РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20205330117357 по описа за 2020 година
Предявени са обективносъединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД от К. К.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. ******** № *** против Застрахователно
Акционерно Дружество „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, за осъждане
ответника да заплаща на ищеца ежемесечно обезщетение в размер на сума от още 100 лв.
/над присъдените вече с Решение № ****/18.11.2019 г. по гр.д. № *******/2019 г. по описа
на PC – ******** 300 лв. на месец/, представляващи обезщетение за имуществени вреди
/пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход/ причинени вследствие ПТП на
17.02.2014 г., реализирано от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите водач при управление на лек автомобил с д.к. №
********** за периода от 01.01.2021 г. до настъпване на юридически факт, представляващ
основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко
месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи до
окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че при ПТП, настъпило на 17.02.2014 г., реализирано от
застрахован при ответното дружество водач, били причинени телесни увреждания на ищеца,
вследствие на което същият търпи имуществени вреди – загуба на доходи поради трайно
намалена работоспособност. Сочи се, че на 17.02.2014 г. Д. Г. Г., управлявал л.а. марка
„Фиат“, модел ******** с регистрационен номер ********* в гр. *************. В района
на ********** на пътя ******** – ********** водачът нарушил правилата за движение по
1
пътищата като се движил със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и
ограничения, вследствие на което реализирал удар с движещата се пред него *******,
управлявана от ищеца, при което на същия са причинени телесни увреждания. Твърди се, че
по случая било образувано д. п. № *****2014 г. по описа на РУП - ********** и пр. пр. №
******/2014 г. по описа на РП - **********. Произшествието настъпило по изключителната
вина на водача Г., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 3
от ППЗДвП - като не бил предпазлив към живота и здравето на ищеца; чл. 20, ал. 2 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със
законовите ограничения и не спрял пред предвидимото препятствие. Г. имал възможност да
предотврати произшествието, ако се бе движил със съобразена с конкретните пътни условия
и законови ограничения скорост и е спрял пред предвидимото препятствие.Твърди се, че
получените от ищеца тежки увреждания се намират в пряка причинна връзка с механизма на
ПТП. Сочи се, че прекият делинквент извършил деянието виновно при форма на вината
непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада ищеца К.Д., но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-
горе нарушения на правилата за движение по пътищата. На основание чл. 300 от ГПК и чл.
413, ал. 2 от НПК извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца са установени с влязъл в сила акт на наказателния съд - Решение *********/12.09.2016
г. по АНД ******/2016 г. по описа на PC *********. Излага, че след ПТП-то ищецът
получил спешна медицинска помощ и първоначално лечение в *************, гр.
*********, където бил приет в увредено общо състояние. Извършени били по спешност
множество хематологични, рентгенови изследвания и медицински интервенции. Била
поставена следната диагноза: Контузия на *******; Фрактура на ****** в областта ****** и
в основата на *******; Сътресение на *******; Травматична ***********; Фрактура на
***********; Масивен ************ и насиняване вляво в задната част на *******;
Множество охлузвания. В периода 17.02.2014 г. - 04.03.2014 г. ищецът бил подложен на
медикаментозна и обезболяваща терапия. Направени били множество рентгенографии. След
изписването на 04.03.2014 г. лечението продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и обезболяващи. На 14.04.2014 г. на контролен преглед били
констатирани последици от ***************. При извършено образнодиагностично
изследване налице били данни за изразена *************. На 10.06.2014 г. при последващ
контролен преглед била поставена диагноза за други уточнени **************, дължащи се
на увреждане и дисфункция на ********** с последици от други и неуточнени
************ болести. Вследствие на ***********, което представлявало **************
от *********** между меката и твърдата *************, К. се оплаквал от силно
главоболие, гадене и повръщане. Това състояние предизвиквало верига от ранни и късни
реакции. Вследствие на ПТП-то развил ***********, с което ********** на ищеца бил
поразен - паметта за скорошни събития и активността на мислене му се забавила. Връщайки
се у дома, К. започнал да се оплаква от пристъпно главоболие, лесна уморяемост,
амнестични периоди на текущи събития, лесна ранимост, трудно се съсредоточавал. Имал
2
чести **************, което наложило постоянното присъствие на човек до него. Бил
емоционално-волево неустойчив. Бързо се изморявал. Имал писимистична нагласа към
света, бил видимо напрегнат и трудно се адаптирал. Повтарял една и съща дума по много
пъти. ********* понякога ****** и ******** ************. Вследствие на ПТП-то е налице
намалена концентрация и памет, нестабилна походка и световъртеж. Ищецът не може да спи
добре, има пристъпно главоболие, много забравя, не помни големи периоди от случилото се.
На моменти имал затруднено дишане вследствие фрактурата на *******. Има проблемен и
непълноценен сън, като често сънува кошмари. Многократно и мисловно преживява
случилото се. Станал раздразнителен, много раним и чувствителен. Лесно се уморява и е
бил затруднен с елементарни дейности от бита. За един продължителен период от време К.
изпитвал изключително големи битови неудобства - невъзможност да се придвижва, да се
грижи за личната си хигиена, да задоволява ежедневните си битови и физиологични нужди,
като с това се ангажирало семейството му, тъй като при ставане получавал световъртеж.
Ищецът изпитвал изключителен дискомфорт от това, тъй като не е свикнал да бъде зависим
от други хора. Чувства се безполезен, защото винаги той бил глава на семейството и именно
той се грижил за прехраната. Сега всичко това е променено, поради един нелеп инцидент,
породен от незнание и нехайство. Вследствие получените при произшествието увреждания
К. К. Д. търпи имуществени вреди - пропуснати ползи от загуба на доход. Преди
настъпването на произшествието К.Д. бил напълно работоспособен. Макар да не е работил
по трудов договор непосредствено преди ПТП, ищецът осигурявал издръжката си с работа
„на частно“, като ******, *******, като последно непосредствено преди ПТП се занимавал с
***** и ***** на ****** и ****** с ********** за клиенти на *********. Благодарение на
полагания от него труд К. осигурявал достатъчно средства за собствената си издръжка. След
ПТП ищецът станал неработоспособен. Бил освидетелстван с Решение на ****** от
15.09.2014 г., с което били определени 72% т.н.р. за срок от 2 години. С Решение на ******
от 19.10.2016 г. били определени 50% т.н.р. с чужда помощ за срок от 1 година. С Решение
на ****** от 05.10.2017 г. били определени 50% т.н.р. с чужда помощ за срок от 2 година, а
с Решение на ****** от 19.10.2020 г. - 50% т.н.р. за срок от 3 години. К. останал без
източник на доходи и бил регистриран в Бюрото по труда без да може да намери подходяща
за него работа. Досегашният му месечен доход, възлизащ на не по-малко от размера на
минималната работна заплата за страната, бил изгубен. Вместо това на ищеца била
отпусната пения от НОИ в минимален размер. Разликата между размера на получаваната
пенсия и размера на минималната работна заплата за страната представлява имуществена
вреда - пропусната полза за К. К. Д.. Тези вреди ще бъдат търпени и занапред, доколкото не
се очаква в бъдеще работоспособността на К. да бъде възстановена. С Решение №
****/18.11.2019 г. по гр.д. № *******/2019 г. по описа на Районен съд - ******* „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД било осъдено да заплаща на К. К. Д. ежемесечно сумата от 300 лв. -
разликата между размера на минималната работна заплата и получаваната от ищеца пенсия
от НОИ. Съдебното дирене пред PC ******* по гр.д. № *******/2019 г. приключило на
16.10.2019 г. На 01.01.2020 г. настъпил нов юридически факт от значение за размера на
обезщетението - нормативно установено увеличение на MP3 за страната от 560 лв. на 610 лв.
3
На 01.01.2021 г. следва настъпването на нов юридически факт от значение за определяне на
размера на обезщетението - ново увеличаване в размера на минималната работна заплата от
610 лв. на 650 лв. Тъй като с Решение № ****/18.11.2019 г. по гр.д. № *******/2019 г. по
описа на Районен съд - ******* ответникът е осъден да заплаща разликата между размера на
минималната работна заплата и получаваната от ищеца пенсия от НОИ, всяка промяна в
размерите на MP3 и на получаваната пенсия би довела до промяна в размера на дължимото
обезщетение. Предвид новонастъпилата промяна в размера на MP3, счита че за ищеца
възниква правен интерес от предявяването на настоящия иск за присъждане на
допълнително обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по
основание и размер. Релевира възражение за изтекла давност на процесната искова
претенция. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 КЗ всички права и задължения
на застрахователя по застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност“ се
погасяват с изтичането на 5 години от датата на събитието. В процесния случай
застрахователното събитие е настъпило на 17.02.2014 г., а исковата молба е подадена на
23.12.2020 г., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок. Оспорва изцяло предявения
иск по основанието му, като счита същия за неоснователен и недължим. Оспорва
твърдението на ищеца, че към настоящия момент същия продължава да е нетрудоспособен.
В тази връзка прави възражение, че е отпаднало основанието за заплащане на месечно
обезщетение, изразяващо се в разликата между минималната работна заплата за страната и
получаваната от ищеца пенсия. Сочи, че с решенията на ******, определеният процент на
нетрудоспособност е намаляван през годините от което, следва че К. Д. би могъл да
извършва трудова дейност. Прави възражение, че ищецът не извършва трудова дейност по
свое собствено нежелание, а не защото е негоден физически да работи. Прави възражение,
че видно от представените документи от ******, не всички увреждания при ищеца, за които
е определен процента на нетрудоспособност са вследствие на процесното ПТП, а се дължат
и на други фактори. Видно от издадения на 19.10.2020 г. ******, водещата диагноза е
последици от ***************, а не претъпрените от процесното ПТП увреждания. В
документа, в графа общо заболяване било посочено, че при пострадалия е налице
„*********** 2013 ГОД ЛЕК *********“. Следователно, водещите заболявания при ищеца,
които дават основание да бъде определен процент на нетрудоспособност датират още преди
процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното решение № ****/18.11.2019 г. по гр.д. № *******/2019 г. по описа на
Районен съд - ******* е видно, че ответника е осъден да заплаща на ищеца ежемесечно
сумата от 300 лв. – обезщетение за имуществени вреди причинени вследствие на ПТП,
явяващи се разликата между размера на минималната работна заплата и получаваната от
ищеца пенсия от НОИ за периода от 18.02.2019 г. до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на плащането.
4
От представената служебна бележка от 21.04.2021 г. е видно, че към 21.04.2021 г. ищеца е
регистриран като безработно лице в ДБТ ********.
От постъпилото писмо от 21.06.2021 г. на НОИ е видно, че в периода 01.2021 г.-06.2021 г.
размера на получаваната от ищеца пенсия е 255 лв.
От изготвеното заключение от 28.06.2021 г. по извърената ССЕ е видно, че считано от
01.01.2021 г. брутния размер на минималната работна заплата за страна е 650 лв. Разликата
между размера на минималната работна заплата и получаваната от ищеца месечна пенсия от
01.01.2021 г. е 395 лв.
От изготвеното заключение от 29.09.2021 г. по допуснатата СМЕ е видно, че ищеца има
трайно намалена работоспособност 50%. Същата е в резултат на органично увреждане на
******* довело до ********* и симптоматична епилепсия. Д. може да извършва определени
трудови дейности, които не включват тежък физически труд, изкачване на височини,
движещи се механизми, работа на конвейр, работа свързана с огън, вода, електричество,
психоемоционално пренапрежение.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от постановеното съдебно решение от 18.11.2019 г. по гр.д. №
*******/2019 г. на ПРС е видно, че ответника е осъден да заплаща на ищеца ежемесечно
обезщетение в размер от 300 лв за причинени вследствие на ПТП имуществени вреди,
явяващи се разликата между размера на минималната работна заплата и получаваната от
ищеца пенсия от НОИ за периода от 18.02.2019 г. до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на плащането. Съобразно с това и липсата на установени данни за
подобрение на здравословното състояние на лицето, съдът намира, че не е налице основание
за прекратяване изпълнението на задължението на ответника за ежемесечно заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. Доколкото в настоящето производство се притендира
увеличение на присъдения размер със умата от 100 лв. съдът намира, че уважаването на иска
е обусловено от установяване промяна в размера на разликата между получавания от ищеца
доход и минимална работна заплата за страната спрямо определения със съдебното решение
такъв. Следва да се има предвид, че настоящия иск не касае периода преди 01.01.2021 г.
,поради което възраженитео на ответинка за изтичане на петгодишен давностен срок се
явява неоснователно. Съобразно направното оспорване на нетрудоспособността на ищеца,
съдът намира, че макар от заключението по СМЕ да става ясно, че Д. е спорсобен да
осъществява трудова дейност, същата не е в пълен обем и не позволява извършване на
всякакъв вид работа. Ето защо се налага извода, че към момента не е налице изменение на
обстоятелствата налагащи отпадане на отговорността за заплащане на обезщетение от
застрахователя.
С оглед изготвеното заключение по извършената ССЕ съдът намира, че в периода след
01.01.2021 г., когато е настъпило изменение на минималната работна заплата към
увеличението от 650 лв., разликата между получаваната от ищеца пенсия и МРЗ е 395 лв.
Ето защо на същия следва да се присъди сумата над вече определеното ежемесечно
обезщетение от 300 лв. до установения размер от 395 лв. За разликата от 5 лв. над уважения
размер от 95 лв. до притендирания за именение такъв от 100 лв. иска следва да се отхвърли.
5
С оглед изхода на спора при настоящото му разглежданена ищеца не се дължат разноски.
Тъй като същия е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокат Ж. следва да
се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от
300лв..
На ответника не следва да се присъждат разноски. В тежест на същия следва да се възложат
разноските за извършената ССЕ в размер от 100 лв., които са били за сметка на бюджета на
съда.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5 да заплаща на К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул.
******** № *** ежемесечно сумата от 395 лв. (триста деветдесет и пет лева), вместо досега
плащаните 300 лв. (триста лева) месечно, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
една забавена вноска, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ за сумата от 5 лв.(пет лева) яваяваща се разлика
над уважения притендиран размер на допълнително обезщетение от 95 лв. (деветдесет и пет
лева) до пълния притендиран такъв от 100 лв.(сто лева).
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5 да заплати на адвокат С. Д. Ж. с личен № ********** с адрес на кантора
гр. ******, ул. ******* № *** ет. ****, сумата от 300 лв.(триста лева) адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд-Пловдив сумата от 100 лв.(сто лева) за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________
6