имот.Не доказвала валидна реституция по реда на ЗСПЗЗ.Навежда и довода,че ипотекарният длъжник бил придобил имота по давност на основание 5 г. добросъвестно владение,считано от издаването на нот. акт през 1999 г..

По искане на ответника-юридическо лице,по делото е било конституирано трето лице-помагач,а именно изповядалия ипотеката нотариус с район на действие ВРС Р.С..В производството,третото лице излага доводи за липса на основания за ангажиране на отговорността му/за недопустимост и евентуално за неоснователност на иска/.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 03.10.1990 г.,между В.П.Л.,Г.П.Л.и Л.П.Л.,като продавачи,и Ц.Б.Ц. с ЕГН ********** от с.Б.,като купувач,е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ дворно място извън плана на с.Б.И.,от около 1.5 дка,заедно със застроената в него жилищна сграда/едноетажна масивна на около 40 кв.м./,паянтова сграда и тоалетна,за сумата от 12 000 лв..

Горното е видно от представения по делото договор-стр.6.

На 05.07.1999 г.,Ц.Ц. се е снабдил с констативен нот. акт за имота/нот. акт №***том ***дело *****г. на нотариус с район на действие ВРС Р.С./.В нот. акт,имотът е индивидуализиран като 1 240/2 424 ид. части от имот №000394,с площ от 2.424 дка,заедно с намиращата се в имота масивна жилищна сграда,построена върху 70 кв.м. и други подобрения.

Горното е видно от представения нот. акт,както и от нот. акт №***дело *****г. за поправка на нотариален акт №20/внесена корекция на вписаната данъчна оценка/-стр.стр.7 и 8.

На 15.09.2004 г.,Ц.Ц. и В.В. *** са обезпечили задължение по договор за кредит,сключен с ”Булбанк”АД гр.С.,с ипотека на имота.

Горното е видно от представения нот. акт № ***г. на нотариус Р.С.-стр.стр.9-10.

    С решение №504/30.06.2009 г. по преписка №16262,ОСЗ гр.В. е предоставила на Х.С.Е. с ЕГН ********** *** правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,а именно на др. селскостопанска територия от 2.424 дка ІХ кат. в м.”Крайщето” в землището на с.Б.И., представляваща имот №000394 по плана за земеразделяне на селото.

Горното е видно от представеното решение-стр.11.

На заявителя със съдебно решение от 21.09.2007 г. по гр. дело №836/2007 г. на ВРС е било признато правото да си възстанови собствеността върху 48 дка земеделски земи в землището на с.Л..С решение №492Л/26.11.2007 г.,ОСЗ В. е постановила обезщетяване по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ,а при недостиг-по реда на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, поради представянето на съдебното решение след влизане в сила на плана за земеразделяне.

Горното е видно от представената преписка №16262/ 2007 г.-стр.стр.87-94.

На 14.08.2009 г.,Х.Е. е продал имота на Ц.Ц..

Горното е видно от нот. акт № ***дело №***г. на нотариус с район на действие ВРС И.Л.-стр.12.

На 27.11.2013 г.,М.К.А.с ЕГН ********** от гр.В. е учредил на Б.Ц.Ц. и В.Ц.Ц.,***,право на ползване върху имота и е продал имота на А.В.П. с ЕГН ********** ***.

Горното е видно от нот. акт № ***дело №327/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС Р.С.-стр.13.

Видно от представеното извлечение от регистър на земеделски земи,гори и земи в ГФ/стр.стр.18 и 19/,имотът е бил закупен от С.М.Б.с ЕГН ********** от гр.В. с нот. акт **/11.01.2010 г. на нотариус с район на действие ВРС И.Л. и впоследствие от М.А.с нот. акт №33/23.12.2010 г. на нотариус с район на действие ВРС Р.С..

Видно от представеното постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот/стр.14/,на 11.12.2013 г. ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б. е наложил възбрана върху 1 240 кв.м. идеални части от поземлен имот №000394 ІХ кат.,находящ се в местността ”Крайщето” по плана на с.Б.И.общ.В.,целия с площ от 2 424 кв.м.,за обезпечаване вземането на ”Булбанк”АД гр.С.по договора за кредит.

Видно от представеното удостоверение от 16.10.2017 г. на ЧСИ Г.Б./стр.114/,към датата на предявяването на иска изп. дело е висящо,като няма насрочена дата на опис на имота.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим/като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същия се преценява като неоснователен,при което следва да бъде отхвърлен.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че всяка от страните е следвало да докаже твърдяните от нея изгодни за нея факти.За ищцата това са твърденията й,че е собственик/вкл. че е придобила правото на собственост валидно,вкл. че праводателят й е бил собственик/, наличието на изп. дело и договор за ипотека,както и порок при изповядването на ипотеката/твърдението,че ипотекарните длъжници не са били собственици/.

Съдът е приел,че ищцата е ангажирала възможните доказателства,освен за валидна реституционна процедура,в резултат на която праводателят й е получил имота.

Подалият отговор ответник пък е следвало да докаже,че ипотекарните длъжници са били собственици,както и че ищцата е придобила от несобственик.Съдът е посочил,че е следвало да се прояви активност по отношение доказването на твърдението за пороци в административното производство.

При постановяването на решението си,Съдът установява, че е допуснал известна непрецизност в доклада си,като е посочил,че предмет на иска е правото на собственост върху целия имот.Както е било предявено искането,а именно да бъде признато за установено по отношение на страните,че имотът,върху който е насочено принудителното изпълнение,а именно имот №000394,не е собственост на първите двама ответници-длъжници по изп. дело,е следвало да се докладва,че предмет на иска е правото на собственост върху частта,подложена на принудително изпълнение-1 240/2 424 ид. части,не върху целия имот.В тази насока именно Съдът приема,че дължи произнасяне,без да се налага изискване на уточнение от ищцата.

Във връзка с изложените доводи за недопустимост на иска/доколкото ищцата била във владение на имота,нямала интерес от иск по чл.440 от ГПК/,Съдът ще се позове на служебно известното му решение от 03.06.2015 г. по гр. дело №92/2015 г. на ВОС,по което ищцата е била насочена да предяви именно такъв иск.

По съществото на спора,не се събраха доказателства за валидна реституционна процедура и по-точно за включването на имота в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Според Тълкувателно решение №6/2006 г. на ОСГК на ВКС,в настоящото производство Съдът може да осъществи инцидентен съдебен контрол върху решението на ОСЗ,с което реституираният собственик е обезщетен със земя по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.Това решение е материално незаконосъобразно,тъй като с него е възстановена собственост върху имот,за който не се откриха никакви писмени доказателства да е бил включен като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ след провеждане на съответната процедура.Като такова,същото не следва да се зачита от Съда/не и да се отменя или обявява за нишожно/.

ВОС е имал възможност да се произнесе по подобен казус,като с решение **26/01.12.2009 г. по гр. дело №566/ 2009 г. е приел,че решението на ОСЗ,с което на основание чл.19 от ЗСПЗЗ е предоставен в обезщетение спорният имот въз основа на влязло в сила съдебно решение,като земя, включена в общински поземлен фонд,тъй като плана за земеразделяне е влязъл в сила,е административен акт,който има конститутивно действие и легитимира страната като собственик,но доколкото в административното производство по възстановяване на правото на собственост не е участвала другата страна,реституционният акт няма обвързващ ефект спрямо нея.При това положение не е разполагала с възможност да го обжалва,включително и ако последният е материално незаконосъобразен.Затова е допустимо в рамките на производството по спор за собственост да бъде извършен косвен съдебен контрол,както на действителността,така и на законосъобразността на този реституционен акт.И в тази връзка,като се имат предвид изложените по-горе съображения,че спорният имот не е бил включен в териториите,от които ще се възстановява право на собственост върху земеделски земи,при което нормата не би могла да намери приложение/заявителят по преписката не е имал право да получи имота като обезщетение по чл.19 от ЗСПЗЗ/.Това прави решението,на което се основава защитата на ищцата,материално незаконосъобразно и като такова съответно не е породило своите конститутивни последици.

Допълнителен довод е,че по делото ищцата не е успяла да открие и представи оригинал на решението или равностоен заверен препис,които да съдържат подписите на посочените като постановили решението началник,зам. началник и членове на ОСЗ,което да позволи извод за валидност на решението,като постановено от надлежен състав на административния орган.При което следва да се приеме и че решението е нищожно,при липса на компетентност.

При положение,че ищцата не е доказала право на собственост,безпредметно е да се изследва дали ответниците са били собственици,за да ипотекират имота. Искът се явява неоснователен още на това основание.

Относно разноските : при този изход на делото/при отхвърлянето на иска/,искане за репариране на разноски би било основателно само ако изхожда от ответниците.Същите обаче не са поискали присъждане на разноски/процесуалният представител на ответника-юридическо лице дори изрично е заявил в хода по същество,че не претендира такива/.На третото лице пък не се следват разноски,съгласно чл.78 ал.10 от ГПК.

Водим от горното,съставът на Врачанския районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

   

   

    ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.П. с ЕГН ********** ***,чрез адв.В.Ч. *** офис 502,против Ц.Б.Ц. с ЕГН ********** ***,В.В. Ц.с ЕГН ********** *** и ”УниКредит Булбанк”АД, ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.С.район Възраждане пл.”***”**,представлявано от изп. директори Л.К.Х.и Е.М., иск с правно основание чл.440 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК-да бъде признато за установено по отношение на страните,че 1 240/2 424 ид. части от недвижим имот, представляващ друга селскостопанска територия от 2.424 дка ІХ кат. в м.”Крайщето” в землището на с.Б.И.общ.В.,имот №000394 по плана за земеразделяне на селото,върху които е насочено принудителното изпълнение по изп. дело №2458/2013 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б.,не са собственост на първите двама ответници-длъжници по изп. дело.

 

 

Решението е постановено при участието на трето лице нотариус с район на действие ВРС Р.С.,като помагач на ответника ”УниКредит Булбанк”АД”.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :