Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр.Плевен, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №795
на Административен съд-Плевен по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от Е.В.Г. с ЕГН **********
***, против Решение №2153-14-82/5.10.2021 год. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-184/7.09.2021 год. на Г. и е потвърдено Разпореждане
№1011-14-5429#2/1.09.2021 год. на ръководител ПО.
В жалбата са наведени доводи, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Сочи, че
ведно със съдебните книжа по административно дело, по което е бил страна, е
получил и Разпореждане №1011-14-5429#2/1.09.2021 год., което счита за незаконосъобразно и
необосновано. Твърди, че административният орган не е приложил разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО съобразно
разрешението, дадено с трайната практика на ВАС, според която, ако решението на
ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на
чл.112 от ЗЗ, до влизане в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по
обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост. Затова счита, че привременна пенсия може да му бъде отпусната,
възобновена или възстановена, когато са налице предпоставките затова, т.е.
когато е налице експертно решение, определящо най-малко 50% трайно намалена
работоспособност. Сочи, че нормата на чл.96, ал.1 от КСО изчерпателно урежда
хипотезите на прекратяване на пенсията. С текста на чл.98, ал.7 от КСО законодателят е признал правото на лицата да
получават пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, като
целта е да се осигури възможност за обезпечаване на основните жизнени
потребности и нужди на лицата, до окончателно решаване на въпросите относно
трайно намалената работоспособност на лицата. Излага подробно в жалбата фактите
във връзка с проведени производства, по които пенсията му е била прекратена,
спряна и впоследствие отново прекратена, както и посочва развило се съдебно
производство във връзка със спиране на пенсията му. Обосновава правния си
интерес от водене на настоящото съдебно производство. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.96, ал.1 от КСО пенсията може да бъде прекратена в
изчерпателно изброени случаи - когато пенсионерът почине; когато детето навърши
възрастта, до която може да получава наследствена пенсия или е осиновено;
когато преживелият съпруг встъпи в брак, когато отпадне основанието за
получаването й, но не и по време на обжалване на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК. Счита, че
административният орган не е приложил разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО, ако решението
на ТЕЛК е обжалвано, то до влизане в сила на решението на НЕЛК, се отпуска, възобновява
и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
В заключение моли съда да отмени Решение №2153-14-82/5.10.2021 год. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Депозирал е подробно писмено становище, в което е изложил
доводите за наличие на подадена молба за поправка на техническа грешка в
постановеното от ТЕЛК решение, с което му е определена 60% ТНР, която изключва
приложението на чл.96, ал.1 от КСО и на това основание счита оспореното решение
за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на целта на закона.
Ответникът в настоящето производство –Директорът на ТП
на НОИ-Плевен, в съдебното заседание по съществото на спора се представлява от
юрисконсулт Т. с пълномощно на л.107 от делото, която моли съда да остави без
уважение подадената жалба. Счита, че при постановяване на оспореното решение
административният орган правилно е съобразил ЕР №1193/132/23.07.2021 год., с което на
жалбоподателя са определени 60% ТНР, който процент не дава право на Г. да
получава социална пенсия за инвалидност. Сочи, че независимо от постъпилите по
делото доказателства за подадена молба за поправка на техническа грешка в
постановеното от ТЕЛК решение, последното не е отменено и е годен
административен акт, влязъл в сила, поради което правилно е съобразен при постановяване на
разпореждането, с което е отказана пенсия за инвалидност.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Г. е подал
заявление на 27.11.2017 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по
чл.90а от КСО /л.34/. Към същото е приложено Експертно решение на ТЕЛК № 2898 от зас. 188/10.11.2017 г. /л.35-36/,
с което му е определена ТНР в размер на 72%, със срок 1.11.2020 г. ЕР не е
оспорено от медицинската комисия към ТП на НОИ , и с разпореждане №13/1.12.2017
г. /л.39/ е отпусната социална пенсия за инвалидност, на основание чл.90а от КСО. С Разпореждане №2112-14-560#19/ 29.10.2018
г. /л.40/ е отказано да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване с оглед липсата на достатъчно осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране. За това разпореждане няма данни да е оспорено.
С ЕР №0187 от зас. 009/14.01.2021 г. на ТЕЛК III-ти състав към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ /л.44/, Г. е
преосвидетелстван, като са му определени 60 % ТНР, срещу което е подадена
жалба. С разпореждане №101/5.03.2021 г. /л.43/, във връзка с обжалването на ЕР на
ТЕЛК №0187 от зас. 009/14.01.2021 г, от ръководителя
на „ПО“ е прекратена социалната пенсия за инвалидност, считано от 2.11.2020 г. Същото разпореждане е получено на
30.03.2021 г. /л.44/, и срещу него е подадена жалба по административен ред от
1.04.2021 г. /л.45-46/. По същата е постановено решение № 2153-14-21/20.04.2021
г. на директора на ТП на НОИ /л.49-51/, с което решение разпореждане
№101/5.03.2021 г. е отменено и
преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Прието е,
че в случая не са налице хипотезите на чл.96 от КСО за прекратяване на пенсията,
доколкото е налице обжалване на ЕР на ТЕЛК.
След връщане на преписката е постановено
Разпореждане №2175-14-63#2/18.05.2021 г. на Ръководител на “ПО”, с което е спряно от
25.02.2021 г. получаването на лична социална пенсия за инвалидност /л.52/.
Посочено е, че с ЕР №0187/14.01.2021 г. са определени 60 % ТНР, като същото ЕР
е обжалвано. На основание чл.95, ал.1 от КСО социалната пенсия за инвалидност
се спира от 25.02.2021 г. – датата на постъпване на информация за обжалване по
реда на чл.112 КСО. Посочено е в разпореждането, че след влизане в сила на ЕР,
ще се извърши ново произнасяне. Разпореждането е връчено по електронен път на
18.05.2021 г. /л.53/, като е отворено на същата дата. Срещу него е подадена
жалба по административен ред на 19.05.2021 г. /л.54-гръб/. Допълнителни
съображения към нея относно приложението на чл.98, ал.7 от КСО са изпратени с
писмо от 28.05.2021 г. /л.56/. По
жалбата е постановено Решение
№2153-14-32/18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е
отхвърлена подадената по административен ред жалба вх.№1012-14-112/19.05.2021
г. Описани са фактите, като е прието, че разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО не
може да се приложи в случая, доколкото с ЕР №0187/14.01.2021 г. са определени
60 % ТНР и лицето няма право на социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО,
а разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО не намира приложение. Решение
№2153-14-32/18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено по
електронен път, като е получено и отворено на 18.06.2021 г. /л.60/. Против това
решение е подадена жалба до Административен съд – Плевен, където е образувано
административно дело №510 по описа на съда за 2021 год., видно от справката от
деловодната система на съда на л.90-91 от делото. По жалбата е постановено
Определение №1243/24.09.2021 год., с което е оставена без разглеждане жалбата
на Г. срещу Решение №2153-14-32/18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен,
с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-112/19.05.2021 г. и допълнение към нея
вх.№1012-14-80#7/28.05.2021 г. и е оставено в сила Разпореждане
№2175-14-63#2/18.05.2021 г. на Ръководител на “ПО”, с което е спряна от
25.02.2021 г. личната социална пенсия за инвалидност на Е.В.Г.. Със същото определение е прекратено
производството по административно дело №510/2021 год. на Административен съд –Плевен.
Това определение е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред ВАС, където
е образувано административно дело №10321/2021 год., по което е постановено
Определение №11763/18.11.2021 год., с което е оставено в сила определение №1243
от 24.09.2021г., постановено по адм.дело № 510/2021 год. по описа на
Административен съд Плевен - л.114. Първоинстанционният съд е прекратил
производството по адм.дело №510/2021 год. поради следните съображения: Приел е,
че в хода на съдебното производство е представено експертно решение на
ТЕЛК №1193/23.07.2021 г., приобщено на
л.63 от настоящото дело, с което е определен процент ТНР 60%. На същото е
поставен печат „влязло в сила, 09.08.2021 г.“. Въз основа на това решение е постановено
последващо разпореждане за прекратяване на пенсията № 1011-14-5429#2/01.09.2021 г. /л.65/. Със същото се
прекратява пенсията на Г., считано от 2.11.2020 г., като е посочено, че добросъвестно получените суми не подлежат на възстановяване. Като мотиви е
посочено, че с ЕР №1193/23.07.2021 г. е определен процент ТНР 60%, като същото
е влязло в сила на 9.08.2021 г. Посочено е, че съгласно чл.90а от КСО, право на
социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с
ТНР/вид и степен увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга
пенсия, включително от друга държава. При тези факти настоящият състав на съда e приел, че към датата на подаване на жалбата Г. е имал правен интерес да обжалва
решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен относно спиране на пенсията, но този
правен интерес е отпаднал след постановяване на разпореждане № 1011-14-5429#2/1.09.2021 г., с което се прекратява социалната
пенсия за инвалидност на Г., считано от 2.11.2020 г. В определението за
прекратяване са изложени съображения относно отпадане на правния интерес за
оспорване.
Разпореждането за прекратяване на пенсията
№ 1011-14-5429#2/01.09.2021
г.е връчено на Г. на 7.09.2021 год., видно от справка на л.-66 от делото. Против това разпореждане е постъпила жалба с
вх.№1012-14-184/7.09.2021 год. на л.72 от делото, оставена без движение от
административния орган като неотговаряща на изискванията на чл.85, ал.1, т.6 от АПК, с писмо изх.№1012-14-184#1/9.09.2021 год. на л.67 от делото. В изпълнение на това указание
на административния орган, жалбоподателят е депозирал приложеното на л.69 от
делото уточнение, заведено при органа с вх.№1012-14-184#2/9.09.2021 год.
По жалбата е постановено оспореното в
настоящото производство Решение №2153-14-82/5.10.2021
год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което
е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-184/7.09.2021 год. и допълнение към нея
с вх.№1012-14-184#2/9.09.2021 год. на Г. и е
потвърдено Разпореждане №1011-14-5429#2/1.09.2021 год. на ръководител ПО. В
мотивите на оспореното решение директорът на ТП на НОИ-Плевен е приел, че с ЕР
на ТЕЛК №1193/23.07.2021 год., влязло в сила на 9.08.2021 год., е определена
60% ТНР със срок три години - до 1.01.2024 год. Органът се позовал на
разпоредбата на чл.90а от КСО, според която право на социална пенсия за
инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е
отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Органът изложил
съображения, че е отпаднала една от двете изискуеми предпоставки за получаване
на социална пенсия за инвалидност-наличие на експертно решение, с което е
определен % ТНР повече от 71 на сто. В случая определеният % с ЕР на ТЕЛК е 60
на сто.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за
обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на
получаване му. Решението е връчено на
Г. чрез ССЕВ, на 5.10.2021 год., а жалбата против това решение е подадена на
8.10.2021 год. направо в съда и е заведена с вх.№4842. Предвид изложеното,
съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на
НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях,
като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се
произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. Решение №2153-14-82/5.10.2021 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ –
Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено
от компетентен по материя, време и място орган-ръководител „ПО“ по смисъла на
чл.98, ал.1, т.1 от КСО. По повод възражението на жалбоподателя, че преписката
е разпределена „за сведение и изпълнение“ към длъжностни лица от ТП на
НОИ-Плевен , следва да се има предвид, че дори административният орган да е
ползвал експертизата на специалисти от повереното му ведомство, той е направил
своя воля обективираните в постановеното от него решение фактически констатации
и правни изводи , която е обективирал външно чрез подписване на оспореното
решение.
Оспореното Решение е писмено,
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, като
изискуемата писмена форма е спазена, изложени са мотиви. Спазени са
административнопроизводствените правила при постановяване на решението.
Предвид приобщените по делото доказателства обаче, съдът
намира за неправилна преценката на административния орган за наличие на
основания за прекратяване на социалната пенсия за инвалидност на Г., поради
следните съображения:
Експертното решение на ТЕЛК, втори състав №1193 от
зас.132 от 23.07.2021 год., с което на Г. е определена 60% ТНР, е приложено на
л.63 от делото. Според отбелязването върху разписката за получаване, е получено
на дата, която не се чете добре - 23, 25 или 29, или друга дата след 23 юли
2021 год. /преди тази дата няма как да е получено, защото решението е постановено на 23 юли/ и според
отбелязването върху щемпела на първа страница от решението долу вдясно, е
влязло в сила на 9.08.2021 год. Т.е., до 8.08.2021 год. е
текъл срок за обжалване на същото решение, при тези обективирани в
решението данни и дати.
В изпълнение на протоколно определение от съдебно
заседание на 4.11.2021 год. жалбоподателят е представил приложената на
л.124-125 от делото Молба /на която първата страница е приложена на л.125, а
втората-на л.124/. Тази молба е подадена от жалбоподателя до „Национална експертна
лекарска комисия евентуално ТЕЛК към УМБАЛ „Георги Странски“-Плевен“, чрез
РКМЕ-Плевен, като в титулната част на молбата е посочено, че молбата се подава
относно: ЕР №1193/зас.132 от 23.07.2021 год. на ТЕЛК втори състав към УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“ ЕАД. Като правно основание в молбата са посочени
разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ. В молбата жалбоподателят сочи, че в законоустановения тримесечен срок
съгласно чл.68 от ПУОРОМЕРКМЕ, считано от датата на ЕР подава молбата с
твърдение, че е допусната техническа грешка в посоченото решение на ТЕЛК, с
което му е определена 60% ТНР. Като основание за тази грешка счита, че
неправилно общият сбор на всички придружаващи заболявания е определен на 60%. Сочи,
че когато са налице няколко увреждания, две и повече, довели до 50 и над 50%
ТНР или вид и степен на увреждането, независимо дали са заболявания от общ характер
или такива с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на
ТНР/вид и степен на увреждане, е посочен отделен %, оценката на ТНР се
определя, като се взема най-високият % по съответната отправна точка на
най-тежкото увреждане и към него се прибавят 20% от сбора на процентите на
всички останали увреждания. Тъй като сборът на всичките заболявания според
жалбоподателя е 100 %, счита, че по цитираното правило процентът ТНР следва да
се определи на 80. На следващо място в молбата сочи, че е допусната техническа
грешка и относно датата на
инвалидизиране, като счита че коректната такава е 10.11.2017 год.
Ведно с тази молба жалбоподателят е представи и системен бон-2 бр., приложени на гърба на
л.123 от делото, от „Български пощи“ ЕАД. В единия е посочено име на
подател-това на жалбоподателя, име на получател-Регионална картотека на
мед.експертиза. Като дата в системния бон е посочена 4.08.2021 год. Приложен е
от жалбоподателя и документ относно проследяване на пратка на л.187 от делото.
На л.188 от делото е приложена и молба до РЗИ-Плевен ,
подадена чрез ССЕВ, с дата 2.09.2021 год., посочени в молбата документи за
връчване: чрез РКМЕ Молба чл.68 Правилник за устройството МЕ, относно ЕР
№1193/23.07.2021 год.
На л.213 от делото е приложено писмо от РЗИ-Плевен, в
която е посочено, че във връзка с ЕР №1193/23.07.2021 год. на ТЕЛК, втори
състав, е подадена молба от Г. за поправка на техническа грешка, молбата е с
№1323285, като е получено съобщение в ССЕВ на 2.09.2021 год. Посочено е още, че
няма жалба относно същото ЕР, което е установено при проверка в електронните
системи на мед.експертиза и на хартиен носител в МЕД на лицето. Приложено е към
писмото становище на ТЕЛК, втори състав изх.№62/18.11.2021 год., във връзка с
молбата на Г. за промяна на датата на инвалидизиране от 30.07.2014 год. на
10.11.2017 год., в което ТЕЛК е посочил след преглед на МЕД на лицето, че „не
намира основание за промяна на датата на инвалидизиране. Съгласно НМЕ от
23.06.2017 г. чл.70 и чл.71.“
Същевременно от НЕЛК са постъпили следните документи: Писмо
с вх.№6105/6.12.2021 год., в което се сочи, че в НЕЛК с вх.№8422/8.11.2021 год.
чрез ССЕВ на 5.11.2021 год. е постъпила жалба от Г., в която същият е заявил
желание да оспори мълчалив отказ на НЕЛК за произнасяне по повод подадена от
него жалба с искане за отстраняване на ОФГ в ЕР №1193/23.07.2021 год. на ТЕЛК, втори
състав към УМБАЛ „Г.Странски“ гр.Плевен, на основание чл.63, ал.1, т.3 от
ПУОРОМЕРКМЕ. В тази жалба се съдържа информация, че Г. е подал двукратно жалба
до НЕЛК с искане за корекция на ОФГ в цитираното ЕР на ТЕЛК, чрез РКМЕ. Към
тази жалба е била приложена подадената молба/жалба до НЕЛК във връзка с
искането за поправка в ЕР, както и коментираният вече от съда системен бон. В
писмото си НЕЛК е посочила, че до датата на постъпване на жалбата с
вх.№8422/8.11.2021 год. при НЕЛК, а именно-5.11.2021 год. в ССЕВ, в НЕЛК не е
постъпвала жалбата на Г. във връзка с ЕР №1193/23.07.2021 год. на ТЕЛК, втори
състав, а за пръв път тази жалба е постъпила към жалба вх.№8422/8.11.2021 год. Затова
Г. е уведомен от НЕЛК с писмо, приложено на л.226 от делото. Същевременно НЕЛК
е изискала от РРКМЕ-Плевен с писмо изх.№I 7759/18.11.2021 год., МЕД на жалбоподателя с оглед
сформиране на административна преписка и произнасяне по заявеното искане. Това
писмо до РКМЕ е приложено на л.227 от делото.
При тези данни, събрани в хода на настоящото съдебно
производство, съдът намира, че не са налице безспорни доказателства, че ЕР
№1193 от зас. 132 от 23.07.2021 год. на ТЕЛК, втори състав при УМБАЛ д-р
Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, е влязло в законна сила на 9.08.2021 год. Вярно е,
че приложеният документ на л.124-125 от делото е наименован „молба“, а не
„жалба“, както е вярно и че с тази молба жалбоподателят е изразил воля да бъдат
поправени допуснати технически грешки в решението на ТЕЛК, като каквито е
квалифицирал определеният краен процент ТНР и датата на инвалидизиране. Независимо
обаче от наименованието на сезиращия съответния компетентен орган документ и от
неговото съдържание, както и от отправеното в същия документ искане, именно
органът, който е сезиран, е компетентен да се произнесе по въпросите: 1. Дали
се касае за молба за поправка на допусната техническа грешка в решението на
ТЕЛК по смисъла на чл.68 от Правилника, в който случай и по правилата на
същия текст, органите на медицинската
експертиза могат по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения
на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на
грешки и непълноти в тримесечен срок от постановяването им; директорът на НЕЛК
може да разпореди преразглеждане на непълни, неправилни или противоречиви
решения, постановени от нейните състави, в 3-месечен срок от постановяването
им; при технически грешки експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) следва да се върне
за поправка, която се прави с ново решение; 2. Или подадената молба по
съществото си съставлява жалба, подадена по реда на чл.112 от ЗЗ, против
решението на ТЕЛК, до НЕЛК. В този
случай НЕЛК е органът, който е компетентен да се произнесе по редовността,
допустимостта и основателността на подадената жалба.
Налага се извод, че във всички случаи, при подадена
молба/жалба във връзка с постановено решение на ТЕЛК, органът, който е
компетентен да разгледа тази молба/жалба, е този, който следва да се произнесе
дали тази молба/жалба е молба за поправка на техническа грешка или жалба по
съществото на спора, както и дали тази молба/жалба е редовна, допустима и
основателна. Настоящият състав на съда няма правомощие да преценява в
настоящото производство характера на подадената от Г. молба с посочено от него
правно основание чл.68 от ПУОРОМЕРКМЕ и искане за поправка на технически
грешки, и на това основание да преценява допустимостта и евентуалната
основателност на тази молба/жалба и да прави изводи във връзка с тази преценка.
До произнасянето на компетентните за това органи, които ще преценят характера
на молбата и ще се произнесат в зависимост от тази преценка, не са налице
безспорни и непротиворечиви
доказателства, че ЕР №1193 от зас. 132 от 23.07.2021 год. на ТЕЛК, втори състав
при УМБАЛ д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, е влязло в законна сила на 9.08.2021
год. и е годно основание за прекратяване
на социалната пенсия за инвалидност на Г., считано от 2.11.2020 год. с
оспореното Разпореждане № 1011-14-5429#2/1.09.2021
год. и потвърдилото го решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен, което се
оспорва в настоящото производство. Тази преценка следва да бъде направена
отново едва когато по молбата/жалбата на Г. за поправка на технически грешки
бъде постановен окончателен акт от компетентния орган, в зависимост от
съдържанието на който да се процедира административното производство от
длъжностните лица в ТП на НОИ-Плевен.
Ето защо оспореното Решение №2153-14-82/5.10.2021 год.
на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане
№1011-14-5429#2/1.09.2021 год. на ръководител ПО, следва да бъдат отменени.
След отмяна на тези актове обаче, делото като преписка
не следва да се връща за ново
произнасяне, тъй като с влязло в сила Решение №2153-14-32/18.06.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Г. с
вх.№1012-14-112/19.05.2021 г. и допълнение към нея вх.№1012-14-80#7/28.05.2021
г. е оставено в сила Разпореждане №2175-14-63#2/18.05.2021 г. на Ръководител на
“ПО”, с което е спряна от 25.02.2021 г. личната социална пенсия за инвалидност
на Е.В.Г.. С това Разпореждане
№2175-14-63#2/18.05.2021 г. на Ръководител на “ПО” получаването на лична
социална пенсия за инвалидност е спряно, от 25.02.2021 г. – датата на
постъпване на информация за обжалване по реда на чл.112 КСО, до влизане в сила
на ЕР, въз основа на което ще се извърши ново произнасяне от длъжностните лица
от ТП на НОИ-Плевен в зависимост от резултата от обжалване на това ЕР на ТЕЛК.
По останалите оплаквания на страните съдът съобрази
следното:
Неоснователно е оплакването на пълномощника на
ответника, че независимо от изисканата и постъпила информация от НЕЛК и от
РКМЕ-Плевен за подадена от Г. молба/жалба, няма безспорни и категорични данни
решението на ТЕЛК да е отменено, поради
което то е годен административен акт, влязъл в сила и е годно основание за
прекратяване на социалната пенсия за инвалидност. Напротив-наличието на
подадената молба от Г., макар и да е наименована като такава за поправка на
технически грешки в решението на ТЕЛК, разгледана съвкупно с останалите
приобщени по настоящото дело доказателства, представени от жалбоподателя, от
НЕЛК и от РКМЕ, е индиция, че ЕР №1193 от зас. 132 от 23.07.2021 год. на ТЕЛК,
втори състав при УМБАЛ д-р Г.Странски“
ЕАД гр.Плевен, е възможно и да не е влязло в сила на посочената в него дата.
Т.е. до произнасянето на компетентния орган по тази молба, изводът на органа,
че ЕР№1193 от зас. 132 от 23.07.2021 год. на ТЕЛК, е влязло в сила, е
необоснован и не почива на събраните по делото доказателства.
Неправилно жалбоподателят счита, че спорът с ответника
не е относно получавана от него социална пенсия за инвалидност на основание
чл.90а от КСО, а счита, че спорът е относно получаване на социална пенсия за
старост съгласно чл.98, ал.7 от КСО. В тази връзка сочи, че социалната му
пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО е прекратена още на 8.03.2021 год. с
Разпореждане №**********/протокол №Р01008, а на практика с оспореното в
настоящото производство Разпореждане №1011-14-5429#2/1.09.2021 год. отново е
прекратена социалната му пенсия за инвалидност.
Във връзка с това възражение на първо място следва да
се посочи, че е видно от приложеното на л.34 от делото заявление, че Г. със
същото е поискал отпускането именно на „СОЦИАЛНА ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ“ по
чл.90а от КСО, а не социална пенсия за старост или някакъв друг вид пенсия. ЕР
не е оспорено от медицинската комисия към ТП на НОИ , и с разпореждане №13/01.12.2017
г. /л.39/ е отпусната социална пенсия за
инвалидност, на основание чл.90а от КСО. Вярно е, че с разпореждане
№101/5.03.2021 г. /л.43/, във връзка с ЕР на ТЕЛК
№0187 от зас. 009/14.01.2021 г, от ръководителя на „ПО“ е прекратена социалната
пенсия за инвалидност, считано от 2.11.2020 г. Но това разпореждане за
прекратяване на пенсията, по жалба на Г., е отменено от Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с решение № 2153-14-21/20.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ
/л.49-51/, с което решение освен че разпореждането за прекратяване на пенсията №101/5.03.2021 г. е отменено, още преписката е върната на административния орган
за ново произнасяне. Като при новото произнасяне с Разпореждане №2175-14-63#2/18.05.2021 г. на Ръководител на “ПО”, е
спряно от 25.02.2021 г. получаването на лична социална пенсия за инвалидност
/л.52/. Повторното прекратяване на социалната пенсия за инвалидност, е станало
именно с оспореното Разпореждане №1011-14-5429#2/1.09.2021 год., но вече на основание
постановеното ЕР №1193/23.07.2021 год., с което е определена 60% ТНР.
На второ място, във връзка с горното
възражение следва да се разграничат няколко вида пенсии, които КСО урежда:
Първият вид пенсия, /която именно е
отпусната на Г. въз основа на подаденото от него заявление на
л.34 от делото/, е „социална пенсия за инвалидност“. Право на такава пенсия съгласно редакцията на нормата
на чл.90а, ал.1 от КСО , приета с ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.
и доп.в ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто,
на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава.
От тази пенсия, отпусната на жалбоподателя и по повод
на която се водят всички производства във връзка с нейното спиране и
прекратяване, се различава друг вид
инвалидна пенсия- „ЛИЧНА ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ“. Тази
пенсия , макар и също инвалидна, е различна от социалната пенсия за инвалидност
по чл.90а от КСО. Личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е
регламентирана в разпоредбите на чл.71-чл.77 от КСО , като осигурените
придобиват право на такава пенсия, ако са загубили работоспособността си и имат
50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане,
както и ако имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, и
изрично посочен като продължителност в нормата на чл.74 от КСО, като
изискването за продължителността на осигурителния стаж се определя в зависимост
от възрастта на лицето.
В делото на л.38 е приложено Разпореждане №9112-14-321#2/11.05.2016 год., с което на Г. , по подадено
заявление №2112-14-321/11.04.2016 год. е отказано отпускането на „лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване“, с оглед липсата на достатъчно
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране. Това разпореждане няма данни да
е оспорено.
КСО е регламентирал и друг вид инвалидна пенсия – „ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ТРУДОВА
ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ“. Правоимащи съгласно чл.78 и чл.79 КСО са
осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова
злополука или професионална болест, независимо от продължителността на
осигурителния стаж.
От тези три вида пенсии за инвалидност, всяка от които
се отпуска при различни предпоставки, както вече беше казано, на Г. е отпусната
социална пенсия за инвалидност по чл.90а
от КСО и именно тя е била прекратена с оспорените разпореждане и решение.
От нея се различава и регламентираната в чл.89а от КСО „СОЦИАЛНА ПЕНСИЯ ЗА СТАРОСТ“, за която
говори жалбоподателят във възражението. Право на такава пенсия имат лица, навършили
70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга
държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване
на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за
страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на
70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се
преценява към датата на заявлението.
Според съда жалбоподателят, навеждайки доводи за
социална пенсия за старост, вероятно има
предвид разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО, на която се позовава във връзка с
възражението си, че докато решението на ТЕЛК се обжалва, се следва на лицето
пенсия в размер на социалната пенсия за старост. Разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО гласи следното: „Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК
е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до
влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение
на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер
на социалната пенсия за старост“. Тази разпоредба обаче, следва да се тълкува в
неразривна връзка със следващата ал.8 на чл.98 от КСО, според която след
влизането в сила на решението по ал. 7 /има се предвид решението на ТЕЛК/НЕЛК/,
пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото,
съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е
определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност
се определя в размера по чл. 90а, ал.
2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от
71 на сто.
Тълкувайки граматически, логически и смислово двете
алинеи-7 и 8 на чл.98, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че лице, което получава социална
пенсия за инвалидност, каквото лице е Г., има право да продължи да я
получава по време на производството по обжалване на ЕР на ТЕЛК, с което ЕР на
ТЕЛК му е определен процент ТНР, който не дава право на такава пенсия. За да
направи този извод, съдът съобрази следното:
Текстът на чл. 98, ал. 7 КСО следва да се тълкува и прилага в съответствие с разпоредбите уреждащи
пенсията за инвалидност – това са разпоредбите на раздел II от глава шеста на КСО „Пенсии за инвалидност“ ,
защото в чл.98, ал.7 е регламентирана
именно „пенсия за инвалидност“,
т.е. това е пенсия за инвалидност по чл. 71-79 от КСО. Именно в този раздел са
уредени пенсиите за инвалидност, като пенсия за инвалидност съгласно чл.72 от КСО, както вече беше посочено, се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Т.е касае се за една от
двата вида пенсии за инвалидност: 1. поради общо заболяване; 2. поради трудова
злополука и професионална болест – уредени съответно в чл.74 и чл.78 от КСО.
Жалбоподателят Г. е получавал социална пенсия за
инвалидност. Същата е уредена в раздел IV „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ на глава шеста,
чл.90а от КСО, цитиран по-горе. Въпреки сходното наименование, социалната
пенсия за инвалидност не представлява пенсия за инвалидност, отпусната по реда
на чл.71-чл.79 КСО, и за нея не е приложима разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО.
Тази разпоредба, както е видно от самата нея, касае само пенсиите за
инвалидност. Тя не се отнася за социалните пенсии за инвалидност, каквато е
получавал Г.. Т.е. разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО се отнася за друг вид пенсия за инвалидност, а
не до тази, получавана от жалбоподателя, защото това изрично не е записано в
разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО.
Дори обаче да се приеме, че чл.98, ал.7 от КСО се
отнася и до социалните пенсии за инвалидност, при съпоставка с разпоредбата на чл. 90а, ал.1 КСО към момента на оспорване на решението на ТЕЛК или НЕЛК, лицето
трябва да разполага с решение на медицинската експертизата, определящо му повече
от 71 на сто трайно намалена работоспособност, макар и неокончателно. В случая
това не е така.
Вярно е, че с разпоредбата на чл.98, ал.7
от КСО се обезпечава елементарното жизнено ниво и потребности, и лицата получаващи
тази пенсия са здравно осигурени, но тази разпоредба се отнася само до пенсиите
по чл.71-чл.79 от КСО. В случая невлязлото в сила ЕР на ТЕЛК не може да бъде
изпълнено, но дори ако подлежеше на предварително изпълнение, същото не дава
право на социална пенсия за инвалидност.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на Е.В.Г. с ЕГН ********** ***, Решение №2153-14-82/5.10.2021 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен,
с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-184/7.09.2021
год. на Г., както и отменя потвърденото с това решение Разпореждане
№1011-14-5429#2/1.09.2021 год. на ръководител ПО.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните
за неговото изготвяне.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/П/