Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 03 05.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С.
Калоферова, като разгледа т.д. № 1966/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът
Община С.твърди, че на 01.11.2016 г. сключил с ответника О.б. АД договор за
банков кредит с кредитен ангажимент до 20 000 000 лв. В чл. 5, ал. 4
от Договора било уговорено, че кредитополучателят ще дължи лихва върху
непогасената част от главницата (в размер на уговорената лихва за забава), ако
закрие бюджетната си сметка, предмет на особен залог, или не насочва по
заложената сметка средствата, по чл. 45, ал. 1, б. а-ж ЗПФ и изравнителната
субсидия по чл. 52, ал. 1, б. б ЗПФ. Поддържа, че към 20.08.2018 г. дължал по
договора вноска в размер на 300 000 лв. главница и лихва в размер на 85 037,81
лв., част от която включвала лихва по чл. 5, ал. 4 от Договора, начислена за
периода след 01.08.2018 г. Ето защо на 20.08.2018 г. ищецът превел на ответника
дължимата сума, но с нея той извършил счетоводно погасяване на лихви в по-голям
размер (114 941,14 лв. вместо 85 037,81 лв.), неправилно прилагайки
санкционната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от Договора за период преди 01.08.2018
г. При така извършеното от ответника осчетоводяване оставала като дължима
главница в размер на 29 903,30 лв., която ищецът – въпреки отричане на
дълга за неустойка за периода след 01.08.2018 г. – платил на 22.08.2018 г. Поддържа,
че плащането било недължимо извършено, тъй като към този момент била погасена изцяло
дължимата по чл. 5, ал. 4 от Договора лихва, начислена след 01.08.2018 г. В
хода на процеса заявява и нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4 от Договора
поради противоречие с добрите нрави. Ето защо моли съда да осъди ответника да
върне получената без основание сума в размер на 29 903,30 лв., както и да
заплати законна лихва от предявяване на иска до погасяването и направените
съдебни разноски.
Ответникът
О.б. АД оспорва иска при твърдението, че размерът на лихвата е определен при
правилно приложение на чл. 5, ал. 4 от Договора, тъй като преди закриване на
бюджетната сметка приходите и субсидиите не били насочвани по нея, като този
факт бил признат чрез извършеното от ищеца плащане. Твърди, че неустоечната
клауза е валидна, тъй като дългът е обезпечен само със залог върху вземанията
по закритата банкова сметка. ***. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорно е, че на 01.11.2016
г. между страните е сключен договор за банков кредит, по силата на който О.б.
АД *** кредит с кредитен ангажимент в общ размер до 20 000 000 лв. Задълженията
на ищеца по договора за кредит са обезпечени със залог върху вземанията му по банкова
сметка ***, в която постъпват приходите на Общината по чл. 45, ал. 1 ЗПФ и общата
изравнителна субсидия за местни дейности по чл. 52, ал. 1 ЗПФ. Във връзка с
учредения залог кредитополучателят е поел задължение за срока на кредита да
насочва постъпленията по заложената сметка, а ако я закрие или преустанови насочването на средствата банката има
право да начислява „лихва по непогасената част от главницата в размер, равен на
лихвата за просрочена главница“ (чл. 5, ал. 4 от Договора за кредит и чл.
2, ал. 3, т. 2 от Договора за учредяване на залог върху бюджетна сметка).
От
заключението на основната ССчЕ се установява, че процесната банкова сметка ***.08.2018 г., към която дата ищецът не
е имал непогасени задължения (била е погасена вноската с падеж 20.07.2018 г.). Видно
от допълнителното заключение на ССчЕ за
периода до закриване на сметката по нея са били насочвани всички получени от
ищеца суми.
От
изчисленията на основната ССчЕ е видно, че ако за периода 20.07.2018 г. – 31.07.2018 г. се приложи редовният процент
възнаградителна лихва (2,1 %), а за периода след закриване на сметката до
падежа на следващата вноска (20.08.2018 г.) се приложи лихвен процент,
определен съгласно чл. 5, ал. 4 от Договора (като лихва за просрочие 7,1 %),
общият размер на дължимата лихва към 20.08.2018 г. би бил 83 607,78 лв.
Ако за целия период се приложи лихва в размер на 7,1 %, нейният размер би
възлизал на 114 941,11 лв.
На
20.08.2018 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 385 037,81 лв., с
което е погасил задължението за главница (300 000 лв.) и лихва, изчислена
съобразно първия вариант на ССчЕ. Плащането, извършено на 22.08.2018 г., в
размер на 29 903,30 лв., е равно на разликата между платената лихва (85 037,81
лв.) и лихвата, която би се дължала, ако за целия период се приложи лихвен
процент 7,1 (114 941,11 лв.).
При
тези факти спорни са следните въпроси:
1). дължима ли е била неустойка по чл. 5, ал. 4 от Договора и ако да - 2). била
ли е погасена тя в пълния й дължим размер преди плащането, извършено на
22.08.2018 г. За отговор на тези въпроси съдът съобрази следното:
1).
За да възникне неустоечно задължение, е необходимо неустойката да е валидно
уговорена и да е налице виновно неизпълнение на задължението, скрепено с нея. В
процесния случай с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Договора се уговаря неустойка
за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл. 5, ал. 1 вр. ал. 4 да не закрива банковата сметка,
вземанията по която са предмет на учреден в полза на банката особен залог,
както и да насочва приходите си по тази
сметка.
При
извършената служебна проверка (съгласно т.
3 от ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС) на валидността на клаузата на чл. 5, ал.
4 от Договора настоящият състав намира, че тя противоречи на добрите нрави. Съгласно мотивите на т. 3 на ТР 1/2009
г. „условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора“, като могат да бъдат използвани различни
критерии, сред които и естеството на обезпеченото задължение,
съотношението между него и размера на уговорената неустойка и наличието
на друго обезпечение на задължението, чието неизпълнение е скрепено с
неустойката.
В
настоящия случай тези критерии за справедливост са нарушени. На първо място, с
процесната неустойка е обезпечено изпълнението не на същественото по договора за
кредит задължение (да се върне заетата сума), а едно акцесорно задължение
– да се поддържа надлежно обезпечение. Същевременно обаче това несъществено,
акцесорно, задължение за поддържане на обезпечение е скрепено с неустойка,
която по начин на формирането си е съответна по-скоро на същественото
задължение за плащане на погасителните вноски - уговорено е, че при
закриване на заложената сметка или при ненасочване на средства по нея кредитополучателят
ще дължи сума, равна на лихвата за просрочие. Освен че
начинът на формиране на неустойката не е съответен на обезпеченото с нея
несъщинско, акцесорно задължение, екзорбитантен е и размерът на тази неустойка
– той е равен на неустойката, която би се дължала при неизпълнение на задължението
за връщане на отпуснатия кредит.
На
следващо място, противоречи на добрите нрави обстоятелството, че тази сума ще
се заплаща и при редовно погасяване на дълга (както е и в настоящия случай),
а също и наред с неустойката за забава, ако кредитополучателят не изпълни както
задължението си за поддържане на надлежно обезпечение, така и основното си
задължение за плащане на погасителните вноски (приложението на чл. 4, ал. 3 от
Договора не е изключено от чл. 5, ал. 4). Това би довело до неоснователно обогатяване
на кредитора - при точно изпълнение
на задължението за връщане на кредита банката би получила - наред с вноската - също и сума, равна на
неустойката за забавено плащане на
вноската (както е сторено и в процесния случай), а пък при забавено изпълнение
на задължението за плащане на погасителната вноска банката би получила както
неустойка за забава, така и неустойка за намаляване на обезпечението в размер,
равен на неустойката за забава (т.е. неустойка в двоен размер).
Следва
да се отчете и обстоятелството, че задължението да се поддържа надлежно
обезпечение само по себе си е обезпечено
от закона с въведеното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем и обезпечаването му с допълнителна неустойка в немалък размер се
явява несправедливо по смисъла на тълкувателното решение.
Ето
защо към 22.08.2018 г. в полза на банката не е съществувало вземане в размер на
29 903,30 лв. и извършеното от ищеца плащане е било без основание. Дори обаче
да се приеме, че клаузата на чл. 5, ал. 4 от Договора е валидна, то при
приложението й би следвало да се начисли неустойка в размер на лихвата за
просрочие само за периода след 01.08.2018 г., когато е закрита сметката –
преди тази дата не е налице неизпълнение
нито на задължението да не се закрива сметката, нито да се насочват приходите
на общината към нея (вж. допълнителното заключение на ССчЕ).
Поради
изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен.
По разноските:
В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3 108,63 лв. –
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед броя
проведени заседания, извършените процесуални действия за защита срещу заявените
от ответника оспорвания и минималния размер, определен по реда на Наредба
1/2004 г. (около 1430 лв.).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.б. АД, ЕИК ********,
да заплати на Община Созопол, гр. *****,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 29 903,30 лв., платена при липса на основание на 22.08.2018 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2018
г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 108,63 лв.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: