№ 120
гр. Варна, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502603 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. Т., ЕГН ********** срещу
определение №13425 от 30.11.2022г., постановено по гр. дело
№20223110114071/2022г. по описа на ВРС. В жалбата се твърди, че
определението е неправилно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че са осъществени
незаконосъобразни дейности от служители в администрация по
администриране и счетоводно отчитане на погасени и непогасени задължения
по РА и счетоводно записване на постъпили суми на каса. Счита, че тези
действия не попадат в приложното поле на действие на ЗОДОВ, а и липсват
административни документи предпоставящи приложимостта на посоченият
закон и реда е общият по ЗЗД. Твърди, че са осъществени действия по реда на
ГПК от Общината чрез пълномощник на Общината и на Кмета, което
изключва приложимостта на специалният закон ЗОДОВ и обосновава
приложимостта на ЗЗД. Моли обжалваното определение, с което се
прекратява производството по гр.д. № 14071 и същото се изпраща по
подсъдност на Административен съд – гр. Варна да бъде отменено, като бъде
постановено определение, с което делото да бъде върнато за разглеждане на
предявените искове от ВРС. В допълнение към жалбата си развива
съображения, че подаването на молба за образуване на изпълнително дело за
1
събиране на публични общински задължения е правно нормирана, но не и
административна дейност. Отделно искането за започване на изпълнение и
удостоверенията за дължими суми са на Общината, а не от компетентният
орган - съответният орган по приходите при Общината. В исковата молба
липсват данни за издадени незаконосъобразни административни актове и
твърдения за действия или бездействия на длъжностно лице довели пряко до
вреда по повод установяване, обезпечаване или събиране на съответния вид
задължение. Според твърденията му, поведението е осъществявано при
деловодното записване от служители при ответника, а не в качеството им на
административен орган, и отчитане за внесени на каса суми и за погасени и
непогасени задължения в отношенията на Общината като кредитор по РА и
по закон и длъжник - настоящият ищец, за задължение за съответния вид,
установявано от общините по разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от
ЗМДТ.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и доводите на жалбоподателя и ответника, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове, предявени от Г. Д.
Т. срещу ОБЩИНА ВАРНА за заплащане на обезщетения, претендирани от
ищеца за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия/бездействия на органи на администрацията на
Община Варна. Ищецът твърди, че в периода 2017г. – 2022г. в резултат на
незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника
включващи: нарушения при определянето на реда за погасяване на
задълженията му за данъци; образуване на изпълнителни дела за събиране на
несъществуващи вземания; бездействия да бъдат прекратени предприети
срещу ищеца принудителни изпълнения; откази да се приемат на каса суми за
погасяване на задължения на ищеца и др. е претърпял вреди в претендираните
размери, които моли ответната община да бъде осъдена да му заплати.
С разпореждане №440152/02.11.2022г., исковата молба е оставена без
движения със задължителни указания, едно от които е ищецът да уточни дали
претендира вредите по реда на ЗОДОВ доколкото се твърди, че общината му
е причинила вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
2
административна дейност /чл. 1, вр. чл. 4/, като в случай, че това е така то
обезщетение може да се търси само по реда на ЗОДОВ /чл. 8/, а не по ЗЗД.
С уточняваща молба вх. №78283/14.11.2022г. ищецът чрез
пълномощника си посочва, че се касае за технически действия, а не за
административна дейност на служители на ответника, изразяващи се в
неправомерно погасяване на вземания, надвнесени суми за лихви,
разпределяне на постъпили на каса суми за погасяване на вземания, за които е
образувано изп. производство, събиране на суми, за които със съдебно
решение е признато, че са недължими, поради което счита, че отговорността е
за деликт по ЗЗД, но дали е техническа дейност или административна, е
въпрос на правна преценка от страна на съда.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил
производството по гр.д. № 14071/22 описа за ВРС като е постановил
изпращането му по подсъдност на Административен съд. За да се произнесе в
този смисъл, съдът е съобразил, че посочените в исковата молба
действия/бездействия на служителите на администрацията на Община Варна,
от които ищецът твърди, че е претърпял вреди, са при или по повод
изпълнение на възложената им административна дейност, в частност –
събирането на данъчни задължения по реда на ЗМДТ. Дали те са
„технически“ или „административни“ няма значение, доколкото са в
изпълнение на възложените им властнически правомощия да събират данъчни
задължения, като разрешаването на спорове в тази връзка е от
компетентността на административните съдилища. Доколкото ЗОДОВ
изрично предвижда, че обезщетение за вредите от такива
действия/бездействия може да се търси единствено по реда на този закон, то
за ищецът не съществува правна възможност да ги претендира по общия ред
/ЗЗД/ пред гражданския съд.
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, срещу определение, което подлежи
на обжалване, и от легитимирано лице, поради което е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази от
фактическа страна следното:
В исковата си молба, ищецът твърди, че е претърпял вреди от
незаконосъобразни действия на администрацията на Община Варна във
3
връзка с неправилно разпределяне на внесени на каса суми за данъци и лихви,
неправилно образуване и поддържане на изпълнително производство за суми,
установени от Общината по ЗМДТ, въпреки, че същите вече са били платени,
а за други- било прието с влязло в сила решение, че не се дължат; отказ да се
приемат през 2019 и 2020г. на каса суми за заплащане на такса за битови
отпадъци и данък за недвижими имоти.
Според разпоредбата на чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и
такси, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове
се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно ал. 3 от с.ч.л. в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители.
Предвид което, настоящият състав намира, че действията на
общинската администрация, от които ищецът твърди, че е претърпял вреди
доколкото са свързани със събирането на данъци и такси по ЗМДТ са
административни по своя характер, а претенциите следва да се разглеждат по
реда на ЗОДОВ, който е специален по отношение на ЗЗД по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК установява
подведомствеността на административните дела, като предоставя в
компетентност на административните съдилища делата по искания за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на административни органи и длъжностни лица.
Нормата на чл. 1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна
отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните
актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица.
Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. За приложението на разпоредбата е необходимо
4
наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от
тяхната административна дейност.
Понятието "административна дейност" е посочено изрично както в
съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното
заглавие: "Отговорност за дейност на администрацията". Следователно,
отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, е резултат от
незаконосъобразно осъществяване на публични функции, каквито са
административните.
От съществено значение за квалифициране на иска като такъв по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ в настоящия случай е не конкретното действие –приемане на
каса на суми и начина на погасяване на задълженията, а основният характер
на вземането и правомощията, които има общината в тази връзка.
Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че дейността по събирането на дължимите данъци е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена
компетентност, законово предоставена с разпоредбата на чл. 4 ЗМДТ на
общинските органи в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност.
Както е посочил и първ. съд, според разясненията към т. 2 от
Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОС на съдиите на
ВКС и ВАС, разграничителният критерий за приложимия правен ред е
основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са
компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на
административна дейност. Служителите в общината са част от държавната
администрация, осъществяват административно обслужване и извършват
административни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за администрацията, поради което те са служители на
административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК.
По всички изложени съображения, настоящият състав намира, че така
предявените искове за обезщетение, претендирано за вреди, настъпили от
незаконосъобразни действия/бездействия на общинската администрация,
5
изравящи се в нарушения при определянето на реда за погасяване на
задълженията му за данъци; образуване на изпълнителни дела за събиране на
несъществуващи вземания; бездействия да бъдат прекратени предприети
срещу ищеца принудителни изпълнения; откази да се приемат на каса суми за
погасяване на задължения на ищеца и др. следва да се квалифицират като
такива по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и съобразно ал.2 на същия член се разглеждат
по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като
компетентен да се произнесе е съответният Административен съд.
Съобразно чл. 8, ал.1 ЗОДОВ, обезщетение за вреди, причинени при
условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, може да се търси
по ЗОДОВ, а не по общия ред, предвид което делото следва да се изпрати на
местно компетентния съд, а именно – на Варненския административен съд.
По изложените съображения, частната жалба се явява изцяло
неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед горното, и на осн. чл. 121 чл. 278 ГПК, съставът на Варненския
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №13425/30.11.2022г., постановено по гр.
дело №14071/2022г., по описа на ВРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6